РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Сливен, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230105188 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск за установяване
съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че на 01.11.2019г. ответникът сключил
Договор за потребителски кредит № *** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на
който получил сумата от 500 лв., срещу което се съгласил да върне 1 броя
вноски в размер на 525,03 лв. в срок до 16.12.2019г. Уговорен бил фиксиран
лихвен процент в размер на 40.05 %, както и ГПР в размер на 48.63 %.
Сочи, че в чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора страните се
съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.33,
ал.2 от ОУ било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез
писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от
Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на
официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването
на договора за кредит.
1
Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При
сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата
информация, изискуема по закон.
Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за
кредит/заем. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
13.01.2022г. кредитодателят, като цедент прехвърлил своите вземания от
длъжника на ищцовото дружество. Вземането срещу длъжника било
индидуализирано на ред/стр. № 1134 от Приложение към договора за цесия.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес
на дата 21.03.2022г., както и със СМС на посочения от него телефонен номер.
Евентуално, ако съдът не приеме надлежно уведомяване на длъжника се иска
да се приеме уведомяване от връчването му с исковата молба.
Твърди, че депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК и било
образувано по чгд № 4113/2024г. на СлРС и съответно издадена заповед за
изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК,
обусловило предявяване на установителен иск.
От съда се иска признаване на установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сума в размер на 500 лв. главница, по договор за паричен
заем Кредирект № 368775/01.11.2019г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 09.08.2024г. до
окончателно изплащане на вземането; 25.03 лв., договорна възнаградителна
лихва за периода от 01.11.2019г. до 16.12.2019г.; 251,43 лв., дължими такси,
съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД; 262,97
лв., неустойка, съгласно чл. 6.2 от договора и 147,96 лв., обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода от 16.12.2019г. до 02.08.2024г.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е депозиран, чрез назначен
от съда особен представител.
Оспорва иска като неоснователен. Сочи, че липсвали доказателства, че
ответника подписал договора, както и, че усвоил сумата по кредита. Не били
2
представени доказателства, че ответника бил уведомен за цесията, както и, че
действително било цедирано вземането от ответника от кредитодателя на
ищцовото дружество. Освен това не бил приложен действително посочения в
договора ГПР, тъй като в него не били включени разходите за неустойка и за
такси дължими по Тарифа на кредитодателя, поради което договорът бил
нищожен. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането за
договорна лихва в размер на 25,03 лв. за периода 01.11.2019г.-16.12.2019г.,
както и за сумата в размер на 147,96 лв. лихва за забава върху главницата за
периода 16.12.2019г. до 02.08.2024г. Сочи, че вземанията по кредита били
погасени с изтичане на общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД на
02.01.2024г. Заповедното производство било инициирано на 20.06.2024г. или
шест месеца след изтичане на давностния срок.
Иска се отхвърляне на претенциите, като несонователни.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 01.11.2019г. ответникът сключил с трето неучастващо по делото лице
„Сити Кеш“ ООД гр.София договор за паричен заем Кредирект Гратис №
368775 за заемна сума в размер на 500 лв.,със срок на погасяване 16.12.2019г.,
1 месечна погасителна вноска в размер на 525,03 лв., ГПР по кредита 48,62%,
фиксиран годишен лихвен процент 40,05%, обща сума за плащане в размер на
525,03 лв.; такса за експресно разглеждане 262,97 лв., вноска с включената
такса 788 лв.
На 01.11.2019г. сумата по заема 500 лв. била усвоена от ответника,
видно от разписка за извършено плащане № 2000000194257368.
На 13.01.2022г. между заемодателя на ответника и ищцовото дружество
бил сключен договор за цедиране на вземания, между които и това от
ответника. Не се установи цесията да е доведена до знанието на длъжника.
На 09.08.2024г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение против ответника. Било
образувано ч.гр.д. № 4113/2023г. и издадена заповед за изпълнение против
ответника за исковите суми. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника при условията на чл.47 ГПК, което обусловило депозиране на
искова молба-предмет на настоящо разглеждане.
3
В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че
ответникът е усвоил заемната сума, но не е извършвал плащания по договора
за кредит. Претендираната от ищцовото дружекство неустойка, както и такса
не били включени в ГПР по кредита, а ако се включат, той би станал 1 020% и
би надвишил петкратния размер на законната лихва по просрочени кредити в
лева и валута, съобразно чл.19, ал.4 ЗПК.
В случай, че се дължи чистата стойност по договора-главница, то
задължението на ответника по отпуснатия заем бил в размер на 500 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебно-
икономическа експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма
съмнение в знанията и уменията на вещото лице.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл.422, вр.чл.415 ГПК е допустим – предявен е от страна, разполагаща с
правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена по
реда на чл.47 ГПК. По този иск ищецът следва да установи съществуването
на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната
тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от сключен
договор за паричен заем. Безспорно се установи в процеса, че такъв договор
бил сключен между трето неучастващо в делото лице и ответника. Доказа се
също и осъществена цесия между заемодателя и настоящото ищово дружество
с предмет вземането от ответника. Действително по делото не се доказа
уведомяване на длъжника-ответник за осъществената цесия – нито от
първоначалния кредитор заемодател /цедент на ищеца/, нито от сегашния
кредитор ищец /цесионер/, доколкото уведомителното писмо не е достигнало
до знанието на ответника. Целта на уведомяването на длъжника за станалата
цесия обаче е да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение/
чл.99, ал.4 ЗЗД/. То стабилизира правата на цесионера и не може да бъде
4
изпълнено валидно другиму. Неизпълнението му /неуведомяването/ не се
отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата
непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за
сключената цесия се предхожда от изпълнение на длъжника, престирано на
досегашния кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор до момента на уведомлението. В настоящия случай
ответникът не е открит, представляван е от особен представител в процеса,
който не би могъл да твърди дали е било изпълнено вече на стария кредитор.
По делото обаче безспорно се установи посредством заключение на вещо
лице, че задължението на ответника не е погасено и съществува.
В конкретният казус приложение намират нормите на ЗПК. Ищецът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството
има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Касае се за изначална недействителност при сключването
на договора и заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи. Основателно е
въведеното с отговора на исковата молба възражение за недействителност на
договора за заем, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Нарушената правна норма е чл.19 ал.4
ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната
правна норма е посочен неговият максимално допустим размер– пет пъти
размера на законната лихва. Съгласно §1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
5
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя– §1, т.2 ДР ЗПК. В случая в ГПР по договора за
кредит не са включени задължения по претендирана неустойка и такса за
експресно разглеждане.
Установи се от заключението на вещото лице, че ако горе посочените
компоненти се включат в ГПР по кредита, той би надхвърлил максимално
допустимия петкратен размер на законната лихва. Впрочем ищецът изобщо не
доказа с договора за заем страните да са договорили плащане на неустойка.
Такъв елемент липсва и в посочения от ищеца чл.6.2 от договора – такава
разпоредба няма. Неустойка за непредставяне на обезпечение е предвидена в
общите условия на дружеството заемател, но не е ясно дали такава клауза е
предвидена за процесния договор с ответника, доколкото в индивидуалния
договор липсва посочване в този смисъл. С договора е предвидена такса за
експресно разглеждане, за която се установи, че не е включена в ГПР или
посочения размер на ГПР не отговаря на действителния.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на чл.
4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост.
6
Общото задължение на ответника е съответно на вписаните в договора
за кредит, сборни плащания, в които се включва и задължението за плащане на
такса за експресно разглеждане. Това плащане обаче не е отразено като разход
при формирането на оповестения ГПР, въпреки, че е включено в общия дълг.
Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на
чл.19, ал.1 ЗПК. Така като не е оповестило действителен ГПР в договора за
кредит ответното дружество нарушило изискванията на ЗПК и не може да се
ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по
кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК. При това положение е
безпредметно съдът да се произнася за настъпила погасителна давност за
лихвите по кредита, а относно дължимата главница възражението на
ответната страна е неоснователно. Падежната дата е 16.12.2019г. и до
09.08.2024г., когато е депозирано заявление по чл.410 ГПК не са изминали пет
години.
С оглед изложеното, съдът приема, че претенцията е основателна за
сума в размер на 500 лв., главница по договора за заем, ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
09.08.2024г. до окончателно изплащане на вземането, като останалите
претенции, а именно 25.03 лв., договорна възнаградителна лихва за периода от
01.11.2019г. до 16.12.2019г.; 251,43 лв., дължими такси, съгласно Тарифа за
таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД; 262,97 лв., неустойка,
съгласно чл. 6.2 от договора и 147,96 лв. и обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода от 16.12.2019г. до 02.08.2024г., биват отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Съобразно изхода на спора ответникът бива осъден да заплати на
ищцовото дружество разноски, съобразно уважената част от иска. Ищецът
сторил разноски в заповедното производство в размер на 125 лв.
/юрисконсултско възнаграждение 100 лв. и 25 лв. държавна такса/, а в
исковото в размер на 770 лв. /50 лв. държавна такса, 420 лв. особен
представител на ответника и 300 лв. СИЕ/и ответникът му дължи разноски в
размер на 376,88 лв., съобразно уважената част на иска.
Съобразно отхвърлената част на иска принципно ищецът дължи на
ответника разноски, но такива в случая не се сторени, поради което съдът не
7
следва да държи изричен диспозитив.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК в
отношенията между страните, че Д. С. С., ЕГН: ********** от гр.***, кв.”**“,
бл.**, вх.**, ет.**, ап.**ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица,
бул.”България“ № 81В, ет.6, представлявано от управители П.В. и Х.М., сума
в размер на 500 лв. /петстотин лева/, главница по договор за паричен заем
Кредирект Гратис № 368775, ведно със законната лихва, считано от
09.08.2024г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът за сумите от 25,03 лв. /двадесет и пет лева и 0,03 ст./,
договорна възнаградителна лихва за периода от 01.11.2019г. до 16.12.2019г.;
251,43 лв. /двеста петдесет и един лева и 0,43 ст./, дължими такси, съгласно
Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД; 262,97 лв.
/двеста шестдесет и два лева и 0,97 ст./, неустойка, по договора и 147,96 лв.
/сто четиридесет и седем лева и 0,96 ст./, обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода от 16.12.2019г. до 02.08.2024г., като
НЕОСНОВЕТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. С. С., ЕГН: ********** от
гр.***, кв.”**“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Триадица, бул.”България“ № 81В, ет.6, представлявано от
управители П.В. и Х.М., сума в размер на 376,88 лв. / триста седемдесет и
шест лева и 0,88 ст./, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8