Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.***, 24.10.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.
д. № 6351 по описа за 2016 година, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
28 във вр. с чл. 26 от Закона за закрила на детето.
В молбата си *** твърди, че по повод
постъпил устен сигнал, подаден от *** – старши акушер при *** относно детето ***,
ЕГН ********** в риск от изоставяне е извършено социално проучване. Твърди се,
че родители на детето *** по удостоверение за раждане са: майка – *** и баща –
неизвестен. Твърди се, че майката живее при родителите си в селскостопанска
постройка в ***, която се състои от две стаи за битуване при много лоши
хигиенно-битови условия, безработна е, а месечните доходи на семейството са
единствено от социални помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и чл. 9 от ППЗСП. Твърди
се и че освен детето *** има още две деца – ***.
В молбата се твърди, че детето С. е
родено от шеста поред проследявана бременност, а майката категорично е заявила,
че няма възможност и не желае да полага грижи за новородения си син, за което е
подала и съответното заявление. Твърди се, че след направени медицински
изследвания е установено, че детето има здравословен проблем и му е поставена
диагноза „Илеус“, във връзка с което е транспортирано за лечение в ***, а от
20.07.2016 г. до 1.08.2016 г. е пролежало в *** с диагноза „Бронхопневмония“.
В молбата се сочи, че майката е
напълно дезинтересирана от развитието на малолетния С., а предвид
здравословното му състояние и нуждата му от постоянно наблюдение, липсата на
битови, жилищни и финансови условия за адекватното му отглеждане, както и във
връзка с липсата на желание от страна на майката за полагане на родителски грижи,
реинтеграцията му в биологичното му семейство е невъзможна.
Сочи се, че предвид на здравословното
състояние на детето не е налице подходящо приемно семейство, в което детето С.
да бъде отглеждано, същото няма роднини или близки, които да изразяват желание
да отглеждат С. в семейната си среда, като бабата и дядото му по майчина линия
заявяват това в декларация от 30.05.2016 г.
Моли съда да настани детето в *** за
срок от една година или до промяна на обстоятелствата.
В съдебно заседание процесуалния представител на детето
адв. П. взема становище, че е в интерес на детето да бъде настанено в
специализирана институция, предвид обективната невъзможност на майката да
полага грижи за него.
Заинтересованата страна *** не се явява и не
се представлява.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
становищата на страните, намира за
установено следното:
От представеното удостоверение за раждане по акт №
0164/26.05.2016 г. на Община *** е
видно, че *** е роден на *** г. от *** - майка и баща – неизвестен.
От представената Заповед №ЗД-04-206/10.08.2016 г.
се установява, че детето *** е настанено
по административен ред до произнасяне на съда в ДМСГД - гр. ***. Представен
е социален доклад от ДСП – ***, от който се подкрепя изложеното в молбата. От
същия е видно, че на детето е предоставена сигурна и защитена среда в
обстановката на ДМСГД – гр. ***, задоволени са ежедневните му нужди, а майката ***
няма желание и възможност да полага грижи за новороденото си дете в семейната
си среда, където липсват всякакви материални условия предвид което г-жа А. е
подписала нотариално заверена декларация за даване на съгласие за пълното
осиновяване на детето.
При така установеното, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 25 ЗЗДет,
ал.1, т. 2 дете може да се настани извън семейството когато ,,родителите,
настойниците или попечителите без основателна причина трайно не полагат грижа
за детето“. Съгласно чл. 25, ал.1, т. 3 то може да се настани извън семейството
когато ,,родителите, настойниците или попечителите се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат“. От приложените по делото доказателства се съдът
констатира, че е налице хипотезата на
чл. 25, ал.1, т. 3 ЗЗДет. Мерките за закрила са визирани в чл. 4 от закона, като съдът при определяне на
адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В тази връзка съдът
намира, че подходяща мярка която е в интерес на детето, е "настаняване в
специализирана институция", поради което и молбата се явява основателна и
следва да бъде уважена като такава. От събраните по делото доказателства се
установява, че детето се чувства добре в ДМСГД ***, а майката не е в състояние
да се грижи и възпитава детето си. Срокът за настаняване на детето, поискан в
молбата, е адекватен на търсената закрила. Поради това съдът намира, че следва
да настани детето *** ЕГН ********** в ДМСГД-***
за срок от една година или до промяна на обстоятелствата.
Водим от горното и на основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА, на основание чл.28,
вр.чл.26, вр. чл.25, ал.1, т.3 от
Закон за закрила на детето, мярка за закрила спрямо детето *** ЕГН ********** - НАСТАНЯВАНЕ за отглеждане и възпитание
в ДМСГД-***, *** за срок от една година или до промяна на обстоятелствата.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: