№ 467
гр. Плевен, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20234430201667 по описа за 2023
година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 35 – 0001939 от 12.06.2023г. на
Инспектор към РД“АА“-гр.Плевен , с което на Е. К. Т. ЕГН ********** е
наложено административно наказания “глоба” в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл. 93в,ал17,т4 от ЗАвПр,за нарушение на чл
36,$1,т./iii/от Регламент ЕС№165/2014г.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като неправилно и моли съдът да приема случая за
маловажен.
В проведеното по делото съдебно заседания жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с адв. С. Н. -ВТАК, като поддържа жалбата на
изложените в нея съображения моли съдът да отмени НП като приеме ,че случаят
е маловажен и че липсва субективен елемент от страна на жалбоподателят.
Процесуалният представител Инспектор на ИА“АА“ – гр. Плевен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание
не се явява и не ангажира становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
ПлРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
1
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.05.2023 г. на път 1-3 Бяла-Ботевград, разклон гр. Славяново в посока
гр.Русе, жалбоподателят управлявал МПС СКАНИЯ **** от кат. N 3 с
прикачено към него ремарке ФЛИГЕЛ СДС 350 с peг. № **** от кат. 04 като
извършва Международен превоз на товари с лиценз по маршрут Румъния-
България, видно от CMP N ********** от 23.05.2023год„ като при
проверката се установило следното : при проверката на работните 28
дни преди текущия ден се установи , че за времето от 17.09ч. на
18.05.2023год. до 08.39ч. на 21.05.2023 год., водачът не е въвел ръчно данните
за почивка /не представя удостоверение за дейности Регламент 561 ЕИ/ в
монтирания в автомобила дигитален тахограф.
За установеното нарушение на водача на автомобила бил съставили Акт за
установяване на административно нарушение бланков № 00367 от 24.05.2023 г., в
който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл 36,$1,т./iii/от
Регламент ЕС№165/2014г.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без
възражения. Впоследствие жалбоподателят се е възползвал от законното си право
и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Веднага след като изпълнил курса жалбоподателят подал възражение против
съставения АУАН №00367/24.05.2023г., с което представил Удостоверението
за дейности. Въпреки това наказващия орган е издал обжалваното НП.
Настоящото административно наказателно производство било образувано по реда
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като въз основа на събраните доказателства е издадено
наказателно постановление № 35 – 0001939 от 12.06.2023г. на Инспектор към
РД“АА“-гр.Плевен , с което на Е. К. Т. ЕГН ********** е наложено
административно наказания “глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на
основание чл. 93в,ал17,т4 от ЗАвПр,за нарушение на чл 36,$1,т./iii/от Регламент
ЕС№165/2014г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя О. К. , свидетелят А. Димивски - свидетел при установяване на
нарушението и свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на
обективната истина по делото са показанията на свидетелите. Същите следва да
бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на
извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от
него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените
свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които
да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да
2
не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от
правна страна следното:
Наказателното постановление наказателно постановление № 35 – 0001939
от 12.06.2023г. на Инспектор към РД“АА“-гр.Плевен е издадено от компетентен
орган.
В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на
административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими
към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на
какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли
е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия
орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Жалбоподателят работи като шофьор на тежкотоварен автомобил в
„ЕЛВАИС“ ООД.В периода 18.05.2023г. - 21.05.2023г. Т. е почивал, за което
обстоятелство е съставено Удостоверение за дейности. След почивката
жалбападателят е изпратен да извърши превоз от Румъния за България с
товарен автомобил с per. № ***, с прикачено ремарке с peг. No ****,
собственост на „ЕЛВАИС“ ООД.При заминаването си за Румъния
жалбоподателя е забравил да вземе със себе си издаденото Удостоверение за
дейности.
Като на 24.05.2023г. при завръщането си в България на описаното в
съставеният АУАН място, жалбопадателят Т. бил спрян за проверка от
служители на РД „АА“, като при извършената проверка било установено, че
не носи в себе си издаденото Удостоверение за дейности.
Веднага след като изпълнил курса си жалбападателят подал веднага
възражение против съставения АУАН №00367/24.05.2023г.,в срока на чл44 от
ЗАНН с което представил Удостоверението за дейности. Въпреки това
наказващия орган е издал обжалваното НП.
Освен това, от разпита на свидетелите става ясно, че веднага след завръщането си
в България жалбападателят в срока на чл44 от ЗАНН е което представил
Удостоверението за дейности,преди издаване на НП.
3
Установи се в хода на съдебното следствие, че управителя или лицето, което
се занимава с документите, е трябвало да сложи и удостоверението, което е
пропуснато. Жалбоподателят е предполагал, че има в документите
процесното удостоверение и поради което съдът счита, че нарушението не е
извършено умишлено умишлено и че липсва субективният момент.Видно от
преписката веднага след констатиране на нарушението е изпратено и
соченото като липсващо удостоверение за дейност, в което се съдържа
информация за направената почивка от жалбоподателят.
Алтернативно, макар и да е посочено от административно наказващият орган,
че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, може да се
приеме, че случая е маловажен.
Съдът намира обаче, че макар и действително жалбоподателят да е извършил
нарушението, което му е вменено, същото се явява маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Липсва субективният елемент поради които жалбоподателят да
не е носил в себе си процесното удостоверение,тъй като той не отговаря пряко и
непосредствено за комплектуване на документите които ще са с него по време на
пътуването му ,както и факта че още в срока по чл44 от ЗАНН за възражение,още
с пристигането в страната той е представил Удостоверението за дейности на
административно наказващият орган
Този негови твърдения кореспондират и с показанията на разпитаните свидетели
,които не отричат че веднага с пристигането си в страната жалбоподателят е
представил Удостоверението за дейности става дума за забава само от няколко
дни след проверката. В този смисъл, съдът приема, че обществената опасност на
така осъщественото административно нарушение е явно незначителна, доколкото
от него не са причинени вреди и доколкото липсват данни за съзнателно и
преднамерено намерение за противоправно поведение у дееца. При това
положение наказващият орган е следвало само да предупреди нарушителя по реда
на чл. 28 от ЗАНН, без да му налага наказание. Като не е направил това,
наказващият орган е постановил едно незаконосъобразно наказателно
постановление, което поради това подлежи на отмяна от съда и на посоченото
основание.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус извършеното
нарушение на чл 36,$1,т./iii/от Регламент ЕС№165/2014г съставлява
„маловажен случай”. При установяване на конкретното административно
нарушение, доколкото то съставлява маловажен случай наказващият орган е
следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане
приложението на посочената правна норма следва да се съобразят същността
и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и
НПК.
В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията "маловажни"
и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни
нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл.
4
28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от административно
наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на
преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие
при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност.
Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по
специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията
по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от
което произтичат определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия във
ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е приело,
че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, следва,
че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а
наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6,
ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е
приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административно наказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление.
Съгласно чл. 28, ал1 ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на друго административно нарушение
от същият вид в едногодишният срок от влизане в сила на предупреждението
, ще му бъде наложено административно наказание
В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП
налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, нарушил е
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление,
което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна.
Поради изложеното настоящия състав намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По Разноските:
Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния
процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК,
което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
5
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.
1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Жалбоподателят е доказал направени разноски в размер на 500 лева за
адвокатски хонорар.
В случая въззиваемата страна РД“АА“- град Плевен не е самостоятелно
юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени
върху ЮЛ от което е част наказващия орган, а именно , като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити. Така и Решение № 13009 от 02.10.2019 г.
по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд
Действително самото ЮЛ - ИА“Автомобилна администрация“-гр.София в случая не
е страна по производството, но по силата на изричната законова норма,
именно то следва да бъде осъдено да заплати разноски на жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение.
Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35 – 0001939 от 12.06.2023г. на
Инспектор към РД“АА“-гр.Плевен , с което на Е. К. Т. ЕГН ********** е
наложено административно наказания “глоба” в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл. 93в,ал17,т4 от ЗАвПр,за нарушение на чл
36,$1,т./iii/от Регламент ЕС№165/2014г, като незаконосъобразно.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Е. К. Т. ЕГН **********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид – такова по чл 36,$1,т./iii/от
Регламент ЕС№165/2014г,представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ИА“Автомобилна администрация“-гр.София да заплати разноски на
жалбоподателя Е. К. Т. ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляващи
разноски по делото за адвокат .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
грПлевен в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6
7