Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град Плевен, 05.11.2021година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ВТОРИ НОЕМВРИ, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря…………..Е. Р.…..……..…и в присъствието на прокурора…………………….………….като разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….……гр.д.№ 983 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Искове с правно основание чл.62 ал.5 и чл.69 СК .

Постъпила е искова молба от П.К.Б.,***, чрез пълномощника му адвокат М.С. *** против Г.П.Б., М.М.Б., чрез майка му Г.П.Б. от с.с. и М.З.Б., с адрес за призоваване гр.Г. О., Великотърновска област, с която е предявен иск с правно основание в чл. 62, ал.5  СК за оспорване на произход, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че третия от тях – М.З.Б. - бивш съпруг на ответницата Г.П.Б., не е биологичен баща на малолетното дете М.М.Б., родено на ***г. преди изтичане на 300 дни от прекратяване на брака на майка му и че детето не е могло да бъде заченато от него и иск с правно основание чл.69 СК за установяване на произход от бащата, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е биологичен баща на детето.        

 В исковата молба се твърди, че Г.П.Б. е съпруга на ищеца П.К.Б., като гражданският им брак е сключен на 24.06.2020г. в гр.Д.. Ответникът М.З.Б. е бивш съпруг на ответницата Г.Б., като гражданският им брак, сключен на 14.05.2015г. е бил прекратен с влязло в сила на 24.06.2019г. решение на РС-гр.Провадия по гр.д.№ 706/2019г.Преди изтичането на 300 дни от прекратяването на брака им се е родило детето М.М.Б., с ЕГН **********, като в акта му за раждане за негов баща е вписан, на основание чл.61, ал.1, пр.2 от СК, М.З.Б..

Ищецът твърди, че първият брак на майката е просъществувал за кратък период от време, тъй като през пролетта на 2017г. М.Б. е напуснал семейното жилище и съпругата си, като от м.април 2017г. те не са поддържали каквито и да било отношения, в т.ч. и интимни. Същевременно ищецът от м.юни 2017г. е заживял с Г.Б. на семейни начала, първоначално – в дома на родителите ѝ в гр.Д., а след това в с. ***. По време на съжителството им е заченато детето М., което е родено в гр.В.. Ищецът твърди, че и преди, и след сключването на гражданския брак, живее щастливо и спокойно с Г.Б. и двамата нямат никакви съмнения, че той е бащата на детето им, въпреки че, съгласно законовата норма, произходът му по закон и съответно името са от ответника М.Б..  В молба се твърди и това, че биологичния баща на детето, заедно с неговата майка се грижат за него от раждането му и че между тях съществува изключително силна емоционална връзка. Ето защо ищецът счита, че е преди всичко в интерес на детето това фактическо положение да бъде  уредено правно, като се установи действителния му произход.

 Към исковата молба са представени  и приети: препис от решение по гр.д.№ 706/2019г. на РС-Провадия, удостоверение за раждане на детето и удостоверение за сключен брак между ищеца и ответницата. С исковата молба се прави искане за допускане до разпит на трима свидетели за установяване на описаните в исковата молба обстоятелства. 

 В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК от назначения особен представител на ответника М.Б. адвокат Я.А. *** е депозиран писмен отговор, в който се изразява становище за допустимост на предявените искове. С новата разпоредба на чл.62, ал.5 от СК се предоставя правото на иск на всяко трето лице, което твърди, че е биологичен баща да оспори бащинството установено до този момент. Счита че исковете са предявени своевременно, тъй като съгласно § 5, за лицата, за които обстоятелствата обуславящи правото на иск по чл.62, ал.1, изр.трето и ал.5 изречение първо, са били налице преди влизане в сила на закона, сроковете за предявяване на съответните искове текат от влизане в сила на закона-04.12.2020г. Счита исковете за вероятно основателни, като заявява, че ще вземе окончателно становище след изслушване на свидетелските показания, като не се противопоставя на допускането на свидетели. Моли да бъде възложен социален доклад на ДСП.Другите ответници не са взели становище по исковата молба. В съдебно заседание ответницата е признала, че ищеца е баща на детето ѝ М..

 

Заинтересованата страна ДСП – Отдел „Закрила на детето” гр.Провадия към РДСП Варна Червен е представила социален доклад, но не е взела становище по исковете.

                   Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно осн.чл.62 ал.5  СК вр.с чл.331 и следв. от ГПК за оспорване на произход, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че третия от тях – М.З.Б. - бивш съпруг на ответницата Г.П.Б., не е биологичен баща на малолетното дете М.М.Б., родено на ***г. преди изтичане на 300 дни от прекратяване на брака на майка му и че детето не е могло да бъде заченато от него и иск с правно основание чл.69 СК за установяване на произход от бащата, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е биологичен баща на детето.

 Съгласно чл.104 т.1 ГПК и двата иска са родово подсъден на Плевенски Окръжен съд като първа инстанция.Съединяването им е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 71 СК и е задължително в случай на чл.62, ал.5 от СК.Съгласно чл.104 т.1 ГПК, исковете са родово подсъдни на Плевенски Окръжен съд като първа инстанция. Исковата молба е подадена на 17.12.2020, в едногодишния срок по чл.62, ал.5 СК вр. с § 5 от ПР на ЗИД на СК и в тригодишния по чл.69 СК от раждането на детето, поради което исковете са допустими.

Безспорно е между страните, а е подкрепено и с представените от ищеца писмени доказателства, че майката на детето Г.П.Б. и ответника М.З. Б. са сключили граждански брак на 14.05.2015г., който е бил прекратен с решение № 176/24.06.2019г. на Провадийският РС, постановено по гр.д.№ 706/2019г., влязло в сила на 24.06.2019г. Не се спори, а се вижда и от приложеното с исковата молба удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1475/13.08.2019г., от Община Варна, че детето М.М.Б. е родено на ***г., като за негов баща е бил вписан бившия съпруг на майката М.З.Б., който съгласно презумпцията на чл.61, ал.1, пред.ІІ СК - се счита за негов баща. Ищецът и ответницата са съпрузи от 24.06.2020г., съгласно прил. на л.7 удостоверение за сключен граждански брак.

Спорно по делото е оборена ли e тази законова презумпция за бащинство:  ответникът М.З.Б.,  ли е биологичния баща на детето М.М.Б.  - родено преди изтичането на 300 дни от прекратяване на брака между ответниците, могло ли е да бъде заченато от него. В евентуалния период на зачеване, бившите съпрузи били ли са във фактическа раздяла и за какъв период от време, както и ищецът П.К.Б. ли се биологичен баща на детето.

За да се произнесе по спорните въпроси, съдът съобрази следното : Ответницата Й. Н. е признала факта, че детето и не произхожда от ответника М.З.Б., а от ищеца П.К.Б., който е негов биологичен баща.Независимо от направеното признание, че детето не е заченато от ответника и той не е биологичния му баща, тези факти следва да се преценят от съда, съгласно чл. 175 ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото. Освен това, при искове за гражданско състояние, съгласно разпоредбата на чл. чл.334 ГПК, се забранява постановяване на неприсъствено решение и решение при признание на иска, което обосновава извода, че волята на законодателя в тези производства е да се установяват релевантните за спора факти, а признанията да се преценяват съвкупно със събраните по делото доказателства. 

За изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани поисканите от ищеца гласни доказателства.От показанията на свидетелят А. А. Ж.-колега на ищеца, се установява, че детето, което ищеца и ответницата отглеждат съвместно е заченато и родено, когато те са живели заедно в дома на родителите на Г.Б. в гр.Д.. Твърди, че фактическото им съжителство е започнало още през лятото на 2017г., както и че ищеца много обича детето си и се грижи за него. Същото се установява и от показанията на свидетелката П. П. Ж.-сестра на ответницата. Тя твърди, че първият съпруг на Г. – М. я е напуснал през пролетта на 2017г., а от лятото на същата година, сестра ѝ е заживяла с ищеца П.К.Б..   Те са живели при родителите на Г. в гр.Д., като през периода на съжителството им последната е заченала и родила на ***г. детето М., което според свидетелката е дете на ищеца, тъй като след като са се разделила с първия си съпруг, сестра ѝ повече не се е виждала с него. Никой във фамилията няма съмнение относно факта на бащинството на П., а и детето е кръстено на своя чичо-брата на П..

 От изготвения социален доклад от ДСП-Отдел”Закрила на детето”гр.Провадия се установява, че от раждането на детето за него полагат грижи майка му и биологичния му баща – ищеца П.К.Б.; че сега семейството живее в гр. Д., в двуетажна къща, с добри битови и хигиенни условия; че детето има личен лекар в гр.Д.; че има добра емоционална връзка между детето и считащия се за негов баща П.Б.; че той, заедно с майката на детето му осигуряват всичко от което се нуждае, съобразно възрастта му и се грижат за задоволяване на потребностите му, за правилното му израстване, развитие и възпитание.  

При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че е оборена законовата  презумпция за бащинство на чл.61 ал.1, предл.второ от СК, съгласно която съпругът на майката се смята за баща на детето, родено преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака. Установено бе, че съпрузите Г.П.Б. и М.М.Б. са били във фактическа раздяла от пролетта на 2017г., като ответницата е заживяла на семейни начала с ищеца П.К.Б. от лятото на същата година. По време на това съжителство, не се е срещала с бившия си съпруг, а е поддържала интимна връзка само с ищеца, от когото е забременяла и на ***г. е родила детето М.. За детето се грижат заедно с П. от раждането му, а на ***г. сключват и граждански брак. По време на вероятния период на зачеването на детето /***/ е поддържала  интимни отношения само с ищеца, а не и с бившия си  съпруг М.З.Б..       

                   Поради изложеното, предявеният иск с правно основание чл.62 ал.5 от СК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено, че М.З.Б., като бивш съпруг на Г.П.Б., не е биологичен баща на детето М.М.Б., родено на ***г., преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака между майката на детето и ответника. Основателен се явява и искът с правно осн.чл.69 СК за установяване произхода на детето от неговия баща.Този иск също следва да бъде уважен, като се признае за установено, че П.К.Б. е биологичен баща на детето М.М.Б..

Съгласно чл.70 СК, когато съдът уважи исковете по чл.68 и чл.69, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл.59 СК.С оглед безспорните данни по делото, че майката и биологичният баща на детето П.К.Б. живеят заедно и съвместно полагат грижи за отглеждането и възпитанието на детето, съдът намира че не следва да се произнася по въпросите за упражняването на родителските права, за режима на лични отношения на детето с родителите и за издръжката.Разпоредбата на чл.70 СК препраща към нормата на чл.59 СК, която урежда  отношенията между съпрузите при развод във връзка с отглеждането и възпитанието  на родените от брака, ненавършили  пълнолетие деца. При тълкуване нормата на чл.70 СК се налага извода, че съдът има служебно задължение да се произнесе по въпроса за родителските права, личните отношения и издръжката в хипотезата, когато по съдебен ред е установен произхода на детето от неговия баща, уважен е иска по чл.69 СК, но бащата и майката не живеят заедно и не полагат съвместно грижи за детето.По този начин законодателят дава възможност едновременно с установяване на произхода на детето от неговия баща, да бъдат уредени и отношенията между родителите по повод отглеждането и възпитанието на детето, както и размера на дължимата издръжка. Конкретната хипотеза е точно обратната. При положение, че родителите живеят заедно и съвместно се грижат и отглеждат детето си, не е необходимо съдът да се произнася по тези въпроси.

   С оглед уважаване на така предявените искове по чл.62 ал.5 СК и по чл.69 СК, следва да се впише промяна в акта за раждане на детето.След влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние в Община ВАРНА, за вписване на промяна в акта за раждане на малолетното дете М.М.Б., като вписаният баща М.З.Б. бъде заличен, а на негово място като баща на детето бъде вписан П.К.Б., както и да се впише промяна в бащиното и фамилното име на детето, както следва - от М.М.Б. на М. П. К..

 Водим от горното,Окръжният  съд

                    

Р      Е     Ш     И:

 

                  пРИЗНАВА  за установено, на основание чл.62 ал.5 от СК, че М.З.Б., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, като бивш съпруг на Г.П.Б., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, не е биологичен баща на детето М.М.Б., роден на ***г., с ЕГН **********  преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на брака между майката на детето и  М.Б..

        пРИЗНАВА  за установено, на основание чл.69 от СК, че   П.К.Б., с постоянен адрес:***, с ЕГН ********** е биологичен баща на детето М.М.Б., роден на ***г., с ЕГН **********, от майка Г.П.Б.,  с ЕГН **********.

Препис от решението, след влизането му в сила да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние в Община Варна, за  вписване на промяна в акта за раждане на детето М.М.Б., роден на ***г., с ЕГН **********, като вписаният баща М.З.Б. бъде заличен и бъде вписан П.К.Б. за негов баща, както и да се впише промяна в бащиното и фамилното име на детето, както следва - от М.М.Б. на М. П. К..

решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен  срок от връчването му на сраните.

 

         

 

                               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: