О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260 119
гр.
Пловдив, 12.03.2021 година
Пловдивският апелативен съд, първи състав, търговско
отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
разгледа докладваното от съдия Георги Чамбов въззивно частно
търговско дело по несъстоятелност № 165 по описа за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 613 а, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 729, ал. 3 от Търговския закон.
Образувано е по частна жалба от
„К.“ АД – в несъстоятелност против определение № 260144 от 21.01.2001 г.,
постановено по т.д. № 676 по описа за 2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което
е оставено без уважение възражение
вх. № 260833 от 11.01.2021 г. на „К.“ АД, в несъстоятелност срещу частична сметка № ...,
представена от синдика на „К.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ... – К. И.,
депозирана по делото с молба вх. № 274163 от 29.12.2020, поставена на общодостъпно
място в съда на 31.12.2020 г. и обявена в Търговския регистър на 04.01.2021 г., и
с което същата частична сметка е одобрена по реда на чл. 729, ал. 1 ТЗ.
Частният жалбоподател, чрез представителя си, изразява становище, че обжалваното определение е нищожно, както и че е нищожна и одобрената частична сметка за разпределение № ..., по изложени в частната жалба съображения. Моли да се прогласи нищожността на обжалваното определение, както и нищожността на одобрената сметка.
Към частната жалба е постъпила и молба от представителя на „К.“ АД - в несъстоятелност и от К.Ю.К., за връщане на внесената по жалбата държавна такса.
По частната жалба не са постъпили становища и отговори от другите кредитори.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в определения от закона
срок и е срещу съдебен акт, за който е предвидено изрично обжалване пред
апелативен съд. Частната жалба е редовна и допустима, но разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Относно възражението за нищожност на обжалваното определение:
В подкрепа на това възражение
или оплакване се поддържат доводи, че одобрявайки частична сметка за разпределение № ..., съдът по несъстоятелността
не се е произнесъл и не е изложил мотиви относно заявените с възражението на
длъжника „К.” АД - в несъстоятелност твърдения за нищожност на тази
сметка.
Оплакването е неоснователно.
За да одобри изготвената и представена от синдика частична сметка за
разпределение № ..., Пловдивският окръжен е изложил конкретни и ясни мотиви
относно наличието на изискуемите, съобразно с разпоредбите на Раздел първи от глава 47 ТЗ, предпоставки за
извършеното разпределение на наличните средства от осребрено имущество на
длъжника, между съответния ред кредитори. Извършената от съда по
несъстоятелността преценка относно законосъобразността на одобрената частична
сметка се основава, както на извършената служебна проверка за спазване на
задължителните разпоредби на Търговския закон относно разпределението на
осребреното имущество на „К.” АД - в несъстоятелност между съответния клас кредитори,
така и на съдържащите се във възражението на длъжника доводи за нищожност на
конкретната частична сметка. В тази насока Пловдивският окръжен съд изрично е
заключил, че „в случая
сметката е изготвена от синдика и не е нищожна“, както и че липсвали релевантни доводи в подкрепа на възражението за нищожност, „попадащи
в обхвата на допустимата предметна проверка на съда, съобразно изложените принципни постановки“ за реда и условията за
разпределяне на осребреното имущество. В този
смисъл, съдържащото се в частната жалба твърдение, че липсвало „волеизявление“
на съда за „прогласяващо валидността или нищожността на изготвената частична
сметка“, е неоснователно.
Независимо от изложеното, липсата на подобно волеизявление, както и липсата
на мотиви относно всеки конкретно навеждан от длъжника довод във връзка с
твърдяната нищожност на частичната сметка за разпределение, не са от
категорията пороци, обуславящи нищожността на обжалваното определение.
Определението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав,
в пределите на правораздавателната власт на съда и в предвидената от закона
форма, поради което същото е валидно и допустимо.
По същество, съдебният акт е правилен.
Както е отбелязано в самото
определение, като тези обстоятелства не се оспорват от частния жалбоподател,
представената с молба вх. № 274163 от 29.12.2020 г. от синдика на „К.” АД - в
несъстоятелност К. И. частична сметка № ...
за плащане на кредиторите по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, е поставена на определеното за
тази цел видно и общодостъпно място в съда, в продължение на 14 дни, в
съответствие с изискването на чл. 727, изр. първо ТЗ, през периода от
31.12.2020 г. до 18.01.2021 г.
Същата частична сметка е била
обявена и в Търговския регистър в А. в., в съответствие с чл. 727, изр. второ ТЗ,
на 04.01.2021 г.
В срока по чл. 728 вр. чл.
727 от ТЗ, по сметката за разпределение е постъпило възражение от длъжника „К.“ АД – в несъстоятелност с вх.
№ 260833 от 11.01.2021 г.
С него,
изготвената частична сметка за разпределение № ... е оспорена като нищожна. От съдържанието на цитираните във възражението и в
частната жалба разпоредби на ТЗ може да се достигне до извод, че, според длъжника, сметката не е ясна и подробна и не е съобразена с изискванията на чл. 721 ТЗ, тъй като в нея не били „материализирани“ „осребреното
имуществото на длъжника“, „цялата маса на несъстоятелността“, „сметката за
разпределение“, „изцяло задълженията“ на „К.” АД и пр.
В подкрепа на оспорването на
валидността и законосъобразността на изготвената частична сметка, се поддържат
доводи за липсата на легална дефиниция за „частична сметка“, както и за липсата
на законови правомощия на синдика да изготвя, а съда по несъстоятелността – да
одобрява такава сметка.
Така изложените възражения и
доводи са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 721, ал.
1, вр. ал. 2 ТЗ,
синдикът изготвя частична сметка за разпределение на наличните суми между
кредиторите с вземания по чл. 722, ал.
1 от ТЗ, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията. От
тълкуването на посочената норма може да се изведе, че всяка сметка за
разпределение, изготвена преди момента на пълното изплащане на задълженията или
до цялостното осребряване на имуществото, е частична. Окончателната сметка за
разпределение е тази, след която в производството по несъстоятелност няма да
бъдат извършвани други разпределения, или заради изчерпване на масата на
несъстоятелността /с изключение на непродаваемите вещи/, или заради изплащане
на всички приети в производството по несъстоятелност вземания.
Изготвянето и одобряването на самите частични сметки следва, както от
изискванията на чл. 721 във вр. с чл. 720 ТЗ, така и от особеностите на фазата
по осребряване на имуществото на длъжника – с оглед различната последователност
и продължителност на процедурите по осребряване на видовете налично имущество.
Затова, в съответствие с изискването на закона - чл. 720 и чл. 721 ТЗ, при
наличието на осребрено имущество и набиране на достатъчно парични средства по
особената банкова сметка ***, синдикът изготвя съответните сметки за
разпределяне на набраната сума, съобразно с реда на вземанията по чл. 722 ТЗ. Тъй
като преценката дали постъпилите, в резултат от осребряване на конкретното
имущество, парични средства са достатъчни се извършва с оглед размера на тази
сума, на общия размер на приетите вземания, на вида и обезпечеността на
наличното имущество, т.е. в зависимост от конкретните възможности за
удовлетворяване на кредиторите, законът не поставя ограничения относно броя на
частичните сметки за разпределение.
Самата сметка трябва да
отговаря на изискванията на чл. 721 ТЗ, препращащи към реда за удовлетворяване
на кредиторите, съдържащ се в чл.722 ТЗ. Сметката трябва да съдържа името и
пълните данни за кредитора, вида и размера на вземането, както и неговия
произход - чрез препратка към съответния списък за приемане на вземането; вида
на обезпечението, както и посочване на класа на кредитора, съобразно с
критериите по чл. 722, ал. 1 ТЗ.
Отбелязва се също размера на сумата, платена по предходни сметки за
разпределение, размера на сумата по настоящата сметка, степента на
удовлетворяване на вземането като процент от пълния размер, в който е прието. В
отделен раздел от сметката се отбелязват и данните, свързани с изискванията на
синдика по чл. 725 и чл. 726 ТЗ, като се отбелязва размера на заделените суми
за оспорени вземания, както и тези, прието под отлагателно и прекратително
условие.
В конкретната частична сметка
за разпределение № ..., синдикът е разпределил
по съразмерност вземания, останали необезпечени и възникнали преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, като е отчетен
размерът и поредността на удовлетворяването им съгласно определение № 1312 от
16.07.2013 г. и определение № 388 от 20.02.2014 г., постановени след разгледани
възражения по чл. 692, ал. 3 ТЗ, както и с влезлите в законна сила решения, с
които са уважени исковете по чл. 694 ТЗ. Извършено е разпределение на налични
суми за частично удовлетворяване на вземания на кредитори с поредност,
установена по т. 8 на чл. 722 ТЗ – вземания, възникнали след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност и необезпечени,
като тези вземания са удовлетворени съразмерно, с процент на удовлетворяване 2
%.
Изпълнени са и изискванията
по чл. 725 и чл. 726 ТЗ, като при разпределението на наличните суми, синдикът е
заделил сумата от 280 694.45 лв. – главница с поредност на плащане по чл.
722, ал. 1, т. 7 ТЗ. Не са заделени суми за лихвите в размер на 74001.53 лв. с
поредност на плащане по чл. 722, ал.1, т.9 ТЗ. Заделена е сумата от
74 001.53 лв. – по предявеното вземане на Н... с молба Вх. № 270715 от
26.11.2020 г. с поредност на плащане по
чл. 722, ал.1, т.7 ТЗ. Не са заделени суми за лихвите в размер на
5 943.50 лв. с поредност на плащане по чл. 722, ал.1, т.9 ТЗ.
Изводът е, че частичната
сметка за разпределение № ..., отговаря по форма и съдържание на предвидените
от специален закон изисквания. Сметката
е изготвена от синдика, в съответствие с разпоредбите на чл. 721 и чл. 722 ТЗ. Изготвена е от
компетентен орган, спазена е и процедурата
по нейното обявяване. Следователно
не са налице каквито и да
било основания за нищожност. Не са налице и основания за корекции на същата.
До същите правни изводи е достигнал и Пловдивския окръжен съд, поради което обжалваното определение е правилно и следва да се
потвърди.
Неоснователна
е молбата за връщане на внесената държавна такса по въззивната частна жалба.
Позоваването на разпоредбата на чл. 613а, ал.
3 ТЗ в подкрепа на молбата е неоснователно, доколкото разпоредбите на чл. 613а ТЗ регламентират реда и условията за обжалване на определени актове,
постановени в производството по несъстоятелност.
Обжалваният съдебен акт, постановен в производството
по чл. 729, ал.3
от Търговския закон не попада в хипотезите на чл. 620 ТЗ,
регламентиращи изключенията от общия ред за събиране на такси и разноски в
производството по несъстоятелност, поради което държавната такса за постъпилата
въззивна частна жалба срещу този акт е дължима, съгласно общите разпоредби на
Гражданския процесуален кодекс – чл. 621 ТЗ.
В съответствие с изложеното, Пловдивският
апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260144 от 21.01.2001 г.,
постановено по т.д. № 676 по описа за 2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Оставя без уважение молба вх. № 264995 от 10.02.2021
г. от „К.“ АД – в несъстоятелност и от К.Ю.К. за връщане на внесената по сметка
на Апелативен съд Пловдив, държавна такса от 15 лева по въззивната частна
жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.