№ 190
гр. гр.Велинград, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210100206 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Образувано е по предявен от „В. Инженеринг“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на, управление: гр. София 1278, район р-н Сердика, ж.к.
кв.Бенковски, ул.Оралица № 24, представлявано от АНГ. В. В. – управител,
против М. АХМ. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: село Рохлева,
общ. Велинград, област Пазарджик, иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2
КТ за заплащане на сумата от 610 лева (шестстотин и десет лева),
представляваща обезщетение поради дисциплинарно уволнение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба- 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцовото дружество излага, че по силата на трудов договор от
06.08.2018 г. е било в трудово правоотношение с ответника, съгласно което
последният е заемал длъжността „работник строителство“. Договорът бил за
неопределен срок, с уговорено месечно брутно възнаграждение в размер на
510 лева. С допълнително споразумение от 01.07.2020 г., месечното трудово
възнаграждение на ответника е определено на 610 лева. Твърди се, че
ответникът извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо
се в неявяване на работа в интервала от 09.08.2021 г. до 27.08.2021 г.
включително, без да бъдат дадени каквито и да е оправдания и/или обективни
пречки за неявяването на работа от съшия, поради което до него на 08.09.2021
г. чрез телепоща, било изпратено искане за писмени обяснения по чл. 193, ал.
1 КТ, което му било надлежно връчено лично. На 28.09.2021 г. отново чрез
1
телепоща, лично на ответника били връчени Заповед № 979/17.09.2021 г. за
налагане на дисциплинарно наказание - уволнение и за прекратяване на
трудовото правоотношение на това основание. Поддържа се, че работодателят
законосъобразно е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Поради гореизложеното
са налице предпоставките за начисляване на обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ
и се моли искът да бъде уважен. Ангажират доказателства. Претендира
разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК от
ответника М. АХМ. К. не е постъпил отговор.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1,
т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че му е връчен
препис от исковата молба и доказателствата, с указания за възможността за
представяне на отговор и за последиците от неподаването му, както и
обстоятелството, че не е подал отговор, не се явява законен или процесуален
представител в съдебно заседание, за което е редовно призован и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като от
представените към исковата молба писмени доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на предявения иск на основание чл.
238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага
подробни мотиви за уважаването на исковите претенции, а същото се
основава единствено на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК при този изход на спора ответника
следва да понесе сторените от ищцовото дружество разноски, но доколкото не
са представени доказателства да са сторени такива, съдът не следва да се
произнася по отговорността за тях. От друга страна дължимата държавна
такса в производството не е била събрана предварително, поради което и на
основание чл. 78, ал. 3 вр. с чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 50 лв., представляваща държавна такса в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. АХМ. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: село
Рохлева, общ. Велинград, област Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на „В.
Инженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на, управление: гр.
2
София 1278, район р-н Сердика, ж.к. кв.Бенковски, ул.Оралица № 24,
представлявано от АНГ. В. В. – управител , на основание чл. 221, ал. 2 КТ, сума
в размер на 610 лева (шестстотин и десет лева), представляваща обезщетение
поради дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника за срока на предизвестието, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба-
02.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. АХМ. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: село
Рохлева, общ. Велинград, област Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 3 вр. с чл. 77 ГПК, сумата от 50 лв., представляваща държавна такса в
производството в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Велинград, както и 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист.
Решението на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
3