Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на девети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ Н.
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 5500/2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 29.08.2018
г., постановено по гр.д. № 14655/2016 г., СРС е осъдил „П.Н. ЕООД“ с ЕИК *******,
да заплати на С.Б.Д. с ЕГН **********, на основание чл.49 ЗЗД, сумата от 10 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди от публикация в сайт blitz.bg със
заглавие: „Медийната метреса С.Д. в алкохолен делириум “ с подзаглавие „Сайтът
на подсъдимия олигарх О.Д.превърнат в кръчма“, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 07.01.2016г. до окончателното изплащане, както и да заплати
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1666,67 лева - съдебни разноски съразмерно
с уважената част от иска, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 10
000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева. Осъдил е „П.Н. ЕООД“ с ЕИК *******,
да заплати на С.Б.Д. с ЕГН **********, на основание чл.49 ЗЗД, сумата от 10 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди от публикация в сайт pik.bg със
заглавие: „Позор в медиите! Известна главна редакторка ходела подпийнала на
работа! Сайтът на скандалния аптекар О.Д.обърнат на пивница!“, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 07.01.2016г. до окончателното
изплащане, както и да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1730 лева
- съдебни разноски. Осъдил е С.Б.Д. с
ЕГН **********, да заплати на „П.Н. ЕООД“ с ЕИК *******, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 633,33 лева
- съдебни разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
Въззивникът „П.Н. ЕООД“ с ЕИК ******* е останал недоволен от
съдебното решение, в частта, с която е
уважен частично предявения срещу него иск, поради което е подал настоящата
въззивна жалба. В същата излага, че съдът неправилно е приел, наличие на фактическия състав на чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД,
тъй като липсва един от елементите му, а именно противоправно поведение от
страна на негов служител. Излага, че не са публикувани позорящи твърдения от
негова страна, а написаното, че системно злоупотребява с алкохол на работното
си място, че почни постоянно е във видимо нетрезво състояние, което се отразява
на работата й, че осъществява словоблудна защита на собственика на медията“,
както и посочването, че ищцата е „медийната метреса С.Д. в алкохолен делириум“
съставлява само оценка, направена от неговия служител, на изложени от колегите
на въззиваемата факти, според които „…същата пие твърде много, за да управлява
адекватно. Явно само ще е изпълнител, но тя винаги е била такава, никакво свое
мислене“, „Алкохолният й делириум е перманентен и вече не може да се общува с
нея. Почти няма час от денонощието, в който да не е под въздействието на алкохола, а вечер си
тръгва на зиг-заг. Най – лошото е, че все търси компания и превръща колегите си
в авери по чашка.“. Твърди, че оценките
съставляват сравнение на поведението на лицето с оглед нормите на обществения
морал и не са обида, въпреки че субективно се приемат така от адресата им.
Освен това посочва, че изразите „медийна метреса“ и в „алкохолен делириум“
макар и да са наситени с отрицателно съдържание, са само цветисти изрази, които
целят да привлекат общественото мнение към конкретни теми, поради което не
следва да се приемат като противоправно поведение по смисъла на чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД. Освен горното твърди, че решението е неправилно и поради липсата на
доказани по делото неимуществени вреди, както и на пряка причинно- следствена връзка между евентуални
такива и неговото поведение. Евентуално излага, че първоинстанционният съд
неправилно е определил размера на обезщетението, като сочи, че същото е
прекомерно с оглед действително настъпилите и доказани по делото вреди.
С оглед изложеното моли съдът да отмени съдебното
решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявения срещу него иск. Евентуално да присъди по-нисък размер на
обезщетението. Претендира разноски за производството.
Въззивникът „П.Н. ЕООД“ с ЕИК ******* е останал
недоволен от съдебното решение, в частта, с която е уважен предявения срещу
него иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, поради което е подал настоящата
въззивна жалба. В същата твърди, че действително на процесната дата в
електронното издание на ПИК НЮЗ е
препечатан материал от „БЛИЦ“ със заглавие „Позор в медиите! Известната главна
редакторка ходела подпийнала на работа! Сайтът на скандалния аптекар О.Д.обърнат
на пивница!“ като цялото съдържание на статията е буквално пренесено без
добавки, поради което авторът не е излязъл извън рамките на вече изнесената
информация. Съответно намира, че съдът неправилно е приел, че и този ответник
носи равно с първия отговорност, тъй като ясно е посочено в статията, че
материалът е публикуван от първия ответник, като към момента, в който той го е
пуснал, вече е бил публикуван и на страницата www.hashtag-bg.com. С оглед изложеното
намира, че той не може да носи отговорност за това, че се е доверил на
добросъвестността на другите двама издатели. Освен това посочва, че съобразно
практиката на ЕСПЧ е допустимо журналистите да преувеличават изложеното в
публикацията с цел да привлекат общественото внимание, като това не може да се
счита за противоправно поведение, тъй като може да доведе до ограничаване на
свободата на медиите и на основната им функция да информират обществеността.
Твърди, че по делото не е доказано и настъпването на вреди за ищцата,
евентуално те не са доказани в присъдения размер. Моли съда да отмени съдебното
решение в обжалваната част.
Въззиваемият С.Б.Д. с ЕГН ********** не представя
отговори на подадените въззивни жалби в законоустановения срок. В съдебно
заседание оспорва жалбите като неоснователни и недоказани. Твърди правилност на
първоинстанционното решение и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноски за производството.
Страните не представят нови
доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Неоснователно се явява
възражението на въззивника „П.Н. ЕООД“ с ЕИК ******* за неправилност на
съдебното решение в обжалваната от него част, поради погрешни изводи на
първоинстанционния съд за наличието на противоправно поведение от негов
служител. В тази връзка въззивния съд
намира, че СРС правилно е отделил изрично кои елементи от статията, публикувана
от този въззивник съставляват твърдения за факти и кои са изразени оценки за
личността на въззиваемата. Правилно е приел, че в публикуваната на 07.01.2016г.
в blitz.bg, статия „Медийната метреса С.Д. в алкохолен делириум “ с подзаглавие
„Сайтът на подсъдимия олигарх О.Д.превърнат в кръчма“, се съдържат следните
фактическите твърдения, касаещи въззиваемата - че тя е изпадала в тотален
алкохолен делириум; че е превърнала редакцията на сайта в кръчма, от което са
потресени мнозинството от служителите й; че от години има проблем с чашката;
поръчва си кафе подправено с уиски; пие твърде много за да управлява адекватно;
от сутринта се налива е концентриран алкохол; потънала в депресия и вече не си
прави труда да брои чашките и превърнала редакцията в кръчма, бълваща пиян
морал; почти няма час от денонощието, в който да не е под въздействието на
алкохол и вечер си тръгва на зиг-заг. Използван по отношение на нея е изразът
„медийна метреса“, както и, че осигурява словоблудна защита на собственика на
медията О.Д..
С оглед на събраните по делото доказателства,
и в частност свидетелските показания, включително тези на свидетеля на
въззивника, се установява, че сочените горе фактически твърдения не отговарят
на обективната действителност. Както правилно съдът е приел, по делото не са
налице данни, че тя употребява алкохол, в количествата и по начин, посочен в процесната статия. По
делото не са събрани и доказателства за извършена добросъвестна проверка от
страна на автора на публикацията, за достоверността на публикуваните фактически
твърдения, че ищцата злоупотребява с алкохол, особено на работното си място.
Правилно съдът е изложил подробно в мотивите си, че фактическите твърдения,
публикувани в медиите, подлежат на проверка за тяхната достоверност, а в случай
че се окажат неистински, издателят на медията и автора, носят отговорност по
реда на чл. 49 съответно чл. 45 от ЗЗД, освен ако се установи, че е направена
добросъвестна проверка преди публикуването на материала, от която е могло да се
заключи, че фактическите твърдения са истина. Правилно е посочено от съда и че
няма нормативни правила за това коя проверка следва да се счита за
добросъвестна, но те са изведени от практиката и етичните правила на
журналистиката, като съобразно последните авторът на материала е следвало да
провери информацията, която публикува при поне два независими източника и едва
ако и от тях се установя, че тя отговаря на истината, да я публикува.
Въззивникът не е ангажирал и дори не е направил твърдения, че е провел такава
добросъвестна проверка на публикувана информация, поради което правилно съдът е
приел, че същият като безспорен издател на процесния сайт, следва да носи
отговорност, доколкото по делото е установено, че публикуваните фактически
твърдения не отговарят на обективната истина, като същевременно водят и до
накърняване на доброто име на въззиваемата в обществото и в професионалната й
среда, засягайки и чувството й за лично достойнство и чест.
Неоснователно е и твърдението
на този въззивник, че изразите „ медийна метреса“ и този, че въззиваемата се намира в „алхолен
делириум“ съставляват единствено изрази, целящи да привлекат вниманието на
обществото към предмета на публикацията и като такива не съставляват
противоправно поведение. Действително съобразно практиката на ЕСПЧ е прието, че
от журналистите не следва да се изисква пълна обективност при изложението на
информацията в техните материали, както и че е допустимо да се използват
цветисти изрази, за да се привлече общественото внимание, но това е допустимо
само и единствено, ако тези изрази не целят самоцелно да накърнят достойнството
на човека, за който се отнасят. В настоящия случай думата „метреса“ съставлява
откровена обида както според общественото възприятие на тази дума, така и
според Българския тълковен речник, цитиран от първоинстанционния съд. Освен
това тя не е свързана и с темата на
статията, касаеща информация за злоупотреба
с алкохол от страна на въззиваемата т.е. тя не насочва вниманието на обществото
към темата, предмет на публикацията. Следователно употребата й в материала,
както правилно е приел районния съд, е целенасочено поведение за уронване на
доброто име на въззиваемата в обществото и в професионалната й среда, поради
което съставлява противоправно поведение по смисъла на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Неоснователно се явява и
възражението на този въззивник за неправилност на първоинстанционното съдебно
решение, поради недоказаност на твърдените от въззиваемата неимуществени вреди
и наличие на пряка причинно-следствена връзка между тях и противоправното
поведение. В тази връзка съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е
преценил и кредитирал събраните по делото свидетелски показания, от които става
ясно, че въззиваемата е приела публикуването на процесната статия със силно
притеснение, което се е отразило на здравето и психиката й. В началото тя е
била много ядосана, а впоследствие е била силно разстроена от това, което е
написано и от разпространението му сред роднини, приятели и колеги. Един от
свидетелите пряко е възприел нейна реакция, при която тя, вследствие на
разговор с майка си, която прочела статията, се разтреперила, зачервила се,
изпотила се е и видимо била в лошо състояние, което навело свидетеля на
притеснение, че може да получи инфаркт. След публикуването на статията
въззиваемата продължително време не се чувствала добре, била притеснена,
ставало й лошо, и дори се е наложило да потърси помощ от психолог, по съвет на
същия този свидетел. От събраните доказателства се установява и че спрямо
въззиваемата, вследствие на публикуването от въззивниците материали, е
проведено и дисциплинарно производство по реда на чл. 193 ГПК, което
допълнително е допринесло за негативни емоции и притеснения. От събраните по
делото писмени доказателства и свидетелски показания се установява и влошено
здравословно състояние на въззиваемата вследствие притеснението, което е
преживяла – тя страда от хепертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност, като на 08.01.2016 г. е била приета с оплакване от главоболие и
световъртеж при повишени стойности на AH. Била и предписана и медикаментозна терапия.
С оглед изложеното съдът
намира, че правилно районният съд е преценил представените пред него
доказателства и е извел правилни правни изводи за това, че фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е
доказан. Правилни са и изводите за това какъв следва да е размера на дължимото
обезщетение за причинените вреди. Сумата в размер на 10 000 лв. отговаря
на степента на засягане на емоционалната сфера на ищцата и на негативите за
здравословното й състояние, до които е довело поведението на въззивника. Тя е
съобразена и със социално икономическите условия в страната и не води до
неоснователно обогатяване на въззиваемата.
Предвид изложеното, решението
следва да се потвърди в частта, с която е уважен искът срещу въззивника „П.Н.
ЕООД“ с ЕИК ******* за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 07.01.2016 г. до окончателното изплащане.
Неоснователни се явяват и
възраженията на въззивника „П.Н. ЕООД“ с ЕИК ******* срещу съдебното решение, в
частта, в която е уважен искът на въззиваемата срещу него.
Неоснователно е твърдението за
липса на противоправно поведение у този въззивник, доколкото той само е взел
статията от първия, без да я променя и да внася нова информация в нея, като е
посочил изрично и че статията е написана от първия въззивник. На първо място
това не отговаря на обективно установеното по делото. Видно е, че тази втора
статия съдържа допълнителни изрази касаещи въззиваемата – „от ранни зори не
могла да се откъсне от чашката с твърдо горива. Алкохолните пари от кабинета й
се носели на километри от лъскавия офис в една от кулите до сградата на КАТ –
София, където се помещава редакцията“. Това отново съставляват фактически
твърдения, че ищцата злоупотребява с алкохол по време на работа, за които по
делото се установи, че не отговарят на обективната действителност, като не са
представени и доказателства за извършена добросъвестна проверка от страна на
автора на статията, преди нейното публикуване. Съответно отново е налице
противоправно поведение и на втория ответник. Действително тези допълнителни
изрази не внасят новост във вече изнесената информация, но този въззивник също
носи отговорност да направи своя добросъвестна проверка на информацията, която
е взел от друг издател, преди да я публикува и да спомогне целенасочено за
разпространението й. Освен това във втората статия са пресъздадени и посочените
горе обидни изрази, използвани целенасочено да накърнят достойнството и
професионалното име на въззивеамата.
Неоснователно се явява и
възражението на този въззивник, че използваните от него изрази са цветущи и
имат за цел да привлекат общественото внимание към публикацията, поради което
не следва да се считат за противоправни. В тази връзка съдът намира, че
изложеното горе досежно същите възражения на първия въззивник, е изцяло
относимо и към възраженията на втория, поради което препраща към него.
Неоснователно е възражението и
за недоказаност на вредите на въззиваемата и наличието на пряка причинно
–следствена връзка между тях и противоправното поведение на въззивника като в
тази връзка следва да се вземе предвид изложеното от настоящия съд досежно
идентичното възражение на въззивника „П.Н. ЕООД“ с ЕИК *******.
С оглед изложеното съдът намира, че
постановеното съдебно решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно и в частта, с която е уважен искът срещу „П.Н. ЕООД“ с ЕИК *******
за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 07.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С този изход на спора,
въззиваемата страна има право на направените от нея разноски в размер на 2000
лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
съдебно решение от 29.08.2018 г., постановено по
гр.д. № 14655/2016 г., в частта, с която СРС е осъдил „П.Н. ЕООД“ с ЕИК *******,
да заплати на С.Б.Д. с ЕГН **********, на основание чл.49 ЗЗД, сумата от 10 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди от публикация в сайт blitz.bg със
заглавие: „Медийната метреса С.Д. в алкохолен делириум “ с подзаглавие „Сайтът
на подсъдимия олигарх О.Д.превърнат в кръчма“, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 07.01.2016г. до окончателното изплащане, както и да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1666,67 лева - съдебни разноски
съразмерно с уважената част от иска и в частта, с която СРС е осъдил „П.Н. ЕООД“ с ЕИК *******, да заплати на С.Б.Д.
с ЕГН **********, на основание чл.49 ЗЗД, сумата от 10 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди от публикация в сайт pik.bg със заглавие: „Позор в
медиите! Известна главна редакторка ходела подпийнала на работа! Сайтът на
скандалния аптекар О.Д.обърнат на пивница!“, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 07.01.2016г. до окончателното изплащане, както и да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1730 лева - съдебни разноски,
като е осъдил С.Б.Д. с ЕГН **********, да заплати на „П.Н. ЕООД“ с ЕИК *******,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 633,33 лева - съдебни разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска.
В
останалата част съдебното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„П.Н. ЕООД“ с ЕИК ******* и „П.Н. ЕООД“ с ЕИК ******* да заплатят на С.Б.Д.
с ЕГН ********** сумата от 2 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение
на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./