Решение по дело №4491/2022 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Решение по АНД № 4491 по описа за 2022 година
на ПРС, Втори нак.състав

След проведено досъдебно производство № 115/2020г. по описа на сектор
„Разследване на престъпления по транспорта“ при ОДМВР Пловдив,
пр.преписка № 9326/2020г., с Постановление от 10.08.2022г., Районна
прокуратура - Пловдив е внесла предложение П. П. Л. от гр.Пловдив, ЕГН
********** привлечен за обвиняем по посоченото досъдебно производство
за това, че на 07.10.2020г. в гр. Пловдив, при управляване на моторно
превозно средство – товарен автомобил марка „Фолксваген”, модел „Тигуан“
с рег.№ **** е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.25, ал.1 от
ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да
е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“ и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г. ПЛ. З.,
ЕГН:**********, изразяваща се в счупване на голямопищялната кост на
десния крак в долната част – в областта на глезенната става, довело до трайно
затрудняване на движенията на долен десен крайник, ДА БЪДЕ
ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. чл.342, ал.1, пр.3-то от НК и ДА МУ БЪДЕ
НАЛОЖЕНО административно наказание по реда на чл.78а от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание,
поддържа обвинението, счита че е доказано по безспорен и несъмнен начин
извършването от обвиняемия Л. на престъпление по смисъла чл.343, ал.1, б.
„б“, пр. 2-ро, вр. чл.342, ал.1, пр.3-то от НК и направи искане след
признаването му за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК,
поради налични предпоставки за това. Пледира се за налага на наказание
“глоба” в размер около минималния, както и за присъждане направените
разноски по делото.

В производството по реда на Глава ХХVIII от НПК не се допуска граждански
иск и не участва частен обвинител съгласно разпоредбата на чл.376, ал.3 и
ал.4 от НПК.

Обвиняемият П. П. Л. редовно призован, в съдебно заседание се явява лично
и се представлява от адв.С.Н.. Обвиняемият П.Л. заявява, че разбира
1

обвинението за което е привлечен. Не се признава за виновен. Подкрепя
обясненията дадени в хода на досъдебното производство. Заявява че
управляваното от него МПС се е движело с ниска скорост, че е подал сигнал
за маневра, както и че другия водач на МПС се е ударил в гумата на
автомобила. При последна дума заяви че не е виновен.

Адв.С.Н. – процесуален представител на обв.Л. пледира неговия подзащитен
да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение, както
и да не носи никаква отговорност.

Съдът съгласно разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК разгледа делото в
рамките на фактическите положения посочени в постановлението на Районна
прокуратура – Пловдив.

На 07.10.2020г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК, с първо действие по
разследването - оглед на местопроизшествие е образувано досъдебно
производство № 115/2020 г. по описа на Сектор „Разследване на престъпления
по транспорта“ при ОДМВР гр.Пловдив срещу неизвестен извършител за
това, че на 07.10.2020г. в гр. Пловдив, при управление на моторно превозно
средство са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е
причинена средна телесна повреда на Г. ПЛ. З., ЕГН: ********** –
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр. 2-ро вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
В хода на ДП са събрани писмени и гласни доказателства, включително и
заключения на вещи лица по назначени съдебно медицинска и съдебно
техническа експертиза. По ДП като свидетел е разпитан П. П. Л.. Между
свидетелите П.Л. и Г.З. е проведена очна ставка.
На основание установеното, с постановление на водещия разследването
орган от 10.06.2022 г. П. П. Л. с ЕГН: ********** е привлечен в качеството
на обвиняем, като е съставено и му е предявено обвинение за извършено от
него престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ предл. 2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК и
взета мярка за неотклонение Подписка.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:

Обвиняемият П. П. Л. е роден на ****, живущ в ****, б., български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, трудово ангажиран, с
ЕГН: **********. От приетата по делото справка съдимост / лист 114 от ДП/
се установи че обвиняемият П.Л. не е осъждан, както и че не е бил
освобождаван от наказателна отговорност и да му е налагано
административно наказание по реда на чл.78а от НК. Обвиняемият П.Л. е
правоспособен водач на МПС и притежава надлежно издадено и валидно
СУМПС № **** от 19.10.2018г., за категории В М АМ и се води на отчет в
ОДМВР - Пловдив /лист 130 от ДП – справка за нарушител/водач/.

2

Свидетел Г. ПЛ. З. е правоспособен водач на МПС и притежава надлежно
издадено и валидно СУМПС № **** от 24.08.2020г. за категории В, М, А и
АМ и се води на отчет в ОДМВР - Варна /лист 129 от ДП – справка за
нарушител/водач/.

На 07.10.2020г. обвиняемият П.Л. бил в гр.Пловдив и управлявал товарен
автомобил който използвал, марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. №
****, собственост на „Порше Лизинг“ ЕООД. Около 08:15 часа на същата
дата, обвиняемият П.Л. управлявал посочения автомобил в гр.Пловдив, по ул.
„Полет“ в посока от изток към запад, като се движел по дясната лента
(неочертана с пътна маркировка). По същото време свидетел Г. ПЛ. З. бил в
гр.Пловдив и управлявал собствения си мотоциклет марка „Ходна“, модел
„ЖФ 9“ с рег. № ****, като се движел по същия път и в същата посока, зад
автомобила, управляван от обвиняемия Л.. Пътната настилка по ул.„Полет“ в
гр.Пловдив била от асфалт, като по това време била суха, без нанесена пътна
маркировка. Времето било светло, с добра видимост. След като преминал
през ЖП прелез, свидетел З. видял, че няма насрещно движещи се
автомобили, подал ляв мигач и предприел маневра изпреварване от лявата
страна на движещия се пред него автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Тигуан“ с рег. № ****, като се движел със скорост около 45 км./ч. ( виж
показания на свидетел З. – лист 73 от ДП ). Така мотоциклетът марка
„Ходна“, модел „ЖФ 9“ с рег. № ****, управляван от свидетел З., се
отклонил наляво, след което навлязъл в лявата пътна лента, неочертана с
пътна маркировка. По същото време обвиняемият Л. , за да влезе в имот
намиращ се от лявата страна на ул.“Полет“, по обособен асфалтов път,
предприел действия по извършване на маневра завиване на ляво, като първо
намалил скоростта с която се движело управляваното от него МПС, видял във
вътрешното огледало за обратно виждане, че зад него се движи мотоциклет и
подал светлинен сигнал (ляв мигач). Преди да предприеме маневрата
обвиняемият Л. се уверил и че срещу него няма идващи МПС (виж показания
на свидетел Л. – лист 75 от ДП). Скоростта на МПС управлявано от
обвиняемия Л. била около 28-29 км./ч. В района на кръстовището на ул.
„Полет“ с посочения обособен асфалтов път водещ към имот с
административен адрес гр.Пловдив, ул.“Полет“ № 76 нямало регулиращи
движението пътни знаци, нито пътна маркировка. МПС управлявано от
обвиняемия Л. намалило скоростта си на движение, която в процеса на
извършване на маневрата е била около 15 км./ч. (съгласно заключението на
АТЕ – лист 102 от ДП) и обвиняемия предприел действия по изпълнение на
маневрата завиване на ляво, като автомобила се отклонил в ляво и навлязъл в
лентата за движение за насрещните МПС, която не е била обозначена с пътна
маркировка. По същото време мотоциклет „Хонда“, управляван от свидетел
З. достигнал МПС управлявано от обвиняемия, изпреварвайки го от лявата му
страна, при което последвал удар между двете МПС, като мотоциклета бил
ударен от дясната му стара от най изнесената част от МПС управлявано от
обвиняемия а именно предна лява гума с джанта. Скоростта на МПС
3

управлявано от свидетел З. съгласно заключението на АТЕ / лист 100 от ДП/
било 17,59 м./с., която скорост съдът не споделя че е около 42 км/ч. При най
просто математическо действие се установява че така приетата като
установена скорост от 17,59 м./с. е равна на скорост от 63, 324 км./ч., което е
различно от посочената като установена скорост от 42 км./ч.
По отношение на скоростта на движение на МПС управлявано от свидетел З.
съдът подробно е представил становището си във втората част от настоящите
мотиви.
В следствие на удара свидетел З. загубил равновесие и паднал от мотора на
дясната си страна, като се установил на земята близо до левия бордюр на
улицата. Мотоциклетът марка „Хонда“ с рег. № **** също паднал на дясната
си страна и се установил до южния тротоар на пътното платно на ул. „Полет“
до № 76 в гр. Пловдив. Непосредствено след падането от мотоциклета,
свидетел З. усетил силна болка в десния крак в областта на глезена. Веднага,
след удара обвиняемият Л. преустановил движенито на автомобила който
управлявал, който останал в покой на пътното платно до идването на ДСОГ,
включил аварийните светлини и слязъл от автомобила, след което отишъл до
пострадалия З. и му помогнал да стане от земята и да седне на тротоара.
Пострадалият З. споделил на обвиняемия Л., че го боли десния крак.
Обвиняемият Л. се обадил на тел. 112 и съобщил за възникналото
произшествие. На местопроизшествието пристигнал екип на Спешна
медицинска помощ, който оказал първа помощ на пострадалия З. и го откарал
по спешност в медицинско заведение УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр.Пловдив
за извършване на необходимите прегледи и лечение. На
местопроизшествието, още докато пострадалият З. бил в линейката,
пристигнал и полицейски екип от Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР
гр.Пловдив в състав свидетелите С.Г.Т. и М.Г.Б.. Същите установили
самоличността на двамата водачи, извършили проби с технически средства за
установяване наличието на алкохол в издишания от всеки от двамата въздух,
като пробите били отрицателни. Местопроизшествието било запазено и
извършен оглед от разследващ полицай при сектор „Разследване
престъпления по транспорта“ при ОДМВР Пловдив. Със съставяне на
протокола за първо действие по разследването - оглед на
местопроизшествието, на основание чл.212, ал.2 НПК е образувано
досъдебно производство №115/2020 г. по описа на Сектор „РПТ“ при ОДМВР
гр. Пловдив.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №191/2020 г. от д-р З.Х.Н.,
*** при ДКЦ „Пловдив“ ЕООД (лист 87 от ДП), която в заключението си е
приела като установено, че на Г. ПЛ. З. вследствие на пътно-транспортното
произшествие е било причинено: Счупване на голямопищялната кост на
десния крак в долната част - в областта на глезенната става. Налице е
причинно-следствена връзка между установеното и описано травматично
увреждане на пострадалия и претърпяното от него пътно-транспортно
4

произшествие от 07.10.2020 г. Счупването на голямопищялната кост на
десния крак в долната част - в областта на глезенната става е причинило на
пострадалия Г.З. трайно затрудняване на движенията на долния му десния
крайник /за период около 2,5 – 3 месеца от датата на получаване на
травматичното увреждане/, обективиращо средна телесна повреда по смисъла
на чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и логично,
изготвено въз основа на приетите по делото писмени доказателства, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област.
Заключението на вещото лице не се оспори от страните.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
автотехническа експертиза ( лист 91 – 111 от ДП) със задачи за определяне
механизма и причините за настъпването на пътнотранспортното
произшествие, мястото на удара по дължина и широчина на пътното платно,
за определяне скоростта на движение на МПС участващи в ПТП както и
евентуална възможност на всеки от водачите да избегне удара, за определяне
технически съобразена ли е била скорост на МПС участници в ПТП.
Заключението на вещото лице съдът счита че не следва да бъде кредитирано в
някои от своите части поради следните основания:
Безспорно установено и не оспорено от страните е заключението на вещото
лице (лист 107 от ДП) относно място на настъпване на ПТП спрямо
дължината и широчината на улицата, а именно че това е ударът между л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № ****, управляван от
обвиняемия Л., и мотоциклет марка „Хонда“ с рег. № **** управляван от
свидетел Г.З. е настъпил върху южната лента на платното за движение: по
дължина на около 2-2,5 метра западно от ориентира, приет с протокола за
оглед и по широчина на около 2,8-3,0 метра северно от ориентира, приет с
протокола за оглед на местопроизшествието. (т.1 от заключението – лист 107
от ДП).
Мястото на удара е посочен и в приложените скици на произшествието,
изготвени от вещото лице и които скици сочат че същото се намира в
кръстовище на разнозначни пътища, на ул.“Полет“ и обособен асфалтов път
към обект с административен адрес гр.Пловдив, ул.“Полет“ № 76. Мястото на
настъпване на ПТП е прието и от представляващия РП Пловдив, като в
обвинителния акт – страница втора е приел че „ В района на кръстовището на
ул.„Полет“ с посочения обособен асфалтов път нямало регулиращи
движението пътни знаци, нито пътна маркировка.
С приемането че мястото на настъпване на ПТП е в кръстовище на
равнозначни пътища представлява липсващия факт, който приложен към
заключението на вещото лице (лист 110 от ДП) с което прави
предположението че ако се приеме, че местопроизшествието е настъпило на
кръстовище на равнозначни пътища, то тогава причината за произшествието е
и това, че водачът на м-т „Хонда ЖФ 9“ – Г. ПЛ. З. е предприел маневра
„изпреварване“ на кръстовище на равнозначни пътища, в конкретно
5

заключение за извършени неправилни действия при извършване на маневра
„изпреварване“ от свидетел Г.З..
Забраната за изпреварване в кръстовище на равнозначни пътища е правно
регламентирана в разпоредбата на чл.90, т.2 от ППЗДвП, която е свързана с
посоченото в разпоредбата на чл.25 от ЗДвП. Съгласно чл.90, т.2 от ЗДвП „
Освен в случаите на изрична забрана изпреварването на автомобили и
мотоциклети с кош е забранено: 2. на кръстовище на равнозначни пътища;
Според заключението на вещото лице ( т.2 от заключението - лист 107 от ДП)
скоростта на движение на л.а. марка „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ****,
управляван от обвиняемия Л. преди да предприеме маневрата „завой наляво“
е била около 28-29 км./ч., а в момента на удара е било около 15 км./ч.
Заключението на вещото лице в тази част от АТЕ не се оспори от страните и
съдът прие като правилно и логично, и кредитира при постановяване на своя
съдебен акт.
Съгласно заключението на вещото лице (т.2 от заключението - лист 107 от
ДП) скоростта на движение на мотоциклет „Хонда ЖФ 9“, управляван от
свидетел Г.З. непосредствено преди удара и в момента на удара е била около
42 км/ч. Съдът счита, че определената скоростта на движение на МПС м-т
„Хонда ЖФ 9“, управляван от свидетел Г.З. от вещото лице е във две
различни стойности които явно си противоречат. Съгласно вещото лице (лист
100 от ДП) скоростта на движение на м-т „Хонда ЖФ 9“, управляван от
свидетел Г.З. е била от 17,59 м./с. която скорост изразена в км./ч. е със
стойност от 63,324 км./ч. В заключението си вещото лице (лист 102 от ДП) е
приело че скоростта на движение на м-т „Хонда ЖФ 9“, управляван от
свидетел Г.З. е със стойност от 11,65 м./с., която скорост изразена в км./ч. е
със стойност от 41, 94 км./ч.
Посоченото противоречие в заключението на вещото лице, неотстранимо в
настоящето производство обоснова заключението на съда за не кредитиране
заключението на вещото лице в тази му част.
Съгласно заключението на вещото лице (т.3 от заключението – лист 107 от
ДП) водачът на л.а. „Фолксваген Тигуан“ би избегнал удара, ако бе отложил
маневрата „завой наляво“, за да пропусне мотоциклет „Хонда ЖФ9“ който е
предприел маневрата „изпреварване“ преди това. Съгласно вещото лице
поради липса на обективни данни за това дали и кога, двамата водачи са
подали ляв мигач, под „начало на маневрите“ се има предвид фактическо
отклоняване на двете МПС на ляво.
Изложено покрива изцяло и заключението на вещото лице като т.5 и като
подточка първа на т.10, от заключението си / лист 108 и лист 109 от ДП/.
За постановяване на своя съдебен акт съдът не кредитира заключението на
вещото лице в тази му част, тъй като не се основава на безспорно установени
доказателства и факти, а представлява предположение което е правно
недопустимо в настоящето производство. За да постанови това заключение
съдът взе предвид следното:
В заключението на вещото лице (лист 103 от ДП) е изготвена скица и
6

направено заключение че МПС управлявано от обвиняемия от началото на
маневрата, т.е фактическото отклонение на ляво се намира на 11,1 метра от
мястото на удар. Съгласно заключението на вещото лице дистанцията на
която се е намирал м-т „Хонда ЖФ9“ в момента на отклоняване на л.а.
„Фолксваген Тигуан“ на ляво е от 21,56 метра. Представена е и мащабна
скица на възможните положения на м-т „Хонда ЖФ9“ в момента в който л.а.
„Фолксваген Тигуан“ се е отклонил на ляво ( лист 104 и лист 105 от ДП).
Съгласно приложената мащабна скица, м-т „Хонда ЖФ9“ се е намирал на
21,56 метра от мястото на ПТП, л.а„Фолксваген Тигуан“ е бил на 11,1 метра
от мястото на ПТП, както и че водачът на м-т „Хонда ЖФ9“ обективно би
могъл да предприеме маневрата „изпреварване“ по три очертани с жълта
плътна линия траектории – две от лентата за движение в което се е движело и
МПС управлявано от обвиняемия, и трета – от съседната лента за движение.
Посоченото в скицата определя заключение на съда че от обективна страна
при първите две предположения за фактическо отклонение на свидетел З.,
като водач на м-т „Хонда ЖФ9“ , същия е имал възможност да възприеме
подадения светлинен сигнал за извършване маневра, движение на ляво и да
отложи изпълнението на намерението си да извърши маневра „изпреварване“.
Третата хипотеза – за движение в лентата за насрещно движение, по дъгата на
завой който за двете МПС е на ляво. Пътя в този пътен участък е крива на
завой, видима въпреки лаконичността на заснемане на мястото на ПТП от
приложената скица. При третата хипотетично приета от обективна страна
възможност водачът на м-т „Хонда ЖФ9“ не би имал видимост към задните
светлини на МПС движещо се пред него, но с видимост към кръстовището на
ул.“Полет“ и обособен асфалтов път и със скорост, която не му позволявала
да прекрати изпреварването и да се върне безопасно в лентата си на
движение. Посочено заключение съдът обоснова от направените заключения
от вещото лице а именно че при приета скорост от 42 км./ч. спирачния път на
м-т „Хонда ЖФ9“ би бил 29,25 метра, а той е отстоял на 21, 56 метра от
мястото на което е настъпило ПТП, както и разпоредбата на чл. 79 от
ППЗДвП която гласи, че „ Подаденият от водача сигнал за маневра не му
предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме
всички необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното
изпълнение“, нещо което водачът на м-т „Хонда ЖФ9“ не е извършил и
предприел изпреварване без да се убеди че това може да стане в пътния
участък пред него без да застраши безопасността на движение на другите
МПС и със скорост която е била съобразена с конкретните пътни условия.
Поради изложеното съдът не кредитира заключението на вещото лице в т.3,
т.5 и т.10, първа подточка от него.
Съгласно заключението на вещото лице ( т.4 лист 108 от ДП) от момента в
който л.а. „Фолксваген Тигуан“ се е отклонил на ляво (разгледано в т.3, т.5 и
подточка първа на т.10 от заключението), водачът на м-т“Хонда ЖФ9“ е
нямал техническа възможност да се установи преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Съдът не
7

кредитира заключението на вещото лице в тази му част, тъй като в тази му
част липсва анализ на скоростта на движение на м-т“Хонда ЖФ9“, която
скорост – приета от вещото лице че е била около 42 км./ч., е била по висока от
скоростта при която е можело да се предприеме спиране а именно от 32 км./ч.
съгласно заключението на вещото лице в т.6 ( лист 108 от ДП). ЗДвП и
ППЗДвП определя задължение за водачите на МПС сами да определят
скоростта на движение на управляваните от тях МПС, с определени граници
съобразно мястото на управление на МПС – населено място, извън населено
място, магистрала, но съобразена с конкретните пътни условия и в размери
позволяващи безопасното спиране при възникване на препятствия на пътя.
Поради изложеното съдът счита, че водачът на МПС м-т“Хонда ЖФ9“ е имал
техническа възможност да го установи преди мястото на удара при избор на
скорост под 32 км./ч. Посочената по делото скорост от 42 км./ч. въпреки
представените по горе резерви за приемането и като скорост на движение на
м-т“Хонда ЖФ9“ се явява несъобразена с конкретната пътна обстановка и
довела до последиците а именно до ПТП тъй като не е позволявала на водача
да се върне в лентата си за движение или да спре безопасното при възникване
на препятствие на пътя.
Точка т. от заключението на вещото лице бе обект на разглеждане по – горе
при обсъждане на т.3 от заключението на вещото лице, поради което и съдът
намира същото като не пълно поради което и не кредитира.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта им на т.6 и т.7, тъй
като същите се основават на анализ на установеното по делото и липсват
елементи на предположение. Съдът ползва заключението на вещото лице в т.6
и т.7 за обосноваване на съдебния му акт.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му изразено в т.8
от заключението (лист 108 – лист 109 от ДП) че в случая няма технически
условия, които да налагат движение на м-т“Хонда ЖФ9“ със скорост по ниска
от установената, т.е скоростта на м-т “Хонда ЖФ9“ не е била технически
несъобразена. Съдът счита, че по делото не е било установено наличие на
технически неизправности по МПС управлявано от свидетел З., поради което
и е правилен извода че няма технически условия, които да налагат движение
на м-т“Хонда ЖФ9“ със скорост по ниска от установената. Но счита че е
неправилно заключението че установената скорост не е била технически
несъобразена. Технически съобразена скорост е тази която позволява на МПС
да намали скоростта, да се отклони или спре при възникване на препятствие
на пътя и такава е посочена от вещото лице в т. 6 от заключението и тя е по
ниска от 32 км./ч.
Страните не оспорват заключението на вещото лице по т.9 (лист 109 от ДП),
което е в основата и на изготвеното от РП Пловдив постановление. Тъй като
същото представлява описание на движението на МПС които страните
споделят, то съдът счита че не следва да бъде предмет на обсъждане и ползва
при постановяване на своя съдебен акт.
В представеното заключение на вещото лице в частта му на т.10 (лист 109 –
8

лист 110 от ДП) са представени три хипотези за причините за настъпилото
ПТП от техническа гледна точка. Ноторно известно е че съдебните актове не
следва да се основават на предположения, поради което и съдът не кредитира
заключенията на вещото лице в частта му на т.10 поради своята
неустановеност. Както се посочи по горе подаването на светлинен сигнал за
извършване на маневра не дава предимство на водача и не го освобождава от
задължението да предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди
да започне нейното изпълнение.
В случая с приемането от обвинението че ПТП е настъпило в зоната на
кръстовище на равнозначни пътища, като факт поставен в предположението
ние имаме заключение за извършено от техническа гледна точка нарушение
на разпоредбата на чл.90, т.2 от ППЗДвП от свидетел З. който е предприел
изпреварване в зона на кръстовище на равнозначни пътища.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно
така описаната фактическа обстановка. Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява от събраните на досъдебното производство
доказателства, прочетени и надлежно приобщени към доказателствения
материал от съда.
За обосноваване на своето заключение съдът кредитира изцяло приетите по
делото писмени доказателства, чието съдържание не се оспори от страните и
съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло обясненията на обвиняемият П.Л., въпреки тяхната
лаконичност, тъй като същите не се отричат от другите приети по делото
доказателства. След подробен и критичен анализ на обясненията на
обвиняемия на плоскостта на собствената им логическа последователност и
вътрешна непротиворечивост и на съотносимостта им към останалите
доказателства съдът ги възприе изцяло като достоверни. За да бъдат
обясненията преценени като достоверни, законът не изисква те да се
подкрепят от останалите доказателства по делото, а единствено да не се
опровергават от тях. От обясненията дадени в съдебно заседание, както и тези
дадени в ДП прочетени и приобщени по реда на НПК се установява, че
същия на инкриминираната дата, в гр.Пловдив е управлявал МПС по
ул.Полет, със скорост технически съобразени при всички етапи на
движението му. Установи се че същия приближавайки кръстовището на
ул.Полет, с обособен асфалтов път към обект на адрес ул.Полет № 76, се е
уверил че всички условия за извършване на маневра завиване на ляво са
налице, подал светлинен сигнал и започнал изменение посоката на движение
на МПС наляво. При извършване маневрата навлязъл в съседната пътна
лента, при което в предна лява гума последвало удар от дясно на
преминаващия покрай МПС мотоциклет Хонда ЖФ 9. Следствие на удара
мотоциклета в едно с водача му паднали на дясната страна, при което
мотоциклета продължил напред, като спрял до бордюра в края на
кръстовището. Установи се че обвиняемият веднага преустановил
движението на МПС което управлявал и включил аварийните светлини.
9

Веднага слязъл от автомобила и отишъл при водача на мотоциклета, който
казал че изпитва болка в десния крак. Обвиняемият посочи че помогнал да
водача на мотоциклета да стане и да седне на тротоара, след което се свързал
с телефон 112 и съобщил за произшествието. На мястото пристигнал екип на
Спешна медицинска помощ, който откарал моториста в болнично заведение.
На място пристигнал и екип на МВР. Посоченото от обвиняемият съдът
кредитира и полза за своя съдебен акт, тъй като всички факти и обстоятелства
се потвърждават от приетите по делото доказателства и не се отричат.
Показанията на свидетел Г. ПЛ. З., дадени в хода на ДП бяха прочетени и
приобщени по реда на НПК. Съдът не кредитира като достоверни показанията
на свидетел З. че е застигнал МПС управлявано от обвиняемия преди
ж.п.прелез който пресича ул.Полет, тъй като липсват данни той да се е
движел със скорост от 28-29 км./ч. По делото се установи че МПС
управлявано от обвиняемия се е движело със посочената скорост, която
скорост е била технически съобразена с конкретната пътна обстановка тъй
като ул.Полет в тази си част представлява завой с дъга на ляво за движещите
се МПС по него в посока изток запад, с начало на завоя преди мястото на
пресичане на ж.п.прелеза. Дъгата на завоя е видно на представените по делото
скици. Съгласно заключението на вещото лице скоростта на мотоциклета е
била около 42 км./ч. в някои от неговите части, а в друга част че е била 17,56
м./сек., което представлява скорост измерима в км./ч. на 63,324 км./ч. Така
установената скорост на движение на мотоциклета определя заключение на
съда че свидетел Г.З. управляващ го, настигайки МПС управлявано от
обвиняемият е предприел маневра изпреварване без да съобрази конкретната
пътна обстановка със скорост която не му е позволила да завършването на
маневрата преди кръстовището на ул.Полет и обособения асфалтов път, както
и недостатъчно отстояние от изпреварваното МПС (съгласно показанията на
свидетел З. това е станало успоредно на оста на пътя) при което било
осъществено съприкосновение между двете МПС и настъпването на ПТП с
причиняване на средна телесна повреда на свидетел З..
От приетите по делото доказателства не се установи двете МПС да са били с
неизправни светлинни системи за сигнализация, както и тяхното използване
по предназначение удостоверено от техническа проверка или гласни
доказателства. Ирелевантни за делото са твърденията за предимство при
използване на светлинни сигнали, тъй като имаме законова регламентация за
правното значение на подадените светлинни сигнали а именно разпоредбата
на чл.79 от ППЗДвП която казва че „Подаденият от водача сигнал за маневра
не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението да
предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да започне
нейното изпълнение“.
С повдигане на обвинението на П.Л. с внесено в съда постановление съдът
намира като прието че ПТП е станало в зоната на кръстовище на равнозначни
пътища, както и че свидетел З. е предприел изпреварване преди зоната на
кръстовището и в своята същност началото и изпълнението на маневрата е
10

станало именно в зоната на кръстовище, с което той виновно е нарушил
разпоредбата на чл.90, т.2 от ППЗДвП поради което и не е вярно твърдението
на свидетелят че виновен за произшествието е обвиняемия Л., защото не го
пропуснал да извърши маневрата изпреварване.
Предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си обвиняемият
П.П. Л. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението чл.343, ал.1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. чл.342, ал.1, пр.3-то от НК
тъй като на 07.10.2020г. в гр. Пловдив, при управляване на моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „Фолксваген”, модел „Тигуан“ с рег.№
**** не е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.25, ал.1 от ЗДвП
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“ и по
непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на Г. ПЛ. З.,
ЕГН:**********, изразяваща се в счупване на голямопищялната кост на
десния крак в долната част – в областта на глезенната става, довело до трайно
затрудняване на движенията на долен десен крайник поради което съдът го
призна за невинен и го оправда по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление от общ характер.

Съобразено с изхода на делото съдът постанови направените разноски да
останат за сметка на държавата.

По гореизложените мотиви съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

11

Номер на акта:	1787
Дата:	16 септември 2022 г.
Съдия:	Димитър Василев Кацарев

Дело:	20225330204491
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 август 2022 г.

Решение по дело №4491/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите