Решение по дело №492/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 601
Дата: 19 август 2020 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20207150700492
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 601 / 19.8.2020г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на двадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                                       Съдия: Георги Видев

 

 при секретаря А. М., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 492 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, ЕИК ********* против Писмена покана № 13/29 – 02-610/19.03.2020 г. на директора на РЗОК – Пазарджик, с която жалбоподателят е задължен да възстанови  неоснователно получени суми по четири истории на заболявания, а именно –  две получени суми от по 2 200 лв. по КП № 198 и две получени суми от по 800 лв. по КП № 210, т.е. общо 6 000 лв.

Жалбоподателят – МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД моли да бъде отменен обжалвания административен акт. Излага съображения за нарушение на материалния закон. Твърди също, че поканата е издадена в нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, т.е. при неспазване на установената форма и съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.

Ответникът – директор на РЗОК – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представена писмена защита. Излага съображения за законосъобразността на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от изпълнител по договор за оказване на болнична помощ, засегнат от издаването на обжалваната писмена покана, с която му е наредено да възстанови, заплатени му преди това суми по клинични пътеки. Разгледана по същество жалбата е неоснователна:

От 21.11. до 05.12.2019 г. е извършена проверка в МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД въз основа на нарочна заповед на директора на РЗОК – Пазарджик. При проверката са констатирани два случая на неоснователно претендирани и  получени от жалбоподателя суми, по КП № 198, поради неспазване на изискването за наличие на четирима специалисти по ортопедия и травматология. Налице са и констатации за други два случая на неоснователно претендирани и  получени от него суми, по КП № 210, доколкото договорът по отношение на тази клинична пътека е прекратен частично с влязла в сила заповед за налагане на санкция. Издаден е протокол протокол за неоснователно получени суми № 7/27.01.2020 г., който е връчен на жалбоподателя, като последният не е подал възражение по него. В резултат на това е издадена обжалваната писмена покана за възстановяване получените суми.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. В текста на чл. 72, ал. 2 от 330 е указано, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на Управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице и от служители на РЗОК. В случая между жалбоподателя ..МБАЛ - Уни Хоспитал" ООД и НЗОК чрез РЗОК Пазарджик е сключен Договор № 13/РД-29-411/30.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и Допълнително споразумение № 68 от 01.03.2019 г. към договора. Безспорно проверката е извършена от компетентни по смисъла на чл. 72. ал. 2 от 330 длъжностни лица - служители на НЗОК, надлежно определени със Заповед № РД-09-1414/18.11.2019 г. на директора на НЗОК. Спазено е и изискването на чл. 74. ал. 3 от ЗЗО за съставяне на протокол, в който са описани установените факти и екземпляр от този протокол е надлежно връчен на представляващ обекта на проверката. Писмената покана е издадена на основание чл. 76а, ал. 1 и 3 от ЗЗО, който  предвижда следното:

Чл. 76а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ.

Следователно, обжалваният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила.

Обжалваната покана е издадена и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

По отношение на т. 1 от поканата, а именно при първите два случая за отчетена дейност по КП № 198 “Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани“ е нарушен чл. 260, ал. 1, т. 5 и т. 6 от НРД за МД за 2018 г., който предвижда следното:

Чл. 260. (1) Страна по договор с НЗОК за оказване на БМП по КП, АПр и КПр може да бъде лечебно заведение по чл. 15, което отговаря на общите условия по чл. 20, ал. 1, т. 1, букви "а", "б" и "в", както и на следните специални условия:

5. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2018 г., в сила от 1.04.2018 г.) в лечебното заведение работят съответни специалисти с придобити специалности, посочени в приложения № 17а, 18а и 19а на съответните КП, АПр и КПр, за които то кандидатства;

6. в лечебното заведение работи/ят специалист/и на основен трудов договор, посочени в приложение № 1 към договора на лечебното заведение; в лечебното заведение могат да работят и специализанти по същите специалности, посочени в приложение № 1а към договора на лечебното заведение;

Действително в първите два случая по КП № 198, не е спазено изискването за наличие на четирима специалисти по ортопедия и травматология, посочено в алгоритъма на клиничната пътека – І. Условия за сключване на договор и за изпълнение на клиничната пътека, 3. Необходими специалисти за изпълнение на клиничната пътека, Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години.  Лечението на двамата пациенти е осъществено в периода 15.10.2019 г. – 21.10.2019 г., в който един от четиримата лекари специалисти по ортопедия и травматология е бил отписан от списъка, към сключения с лечебното заведение индивидуален договор, които обстоятелства са установени с протокола за неоснователно получени суми. Следователно, писмената покана в частта ѝ по т. 1, по отношение на двата случая по КП № 198 е законосъобразна.

По т. 2 от писмената покана са отчетени два случая по КП № 210 “Периферни и черепномозъчни нерви“, с който е нарушен чл. 345, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2018 г., съгласно който:

Чл. 345. (1) Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на БМП за случай по КП при наличие на следните условия:

1. отчетената КП е включена в предмета на договора между НЗОК и изпълнителя на БМП и е извършена от специалисти, посочени в приложение № 1 към договора по съответната КП;

В случая отчетената клинична пътека № 210 не е включена в предмета на Договор № 13/РД-29-411/30.05.2018 г., тъй като същият е прекратен частично, едностранно и без предизвестие със Заповед за налагане на санкция № 13/РД-09-1753/29.11.2018 г. В заповедта е посочено, че санкцията, съответно прекратяването на договора е в сила, считано от датата на получаването ѝ, което видно от направеното отбелязване е станало на датата на издаването ѝ 29.11.2018 г.  Безспорно е, че тази заповед е влязла в сила, тъй като жалбата против нея е отхвърлена с Решение № 506/11.07.2019 г., постановено по адм.д. № 1146, по описа на Административен съд – Пазарджик за 2018 г. Съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила на 22.10.2019 г. От своя страна двата отчетени случая на болнично лечение по клиничната пътека се отнасят за периода 27.02.2019  г. – 01.03.2019 г. и 24.04.2019 г. – 26.04.2019 г. Според ответника макар и първоначално обжалвана заповедта е породила правното си действие на 29.11.2018 г., когато е получена от жалбоподателя, т.е. от тази дата нататък, включително и в периодите на двете хоспитализации, липсва договор между жалбоподателя и НЗОК по отношение на КП № 210 и съответно липсва основание за заплащането на отчетените медицински дейности по нея.

Съдът намира изводът на административния орган за правилен и законосъобразен и съответно за неоснователни възраженията на жалбоподателя. Според него е безспорно, че не е допуснато предварително изпълнение на заповедта за налагане на санкция на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, поради което обжалването ѝ е суспендирало действието ѝ до датата на влизане в сила на съдебното решение –22.10.2019 г., т.е. след периодите на хоспитализация да двамата пациенти.

Действително в заповедта за едностранно прекратяване на договора липсва изрично волеизявление за допускане на предварителното ѝ изпълнение. Но същевременно в нея е посочено, че едностранното и без предизвестие прекратяване на договора е считано от датата на получаването ѝ, а именно 29.11.2018 г., която дата е отразена като дата на получаване на заповедта от лечебното заведение. При това положение се налага безспорният извод, че е придадено предварително изпълнение на заповедта, като е посочен конкретен момент като начало на това изпълнение (т.е. момент, от който договорът се счита прекратен), а именно – от датата на получаването на заповедта – 29.11.2018 г. Доколко такъв начин на допускане на предварително изпълнение е законосъобразен би могло да бъде въпрос на проверка от съда но е безспорно, че посочването на конкретна дата, от която тя поражда действието си, представлява едностранно властническо волеизявление, което засяга правата на засегнато лице и ако не бъде оспорено от него пред съда следва да се приеме, че го обвързва. Очевидно в случая жалбоподателят не е оспорил пред съда допуснатото със заповедта предварително изпълнение, респективно волеизявлението, че тя поражда правните си последици от дата на получаването ѝ от нейния адресат. Това е видно и от съдържанието на Решение № 506/11.07.2019 г., постановено по адм.д. № 1146, по описа на Административен съд – Пазарджик за 2018 г., където изобщо не се обсъжда предварителното изпълнение на заповедта, нито волеизявлението, че прекратяването да договора е считано от датата на получаването ѝ. Следователно и доколкото в Заповед за налагане на санкция № 13/РД-09-1753/29.11.2018 г. е посочен общ 14–дневен срок за обжалване и в този срок не е оспорено предварителното ѝ изпълнение, а само нейната законосъобразност, то тя е подлежала на предварително изпълнение, считано от 29.11.2018 г., което изпълнение е стабилизирано на 13.12.2018 г., предвид изтичането на срока за обжалването му. Тоест заповедта е породила предварително правните си последици, още от 29.11.2018 г., от която дата е прекратен частично Договор № 13/РД-29-411/30.05.2018 г. по отношение на клинична пътека № 210. Следователно, към периодите на двете хоспитализации 27.02.2019  г. – 01.03.2019 г. и 24.04.2019 г. – 26.04.2019 г., не е имало сключен договор за конкретната клинична пътека, т.е. жалбоподателят недължимо е получил плащане за тях. Това правно положение не се е променило на датата на влизане в сила на Решение № 506/11.07.2019 г., постановено по адм.д. № 1146, по описа на Административен съд – Пазарджик за 2018 г. – 22.10.2019 г., а само окончателно е стабилизирано, тъй като тогава подлежащият до този момент административен акт със сила на присъдено нещо е признат за законосъобразен.

Неоснователно е и възражението, че е прекратен по отношение на клиничната пътека Договор № 13/РД-29-411/30.05.2018 г. но не и сключеното между жалбоподателя и НЗОК на 01.03.2019 г. Допълнително споразумение № 68, а двете хоспитализации са отчетени в рамките на периода на действие на последното. Допълнителното споразумение няма самостоятелно действие, а само удължава действието на Договор № 13/РД-29-411/30.05.2018 г. Действително споразумението изменя някои от клаузите на договора но видно от съдържанието му е, че тези изменения не се отнасят до клинична пътека № 210, по отношение на която Договор № 13/РД-29-411/30.05.2018 г. е прекратен, считано от 29.11.2018 г.

Следователно, писмената покана в частта ѝ по т. 2, по отношение на двата случая по КП № 210 също е законосъобразна. Затова жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Затова Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, ЕИК *********, против Писмена покана № 13/29 – 02-610/19.03.2020 г. на директора на РЗОК – Пазарджик, с която жалбоподателят е задължен да възстанови  неоснователно получени суми по четири истории на заболявания, а именно –  две получени суми от по 2 200 лв. по КП № 198 и две получени суми от по 800 лв. по КП № 210, т.е. общо 6 000 лв.

Осъжда МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Националната здравноосигурителна каса разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.  

 

Съдия: /П/

 

С решение № 3797 от 24.03.2021 г. по адм. дело № 12295/2020 г. на ВАС - ОТМЕНЯ решение № 601/19.08.2020г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 492/2018г. в частта, с която се отхвърля жалбата на МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД гр. Панагюрище срещу писмена покана изх. № 13/29-02-610/19.03.2020г. на директора на РЗОК Пазарджик за възстановяване на сумите две по 800 лева по КП № 210 в общ размер 1600 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ писмена покана изх. № 13/29-02-610/19.03.2020г. на директора на РЗОК Пазарджик в частта за сумата от 1600 лева изплатена по КП № 210 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
РАЗНОСКИТЕ остават така, както са направени.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.