№ 154
гр. Перник, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201180 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4639240 на ОД на МВР-
Перник, с който на АЛ. ВЛ. К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 21.03.2021г. в 10:07
часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, ПП І-6, км 76+000, до автоморга „JM”, тъй
като при общо валидно ограничение на скоростта за населено място от 50
км/ч е управлявала лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № ******** със
скорост от 83 км/ч, при което превишението е 37 км/ч и е установено с
автоматизирано техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи АЛ. ВЛ. К. моли ЕФ да бъде отменен,
като издаден в нарушение на материалния закон и при неспазване на
процесуалните правила. Не участва лично в хода на съдебното производство,
в което се представлява от своя пълномощник адв.А.Ц., който поддържа
изложените в жалбата съображения за отмяна на процесния фиш, като прави
искане за присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
От фактическа страна:
На 21.03.2021г. в 10:07 часа на първокласен път І-6, в участъка на км
76+000, до автоморга „JM” в кв. Бела вода в гр. Перник преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „Сеат
Толедо” с рег. № ******** със скорост от 86 км/ч при общо разрешена
такава на движение в населено място от 50км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител
И.Иванов изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил
регистриран на 23.03.2021г. с № 1158р-2873. В същия било удостоверено
използването на споменатото автоматизирано техническо средство на
процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който
същото е работело - от 09:45 часа до 12:00 часа, ограничението на скоростта в
пътния участък от 50 км/ч, липсата на монтиран пътен знак, променящ общо
разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на АЛ. ВЛ. К., ЕГН
**********. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, в който след приспадане на
толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка
при измерване на скорост до 100 км/ч отчетената скорост била редуцирана на
83 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 33 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е
наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева).
Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5
и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства,
доказваща, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е
била фиксирана, разпечатка от показанията на радарното устройство –
статично изображение № 11743D0/0337711 от 21.03.2021г., установяваща, че
на 21.03.2021г. в 10:07 часа лек автомобил с рег. № ******** е засечен със
2
скорост от 86 км/ч, протокол за използване на автоматизираното техническо
средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“, ведно с приложение за техническите и
метрологични характеристика на същата и протокол за проверка № 01-С-
ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология за техническата изправност на средството за
измерване, заповед № 313з-310/14.02.2020 г. на директора на ОД на МВР
Перник, писмо изх. № 11-00-306 от 17.08.2021г. Областно пътно управление
Перник, ведно с извадка за съществуващата организация на движението в
процесния участък.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че АЛ. ВЛ. К. е собственик на автомобила,
чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство,
което кореспондира и с вещественото доказателствено средство -
разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка,
документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези
доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект
на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1, предл.1-во от ЗДвП,
тъй като към датата на нарушението е бил легитимен собственик на
превозното средство, с което нарушението е извършено.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото
на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на
нарушението, при което е било изготвеното статичното изображение с №
11743D0/0337711 на което е заснет процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка
удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология
установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи
в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който
3
само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за
контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система
измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези,
движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния
номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил
в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено
по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38
от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за
съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към
административнонаказателната преписка протокол за проверка № 01-С-
ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015 г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е
бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила,
но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на
задействане на АТТС е била насочена в двете посоки , т.е същото е
заснемало както отдалечаващите се, така и приближаващите се автомобили,
което по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на
процедурата, след като самият законодател е приел, че техническото средство
може да бъде насочено и в двете посоки и да заснема както приближаващи се,
така и отдалечаващи се автомобили.
Независимо от гореизложеното съдът намира, че наказващият орган е
допуснал опорочаване на процедурата по издаване на ЕФ, което е нарушило
правата на жалбоподателя, което води до отмяна на ЕФ по следните
съображения:
4
От съдържанието на представения от защитата на жалбоподателя ЕФ
серия К № 4660785 се установява, че със същия А.К. е санкционирана за
нарушение от същия вид - на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, което е извършено при
управление на собствения й лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № ********
на същата дата –21.03.2021г., по същото време - в 10:07 часа и на същото
място–в гр. Перник, кв. Бела вода, ПП І-6, в участъка на км 76+000, до
автоморга „JM” в кв. Бела вода в гр. Перник, но при различна стойност на
установената скорост на движение, а именно 87 км/ч. Това обстоятелство
категорично дискредитира доказателствената стойност на доказателствата,
които наказващия орган ангажира във връзка с нарушението за което е
издаден ЕФ серия К, № 4639240, който е предмет на съдебен контрол по
настоящето административнонаказателно производство, тъй като води до
подмяна във фактическото положение, касаещо параметрите на измерената
стойност, в резултат на което не е възможно да се установи по несъмнен
начин, че при установяване на нарушението са спазени изискванията,
регламентиращи условията, реда и начина на използване на
автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, поради което и не може да бъде прието, че нарушението е
извършено при обстоятелствата, изложени в ЕФ.
Същевременно съдът отчита, че е допуснато категорично и изначално
съществено процесуално нарушение със съставянето на два електронни фиша
по отношение на един и същ субект за едно и също нарушение, осъществено
на една и съща дата, на едно и също място, в един и същи час и минута, като
техническото средство е отчело различни показатели на скоростта на
превозното средство. Дори и хипотетично да се приеме, че заснемането на
двете изображения въз основа на които са издадени двата ЕФ е станало със
секундна разлика, то факта, че както ЕФ серия К № 4639240 така и ЕФ серия
К, № 4660785 са били връчени на санкционирания нарушител обективно
поставя под съмнение както каква е действително превишената скорост на
заснетия автомобил за която е ангажирана отговорността на К., така и за
ангажиране на отговорността й за едно и също нарушение в нарушение на
принципа „non bis in idem” („не два пъти за едно и също нещо”), предвид
допуснатото едновременното съществуване на двата електронни фиша,
поради което прие, че този, който е предмет на настоящето производство като
незаконосъобразен следва да бъде отменен.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.42 договор за правна защита и съдействие от 28.09.2021г. се установява, че
жалбоподателят АЛ. ВЛ. К. е възложила на адвокат А.Ц. оказването на
правна защита, изразяваща се в процесуално представителство пред Районен
5
съд Перник в настоящето производство, като е уговорен и заплатен от
санкционираното лице размер на адвокатско възнаграждение от 50 лв.
Същият е под минимално презвидения в чл. 18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за справедлив и обоснован, поради
което и ОД на МВР Перник следва да заплати на санкционираното лице
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв (петдесет лева).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 4639240 на ОД на МВР-Перник,
с който на АЛ. ВЛ. К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване
на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 21.03.2021г. в 10:07 часа, в гр.
Перник, кв. Бела вода, ПП І-6, км 76+000, до автоморга „JM”, тъй като при
общо валидно ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч е
управлявала лек автомобил „Сеат Толедо” с рег. № ******** със скорост от
83 км/ч, при което превишението е 37 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство № 11743d0.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на АЛ. ВЛ. К., ЕГН
********** сума в размер на 50 лв (петдесет лева), представляваща
направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6