РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 05.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осми март две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16096/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството
е образувано по искова молба с вх. № 8405/04.06.2014 г., уточнена с молба от
11.08.2014 г. (л. 37-39 от делото на СРС), предявена от Ц.Г. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер - адв. С.С.А., против Х.Р.К., с ЕГН: **********, с адрес:
***.
Ищецът
Ц.Г. Ц. твърди, че е собственик по наследство и последващо
строителство на идеални части от няколко имота, а именно на: 4/8 ид.ч. от
първи етаж и сутерен на САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.3 с предназначение
еднофамилна двуетажна жилищна сграда, придобити по наследство; 5/8 ид.ч. от
втори етаж и таванско помещение
в подпокривното пространство от сградата с
идентификатор 68134.2040.2134.3, от които 4/8 ид.ч.
придобити чрез ново строителство и 1/8 ид.ч. -
наследствен дял; 5/8 ид.ч.
от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.2 с предназначение инфраструктурна сграда – стълбище, от
които 4/8 ид.ч. придобити чрез ново строителство и
1/8 ид.ч. наследствен дял. Ищецът твърди също, че е изключителен собственик на САМОСТОЯТЕЛНА
СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.1 с предназначение ГАРАЖ, придобита чрез ново
строителство. Твърди освен това, че притежава 2/8 ид.ч. наследствен дял върху ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ с идентификатор 68134.2040.2134, находящ
се в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №157, в който
се намират посочените сгради.
Ц.
Ц. твърди, че неговите роднини Д.Г.Ц. и К. Р. Ц. притежавали останалите идеални
части от описаните имоти, а именно: 4/8 ид.ч. от първи етаж и сутерен в САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с
идентификатор 68134.2040.2134.3; 3/8 ид.ч. от втори етаж и таванско помещение в подпокривното пространство от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с
идентификатор 68134.2040.2134.3. 3/8 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.2 с предназначение инфраструктурна сграда – стълбище.
Ищецът
твърди още, че брат му Д.Г.Ц. е дарил
на ответника Х.Р.К. 1/8 ид ч. от описаните имоти с нотариален акт №36, том IV,
рег.№4976, нот.д.№601/2013, а също така, лично и като
пълномощник на К. Р. Ц., е прехвърлил на ответника посредством процесната продажба
5/8 ид.ч. от парцела и построените в него сгради
с нотариален акт № 37, том IV, рег. № 4977, нот.д. № 602/2013
год. По този начин ищецът твърди, че неговите роднини са прехвърлили права в
повече от притежаваните от тях.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено,
че ответникът Х.Р.К. не е собственик на част от прехвърлените му посредством
описаните сделки идеални части от процесните имоти, а
именно: 2/8 ид.части
от първи етаж и сутерен на САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.3 и 3/8 ид.
части от втори етаж и таванско помещение в подпокривното
пространство от същата сграда; 5/8 ид.части от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.1 с предназначение ГАРАЖ; 3/8 ид.части от САМОСТОЯТЕЛНА
СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.2
с предназначение инфраструктурна сграда – стълбище.
В
открито съдебно заседание на 23.01.2017 г., ищецът е заявил по отношение на процесния гараж,
евентуално, че същият е придобит въз основа на давностно
владение от него и неговата съпруга, с която същият е сключил брак през 1979
г., като от момента на построяването на гаража в края на м.септември 1973 г. го
е владял явно, спокойно, необезпокоявано и без прекъсване в продължение на
повече от 10 години.
Ищецът
претендира направените в производството разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Х.Р.К. е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът
признава, че в действителност неговите праводатели са
прехвърлили в повече идеални части от притежаваните от тях, така както са
посочени от ищеца, а именно: 2/8 ид.части в повече от първи етаж и сутерен на
САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.3
и 3/8 ид.
части в повече от втори етаж и таванско помещение в подпокривното пространство от същата сграда и 3/8 ид.части в
повече от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.2 с предназначение инфраструктурна сграда –
стълбище. Иска съдът да постанови решение при признание на иска по отношение на
тези имоти.
Ответникът,
обаче, оспорва иска по отношение на 5/8
ид.части от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с
идентификатор 68134.2040.2134.1 с
предназначение ГАРАЖ. Твърди, че
след като е безспорен собственик на ¾ ид.части
от земята върху която е построен гаража, предвид липсата на строителни книжа,
гаражът е приращение и е собственост на собственика
на земята, поради което и той е придобил 5/8 ид.части
от него. Оспорва твърдението на ищеца да е построил гаража със собствени средства
и труд. Твърди, че той е построен със средства на бащата и брата на ищеца.
Смята, че това, че Ц. Ц. е помагал на строителите не го правело едноличен
собственик на гаража. Ответникът твърди още, че с нотариални актове от
28.05.2014 г. ищецът се е разпоредил с част от процесните
идеални части в полза на дъщеря си В.Ц. Ц.а.
Ответникът
моли, искът да бъде отхвърлен по отношение на гаража. Претендира направените по
делото разноски.
Поради
неоспорените от ищеца и подкрепени с писмени доказателства твърдения на
ответника, че Ц.Ц. се е разпоредил с 3/16 ид.части от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.3, съдът с
определение от 08.02.2016 г. (л. 45-46), е прекратил производството по делото
по отношение на тези 3/16 ид.части от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.3. Определението не е
обжалвано от страните и е влязло в
сила на 26.02.2016 г., поради което и следва да бъде съобразено при
очертаване предмета на спора.
Така
предмет на разглеждане по делото е останало искането на ищеца да се признае за
установено, че ответникът не е собственик, защото е придобил в повече 1/16 ид.част[1] от първи етаж и сутерен на
САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.3 и 3/16 ид. части[2] в повече от втори
етаж и таванско помещение в подпокривното
пространство от същата сграда; 3/8 ид.части от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.2 с предназначение
инфраструктурна сграда – стълбище и 5/8
ид.части от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с
идентификатор 68134.2040.2134.1 с
предназначение ГАРАЖ. В тази връзка
следва да се посочи, че в определението от 03.10.2016 г. (л. 70) е допусната
техническа грешка и предмет на разглеждане по делото е очертания по-горе иск.
В
писмените си защити (представени на 10.03.2021 г. и на 15.03.2021 г.) страните
поддържат твърденията и исканията си. Ищецът поддържа твърдението си, че
гаражът в имота е построен от него през 1993 г. и е негова лична собственост.
Ответникът оспорва това, тъй като според него постройката е била построена без
строителни книжа, от бащата на ищеца и изцяло с негови средства. Затова според Х.К.
собствеността върху постройката следва собствеността върху поземления имот.
Съдът приема следното от фактическа страна:
През
м.май 1957 г., по силата на договор за покупко-продажба,Г.Ц. Ц. е придобил
правото на собственост върху 1 000 кв.м. от нива с площ 4 декара, находяща се в землището на село Симеоново, София,
местността „Герено”, при съседи на цялата нива: Ц. Т.;
П.Т.; М.Г. и А.А.и при съседи на продаваната част:А.А.; Х. Х.; М.Х. и З..М.. Договорът за покупко-продажба е
бил сключен с нотариален акт № 149, том ХV, дело 2839/1957 г. на І нотариус при
СНС (л. 7 от делото на СРС). Към 1964 г., тази нива е представлявала парцел с планоснимачен номер VII-197, в кв. 39, м. „Вилна зона
Симеоново-север”. Той е бил с площ от 1460 кв.м. (видно от скица, л. 8 от
делото на СРС).
През
1968 г.Г.Ц. е получил разрешение да построи вила с площ от 59 кв.м. и кубатура
от 440 куб.м. в парцела в м. Симеоново – север. Вилата е следвало да е на един
и половина етажи – видно от позволителен билет и строителен протокол, л. 10-11
от делото на СРС.
През
1971 г. към парцела по регулация са придадени 64 кв.м. – видно от нотариален
акт от 14.05.1971 г. - № 44, том ІХ, дело № 1653/1973 г. на І нотариус при СНС(л.
12 от делото на СРС).
С
решение по гр.д. № 3602/1971 г. на Софийски народен съд е признато за
установено по отношение на В. Д. Ц. иГ.Ц. Ц., че при
покупката на парцела през 1957 г. последният е действал като поставено лице на П.Ц.
за 500 кв.м. от мястото (л. 13 от делото на СРС).
Ищецът
Ц.Г.Ц. е син наГ.и В. Ц.. Ищецът има брат – Д.Г.Ц. (видно
от удостоверенията, приложени на л. 5-6 от делото на СРС и л. 296 от делото на
СГС). П.Ц. Ц. е оставил за свои наследници по закон: съпругата си И.Ф.Ц.
(починала на 30.06.2005 г.) и трима сина – Р.П.Ц. (починал на 24.04.1999 г.), К.П.Ц.
и Б.П.Ц. (починал на 13.06.2005 г.) (видно от удостоверението за наследници, л.
24 от делото на СРС).Г.и В. Ц., заедно с П.и И. Ц. са отстъпили на Ц.Г.Ц.
правото да надстрои съществуващата
постройка в парцела с пл. № VII-197, в кв. 39, м. „Вилна зона Симеоново-север”.
Правото е отстъпено безвъзмездно за надстрояване с един (втори) етаж на съществуващата сграда. В своите заявления, с
които лицата са отстъпили право на строеж те са посочили, че след упражняване
на това право Ц.Ц. ще стане собственик на „половината
от този новопостроен втори етаж и на половината от припадащите му се идеални
части от общите части на сградата” (видно от заявленията на л. 15-16 от делото
на СРС). За това надстрояване са били одобрени проекти и Ц.Ц.
е получил разрешение да го извърши (проекти, л. 18-22 от делото на СРС и л. 76 от
делото на СГС; строително разрешение, л. 17 от делото на СРС).
Вместо
да построи втори етаж на съществуващата сграда, Ц.Ц.
е построил втори и тавански етажи (видно от СТЕ, л. 125-126; проекти, л. 18-22
от делото на СРС и л. 76 от делото на СГС и скица на триетажна сграда, от л. 32 от делото на СРС и л.77 от делото
на СГС ).
От
парцел с пл. № VII-197, в кв. 39, м. „Вилна зона Симеоново-север” са образувани
два имота – УПИ VIII-642 с площ 612
кв.м. и УПИ XI-642 с площ 522 кв.м. (скица, л. 22 и заповед на гл.арх. на район
„Витоша”, л. 23 от делото на СРС). УПИ XI-642 впоследствие е нанесен в
актуалната кадастрална карта и кадастрални регистри като поземления имот с
идентификатор 68134.2040.2134 (скица,
л. 106 от настоящото дело).
В процесния поземлен имот, освен жилищната сграда, има още
две сгради. Едната е САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.1 с
предназначение ГАРАЖ, а другата -
САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.2 с предназначение
инфраструктурна сграда – СТЪЛБИЩЕ (видно
от скици от АГКК, л. 106-108 от делото на СГС). За тези две сгради няма данни
нито от кого са били построени, нито кога. За построяването на гаража няма и
строителни книжа (видно и от отговора на вещото лице по допуснатата СТЕ, л. 68
от делото на СГС).
На
06.12.2013 г., Д.Г.Ц. е дарил на Х.Р.К. 1/8
ид.част от
поземлен имот с идентификатор 68134.2040.2134,
идентичен с УПИ XI-642, находящ се в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 157, ведно със САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.3 с предназначение еднофамилна двуетажна жилищна, заедно с находящите
се в сутерена на сградата 2 броя мазета
и подземно паркомясто
(гараж) с обща застроена площ от 40 кв.м. и заедно с находящото се в подпокривното пространство на сградата таванско помещение, ведно
със САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.1 с предназначение ГАРАЖ,
ведно със САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.2 с предназначение инфраструктурна сграда – СТЪЛБИЩЕ. Договорът за дарение е
сключен във формата на нотариален акт № 36, том ІV, рег. № 4976, нот.дело № 601/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 263 от
НКРБ (л. 27-28 от делото на СРС).
На
същата дата, Д.Г.Ц. и К. Р. Ц. са продали на Х.Р.К. още 5/8 ид.части
от посочените имоти – видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 37, том ІV, рег. № 4977, нот.дело № 602/2013
г. (л. 29-31 от делото на СРС).
С определение
от 12.11.2015 г. (л. 29 и сл. от делото на СГС) е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че с посочените две сделки ответникът Х.Р.К. е придобил идеални
части от имотите в повече от колкото неговите праводатели
са имали, поради което той не е
собственик на: 2/8 ид.части от първи етаж и сутерен на
САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.3 и 3/8 ид. части
от втори етаж и таванско
помещение в подпокривното пространство от същата
сграда; 3/8 ид.части
от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с
идентификатор 68134.2040.2134.2 с предназначение инфраструктурна сграда – стълбище.
На
28.05.2014 г., Ц.Г.Ц. се е разпоредил в полза на дъщеря си В.Ц.Ц. с общо 3/16 ид.части от
поземления имот с идентификатор 68134.2040.2134
и от построената в него жилищна сграда
с идентификатор 68134.2040.2134.3 (което
се установява от нотариалните актове на л. 23-25 от делото на СГС).
На
31.03.2017 г., Х.Р.К. от една страна и Ц.Г.Ц., В.Ц.Ц.
и Д.Ц.Ц., от друга, са сключили договор за отдаване под наем на
недвижими имоти и споразумение за ликвидиране на съсобствеността (л. 182 от
делото на СГС). С договора страните са посочили, че за сключването на този
договор действат като съсобственици на всички процесни
имоти, а именно ПИ 68134.2040.2134, сграда
с идентификатор 68134.2040.2134.3, сграда с идентификатор 68134.2040.2134.1 и сграда с идентификатор 68134.2040.2134.2. С договора Х.Р.К. е отдал под наем неговите
идеални части (без да се сочи колко точно са те) от тези имоти на Ц., В. и Д. Ц..
От
показанията на свидетелката В.В.-Б.(протокол, л. 360
от делото на СГС) не се установява нито твърдението на ищеца той да е построил
гаража с идентификатор 68134.2040.2134.1,
нито той еднолично да е
упражнявал владение върху него.
Представените
по делото данъчни декларации и данни от данъчните служби за заплащани данъчни
задължения не представляват доказателства, годни да установят правото на
собственост върху недвижим имот, респ. квотите в него (в този смисъл е решение №
972/06.01.2010 г. по гр.д. 4266/2008 г. на ВКС, II ГО).
Други
относими към спора доказателства не са ангажирани по
делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК.
Съгласно
чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване
несъществуването на едно правно отношение. При отрицателния установителен
иск за собственост и други вещни права, ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес, като той следва да установи наличието на
защитимо свое право засегнато от правния спор, като докаже фактите от които то
произтича. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на
самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес
от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждането му (така ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС).
В
Решение № 59 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 2214/2018 г., г.
к., І г. о. на ВКС е прието, че „[п]ри
спор за собственост между съсобственици по отношение на обема на правата на
всеки един от тях, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск по отношение на частта
от правата на ответника, които той отрича, защото идеалните части на
съсобствениците са от значение за вътрешните отношения между тях за
използването и управлението на общата вещ съгласно чл. 32 ЗС”
Следователно,
предпоставките за уважаването на иска са: 1/ ищецът да е собственик на
посочените от него идеални части от процесните имоти;
2/ ответникът да не е собственик на част от идеалните части, за които има
документ за собственост.
По
делото не е спорно, че към момента на предявяване на исковата молба по
настоящото дело, ищецът е бил собственик на идеални части от процесните имоти. Това се потвърждава и от приетите по
делото доказателства, от които се установява, че Ц.Г.Ц. е наследник по закон наГ.Ц. Ц., който през м.май 1957 г. е закупил половината от
1 000 кв.м. от нива, представлявала парцел с планоснимачен
номер VII-197, в кв. 39, м. „Вилна зона Симеоново-север”, а понастоящем имот с
идентификатор 68134.2040.2134, и последствие е построил в имота вила с площ от
59 кв.м. на един и половина етажи. Въпреки извършеното от ищеца преди
образуване на настоящото дело разпореждане с част от неговите идеални части,
той е запазил част от тях и така към момента на предявяване на иска той е бил
съсобственик на процесните имоти.
Не
е спорно, и се установявава по делото, че с двете
сделки от 06.12.2013 г., в полза на Х.Р.К. са прехвърлени 2/8 ид.части в повече от
първи етаж и сутерен на САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.3
и 3/8 ид.
части в повече от втори етаж и таванско помещение в подпокривното пространство от същата сграда; 3/8 ид.части в
повече от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с
идентификатор 68134.2040.2134.2 с предназначение инфраструктурна сграда –
стълбище.
Същевременно
с влязло в сила определение на съда производството е било прекратено по
отношение на 3/16 ид.части от сградата с
идентификатор 68134.2040.2134.3. Както беше посочено, определението е влязло в
сила и следва да бъде съобразено при очертаване предмета на спора.
Така
предмет на разглеждане по делото е останало искането да се установи, че Х.К. не
е собственик (защото е придобил в повече) на: 1/16 ид.част[3] от първи етаж и сутерен на САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.3 и 3/16 ид. части[4] от втори етаж и
таванско помещение в подпокривното
пространство от същата сграда; 3/8 ид.части от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.2 с предназначение инфраструктурна сграда – стълбище и 5/8 ид.части от
САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.1 с предназначение
гараж.
С
оглед на изложено и въпреки че се установява, че ответникът не е собственик на
повече от колкото се иска да се установи, не може да се произнесе за разликата,
тъй като такъв акт би бил недопустим. Поради това, искането на ищеца следва да се уважи и да се
признае за установено, че по силата на договор за дарение и покупко-продажба,
извършени на 06.12.2013 г. Х.К. е придобил в
повече: 1/16 ид.част
от първи етаж и сутерен на САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.3; 3/16 ид.
части от втори етаж и таванско помещение в подпокривното
пространство от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.3; 3/8 ид.части от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.2 с предназначение инфраструктурна сграда – стълбище, поради
което не е собственик на посочените идеални части.
По
отношение на гаража, представляващ сграда с идентификатор 68134.2040.2134.1.:
Твърденията
на ищеца са, че той е построил гаража със собствени средства през 1993 г. със
съгласието наГ.и П.Ц. – собственици на земята.
Съгласно
чл. 92 от ЗС, „Собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго”. Друго е установено от
правилото на чл. 63, ал. 1 от ЗС, съгласно което : „Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда
върху неговата земя, като стане собственик на постройката.”.
В
настоящото производство не са приети никакви доказателства, че гаражът е бил
построен от Ц.Ц.. За тази постройка няма строителни
книжа. Същата не се споменава и в заявленията, с коитоГ.и
В. Ц., заедно с П.и И.Ц. са отстъпили на Ц.Г.Ц. правото да надстрои
съществуващата вилна сграда в парцела. Ето защо, съдът приема, че гаражът не е
бил построен в резултат на отстъпено право на строеж. Поради това собствеността
на тази постройка следва собствеността върху поземления имот.
Между
страните не се спори и се установява от представените доказателства, че Ц.Ц. е собственик на ¼ ид.част
от поземления имот, придобити по наследство от праводателя
муГ.Ц.. Друг негов наследник, придобил същата квота от
парцела (1/4 ид.част), е братът на ищеца – Д.Ц..
Освен тях, К. Ц. е бил собственик на ½ ид.част,
придобита по наследство от другия съсобственик – П.Ц.. Така общо Д.Ц. и К. Ц.
са притежавали ¾ ид.части от имота, а Ц.Ц. – ¼. През 2013 г. Д.Ц. и К. Ц. са прехвърлили на
настоящия ответник общо 6/8 ид.части от парцела,
колкото и са притежавали към този момент (3/4*2/2 =
6/8). Поради това не е основателно искането да се признае за установено, че К. К.
не е собственик на 5/8 ид.части от прехвърлените му с
дарение и продажба от 06.12.2013 г. 6/8 ид.части от
гаража. Искът следва да се отхвърли.
Доводът
на ищеца, че е придобил гаража по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, не следва да се обсъжда. Действително с
определение от 23.01.2017 г. е допуснато изменение на доклада, с което е
включено това основание за придобиване собствеността върху имота като „уточнение”.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016
г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, „[п]ри посочването на ново основание на иска
за собственост наред или при условията на евентуалност с първоначално заявеното
основание се стига до обективно съединяване /кумулативно или евентуално/ на два
иска: искът за собственост, предявен на заявеното в исковата молба основание и
искът за собственост, предявен на по-късно заявеното основание. Това обективно
съединяване е допустимо, тъй като са налице както посочените в чл. 210 ГПК
предпоставки за обективно съединяване на искове за разглеждане в едно и също
гражданско производство, така и предпоставките по чл. 214, ал. 1 ГПК за
допустимост на изменението на иска)”. По тези съображения, допуснатото с
определението от 23.01.2017 г. уточнение всъщност представлява изменение на
иска, което следва да стане при условията на чл. 214 ГПК. В случая
предпоставките не са били налице, тъй като изменението не е било направено в
първото открито съдебно заседание. Затова и това наведено основание за
придобиване собствеността върху гаража не следва да се обсъжда при
постановяване на настоящото решение. Така или иначе, не се установиха нито
твърдението на ищеца, че е построил гаража,
нито твърдението му, че еднолично е упражнявал владение върху
него.
Относно разноските: Съдът е бил сезиран
с четири отделни иска. От всички предявени искове се отхвърля само иска за
признаване за установено, че ответникът не е собственик на 5/8 ид.части от гаража с идентификатор 68134.2040.2134.1. При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски
имат и двете страни.
Ищецът е заплатил 331,64 лева – държавна такса за всички искове (л. 11 от
делото на СГС); 33,16 лева – такса за вписване на исковата молба; 5 лева за
съдебно удостоверение (л. 191 от делото на СГС); 60 лева депозит за призоваване
на свидетели (л. 304 от делото на СГС) и 2 760 лева за адвокат (л. 185 и
л. 345-358 от делото на СГС). Видно от удостоверението (л. 33 от делото на
СРС), данъчната оценка на гаража с идентификатор 68134.2040.2134.1 е 6105,10
лева. Частта от държавната такса, заплатена по този иск е 61,05 лева, а частта
от таксата за вписване – 6,10. Предвид изхода от спора на ищеца се дължи
заплатената от него държавна такса, без посочените две суми (общо 67,15 лева),
или 297,65 лева. Съдебното
удостоверение е издадено във връзка с иска, който съдът отхвърля, затова сумата
от 5 лева не следва да се присъжда на ищеца. Платеният от него депозит е за
свидетели, които не са били призовавани.
Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил за адвокат е за всички
искове. Не е посочено обаче за кой от исковете по колко точно е заплатено. При
липсата на такива данни, съдът приема, че за всеки от исковете ищецът е платил
по равно, или по 690 лева за всеки иск. Тази сума следва да се приспадне от платеното
общо 2 760 лева, тъй като един от четирите иска е отхвърлен. Така на ищеца
следва да се заплати сумата 2 070
лева – платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът е заплатил 450 лева депозит за вещо лице (л. 37, л. 89 и
разпореждане на л. 154 от делото на СГС), от които 200 лева във връзка с иска
за гаража (вж. определение, л. 29 от делото на СГС) и 250 лева за иска за
втория етаж и таванското помещение (вж. определение, л. 83 от делото на СГС); 1
000 лева за адвокат (л. 26 от делото на СГС); 49 такси (л. 73, л. 87 и л. 181
от делото на СГС).
С оглед изхода от спора на ответника следва да се присъдят платените от
него 200 лева – депозит за ВЛ
по иска за гаража. Платените 250 лева за допълнителното заключение не следва да
се поемат от ищеца. Освен това на ответника следва да се присъдят и по ¼
от заплатените от него такси (49/4=12,5) и адвокатско възнаграждение
(1000/4=250) или 262,50 лева. Така на Х.К. се дължат общо 462,50 лева разноски за производството.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете
по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, предявени от Ц.Г.
Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Х.Р.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че Х.Р.К., с ЕГН: **********, не е собственик на:
1/16 ид.част от първи етаж и сутерен на САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.3,
3/16 ид. части от втори етаж и таванско
помещение в подпокривното пространство от
САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.3, и
3/8 ид.части от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.2 с предназначение
инфраструктурна сграда – стълбище.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124,
ал. 1, пр. 3 ГПК, предявен от Ц.Г. Ц.,
с ЕГН: **********, против Х.Р.К., с ЕГН: **********, за признаване за
установено, че Х.Р.К., с ЕГН: **********, не е собственик на:
5/8 ид.части от САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор
68134.2040.2134.1 с предназначение гараж.
ОСЪЖДА Х.Р.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Ц.Г. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
2 367.65 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц.Г. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Х.Р.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 462.50 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: