№ 1288
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20221100901799 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД.
Ищецът „Я.т.“ ЕООД твърди, че на 16.10.2017 г. с ответника „ВФС Б.“
ЕООД е сключил договор за финансов лизинг на моторно превозно средство –
влекач, марка VOLVO FH 540, по силата на който ответникът, в качеството
му на лизингодател се е задължил в чл. 11.1 от договора да сключи и
поддържа застраховка „Каско“ за срока на действие на договора за лизинг.
Твърди, че във връзка с това задължение на ответника последният е сключил
договор със застрахователен брокер, на когото е плащана лизинговата вноска,
след което за платената сума ищецът е бил уведомяван и поканван да заплати.
Сочи, че на 29.11.2021 г. е настъпило застрахователно събитие, при което
застрахованото имущество значително е увредено, като по данни от сервиза
стойността на ремонта надхвърля 30 000 евро. Във връзка с това събитие
узнал, че лизинговият автомобил към тази дата няма сключени застраховки
„Каско“ и „Гражданска отговорност“. Твърди, че няма интерес да заплати
разходите за ремонт, като доколкото превозното средство не е в движение, по
аналогия следва да се приложат разпоредбите на чл. 11.12 и 11.13 от
договора. Доколкото лизинговият актив му е прехвърлен, твърди да е
претърпял имуществени вреди от неизпълнение на задължението на
ответника за сключване на застраховка „АвтоКаско“ в размер на пазарната
стойност на актива без ДДС към датата на настъпване на увреждането след
приспадане на дължимата от него сумата от 761,72 лева – в размер на
145925,53 лева, като предявява частичен иск от тази сума в размер на
60 000,00 лева. Претендира законната лихва и разноски.
Ответникът ответника „ВФС Б.“ ЕООД твърди да е изправна страна по
1
договора, като сочи ищецът да е неизправна такава, поради неизпълнение на
задължението си да не управлява лизинговото превозно средство без то да е
застраховано по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“.
Евентуално твърди, че ищецът би могъл да предприеме поведение, с което да
ограничи вредите като сам сключи необходимите застрахователни договори,
за което е бил предварително упълномощен. Твърди, че преди сключване на
договора, ищецът е бил предварително запознат с условията на
застрахователните договори и с подписаната от него декларация се е съгласил
с тях, в т.ч. е знаел, че срокът на сключения договор за застраховка
„Автокаско“ изтича на 31.10.2021 г., поради което след тази дата или е
следвало да сключи нов застрахователен договор или да спре влекача от
движение. Счита, че в случая не могат да се приложат по аналогия
разпоредбите на чл. 11.12 от договора за лизинг и същият е продълил своето
действие.
В допълнителната искова молба ищецът сочи, че след дата 31.10.2021
г. е бил със съзнанието, че ответникът е изпълнил задължението си да сключи
нов застрахователен договор и ще бъде уведомен, както до този момент, за
плащане на дължимата застрахователна премия. Твърди, че имал право, но не
и задължение да сключва застрахователни договори за лизинговото
имущество.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът сочи, че
писменото уведомление за прекратяване на застрахователния договор е
получено от ищеца още с получаване на лизинговия актив, когато е получил
копие от застрахователната полица, в която е посочен срокът й за валидност и
друго уведомяване не е било необходимо.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Не е спорно между страните, а и се установява се от представения по
делото договор, че на 16.10.2017 г. между ищеца, в качеството му на
лизингополучател и ответника, в качеството му на лизингодател, е сключен
договор за финансов лизинг със затворен край /видно от условията на
поръчката/, на лизингов актив влекач VOLVO FH 540, с ДК № ****. Срокът
на лизинговия договор е 48 месеца, респ. с 48 месечни лизингови вноски, като
видно от погасителния план към него, падежът на последната лизингова
вноска е 16.11.2021 г., като очакваната дата за доставка на лизинговият актив
е 30.11.2017 г. Според чл. 6 от общите условия към договора срокът на
договора е от датата на влизането му в сила до датата на окончателно
изпълнение на всички задължения на лизингополучателя или прекратяването
му. Според чл. 9.21 от договора за лизинг лизингодателят посочва името на
нотариуса, мястото на подписване, дължимите суми, които
лизингополучателят следва да заплати за прехвърлянето на собствеността и
датата и часа на подписване на договора за прехвърляне на собствеността.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 29.11.2021 г., на територията на Р.
Франция, е настъпило пътно-транспортно произшествие с влекач VOLVO FH
540, с ДК № ****, към която дата същият не е имал валидно сключени
застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“.
Първият спорен между страните въпрос, от значение за решаване на
правния спор, е на коя от страните по лизинговия договор е било
2
задължението да застрахова, респ. поддържа активен застрахователен договор
по застраховка „Каско“ на лизинговия актив.
В раздел 11 от лизинговия договор е уредено застраховането на
лизинговия актив. Според чл. 11.1 лизингодателят сключва и поддържа за
сметка на лизингополучателя застраховка „Автокаско“ и застраховка
„Гражданска отговорност“ за всички общоприети рискове, по които
застраховки лизингодателят е застраховано лице и получател на
обезщетението. Според чл.11.3 лизингополучателят плаща дължимите
застраховални премии в съответствие с условията на застраховките директно
на застрахователния брокер или по друг начин, както изрично е инструктиран
от лизингодателя. Първите застрахователни премии за влизане в сила на
застраховките са плащат от лизингополучателя преди доставката на
лизинговия актив. Предвидено е, че лизингодателят е бенефициент по
полиците, но лизингополучателят е изрично упълномощен да представлява
лизингодателя пред застрахователя и застрахователния брокер, да плаща
застрахователните премии, да подписва застрахователните полици от името
на лизингодателя, но същият не се упълномощава да прекратява, отменя,
оттегля или анулира по друг начин застрахователните полици, нито да ги
предоговаря, изменя или променя по какъвто и да било начин. Според чл.11.4
лизингополучателят се задължава да декларира пред застрахователя всички
съществени обстоятелства, да подписва застрахователните документи и
полици и да плаща редовно застрахователните премии за своя собствена
сметка, от името на лизингодателя, с посредничеството на застрахователния
брокер, определен от лизингодателя. Според чл. 11.6, в случая че
лизингополучателят не изпълни задължението да плати, която и да било
застрахователна премия по застрахователните полици, лизингодателят може,
но не е длъжен, да плати тази неплатена застрахователна премия, за да
поддържа валидността на застраховката и лизингополучателят се задължава
да заплати сумите на тези плащания незабавно, при първо поискване от
лизингодателя.
Според чл. 11.12 лизингополучателят приема, че както в случая на
кражба и/или пълно погИ.е на лизинговия актив, така и ако ремонта на
лизинговия актив не би бил икономически оправдан /икономическа загуба/,
общата сума на застрахователното обезщетение е дължима и платима на
лизингодателя и той може да прекрати договора за лизинг частично и само
във връзка с повредения актив, считано от дата, на която общата сума на
обезщетението бъде получена от лизингодателя. До датата на получаване на
застрахователното обезщетение от лизингодателя, всички задължения за
плащане от лизингополучателя са дължими и платими без промяна в
условията. Предвидено е, че при икономическа загуба или пълна щета, в срок
от 30 дни от прекратяване на лизинговия договор, лизингодателя урежда
сметките си с лизингополучателя взема предвид платеното застрахователно
обезщетение и от сумата, платена от застрахователя, лизингодателят удържа:
общата останала неиздължена главница съгласно лизинговия план до края на
срока на договора; всички други задължения за плащане на лизингодателя
към лизингополучателя по договора за лизинг, които са станали дължими и
изискуеми на или преди датата на частичното прекратяване на лизинговия
договор, включително остатъчната, неустойките и наказателните лихви;
обшата сума, на каквито и да било публични задължения, данъци, таки и
други разходи, понесени от лизингодателя или които ще бъдат наложени на
или понесени от него по силата на закона или в съответствие с условията на
3
застраховката при плащане на пълна щета. Ако разликата между платеното
застрахователно обезщетение и горните суми, включително и други данъци,
такти и разходи, които ще бъдат понесени от лизингодателя е положителна,
тя се изплаща на лизингополучателя в срок от 7 дни от датата на изплащане
на уреждането на сметките на лизигополучателя.
Според чл. 11.18 в случай на прекратяване или анулиране на
застрахователните полици, или в случай на уведомление от страна на
застрахователя или на застрахователния брокер за невалидност или
неприложимост на застраховките на каквото и да било дурго основание, или в
случая, че лизингополучателят не е съгласен с общите и/или специалните
условия на застраховките, лизингополучателят се задължава незабавно да
предаде съответния лизингов актив на лизингодателя и този актив остава във
владение на лизингодателя до сключване на валидна застраховка при условия,
одобрени от лизингополучателя, или докато не бъде осигурено друго валидно
застрахователно покритие за рисковете, покрити от анулираните застраховки.
Лизингополучателят няма да използва и да владее, който и да било от
лизинговите активи без пълно застраховатлено покритие по „Каско“,
„Гражданска отговорност“ или която и да била друга застраховка ,
определена от лизингодателя.
С писмо, изпратено по електронна поща на 13.10.2017 г. от З.А., като
служител в „Б.И.“ до ********@***.** като прикачени файлове към същото са
изпратени оферти за застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“,
писмото е изпратено и до още двама адресата от „ВФС Б.“ ЕООД и трима
адресата от „Б.И.“ ООД. Посочено е, че застраховката „Каско“ се сключва за
целия срок на лизинг от 4 години.
На 01.11.2017 г. Е.М., от името на „Б.И.“ ООД е изпратила до
електрона поща ********@***.**, както и до още две служебни електронни
пощи на „Б.И.“ ООД и две на „ВФС Б.“ ЕООД, сметки за премии по
застаховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“.
Видно от приетата по делото застархователна полица по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“ същата е със срок 01.11.2017 г. – 01.11.2021 г. с
покритие „Пълно каско“.
Установява се от приложения към исковата молба приемо-
предавателен протокол, че лизинговият актив е получен от
лизингополучателя на 03.11.2017 г., на която дата е подписна и декларацията
за получаване на общите и специалните условия за застраховане на
лизинговия актив, в т.ч. и данните по чл. 382, ал.5 КЗ.
Видно от приложената справка за плащане на премии по процесния
договор за застраховка „АвтоКаско“, първите две вноски по застрахователна
премия с падежи на 31.10.2017г. и 31.01.2018 г. са платени от
лизингополучателя, а всички останали следващи са платени от ответника
„ВФС Б.“ ЕООД по сметка на Б.И., като последната платена вноска е с падеж
31.07.2021 г.
Единственото писмо, изпратено по електронна поща за дължими
лизингови вноски от лизингополучателя е това от 13.05.2020 г. от Е.М., от
името на „Б.И.“ ООД, изпратено до електрона поща ********@***.**, като
същото е препратено и до имейл адреси на представители на „ВФС Б.“ ЕООД,
Д. Кайнакчиева ******@*********.** и други.
Видно от представените от третото неучастващо по делото лице „Б.И.“
4
ООД писмо, изпратено по имейл на 19.10.2021 г. /лист 337 от делото/, от З.А.,
от името на „Б.И.“ ООД, до Б.Е. на имейл ****************@*****.***; БИ
ЦУ „Екип ВФС“, и др, в същото се моли за указания за подновяване на
застраховките на „Я.т.“ ЕООД за влекач ****, които изтичат на 31.10.2021 г.
Видно от адресатите на писмото същото не е изпратено до представител на
„Я.т.“ ЕООД.
Във връзка с установената между страните и застрахователния брокер
практика за кореспонденция, както и относно причините довели до
несключване на нов застрахователен договор по застраховка „Каско“, след
изтичане срока на договора на 31.10.2021 г., са събрани гласни доказателства
чрез поканаията на свидетелите М. И.а – счетоводител на „Я.т.“ ЕООД, В.Я. –
служител в офис Благоевград на „Б.И.“ ООД и Р.С. – управител на „Б.И.“
ООД.
Според показанията на свидетелката М. И.а тя е присъствала на
сключването на лизинговия договор и говори гръцки език на средно говоримо
ниво. Работи във фирма, занимаваща се със счетоводно обслужване и тя
водела счетоводството на „Я.т.“ ЕООД, била лице за контакт по договора за
лизинг с лизингополучателя и била единствен ползвател на електронната
поща, посочена в лизинговия договор. Свидетелката сочи, че вноските по
застрахователни премии били плащани от лизингодателя, след което той й
изпращал имейл, за тяхното префактуриране, тя препращала имейла на
управителя на дружеството, за да преведе парите, след което осчетоводявала
разхода. Това бил начинът на плащане на вноските по застрахователни
премии за целия срок на довора. Според свидетелката, никога през срока на
договора с нея не се е свързвал по никакъв начин представител на
застраховталения брокер, който да я уведомява или да обсъжда каквото и да
било във връзка със застраховкането на лизинговия актив. Представители на
застрахователя тя е виждала единствено, когато управителя на дружеството
лизингополучател я е пращал да получи застрахователни полици от офиса на
застрахователя.
Според показанията на свидетеля В.Я. той е представител на офис
Благоевград на „Б.И.“ ООД. Свидетелят сочи, че на всяко тримесечие „Я.т.“
ЕООД е уведомявано по телефона или по имейл 5 дни по-рано за
предстоящите падежи по застраховка „Каско“ на лизинговия актив и техен
представител – М. И.а е идвала в офиса лично да ги вземе. Технологията на
комуникация била първо да се чуят по телефона, че има падеж по сметка и
след потвърждаване по телефона да се издаде сметка се издавали
документите – сметки за премия, при което автоматично компютърът
генерирал имейл, към който е приложена сметката, и на всяко тримесечие И.а
идвала да я вземе. Свидетелят сочи, че на 4-тата година, тъй като изтичал и
лизингът, останало да се реши въпросът дали „Я.т.“ ще продължи да
застрахова с „Б.И.“ или ще избере друг брокер и тъй като не са получили
потвърждение застраховка такава не е сключена. За изтичането срока на
застраховката г-жа И.а била уведомена по телефона, тъй като до този момент
комунакацията по този начин била отлична. Свидетелят сочи, че при изтичане
на 15-дневния срок за плащане на застрахователната премия, ако не се получи
плащане от лизингополучателя, застрахователния брокер бил длъжен да
плати премията, за да не се прекрати застраховката, след което
префактурирал на името на лизингополучателя. Свидетелят сочи, че З.А. е
негова колежка от централния офис в гр. Благоевград, която отговаряла за
5
комуникацията с „ВФС Б.“ ЕООД.
Според показанията на свидетеля Р.С. той е управител на фирма „Б.И.“
ООД като в отношенията с „Я.т.“ ЕООД не е участвал пряко, но знае с оглед
контролните си и организационни функции. Свидетелят сочи, че по приницип
договорите по застраховка „Каско“ се сключват за срок от 4 години, които
съвпадат със срока за лизинга, като в случая имало разминаване в сроковете.
За изтичане срока на договора г-н В.Я. уведомил представителката на „Я.т.“, а
от централния офис на застрахователния брокер са уведомили лизингодателя
„ВФС Б.“ ЕООД. Свидетелят сочи, че имат задължение да уведомяват
клиентите си в писмена форма, като уведомяването по телефона на „Я.т.“
ЕООД в случая е било с цел бързина и експедитивност. На изпратения от З.А.
до „ВФС Б.“ ЕООД имейл с искане за указания с оглед изтичащия срок на
договора свидетелят не знае тя да е получила отговор с такива.
Установява се от представената по делото кореспонденция по
електронна поща, провеждана между представители на „Б.И.“ ООД и „ВФС
Б.“ ЕООД, че неколкократно застрахователният брокер е изпращал имейли до
лизингодателя за заплатени от брокера застрахователни премии, които все
още не са платени от лизингополучателя, като сметките приложени към тях
са с платец „ВФС Б.“ ЕООД и получател застрахователния брокер.
Налице е противоречие в показанията на свидетелите М. И.а и Я.
относно две групи обстоятелства – първата, че на всяко тримесечие е
осъществяван телефонен разговор между свидетеля Я. и свидетелката И.а във
връзка с плащане на застрахователните премии и втората, че свидетелката И.а
е уведомена от свидетеля Янакие в проведен между тях телефонен разговор
през м. октомври 2021 г., че срокът на застраховките за лизинговия актив
изтича в края на месеца и следва да се предприемат действия по сключване на
нови такива.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелката
И.а. Същите са непосредствени, логични и кореспондират с останалия
доказателствен материал и конкретно със събраните по делото писмени
доказателства относно провеждана кореспонденция по имейл между „Б.И.“
ООД, „ВФС Б.“ ЕООД и свидетелката. От обсъдените по-горе електронни
писма, както и справка на лист 131 от делото, е видно, че извън първите две
вноски за застрахователни премии, всички останали такива са изплащани от
застрахователния брокер, след което сумите са му превеждани от
лизингодателя, т.е. не се установяват отношения между представители на
застрахователния брокер и представител на лизингополучателя след
сключване на застрахователния договор. От друга страна, съдът съобразява,
че свидетелят Я. може да е заинтересован от изхода на делото в полза на
ответника, тъй като е служител на застрахователния брокер, който е поел
задължение за уведомяване по чл.3.11 от договор за сътрудничество от
25.11.2014 г. и носи пред възложителя отговорност за неизпълнението му. На
следващо място, житейски нелогични са показанията на този свидетел за
установена устна кореспонденция с представител на лизингополучателя.
Свидетелят участва като професионалист в тази кореспонденция - служител
на застрахователен брокер и на същия следва да му е известно, че с оглед
формата на застрахователния договор всички уведомления по изпълнението
му следва да са писмени.
От обсъдените по-горе доказателства се установява, че задължение на
лизингодателя по чл. 11.1 от лизинговия договор е било да сключва
6
необходимите за лизинговия актив застраховки и конкретно застраховка
„АвтоКаско“ за срока на лизинговия договор. За периода 01.11.2021 г. до
датата на прекратяване на договора за лизинг задължение на лизингодателя е
било да застрахова лизинговия актив, което задължение той не е изпълнил.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице виновно неизпълнение
на задължение на „ВФС Б.“ ЕООД да застрахова лизинговия актив със
застраховка „АвтоКаско“ след 31.10.2021 г. до прекратяване на лизинговия
договор.
По възражението на ответника по чл. 83, ал.2 ЗЗД и в частност
неизпълнението на задължението на лизингополучателя да не управлява
лизинговия актив без застраховка „АвтоКаско“ и възможността му да сключи
сам такава застраховка.
Според разпоредбата на чл. 83, ал.2 ЗЗД длъжникът не дължи
обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи
грижи на добър стопанин.
В договора за лизинг е уредено изрично задължение на
лизингополучателя по чл. 11.18 във всеки случай на липса на застрахователно
покритие, независимо от причината за това, лизингополучателят да предаде
съответния лизингов актив на лизингодателя и този актив да остане във
владение на лизингодателя до сключване на валидна застраховка, както и
задлъжение на лизингополучателя да не използва и да владее, който и да било
от лизинговите активи без пълно застраховатлено покритие по „Каско“,
„Гражданска отговорност“ или която и да била друга застраховка ,
определена от лизингодателя.
Основният спорен между страните въпрос е този за наличието на
знание у лизингополучателя за липсата на сключен застрахователен договор
за лизинговия актив. В тази връзка съдът намира следното.
Като собственик на лизинговия актив лизингодателят има качеството
на застрахован по застрахователен договор по имуществена застраховка
„АвтоКаско“ и негово е задължението да сключи и поддържа такъв за срока
на договора. В Кодекса на застраховането са налице специални правила за
сключване на застрахователен договор на лизингово имущество, като в
разпоредбата на чл. 384, ал.2 КЗ изрично е предвидено, че преди сключването
на застрахователен договор между лизингодател и застраховател по повод на
лизингово имущество, в случаите на финансов лизинг лизингодателят е
длъжен да получи изричното предварително писмено съгласие на
лизингополучателя по условията на застрахователния договор, като член 382,
ал. 5 - 8 се прилагат съответно. Според чл. 382, ал.8 КЗ кредиторът е длъжен
да уведоми незабавно длъжника за прекратяване на договора за застраховка.
В настоящия случай не се установява лизингодателят да е уведомил
лизингополучателя за изтичане срока на застрахователния договор.
В тази връзка съдът взема предвид, че установената в договора форма
за кореспонденция между страните е писмената такава /чл. 20 от общите
условия/, като не се установява по делото от ответника при условията на
пълно доказване, между страните да е установена впоследствие трайна
практика за устна/телефонна форма на кореспонденция. Застрахователният
брокер „Б.И.“ ООД е в облигационни отношения с лизингодателя по договор
с характер на договор за поръчка, и в отношенията си с лизингополучателя
той действа от името на лизингодателя – чл. 3.2 от договор за сътрудничество
7
от 25.11.2014 г. В сключения между лизингодателя и застрахователния брокер
договор за сътрудничество изрично е предвидено и задължение на брокера по
чл. 3.31 за уведомяване на лизингодателя/възложител и неговите клиенти,
най-късно 15-дни преди изтичане на срока, за необходимостта от подновяване
на вече сключените с посредничеството на изпълнителя застрахователни
договори. Доколкото задължението за уведомяване, произтича от договор с
писмена форма за валидност – застрахователния договор – всички
уведомления във връзка със сключването и изпълнението му е следвало да се
разменят в такава форма – арг. чл. 293, ал.2 ТЗ.
Следващият въпрос, релевантен по правонамаляващото възражение на
ответника, е този в обема на дължимата грижа на лизингополучателя по
договора за лизинг ли е било той постоянно да следи за актуалността на
сключените от него застраховки и в частност на имуществена застраховка
„АвтоКаско“.
В предоставената на лизингополучателя информация във връзка с
предстоящото сключване на застрахователния договор, във връзка с
изпълнение на задължението му по чл. 384, ал.1 КЗ, на посочения от него
адрес на електронна поща /писмо от 13.10.2017 г./, е указано, че
застрахователният договор, който ще се сключи е за целия срок на лизинга – 4
години. Сключеният застрахователен договор е със срок различен от така
посочения и не е подписан от лизингополучателя.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установява
точно изпълнение на задължението на лизингодателя по чл. 384, ал.1 КЗ да
получи изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя по
условията на застрахователния договор. Такова съществено условие е именно
срокът на договора, като в писмения текст на електронното писмо, който
изключва приложението на посоченото в приложените към него бланки, е
посочено, че срокът на застрахователния договор ще покрива срока на
договора за лизинг. При липса на доказателства за ясната воля на
лизингополучателя за изявление за съгласие за различен срок от така
посочения, следва да се приеме, че той се е съгласил с посочено условие
относно срока на застрахователния договор, който да съвпада със срока на
лизинговия договор и обстоятелството, че полицата е сключена от
лизингодателя за друг период е форма на неизпълнение на законовото
задължение на лизингодателя. Това неизпълнение изключва отговорността на
лизингополучателя за въздържане от действия по използване на лизинговия
актив без сключена застраховка „АвтоКаско“ за срока на лизинговия договор,
доколкото липса на сключен застрахователен договор се дължи изцяло на
поведението на лизингодателя.
За пълнота следва да се посочи, че видно от представените от
застрахователния брокер документи, установеният начин на плащане на
вноските по застрахователната премия е следният – премиите се заплащат от
застрахователния брокер, като месец и половина след падежа е налице
издаване на сметка и фактуриране на задължение спрямо лизингодателя
„ВФС Б.“ ЕООД. Така за премия с падеж 31.01.2021 г. сметката е издадена на
16.03.2021 г., за премия с падеж 30.04.2021 г. сметката е издадена на
15.06.2021 г. и за премия с падеж 31.07.2021 г. сметката е издадена на
16.09.2021 г. Едва след получаване/плащане по тези фактури е следвало „ВФС
Б.“ ЕООД да издаде фактура със задължено лице „Я.т.“ ЕООД, по която да
бъде извършено плащане. Така следващата очаквана вноската при евентуално
8
продължаващ застрахователен договор по имуществена застраховка
„АвтоКаско“ би била с падеж 31.10.2021 г. и най-ранна очаквана дата за
фактуриране и плащане – 16.12.2021 г. Ето защо към датата на настъпване на
процесно пътно-транспортно произшествие на 26.11.2021 г., което би
представлявало покрит риск по тази имуществена застраховка, от
лизингополучателят не следва да се е очаквало дължимо поведение да
проследи плащането на изискуема застархователна премия и същият да
очаква, че договорът за имуществена застраховка може да е прекратен.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест относно това
обстоятелство, предвид презумпцията за добросъвестност, не доказа при
условията на пълно доказване знание у ищеца за прекратяване на договора за
застраховка „АвтоКаско“ към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
Единственото доказателства в тази връзка е наличието в негово
държане на застрахователно полица по тази имуществена застраховка със
срок на валидност до 31.10.2021 г., но предвид изложените по-горе
обстоятелства във връзка със сключването й, обстоятелството, че не е
предприел действия във връзка с посочения в нея срок е извинително.
Приетите доказателства, че лизинговият актив е преминал контролен
технически преглед, въпреки липсата на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ не са доказателство, достатъчно за оборване на
законовата презумпция. Тук съдът взема предвид и обстоятелството, че
считано от 12.07.2021г., според т. 18а от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства проверката в пунктовете за годишни технически прегледи,
проверката за наличие на задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" се извършва автоматично, поради което не може да се счита, че
е налице недобросъвестно поведение на служител на ищеца при представяне
на лизинговия актив пред контролните органи. Следва също така да се
посочи, че за разлика от застраховката „Гражданска отговорност“,
доказателство, за чието наличие е необходимо да бъде в държана на водача
при управление на превозното средство, такова задължение не е налице по
отношение на имуществената застраховка „АвтоКаско“.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че на 29.11.2021 г. е настъпило ПТП в Р.Франция, в
следствие на което лизинговият актив е увреден да състояние на пълна щета.
Според заключението на приетата автотехническа експертиза,
стойността на разходите, необходими за отремонтиране на лизинговия актив
надвишава сумата от 78164.40 лева. Според отговорите на вещото лице в
открито съдебно заседание, проведено на 23.06.2023 г., оценяваният
автомобил не е широко разпространен и вещото лице не е успяло да намери
автомобил от същата марка и модел, който да се предлага на пазара на
автомобили втора употреба. Използваните пръвоначално в заключението 3
сравнителни оферти, касаят най-близките намерени от вещото лице оферти за
автомобили подобни на процесния, като след депозиране на заключението е
установена оферта по-близка до процесния автомобил – за различен модел,
който е по-нисък клас от процесния и на повече години – на 6 години, който
бил обявен за продажба на цена от 104 135 лева. Съобразно тази оферта и при
съобразяване обстоятелството, че става въпрос за автомобил на 4 години и
по-висок клас, вещото лице сочи пазарна цена на процесния автомобил около
9
120 000.00 лева +/- 10 000.00 лева. Доколкото става въпрос за автомобил,
който не се предлага на вторичния пазар и при липса на конкретни данни за
конкретна пазарна цена и с оглед тежестта на доказване, която е у ищеца,
съдът намира, че следва да бъде възприета пазарна цена от 110 000.00 лева.
Спрямо тази цена стойността на разходите за отремонтиране възлизат на
повече от 70%. Стойността на запазените части на процесният автомобил е
26.1% от действителната му стойност.
Не е спорно между страните /твърдения на страните в първото по
делото открито съдебно заседание/, че собствеността на лизинговия актив е
прехвърлена на ищеца.
Ето защо размерът на претърпяната от лизингополучателя вреда следва
да бъде изчислен съобразно сумата, която той би получил, съобразно
условията на договора, при наличие на валидна застраховка „АвтоКаско“ и
след получаване от страна на лизингодателя на дължимото застрахователно
обезщетение, според правилото на чл. 384, ал.3 КЗ и правилата на чл. 11.12 и
11.13 от договора за лизинг. Съобразно тях следва от сумата на дължимото
застрахователно обезщетение да бъдат извадени всички дължими вноски по
договора, данъци, такси и други изискуеми плащания и ако тази разлика е
положителна същата следва да бъде изплатена на лизингополучателя. Не е
спорно между страните, че лизингополучателят е изплатил всички дължими
по договора лизингови вноски, с изключение на сумата от 761,72 лева. Не се
твърдят и установяват други изискуеми и незаплатени от лизингополучателя
на лизингодателя вземания. Ето защо съдът намира, че вредата, която ищецът
е претърпял в следствие неизпълнение на задължението на ответника за
сключване на застраховка „Каско“ на лизинговия актив е равна на дължимото
застрахователно обезщетение, намалено със сумата от 761,72 лева. Същото
следва да бъде определено според правилото на т.2.2 от глава четвърта от
общите условия на „Булстрад Каско Стандарт“ в размер на действителната
стойност намалена с 20% /предвид, обстоятелството, че според заключението
стойността на запазените части надвишава този процент/ или 110 000.00 – 22
000 = 88 000 лева. От тази сума, като се извади дължимото от ищеца – 761,72
се получава сумата на претърпяната от него вреда в причинна връзка с
договорното неизпълнение – 87238,28 лева.
Предвид изложеното предявеният частичен иск следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските.
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените от него разноски по делото в размер на 8900.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВФС Б.“ ЕООД, ЕИК: **** да заплати на „Я.т.“ ЕООД,
ЕИК: ****, на основание чл. 79, ал.1, пр. второ ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД, сумата в
размер на 60 000.00 лева, по предявения частичен иск от сумата от 145 925.53
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение
10
задълженията на ответника за сключване и поддържане на валидна
застраховка „Автокаско“ за лизинговия актив по договор за лизинг от
16.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
04.10.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 8900.00 лева - разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11