РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Варна, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500019 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 81407/24.11.2022г. от Т. Д. А., ЕГН: ********** с адрес
**** срещу решение №3213/25.10.2022г., постановено по гр.дело №
20223110102127/2022г. на Варненския районен съд, с което отхвърлен
предявения от въззивника срещу „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христо Колумб“ №43 иск с
правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 12 180 лева за дължимо обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на : предна броня; основа
предна броня; решетка в броня долна дясна; решетка на радиатор; фар ляв;
преден ляв калник; дюза фаромиеща; странична греда/ преден рог/; рамка
радиатори; радиатор Н2О; абсорбер предна броня; AL конзола преден десен
калник; пръскалка преден десен фар; ключалка преден капак; държач среден
1
десен на предна броня на л.а. Ауди А8 с рег.№* **** **, причинени в
резултат на настъпило на 18.10.2021г. ПТП причинено по вина на водача на
л.а. Опел Корса с рег.№* **** **, застрахован по договор за гражданска
отговорност в ответното дружество, ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда -18.02.2022г. до окончателното
й изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита се, че в хода на
първоинстанционното производство са установени всички елементи на
фактическия състав досежно отговорността на застрахователя. За неправилни
се считат изводите на първоинстанционния съд, че виновен за настъпването
на ПТП е ищецът, като е направен подробен анализ на двустранния протокол,
свидетелските показания и заключението по СТЕ.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Евроинс" АД, в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за допустимост, правилност, и
законосъобразност на атакуваното решение. Изложени са съображения, че е
доказана вината на ищеца за настъпване на ПТП, тъй като към него момент е
предприел действия по изпреварване през пътна маркировка М15.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е бил сезиран с частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ от Т. Д. А. срещу "Евроинс" АД за осъждане на ответника да заплати
2
сумата от 1000.00 лева, частично от сумата 11120.00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на : предна
броня; основа предна броня; решетка в броня долна дясна; решетка на
радиатор; фар ляв; преден ляв калник; дюза фаромиеща; странична греда/
преден рог/; рамка радиатори; радиатор Н2О; абсорбер предна броня; AL
конзола преден десен калник; пръскалка преден десен фар; ключалка преден
капак; държач среден десен на предна броня на л.а. Ауди А8 с рег.№* ****
**, причинени в резултат на настъпило на 18.10.2021г. ПТП причинено по
вина на водача на л.а. Опел Корса с рег.№* **** **, застрахован по договор
за гражданска отговорност в ответното дружество по застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ №*****, ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда -18.02.2022г. до окончателното
й изплащане.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 18.10.2021г. в гр. Варна,
на ул. „Мир“ пред хипермаркет „Лидъл“ e възникнало ПТП, като при
излизане от паркинг и при извършване на маневра „завиване на ляво“ водачът
Й. М. на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №* **** ** отнема предимството
и удря в предната дясна част движещия се на път с предимство на ул. „Мир“
лек автомобил „Ауди А8“ с рег. №*******, управляван от ищеца А.. За
настъпилото ПТП бил съставен двустранен протокол, в който водачът М. се е
посочил, като виновен за неговото причиняване. В следствие на ПТП са били
причинени вреди на лек автомобил „Ауди А8“ с рег. №*******, подробно
описани в огледен протокол от ответника/застрахователя, с който виновният
водач е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
№*****, валиден за периода. След отправено уведомление за щета от
18.10.2021г., ответникът заплатил само сумата от 2964.14лв., но не и пълната
възстановителна стойност от 14090.00лв. Предвид изложените факти е
формулиран петитум за осъждане на ответника да заплати застрахователно
обезщетение частично 1000.00лв. от сумата от 11120.00лв.
Ответникът „Евроинс“ АД в подадения отговор е оспорил предявения
иск по основание и размер. Не оспорва фактите досежно наличие на договор
за застраховка, настъпил застрахователен риск, но твърди, че виновен за
настъпването на ПТП е ищеца. Той е извършвал неправомерно изпреварване
при наличие на „Коси успоредни линии“ – М 15, върху които се е намирал
автомобила след сблъсъка – чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата и
3
чл.64, т.5 от Правилника. Водачът на „Опел Корса“ не е извършил
нарушение, тъй като е изчаквал колоната от автомобили да го пропуснат да се
включи на ул. „Мир“ с оглед натовареното движение. В условие на
евентуалност се твърди съпричиняване в размер на 80%.
Посочва, че стойността на вредите е завишена и недоказана с фактури и
други разходно оправдателни документи. По изложените съображения моли
предявения иск да бъде отхвърлен.
С протоколно определение от 17.10.2022г., на основание чл. 214, ал.1 от
ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск посредством
неговото увеличаване от сумата 1000.00лв. на 12180.00лв.
При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен
контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 от
КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно
собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При тези изброени предпоставки по фактите съдът приема, че няма спор
досежно съществуването валидно сключен договор за застраховка по
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №***** между ответника
и собственика на автомобил „Опел Корса“.
Настъпило е ПТП, което представлява покрит застрахователен риск.
4
Поставеният въпрос във въззивната жалба е какъв е конкретния
механизъм на настъпване на застрахователното събитие и кой от двамата
водачи е виновен за неговото настъпване.
За установяване на механизма на ПТП са събрани двустранен
констативен протокол от 18.10.2021г., заключение по допусната
автотехническа експертиза, ангажирани са и гласни доказателства.
От съвкупния анализ и логическата връзка между фактите, установени в
хода на съдебното дирене от коментираните доказателства въззивният съд
приема следният механизъм на настъпване на ПТП:
Водачът на лек на автомобил „Опел Корса“ с рег. №В7084НН се е
намирал на изхода на паркинга на хипермаркет „Лидъл“ в опит за включване
в движението по ул. „Мир“, като за целта е следвало да извърши маневра „ляв
завой“. Вещото лице по автотехническата екпертиза е посочило, че входът
и/изходът на паркинга на магазин „Лидл“ се състои от три ленти за движение,
като едната е за навлизане на паркинга и две за излизане от него, като лявата е
предвидена за маневра завой на ляво За излизащите от паркинга на магазин
„Лидл“ е налице пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и напречна пътна маркировка М6 „Стоп линия.
По същото време в тази част на ул. „Мир“ са се намирали два
автомобила, които са изчаквали да завият и навлязат на паркинга на „Лидъл“.
За това обстоятелство са непротиворечиви показанията на св. Д. /очевидец/ и
свидетеля М. /участник в ПТП/.
Въззивникът се е движел с лек автомобил „Ауди А8“ с рег. №*******
по ул. „Мир“. Всички факти по делото сочат се е намирал зад автомобилите,
които са изчаквали да извършат маневра „десен завой“ към паркинга на
Лидъл. Такива преки впечатления имат двамата свидетели, в такава връзка е и
заключението на вещото лице.
От приетата част за организация и безопасност на движението към
инвестиционен проект за обект „Реконструкция на ул. „Мир“, представена от
Община Варна и от заключението на автоексперта се установя, че
кръстовището в района е Т – образно, като ул. „Мир“ е разположена в посоки
север и юг от кръстовището. То е регулирано с пътни знаци, като за
движещите се по ул. „Мир“ в посока юг към север е налице пътен знак Б3 –
„Път с предимство“. Ул. „Мир“ в тази част до паркинга на хипермаркета се
5
състои от едно платно, като пред кръстовището в посока север има две ленти
за движение, по една във всяка посока, разделени с пътна маркировка М15 –
„Коси успоредни линии“.
Водачът на лек автомобил „Опел Корса“ е предприел маневра ляв завой
като е навлязъл в пътната лента. В същото време ищецът е предприел маневра
„изпреварване“ на автомобилите през маркировка „Коси успоредни линии“ и
в този момент е настъпил удара с лек автомобил „Опел Корса“. По
отношение и на този факт свидетелските показания и експертизата са
еднозначни и непротиворечиви. Вещото лице В. е посочило, че от снимковия
материал към момента на удара се установява, че лек автомобил „Опел
Корса“ е разположен косо почти напречно на оста на ул. „Мир“, а лек
автомобил „Ауди А8“ е разположен успоредно на оста на пътя с предната си
част върху пътна маркировка „М15“ – „Коси успоредни линии“. От своя
страна св. Д. е видял, че ищецът А. минал през маркировката „като островче“
с цел да заобиколи, автомобилите, завиващи към паркинга. Такива са и
впечатленията на св. М..
За лек автомобил „Опел Корса“ ударът настъпва в предната лява част в
областта на ляв фар, а за лек автомобил „Ауди А8“ в предната дясна част на
превозното средство. Скоростта на „Ауди А8“ е била много ниска.
При така очертаният механизъм на ПТП съдът приема като краен извод,
че произшествието е причинено виновно и противоправно от ищеца А.. Той,
въпреки, че се е движил на път с предимство се намирал зад автомобили,
които са изчаквали за извършване на маневра. Водачът на лек на автомобил
„Опел Корса“ с рег. №******* е предприел навлизане с ляв завой на ул.
„Мир“ след като е пропуснат от изчакващите за влизане в паркинга на
„Лидъл“ автомобили. В същото време въззивникът е започнал изпреварване
на автомобилите през маркировка М15 „Косите успоредни линии“, която
съгласно чл.65, т.6 от Правилника за прилагане на Закона за движение по
пътищата обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни
средства, като границата на площта се очертава с непрекъсната линия. Това си
действие същият е предприел в нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение
по пътищата и чл.65, т.6 от Правилника за неговото приложение.
Предвиждането на такава забранителна маркировка на тази част от пътното
платно на ул. „Мир“ е имало за цел да осигури безопасност на движението, в
6
частност на излизането и на влизането на моторни превозни средства на
паркинга на хипермаркета. Такава цел е разписана и в обяснителна записка
към проектната документация към проекта за организация и безопасност на
движението, представена от Община Варна.
Не са налице факти, които да водят до извод за действия на водача на
лек автомобил „Опел Корса“ да е нарушил, някое от правилата за движение,
което да предпостави извод за съпричиняване. Същият е имал възможност да
навлезе на пътната лента на ул. „Мир“, в която се е намирал и ищеца.
Съобразил се е с пътната обстановка и пътните условия, като е преценил, че
автомобилите в лентата са в изчакваща позиция за влизане в паркинга на
хипермаркета и ситуирайките в тази част на лентата, няма да наруши
задължението си да ги пропусне, тъй като тяхната посока не е по пътя с
предимство. Бил е запознат и с това, че там изпреварване не може да бъде
предприето поради поставената забранителна маркировка.
За неоснователни съдът намира оплакването на въззивника, че в
двустранния констативен протокол водачът на лек автомобил „Опел Корса“
си е признал за вината за настъпване на ПТП – то.
В действителност признанието на неизгодни факти следва да бъде
съобразено, но с оглед останалия доказателствен материал по делото. В
случая доказателствата сочат на друг извод.
Предвид изложеното съдът намира, че на ищеца не му се следва
обезщетение за нанесените вреди върху лекия автомобил, доколкото те са в
пряка и причинна връзка с неготово противоправно поведение, а не това на
водача на лек автомобил „Опел Корса“.
Изложеното обуславя крайният извод, че предявеният иск по чл.432,
ал.1 от КЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен в пълния му предявен
размер, като първоинстанционният акт постановил същият резултат следва да
бъде потвърден.
По разноските:
Предвид изхода от спора и искането на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00лв.,
определено на основание правната и фактическа сложност на делото по
Наредбата за правната помощ на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
7
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3213/25.10.2022г., постановено по гр.дело
№ 20223110102127/2022г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА Т. Д. А., ЕГН: ********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христо Колумб“ №43 сумата от 300.00лв. /трита лева/,
представляваща сторени юрискосултско възнагражение за въззивна
инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8