Р Е Ш Е Н И Е
№ 260195
гр. Несебър, 20.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I- ви граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Мая Деянова, след като разгледа гражданско дело № 475 по описа за 2020г., за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на “Г.П.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, м. „***“, к- с „Г.А.Р.“ вх. ***
, ****, представлявано от И.К.чрез
адв. Жанета И.,*** против А.Н.П.,
роден на ***г. в Руска
Федерация, с адрес: гр. Свети Влас, м. „***“, к- с „З.О.Р.“, ***. В исковата молба се сочи,
че със заявление за издаване
на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.
417 от ГПК е било образувано ч.гр.д.
№ 1264/ 2019г. на НРС и е била издадена Заповед № 561/ 19.12.2019г., с която е разпоредено на ответника А.П. да
заплати на ищеца сумата от
2752.40евро. Сумата била сбор от авансово
платими годишни такси за
2018г. / част от таксата/, 2019г. и 2020г. по Договор
за управление и поддръжка на общите
части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.“ от 17.02.2014г., с нотариално удостоверени подписи
на страните. Претендира се
и законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 19.12.2019г. до окончателно
изплащане на вземането.
Иска се също така и признаване за установено, че по издадената заповед П. дължи и сумата от 825.72евро, представляваща сбор от неустойки за забава по договора върху всяка от таксите. Претендират се разноски за водене
на производствата. Ищецът
сочи, че до подаване на исковата молба се е стигнало след подаване на възражение от страна на ответника
за недължимост на сумата. Дружеството твърди, че на
17.02.2014г. е сключен договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.“ . Посоченият
договор бил с основание чл. 2 от ЗУЕС, като ищецът като изпълнител
по него се явявал „инвеститор“ , а ответника
– възложител, в качеството му на собственик на СОС с идентификатор
№ **********, с адрес на имота: гр. Свети Влас, м. „**********, ет.
1, ап. А5. Сочи се, че площта на жилището
с общите части, възлизала
на 98.40кв.м. Ищецът претендира,
че договорът бил сключен за
срок от 5 години, като на
основание разпоредбите на посочения,
поради това, че никоя от страните не била отправила до другата
писмено предизвестие за прекратяване на договора, то същият
бил автоматично продължен до 17.02.2024г. и обвързвал страните. Невярно било твърдението на ответника, че по реда на чл. 87
от ЗЗД е отправил нотариална покана
до ищеца и с нея бил
прекратил договора. На първо място
не били налице предпоставките
на ЗЗД за прекратяване на договора, а самият ответник бил неизправна страна още към 31.03.2017г. Ищецът твърди, че по договор е приел срещу възнаграждение да извършва управление на общите
части на жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.“, а ответникът
да му заплаща годишна такса за покриване на разходите за управлението и обикновена поддръжка на комплекса
в размер на 12.00евро, което според
площта на имота на П. правело по 1180.80евро годишно. Сумата се дължала за периода
01.01. до 31.12. всяка година, която следвало да се заплаща авансово до 31.03. на съответната
година за следващата календарна
година. Ищецът твърди, че е
изпълнявал задълженията си
, но ответникът не бил изпълнил
задълженията си за посочените
три години – за 2018г. бил платил сумата
от 790.00евро, а за следващите две години не бил заплатил дължимата
1180.80евро или общо 2752.40евро. Наред
с това между страните била налице уговорка за заплащане на неустойка в размер на 1% върху
дължимата главница за всеки ден просрочие,
но не повече от 30% общо, като по посочените периоди и дължими суми П. следвало да заплати
825.72евро. Иска се постановяване на решение, с което да бъде установено
че А.Н.П. дължи на “Г.П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата
в размер на 2752.40евро, представляваща сбор от авансово платими годишни такси за 2018г. / част от таксата/,
2019г. и 2020г. по Договор за управление и поддръжка
на общите части в жилищен
комплекс от затворен тип „З.О.Р.“ от 17.02.2014г., с нотариално удостоверени подписи
на страните, ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на заявлението по чл.
417 от ГПК пред съда – 19.12.2019г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 825.72евро представляваща
неустойка за забава по договора за всяка от таксите
за посочените години, за които суми е издадена Заповед № 561/
19.12.2019г. по ч.гр.д. № 1264/ 2019г. на НРС. Претендират се разноски в
настоящото и заповедното производства. Представени са писмени доказателства.
Правят се доказателствени искания.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът А.Н.П. депозира писмен отговор чрез адв. Ц.М.,***. На първо място ответникът счита иска за недопустим. Според защитата между страните не е налице валидно облигационна правоотношение по действащ договор. Приложеният по делото договор се счита за нищожен, поради наличие на неравноправни клаузи. Претендира се, че договорът е бил сключен от пълномощник на дружеството, но пълномощното не било приложено и се оспорва правото на пълномощника да сключи договора. Иска се ищецът да представи пълномощното по реда на чл. 190 от ГПК. На следващо място се сочи, че са нарушени императивните правила на ЗУЕС и посочения комплекс не е такъв от затворен тип. Нищожни били и уговорките за автоматично продължаване на срока на договора, като противоречиви на ЗЗП. Наред с това се сочи, че отделни клаузи на договора също противоречат на ЗЗП – за заплащане на претенцията по иска авансово, преди започване на периода, за който се отнася плащането; на следващо място клаузата за автоматичното му продължаване за срок от 5 години, като след първоначалния срок договорът не бил в сила между страните. Ответникът тълкува разпоредбите на договора по т. 7.1. и т. 7.2. като такива даващи му възможност във всеки един момент да прекрати сключения между страните договор. По фактическата основателност на иска се излагат следните възражения. Ответникът смята, че „З.О.Р.“ не е от „затворен тип“, а дружеството ищец, с което е сключен процесния договор не е инвеститор в комплекса, а само собственик на друг СОС. Самият договор бил изначално нищожен, понеже комплексът не бил от затворен тип, а само етажна собственост, а самият договор не можел да промени вида на етажната собственост. Наред с това се сочи, че на 17.07.2018г. в сградата е проведено ОС на собствениците и взетите решения са влезли в сила, като част от тях касаят годишните такси за разходите за поддръжка и управление на сградата. В резултат на това и в изпълнение решението на ОС на ЕС П. бил заплатил таксите за 2019г. и 2020г. по сметка на ЕС, а дължимата такса за 2018г. до датата на разваляне на договора е заплатил на ищеца по делото. Ответникът претендира, че ищцовото дружество не е изпълнявало дейности по поддръжка и управление на общите части на сградата, което след 2018г. е ставало от ЕС. Настоява се на това, че след 30.10.2018г. договорът бил развален с нарочна нотариална покана, изпратена от ответника и връчена на дружеството по реда на чл. 47 от ГПК. Наред с това се прави и възражение за това, че от страна на ищеца е налице пълно неизпълнение на договора – не била положена грижа за поддръжката на асансьорите в обекта, нямало целогодишна охрана. Неизпълнението от страна на ищеца дало право на ответника да прекрати договора по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Претендира се за отхвърляне на исковата претенция. Представени са писмени доказателства, правят се доказателствени искания. Иска се присъждане на разноски.
В съдебно заседание за ищецът се представлява от адв. Жанета И.,***. Исковата молба се поддържа, като се представят писмени доказателства. Иска се уважаване на предявения иск и
присъждане на разноски.
Ответникът се представлява от особения представител адв. Ц.М.,***. Подадения писмен отговор се поддържа, като се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Представят се писмени доказателства.
От събраните писмени доказателства се установи следното. По делото не се спори, че на 17.02.2014г. ответникът А.Н.П. е придобил в собственост недвижим имот в гр. Свети Влас. Представен е Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 200, том I, рег. № 1180, нот. Дело № 195 / 17.02.2014г., от който е видно, че П. е закупил самостоятелен обект в сграда находяща се в гр. Свети Влас, в жилищна сграда „З.О.Р.“, представляващ апартамент № А5, обект с кадастрален № **********.3.6, с адрес: гр. Свети Влас, м. „***“, вх. **********, със застроена площ от 81.79кв.м. и 16.61кв.м. идеални части от общите части на сградата. Апартаментът се намира в сграда с кадастрален идентификатор № **********.3, находяща се в ПИ с идентификатор № **********. На същата дата между ищецът по делото и П. е бил сключен и Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.“. Договорът е с нотариална заверка на подписите , удостоверена от нотариус Стоян Ангелов , район на действие Районен съд гр. Несебър.
По делото е представено Удостоверение № 197/ 28.09.2011г. за въвеждане в експлоатация на строеж : жилищна сграда – секция „А“, секция „Б“ и секция „В“, издадено от Община Несебър. Същото се отнася до ПИ с идентификатор № ********** , като на сградите са дадени съответните идентификатори : № **********.1, № **********.2 и № **********.3. Сградата е с възложители Г.А.Ч., Т.Г.К., „М.**“ ЕООД, гр. Несебър и „Г.П.“ ЕООД, ***. Представени са нотариални актове, от които е видно, че „Г.П.“ ЕООД, гр. Свето Влас е придобило част от поземления имот, върху който са построени сградите. Представена е й скица № 15- 557233/29.06.2020г. на поземлен имот с идентификатор № **********, от която се вижда , че в имота има построени общо четири сгради.
От страна на ответника са представени писмени доказателства относно свикването, провеждането и обявяването на резултатите от проведено ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сгради с идентификатори № **********.1, № **********.2 и № **********.3, по КККР на обл. Бургас, общ. Несебър, гр. Свети Влас, м. „***“, вх. А, вх. Б, вх. В, комплекс „Голден Ай“ – покана за свикване на ОС, протокол за поставяне на поканата за свикване на ОС, протокол за регистрация, протокол от проведеното ОС и взетите на него решение от 16/17.07.2018г., съобщение от 18.07.2018г. , че протоколът от ОС е изготвен и протокол за поставянето на съобщението. Ответникът е представил и писмени доказателства за заплатени такси за поддръжка и управление към етажната собственост, както и вносна бележка от 24.08.2018г. към ищеца за сумата 1547.51лева/ 790.00евро/ по договор за поддръжка за 2018г. Ответникът П. е представил и нотариална покана до „Г.П.“ ЕООД, ***, в която сочи, че разваля и прекратява действието на сключения между страните Договор за поддръжка и управление от 17.02.2014г. Поканата е била връчена от нотариус Мария Бакърджиева на 30.10.2018г.
От страна на ищеца допълнително са представени договори за поддръжка и управление на общите части на комплекс от затворен тип „З.О.Р.“, сключени с различни собственици на самостоятелни обекти; нотариални актове за покупко – продажба на недвижими имоти на различни собственици на самостоятелни обекти в комплекса; договори за предоставяне на услуги – интернет, охрана и видеонаблюдение, обслужване и ремонт на асансьори, водоснабдяване; трудови договори; списък на дадени чипове и ключове за достъп до комплекса; фактури за закупени стоки и консумативи; фактури за заплатена електроенергия; фактури за заплатена вода.
Ответникът е представил писмени доказателства, относно направени разходи и заплатени услуги от ЕС „Г.А.Р.“ гр. Свети Влас – заплатени сметки за ползвана електроенергия, заплатени ремонти на асансьори, заявления за смяна на клиент – за общи части на вх. А, вх. Б и вх. В; договор за абонаментно обслужване и ремонт на асансьор.
В хода на съдебното дирене ищецът е направи искане по реда на чл. 232 от ГПК , като искът относно дължимата такса в размер на 1180.80евро и неустойката в размер на 354.24евро за 2020г. са оттеглени. Следва върху издадената по делото Заповед № 561/ 19.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1264/ 2019г. на НРС да се отбележи, че заповедта е обезсилена за тези суми.
По искане на страните са допуснати и разпитани свидетели.
Свидетелката Г.Г.Я., с. Кошарица, общ. Несебър заема длъжността юрисконсулт при „Г.П.“ ЕООД, ***. Свидетелката сочи, че комплексът се намира в един поземлен имот, състои се от три сгради и всичко това е опасано от ограда. Достъпът ставал през централен вход. В самият комплекс били изградени басейн, алеи за разходки, пейки и места за отдих, а лятото когато басейнът се ползвал се поставяли чадъри и шезлонги. Във всяка от сградите се влизало с чип, който се давал на всеки от собствениците. През 2018г. и 2019г. поддръжката на комплекса се извършвала от „Г.П.“ ЕООД, като дружеството извършвало почистване на общите части , стълбищните площадки, двора и басейна , полагали се грижи за храстите, растенията и тревните площи, правели се дребни ремонти, когато възникнела нужда. Осигурена била охрана и видеонаблюдение. Ищецът бил сключил и договори за поддръжка и ремонт на асансьорите. Водоснабдяването било възложено на други търговско дружество, като по договор се заплащала ползваната вода, за което се отчитали и показанията на водомерите. Свидетелката твърди, че част от собствениците на самостоятелни обекти не заплащали редовно ползваната вода. До м. октомври 2018г. електроенергията била заплащана от „Г.П.“ ЕООД, за което получавали фактура и ангажиментът за заплащането й бил на свидетелката. След посочения месец Я.не получила поредната фактура и се поинтересувала каква е причината. От „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД отговорили, че партидата е прехвърлена на учредената Етажна собственост. Свидетелката сочи, че едва тогава била разбрала, че е има такава етажна собственост и тя била поела заплащането на електроенергията. Я.твърди, че дружеството все още има сключени договори за поддръжка и управление с част от собствениците, въпреки че част от другите такива са започнали да заявяват прекратяване на договорите си. Свидетелката твърди, че и към момента „Г.П.“ ЕООД извършва поддръжка на комплекса.
Свидетелката О.Ю.С., гр. Свети Влас, разказва, че от юни 2016г. е собственик в сградата. Самата тя не била сключвала договор с ищеца. С.знаела за проведеното ОС, като твърди, че през 2017г. спряла работата на охраната, а през 2018г. „Г.П.“ ЕООД уведомили собствениците, че няма кой да управлява комплекса. На самото събрание С.не присъствала , била представлявана от пълномощник. С поддръжката се заела етажната собственост. Свидетелката сочи, че имало проблеми с работата и обслужването на асансьорите. След това се бил появил теч от покрива на апартамента й, който бил отстранен от етажната собственост. Алеите , по които се стигало до сградите, били неподдържани, като етажната собственост оправила и тях. Свидетелката сочи, че е заплащала на „Г.П.“ ЕООД, но за охраната през 2016г. и 2017г., а след това започнала да плаща на частна охрана.
Въз основа на така изложеното, могат да се направят следните правни и
фактически изводи.
Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск по с
правна квалификация чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да
докаже наличието на облигационна връзка с ответника – Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.“ от 17.02.2014г., по който ищецът е
изпълнил задълженията си, а за ответника е възникнало задължение за заплащане
на претендираните суми. Ищецът следва да докаже
размера на претенцията си и изискуемостта й. Ответникът следва да докаже
възраженията си, че не
дължи исковите суми, поради това, че договорът е бил прекратен.
Настоящият състав счита,
че исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло. Съображенията за това
се основават на доказаното твърдение, че договорът е бил прекратен с посочената
нотариална покана от 30.10.2018г. По делото е представен посочения Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.“ от 17.02.2014г. Съгласно клаузите на договора, същият се сключва за срок от 5 години, като това
определя краен срок
17.02.2019г. С договора П., като собственик на апартамент А5, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № **********.3.6, е възложил на „Г.П.” ЕООД срещу възнаграждение
да извършва управление на общите части на жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.”.
В т. 1.2 от договора са посочени задълженията на дружеството. С т. 2.1. от
договора П. се задължил да заплаща на „Г.П.” ЕООД годишна такса за покриване на
разходите за управлението в размер на 12 евро за кв. м. С т. 2.2 от договора
било предвидено, че годишната такса се дължи за услуги за календарната година –
от 01 януари до 31 декември на съответната календарна година. По т. 3.1 от
договора П. е приел да заплаща таксите авансово – не по-късно от 31 март на
съответната година за следващата календарна година. Относно срока, в който
действа договора в т. 7.1 е посочено, че същият се сключва за срок от пет
години, след изтичане на които страните подписват предложен от управителя нов
договор за управление и поддръжка. Изрично в т.7.2 от договора било предвидено,
че ако управителят не предложи нов договор в двумесечен срок преди изтичане на
срока по т.7.1 или ако в същия срок никоя от страните не отправи до другата
писмено предизвестие за прекратяването на договора, същият се счита за
автоматично продължен за нов срок от 5 години. С т. 8.1 от договора било
предвидено заплащане на неустойка от собственика при изпадане в забава – в
размер на 1 % за всеки просрочен ден, но не повече от 30 % върху дължимата сума.
Видно от представената по делото нотариална покана , същата е връчена по реда
на чл. 47 от ГПК на 30.10.2018г. В нея е отразено, че призовкар
/ служител/ при нотариус Мария Бакърджиева е
посетил адрес по седалище на ищеца „Г.П.“ ЕООД, *** на 11.09.2018г., на
29.09.2018г. и на 10.10.2018г. Изрично е записано, че
е открит офиса на дружеството, но не е открил управителя, нито представител,
който да получи документите. Залепено е било уведомление, като след изтичане на
14 дни е удостоверено връчването на поканата. В процесният
договор не е предвиден специален ред за връчване на съобщения между страните.
Видно от доказателствата по делото, ищецът „Г.П.“ ЕООД, *** е посочило за свой
адрес и този на който е връчена описаната нотариална покана : гр. Свети Влас, м. „***“, к- с „Г.А.Р.“ вх. ***
, ****. Това е заявеният в Търговския регистър адрес на дружеството и не е известен друг такъв.
Същият изрично е посочен и към настоящия
момент за кореспонденция със
страната по делото. Правилата за връчване на търговци са посочени
в чл. 50 от ГПК и според ал. 1
от тази норма, мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. В чл.
50, ал. 4 от ГПК е предвидено, че когато връчителят
не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Възможността за връчване от служител на
нотариуса и редът за това е определен в чл. 50 от Закон за нотариусите и
нотариалната дейност. На нотариуса е признато правото да възложи на определен
служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по
реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. От поканата се вижда, че
служителят при нотариуса, спазвайки чл. 47, ал. 1 от ГПК, е посетил адреса посочен
за седалище на дружеството три пъти в рамките на един месец, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията. Служителят е положил нужните и
изискуеми по закон усилия, но не е намерил лице, пребиваващо в офиса на
дружеството, което да е упълномощено или съгласно да получи нотариалната
покана. Уведомлението е било надлежно залепено при спазване на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се приеме,
че нотариалната покана е връчена от ответника на ищеца по редовен начин на
удостоверената от нотариуса дата – 30.10.2018г. Настоящият състав счита, че
поканата е породила и своето действие по реда на т. 7.2. от договора. Както се
посочи, същият е бил сключен на 17.02.2014г. и с уговорката за петгодишния срок
е следвало облигационната връзка да е в сила между страните до 17.02.2019г.
Ответникът П. е реализирал правото си по посочената клауза на договора, като
преди срока посочен в договора е отправил своето волеизявление за
прекратяването му, което е достигнало до ищеца по делото. По същността си
сключеният на основание чл. 2 от ЗУЕС между страните Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.“ от 17.02.2014г. е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 –
чл. 292 от ЗЗД. Видно от клаузите на договора, действията на „Г.П.“ ЕООД касаят
именно на определени действия – осигуряване
на контролиран достъп на рети лица в комплекса; оргазнизация
на вътрешния ред в сградите и общите съоръжения на комплекса; оказване
на всякакво съдействие и подпомагане на собствениците с
цел спокойно и необезпокоявано ползване
от тяхна страна на жилищата
им и комплекса като цяло и упражняване на правата им на собственост; техническа поддръжка на басейна, зелените площи и дворното пространство; осигуряване на целогодишна охрана
на комплекса; извършване на санитарно
– хигиенно обслужване на общите части на жилищните сгради и околното пространство; изплащане на задълженията към съответните експлоатационни дружества и фирми
– доставчици за предоставените
от тях услуги по снабдяване
с вода, електричество , телекомуникационни
услуги , охрана и др. подобни , отнасящи
се до общите части на комплекса; организиране
и управление на платени обслужващи
дейносто в комплекса. Според чл. 287 от ЗЗД , договорът се прекратява
с оттегляне на проъчката от
страна на доверителя. С отправената нотариална покана П. е направил
именно такова оттегляне на поръчката
и е прекратил своевременно сключения договор. В клаузите на договора няма други условия касаещи действието на договора и неговото
прекратяване. От друга страна може
да се заключи, че П. е реализирал и правото си да прекрати договора на основание чл. 87, ал. 2
от ЗЗД, според който „Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде
срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно
в уговореното време.“ В поканата
отправена до „Г.П.“ ЕООД, *** се сочи, че П. заявява неизпълнение на договорните задължения на ищеца. След провеждането на ОС на собствениците
на самостоятелни обекти в сградата и учредяването на етажната собственост, П. е започнал да заплаща дължимите такси към нея. Видно от представените писмени и гласни доказателства, етажната собственост е започнала да извършва основната част от дейностите по управление и поддръжка
комплекса. Ищецът по делото
е бил в невъзможност да изпълнява
възложените му по договора задължения в комплекса.
Самият П. е дал ясен сигнал за това, че счита договора за прекратен, като за 2018г. е
заплатил само частично таксата си към
„Г.П.“ ЕООД, *** в размер на 790евро.
След това е отправил поканата
към ищеца и е прекратил облигационните си правоотношения.
При така
възприетия извод за липса
на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, следва предявените искове както за главниците, така и за търсените неустойки и лихви да бъдат изцяло отхвърлени.
Съдът счита, че при този изход на делото следва в полза
на ответника да се присъдят направените по делото разноски в настоящото и
заповедното производства. Направени са такива в размер на 1932.04лева. В хода
на ч.гр.д. № 1264/ 2019г. П. е направил разноски в размер на 600.00лева за
адвокатско възнаграждение, държавни такси в общ размер на 32.04 лева за жалба
пред Окръжен съд гр. Бургас и адвокатско възнаграждение в размер на 1300.00лева
в исковото производство.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Г.П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, м. „***“, к- с „Г.А.Р.“ вх. ***
, ****, представлявано от И.К.против А.Н.П., роден
на ***г. в Руска Федерация, с адрес: гр. Свети Влас,
м. „***“, к- с „З.О.Р.“, ***, искове да се приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 1571.60евро / хиляда
петстотин седемдесет и едно евро и шестдесет евроцента/, представляваща сбор
от авансово платими годишни такси за 2018г. / част от таксата/
и 2019г. по Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс
от затворен тип „З.О.Р.“ от 17.02.2014г., с нотариално удостоверени подписи
на страните, ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на заявлението по чл.
417 от ГПК пред съда – 19.12.2019г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 471.48евро / четиристотин
седемдесет и едно евро и четиридесет и осем евроцента/ представляваща
неустойка за забава по договора за всяка от таксите
за посочените години, за които суми е издадена Заповед № 561/
19.12.2019г. по ч.гр.д.
№ 1264/ 2019г. на НРС, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ищеца “Г.П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, м. „***“, к- с „Г.А.Р.“ вх. ***
, ****, представлявано от И.К.да
заплати, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника А.Н.П., роден
на ***г. в Руска Федерация, с адрес: гр. Свети Влас,
м. „***“, к- с „З.О.Р.“, *** сумата
от 1932.04лева/ хиляда деветстотин тридесет и два лева и четири стотинки/ съдебно
– деловодни разноски.
Да се отбележи върху Заповед № 561/ 19.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1264/ 2019г. на НРС, че същата е обезсилена за сумите 1180.80евро главница за 2020г. дължима авансово платима такса по т. 2.1. от Договор за управление
и поддръжка на общите части
в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.“ от 17.02.2014г. и неустойка за 2020г. за забава по т. 8.1 от
договора в размер на 354.24евро, начислена върху таксата за 2020г., поради оттегляне на иска.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: