Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
Варна. №........... 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
- първи наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и шести
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хр. Минев
при секретаря Петя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №2892 по описа за 2019г.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление № КГ - 2237/08.05.2019г., на Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „Г.т.“ ЕАД с ЕИК *********
с адрес на управление ***, представлявано от З. П. З., е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 50000.00лв. на осн.чл.67 ал.3 от ЗЕВИ, а също и
възложението на направените разноски в размер на 230.00лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................
М
О Т И В И
Производството е образувано на осн.
чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от „Г.т.“ ЕАД с ЕИК
********* с адрес на управление ***, представлявано от З.П.З., срещу НП № КГ -
2237/08.05.2019г., на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, с което на „Г.т.“ ЕАД с ЕИК ********* с адрес на
управление ***, представлявано от З. П. З., е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 50000.00лв. на осн.чл.67 ал.3 от ЗЕВИ, а също са възложени и на
направените разноски в размер на 230.00лева, от които 190.00лева са заплатени
на лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ – ДАМТН гр.София и
40.00лева са изплатени за вземане на проба, на осн. чл.25 ал.2 от НИКТГУРНТК и
чл.25 от Тарифа №11/обн. ДВ бр.50/1999г., изм. ДВ бр.103/2012г.
В жалбата си въззивника обжалва
наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано, и постановено
при нарушение на процесуалните правила, включително оспорва и фактическата
обстановка възприета, и отразена от АНО при издаване на процесното наказателно
постановление, като твърди, че не е доказано извършването на описаното
нарушение, тъй като няма събрани доказателства, че „Г.т.“ ЕАД е краен
разпространител на горива. Навеждат се твърдения, че горивото е било използвано
единствено и само за зареждане на автомобилите на фирмата с цел реализиране на
основната им дейност свързана с извършването на транспортна услуга - транспортиране на хора.
В съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от ю.к. Стоянов, който поддържа жалбата и по същество
пледира за отмяна на НП, като след с.з. е депозирал и писменни бележки.
Въззиваемата страна, редовно
призована не изпраща представител.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Председател на ДАМТН.
След преценка на доводите на
въззивника, /становище на АНО не е депозирано по жалбата дори и в
съпроводителното писмо, с което са изпратени материалите от админстративното
производство до РС Варна/ и с оглед събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.12.2018г. е извършена проверка
в обект – бензиностанция, управляван от „Г.т.“ ЕАД, ***. При същата проверка от
бензиноколонка №2 е взета проба от предлаганото течно гориво - гориво за дизелови двигатели с протокол за
проверка и вземане на проба от течно гориво №В-122/04.12.2018г.
При проверката е установено, че
последната доставка на горивото е в количество 30337L, по товарителница
№51876/01.12.2018г., с Декларация за съответствие №1195/29.11.2018г., издадена
от „Сакса“ ООД, за партида №R
– DF – 291118, в общо количество 6369t. Наличното количество в резервоара
свързан с бензиноколонка №2 в момента на проверката е 23996 L.
В хода на
проверката е иззета и контролна проба за изследване на дизеловото гориво
намерено в резервоара на бензиноколонка №2 в обекта. Съдът намира, че пробите
са иззети по надлежния ред и това не се оспорва от страна на въззивника.
След изследването на контролната проба
в стационарна Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки
към ГД ККТГ – ДАМТН гр.София, която е сертифицирана със сертификат за
акредитация на БСА рег.№ 35 ЛИ / 27.11.2017г., валиден до 30.09.2020г., е бил
издаден протокол от изпитването № С-0302/05.12.2018г. На основание изготвения
протокол от изпитването е била извършена експертиза и е бил изготвен
Констативен протокол №КП-0502-Б/05.12.2018г., съгласно който полученият
резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата
гранична стойност. Констатирано е, че по показателя „Съдържание на метилови
естери на мастни киселини /FAME/
е 2.08%, при норма минимум 6% обемни, съгласно изискванията на ЗЕВИ.
Преценено е било, че
съгласно БДС ЕN ISO4259
“Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите
на изпитване“, при получен резултат от изпитването под 5.93% обемни, горивото не съответства на
изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели.
Правилно е било установено, че при
изпитването на контролната проба е установено несъотвествие на предлаганото
течно гориво – гориво за дизелови двигатели по посочения показател с изисквания
към него в чл.47 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗЕВИ.
Така направените анализи не са били
оспорени от въззивника. Протоколът от изпитването и констативния протокол са
били надлежно връчени с писмо с посочен в НП номер и известие за доставяне от
14.12.2018г.
С писмо дружеството нарушител е било
поканено за съставянето на АУАН, като акта е бил надлежно връчен на З. Птров З. -
представител на „Г.т.“ ЕАД на 18.01.2019г. Срещу акта е било дапозирано
възражение, което е било обсъдено от АНО и същото не е прието. Във възражението са наведени доводи,
за неправилно вземане на пробите от горивото, но по това възражение подробно е
бил описан механизма на вземане и правното основание за действието. Обсъдена е
и компетентността на проверяващите. Правилно е посочено, относно възражението
за липса на ЕГН на един от проверяващите в АУАН, че това не представлява
съществено процесуално нарушение, доколкото свидетелят е служител на работа при
АНО и същия е безспорно и ясно установим.
Направено е произнасяне и относно
оспорването на квалификацията на въззивното дружество като „краен
разпространител“, като правилно е отчетено, че съгласно чл.47 ал.2 от ЗЕВИ, е
вменено задължение към крайните разпространители да предлагат горивата за бензинови и дизелови
двигатели в съответствие с изискванията на чл.47 ал.1 от ЗЕВИ.
В АУАН е описана изложената по-горе
фактическа обстановка, като е дадена правна квалификация на нарушението по
чл.47 ал.2 от ЗЕВИ, вр. чл.47 ал.1 т.1 от ЗЕВИ.
08.05.2019г. е издадено процесното НП,
като АНО е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правна
квалификация на нарушението. Квалифицирал е същото по чл. 47 ал.2 вр. ал.1 т.1
от ЗЕВИ.
В своето НП, АНО е изпълнил
задълженията си по ЗАНН, като е обсъдил всички релевантни факти и правилно е
преценил, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен. Изрично
произнасяне в тази насока не е направено от АНО, но волята на АНО може да бъде
безспорно установена от факта, че е ангажирана отговорността на въззивника,
като му е наложена санкция в размер на 50000.00лева.
Съдът счита, че
административнонаказателното производство, образувано по отношение на
въззивното дружество е проведено законосъобразно.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57
ат ЗАНН, като съставният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми.
Наказателното постановление е
обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел,
че е реализирано нарушение по чл.47 ал.2 вр. ал.1 т.1 от ЗЕВИ. Безспорно е, че
към момента на проверката, намиращото се в резервоара гориво, на бензиноколонка
№2 на обекта не е отговаряло на БДС, като подробно е описано мястото на
извършване на нарушението, времето и в какво се изразява самото нарушение.
Описан е и начинът, по който е установено нарушението.
Наказателното постановление е
обосновано и правилно, като при определяне на размера на санкцията, АНО се е
съобразил със степента на обществена опасност на деянието и правилно е определил
санкция в размер от 50 000.00лева /фиксирана от закона/.
Във връзка в възраженията на въззивника в жалбата подадена
срещу НП, съдът намира същите за неоснователни.
Фактическата обстановка е била
изяснена от АНО обективно всестранно и пълно и липсват каквито и да било
съмнения относно допуснатото нарушение.
Единствено при определяне размера на
санкцията АНО не е изложил каквито и да било мотиви, но като се вземе предвид,
че същата е определена във фиксирания от закона размер, съдът намира, че не
следва да обсъжда това обстоятелство.
За съдът не съществуват съмнения
относно квалифицирането на въззивното дружество като краен разпространител на
горива. Не се спори и дори се твърди от въззивника, че горивата са били
използдвани от дружеството за зареждане на превозните средства на дружеството с
цел извършване на транспортна дейност свързана с превозването на хора. Легално
определение за понятието „краен разпространител“ е дадено в параграф 1 т.12 от
ДР от ЗЕВИ, който препраща към параграф 1 т.20 от ДР от ЗЧАВ. Именно там е
посочено, че:
т.12. "Краен
разпространител" е понятие по смисъла на § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на Закона
за чистотата на атмосферния въздух.
т.20. (Нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., изм.,
бр. 1 от 2019 г., в сила от 3.01.2019 г.)
"Краен разпространител на течни горива" е лице, което разпространява
течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на
моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства.
Определението на понятието „краен разпространител“ е било дадено и в НП, като е
подробно посочено мястото, където това понятие е правно дефинирано.
Съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................