Определение по дело №220/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 159/17.12.2010 г., постановено по Г.д. № 1186/2010 г., Кърджалийският районен съд е осъдил “У.-С.” Е. – Г.К. да заплати на Т. А. Я. от Г.К. сумата от 5 545.76 лв., представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за неизползуван платен годишен отпуск за общо 44 работни дни, полагащи се за 2007 г., 2008 г., 2009 г., както и сумата от 239.57 лв., представляващи обезщетение върху сумата от 5 547.76 лв. за периода от 01.02.2010 г. до 01.07.2010, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Със същото решение У.-С.” Е. – Г.К. е осъдено да заплати по сметка на РС –К. държавна такса върху присъдените суми в размер на 231.41 лв., както и сумата от 70 лв., представляваща направени разходи за вещо лице.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят “У.-С.” Е. –Г.К., който го обжалва Ч. управителя си, като незаконосъобразно, неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при доп¾снати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че обжалваното решение на Кърджалийския районен съд противоречи на материалноправните разпоредби на чл.176, ал.3 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ, както и на решение № 12 от 11.11.2010 г. на КС по к.д. № 15/2010 г., обн. В Д.в. бр. 91 от 19.11.2010 г. Съгласно чл.176, ал.3, изречение първо от КТ, правото на работника и служителя на платен годишен отпуск се погасявало след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск, а съгласно чл.224, ал.1 от КТ служителят имал право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск, правото на който не било погасено по давност. В цитираното решение на Конституционния съд било посочено, че правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение замествало реално реалното ползуване на платения годишен отпуск и съществувало докато работникът имал право на отпуск. Прави се възражение за изтекла давност по отношение на платения годишен отпуск за 2007 г., поради изтичане на две години от края на края на годината, за която се полага – от 31.12.2007 г. до 31.12.2009 г. и преди прекратяване на трудовия договор на ищцата. Тъй като ищцата нямала правото да ползува реално пратен годишен отпуск за 2007 г., то тя нямала правото да получи и обезщетение за този отпуск. Сочи се също, че първоинстанционният съд неправилно присъдил и мораторна лихва върху сумата от 5 545.76 лв. за периода от датата на прекратяване на трудовия договор на ищцата - 01.02.2010 г. до 01.07.2010 г., тъй като същата не била дължима предвид характера на задължението и липсата на покана от страна на кредитора. Излагат се съображения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в противоречие между диспозитив и мотиви относно присъдената сума от 239.57 лв. В мотивите на решението било посочено, че тази сума представлява мораторна лихва за периода от 01.02.2010 г. до 01.07.2010 г. На друго място в мотивите на решението се сочело, че тази сума представлява обезщетение за периода от 01.02.2010 г. до 02.07.2010 г., а в диспозитива на решението се сочела, че сумата от 239.57 лв. представлява обезщетение върху сумата от 5 545.76 лв. за периода от 01.02.2010 г. до 01.07.2010 г. Посоченото противоречие било съществено, тъй като водело до невъзможност за жалбодателя да разбере какво е присъдено – мораторна лихва или обезщетение, както и относно крайната дата на периода, за който се присъждало. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови друго по същество, с което да отхвърли като неоснователни претенциите на ищцата за обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2007 г. и за мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 01.02.2010 г. до 01.07.2010 г. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба, като уточнява, че обжалва решението на Кърджалийския районен съд изцяло. При неуважаване на това искане се прави алтернативно такова за частична отмяна на обжалваното решение в частта му относно присъденото обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2007 г., както и относно мораторната лихва върху тази главница. Сочи се от процесуалния представител на въззивника, че възражението за изтекла давност не било преклудирано, тъй като било свързано с решението на Конституционния съд, а освен това можело да бъде направено до приключване на производството пред въззивния съд. Съдът следвало да прецени дали правото на отпуск не е погасено по давност и след това да преценява дали се дължи такъв отпуск. Излагат са съображения за недоказаност на предявения иск по размер, тъй като от заключението на вещото лице не ставало ясно за коя година колко дни е неизползуваният платен годишен отпуск и какъв е размерът на обезщетението.

Въззиваемата Т. А. Я., представлявана от процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба като неоснователна в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. Претендира разноски за въззивната инстанция. Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установявало дължимото обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск. Обезщетението за неизползуван платен годишен отпуск за 2007 г. не било погасено по давност, тъй като това право на работника възниквало едва с прекратяване на трудовото му правоотношение, а не с изтичане на две години, считано от 31.12.2007 г. и по време, докато е траел¯ правоотношението между страните. Излагат се съображения, че възражението да изтекла давност не било предявено в производството пред първоинстанционния съд, поради което било преклудирано. Твърди се, че ищецът не следва да кани ответника да му заплати обезщетение по чл.224 от КТ, тъй като това задължение било вменено от закона и следвало да бъде отразено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и неговия размер, който се определял по реда на чл.177 от КТ и към момента, посочен в чл.224, ал.2 от КТ. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. В съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемата оспорва жалбата по изложените в отговора съображения. Сочи се, че размерът на обезщетението и претендираната лихва били посочени в исковата молба и били установени със заключението на вещото лице.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна .

Предявените искове с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД са основателни и доказани и правилно са били уважени от първоинстанционния съд. Безспорно по делото е, че ищцата Т. А. Я. е била в трудово правоотношение с ответното дружество “У.-С.” Е. –Г.К., като е заемала длъжността “главен инженер”, видно от представените трудов договор № 23/01.03.2004 г. и допълнителни споразумения № 3/01.01.2005 г., № 62/02.04.2007 г. и № 65/01.11.2008 г. Със заповед № 171/01.02.2010 г. на Управителя на “У.-С.” Е. – Г.К., трудовото правоотношение с ищцата Т. А. Я. е било прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие, считано от 01.02.2010 г. От писменото заключение на вещото лице Иван Демерджиев, както и от разпита на същия в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че размера на неизползувания годишен отпуск за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. възлиза на 44 дни, дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ възлиза на 5 545.76 лв., а мораторната лихва за периода от 01.02.2010 г. до 01.07.2010 г. възлиза на 239.57 лв. При тези данни обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е използувала платения си годишен отпуск за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., възлизащ общо на 44 дни и следва да й бъде заплатено обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ след прекратяване на трудовото й правоотношение. Неоснователни са в тази връзка доводите, изложени от процесуалния представител на въззивника за недоказаност на размера и периода на претендираното обезщетение. Както бе посочено, от писменото заключение на вещото лице и от разпита му пред първоинстанционния съд, се установява обстоятелството, че ищцата не е ползувала платен годишен отпуск за претендираните години. Вещото лице Иван Демерджиев изрично посочва, че е проверил молбите за ползуване на отпуск, както и ведомостите на ответното дружество, въз основа на които е изчислил дължимото обезщетение. Впрочем, въззиваемото дружество не е оспорило заключението на вещото лице по реда на чл.200, ал.3 от ГПК и същото е било прието от първоинстанционния съд.

По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност, касаещо дължимото обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2007 г., то същото е преклудирано и не следва да бъде взето предвид. Съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК, когато в установения срок ответникът не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая до приключване на делото пред първоинстанционния съд ответното дружество не е направило възражение за изтекла давност, поради което същото е преклудирано и не може да бъде направено пред въззивния съд. В тази връзка следва да бъде посочено, че възражението за изтекла давност не би могло да бъде обвързано от Решение № 12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд по к.д. № 15/2010 г., тъй като същото не касае института на погасителната давност за неизползувания в двегодишен срок платен отпуск, уреден в разпоредбата на чл.176, ал.3 (отм.) от КТ и чл.176а от КТ.

Освен това, възражението за изтекла погасителна давност относно неизползувания от ищцата платен годишен отпуск за 2007 г. е и неоснователно. Институтът на погасителната давност за неизползувания в двегодишен срок платен отпуск е уреден за пръв път с изменението на разпоредбата на чл.176, ал.3 от КТ (обн. Д.в. бр. 58/2010 г., в сила от 30.07.2010 г.), която разпоредба в последствие е отменена и възпроизведена в нови текст - чл.176а от КТ (обн. Д.в. бр. 18/2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) със заглавие “Погасяване на правото на ползуване”. Цитираните по-горе разпоредби нямат обратна сила, а се прилагат за в бъдеще – арг. от чл.14, ал.1 от ЗНА, или за правоотношения, възникнали след приемането на чл.176, ал.3 (отм.) и чл.176а от КТ и поради тази причина те не касаят правото на ищцата да получи обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 2007 г. при прекратяване на трудовото й правоотношение. Това ясно личи от § 3ж от ПР на КТ (обн. Д.в. бр.18/2011 г., в сила от 01.03.2011 г.), където изрично е посочено, че неизползуваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложеният по реда на чл.176, ал.1 от КТ, може да се използува до 31.12.2012 г. Ето защо институтът на погасителната давност за неизползувания в двегодишен срок платен отпуск не касае платения годишен отпуск на ищцата за 2007 г., поради което възражението за изтекла давност е неоснователно.

Неоснователни са и доводите, изложени във въззивната жалба за допуснато същество нарушение на съдопроизводствените правила, в частта му, относно присъденото обезщетение за забавено изпълнение на присъдено обезщетение – чл.86 от ЗЗД. Действително в диспозитива на обжалваното решение е посочено, че се присъжда сумата от 239.57 лв., представляващи обезщетение върху сумата от 5 545.76 лв., като не е уточнено, че се касае за обезщетение по чл.86 от ЗЗД. Това обаче не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в мотивите си първоинстанционният съд изрично е посочил, че сумата от 239.57 лв. представлява мораторна лихва и то върху сумата от 5 545.76 лв. В заключението на вещото лице също е посочено, че тази сума представлява мораторна лихва за периода от 01.02.2010 г. до 01.07.2010 г. Или, ясно е, че се касае за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху присъденото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. В случая следва да бъде посочено, че задължението за заплащане на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск възниква от момента на прекратяване на трудовото правоотношение и тогава това задължение става изискуемо. Ето защо не е необходимо служителят да отправя покана до работодателя, както неоснователно се сочи от процесуалния представител на въззивника. Не е налице и твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила по отношение на периода, за който е присъдено обезщетението за забавено плащане. Разбира се, в мотивите на решението най-напред е посочен периода от 01.02.2010 г. до 01.07.2010 г., а след това периода от 01.02.2010 г. до 02.07.2010 г., но това също не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а в случая се касае по-скоро за техническа грешка. Впрочем, в диспозитива на решението, който единствено обвързва страните, е посочен точно претендирания от ищцата период, поради което не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 159/17.12.2010 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 1186 по описа за 2010 г. на същия съд. При този изход на делото следва да се присъдят в полза на въззиваемата направените пред тази инстанция разноски в размер на 450 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 159/17.12.2010 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 1186 по описа за 2010 г. на същия съд.

ОСЪЖДА “У.-С.” Е. – Г.К., У.”С. С.” № *, с ЕИК * да заплати на Т. А. Я. от Г.К., У.”Р.” № *, с ЕГН * направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 450 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.