МОТИВИ
към присъда по НОХД № 466/2009 год. на ЛРС,
VІІІ наказателен с-в
Срещу
подсъдимият А.А.Й. ***, било предявено обвинение за
престъпление по чл.
195, ал.1, т. 7 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК, за това, че през
м. ноември 2008 година в с. Радювене обл. Ловешка, при условията
на повторност в немаловажен случай, от частен дом на ул. Стоян Едрев № 15,
отнел мъжко магаре със среден ръст, сиво-кафяво на цвят, на стойност 180.00 / сто и осемдесет/ лв, от владението на Х.К.Х. ***., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
В
съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното
производство предявеният граждански иск от пострадалите от престъплението Х.К.Х.
и П.П.Р. против подс. Й., за сумата от 180.00 лева, представляваща причинени от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва начиная от м.
ноември 2008 год. до окончателното изплащане на сумата, и Х. и Р. са конституирани
като граждански ищци по делото. В с.з. гр. ищци Х. и Р. ***.
С
Разпореждане от 22.04.2009 год., съдът е взел решение делото да се разглежда по
реда на Глава 27 от НПК.
В с.з. подс.
А.А.Й. се е явил със адв. Северинов, който е заявил, че желаят делото да се
разгледа по реда на глава 27 от НПК, и по точно по диференцираната процедура на
чл.371, т.2 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е разпоредил да се проведе предварително изслушване на
страните. При предварителното изслушване на страните след разясняване на
подсъдимия от съда правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл. 371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, подсъдимия е направил самопризнания и в с.з. е заявил, че се
признава за виновен, че фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа
обстановка е вярна, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимия, съдът, след като е
установил, че самопризнанията му се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение по чл. 371, ал.4 от НПК е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл. 372,
ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие, съдът
не е извършил разпит на подсъдимият, на свидетелите и на вещото лице изготвило
назначената на досъдебното производство съдебно ветеринарно – медицинска
оценителна експертиза за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението срещу
подсъдимият така както е предявено с обвинителния акт, като излага, че подсъдимият е признал изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, самопризнанието му се
подкрепя от останалите събрани на досъдебното производство доказателства,
поради което моли да бъде признат за виновен в извършване на престъплението за
което е предаден на съд, като му бъде наложено наказание при условията на чл.
55, ал.1, т.1 от НК. Моли да му бъде наложено наказание 10 месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим. Изложил е, че следва да бъде уважен гр.
иск.
Подс. Й. ***. е заявил, че се признава
за виновен, че фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт
отговарят на истината, и че е съгласен да не се събират доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му
адв. Северинов е изложил, че описана в обвинителния акт фактическа обстановка
отговаря на случилото се, което безспорно било потвърдено и от подзащитният му.
Моли при определяне на наказанието на подзащитният му да се приложи
разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и на подзащитният му да бъде наложено
наказание 8 месеца лишаване от свобода. Излага, че следва да бъде уважен гр.
иск.
От направеното
самопризнание на подс. Й., както и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните
на досъдебното производство свидетели и заключението на в.л. по изготвената на
досъдебното производство съдебно ветеринарно –
медицинска оценителна експертиза, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.А.Й. / л. 36-38/, бил родом от гр. Пазарджик, а живеел в гр. Ловеч. Не бил семеен и нямал работа.
През м. ноември 2008 година Й. ***. Посетил дома на свид. Х.К.Х. / л. 20,
21/ и свид. П.П.Р. / л. 24, 25/. Последните били пенсионери от дълги години и обитавали самостоятелно собствена къща на ул. Стоян Едрев № 15. От повече
от двадесет години притежавали магаре което ползвали
в стопанската си работа. Й. се появил в дома им малко преди обяд. По това време
магарето било вързано с въже в двора на къщата да
пасе. Й. се представил като търговец на животни.
Предложил да закупи магарето и заявил сума от 250.00 лв. Собствениците отказали
предложението, при което Й. привидно си тръгнал от
двора. Стопаните се прибрали на обяд, а през това време Й. се върнал
незабулазано, отвързал въжето от магарето и го извел навън.
Известно време след това липсата на магарето била установена от
собствениците, които намерили в двора само завързаното за кола въже. Вечерта Й. *** на гр. Ловеч, където имало стопански
постройки ползвани като обори за отглеждане на животни от свид. Юли Ачев Емилов / л. 27/ работещ като земеделски производител. Оставил го там да пренощува, като говорил с присъстващият на място малолетен син на свид. Илия Димитров Цветков - гледач на животни / л.
28/. На него обяснил, че сутринта ще дойде да заколи магарето
и оставил пет лева да предаде на собственика за
това, че магарето ще нощува в обора.
На сутринта Й. дошъл в обора и поискал от присъстващият там Цветков
да му помогне да заколи магарето. Предложил да му заплати за помощта. Цветков
приел и след като магарето било заклано и одрано Й. му поискал найлон за да сложи месото. Цветков нямал и такова нещо и му
дал пластмасова щайга в която Й. наредил месото. След това си поръчал по
телефона такси и излязъл да чака на шосето.
По това време в обора пристигнал свид. Емилов, и научил от Цветков какво е станало. Тръгвайки с товарния си автомобил към гр. Ловеч видял Й. да чака за превоз. Взел го със себе си и го закарал до гр. Ловеч.
По пътя Й. заявил, че е купил магарето в с. Радювене за сумата от 120.00 лв.
В гр. Ловеч Й. се явил при свид. Иво Миронов Миронов / л. 29/ и му
предложил от месото за продан. Представил го за телешко и така му продал пет килограма на цена по пет лева за килограм.
Експертната оценка в заключението на Ветеринарно-медицинската експертиза
определила стойността на животното в размер на 180.00 лв.
Видно от
Справка за съдимост / л. 42, 43/ Й. е осъждан за извършени престъпления от общ характер, като с Присъда на РС Луковит по НОХД № 125/2006 година, влязла в сила на
17.07.2006 година, за извършено престъпление по чл. 194 ал. I от НК му е било
наложено наказание една година лишаване от
свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66 ал. I от НК за срок от три години.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Й. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 195 ал. I т. 7, във вр. с чл. 28
ал. I от НК, като през м. ноември 2008 година в с. Радювене обл. Ловешка, при условията на повторност
в немаловажен случай, от частен дом на ул. Стоян Едрев №
15, отнел мъжко магаре със среден ръст, сиво-кафяво
на цвят, на стойност 180.00 / сто и осемдесет/ лв, от
владението на Х.К.Х. ***., без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои.
Настоящата инстанция намира,
че от направеното самопризнание на подсъдимия Й. и събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, и заключението на в.л. по
безспорен начин е установено, че подсъдимия е автор на деянието, за което е
предаден на съд.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние чрез действие – като отнел чужда движима вещ / мъжко
магаре със среден ръст, сиво-кафяво на цвят, на стойност
180.00 / сто и осемдесет/ лв, от владението на Х.К.Х.
***., като е прекратил фактическата власт върху веща и е
установил своя фактическа власт върху нея.
Подс. Й. е осъществил деянието при условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК след като е бил е осъждан с Присъда на РС Луковит по НОХД № 125/2006 година, влязла в сила на 17.07.2006 година, за извършено престъпление
по чл. 194 ал. I от НК му е
било наложено наказание една година лишаване
от свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66 ал. I от НК за срок от три години. Ето
защо е налице потворност по чл.28 от НК, поради
което квалификацията на престъплението е по чл.195 ал.1, т.7 от НК и случая се
явява немаловажен.
От
субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия Й. виновно, при пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Настоящата инстанция намира, че от направеното самопризнание на подс. Й. и
събраните на досъдебното производство писмени доказателства, които го
подкрепят, както и от показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели, от заключението на в.л. по съдебно ветеринарно –
медицинска оценителна експертиза, по безспорен начин е
установено, че подсъдимият е автор на деянието, за което е предаден на съд.
Предвид на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимият за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка, приета за установена, се изяснява от направеното
от подс. Й. самопризнание, от писмените
доказателствата по делото, които го подрепят, от разпитаните на досъдебното
производство свидетели и от заключението на в.л.
Причини за извършване на
престъплението, се явяват стремежа към
облагодетелстване по лесноосъществим и неправомерен начин, и трайно изградените
престъпни навици.
При определяне на вида и
размера на наказанието на подсъдимия Боньо Красимиров Марков настоящата
инстанция на осн. чл. 373, ал.2 от НПК определи наказанието за престъплението
по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.28, ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, като предвид направеното самопризнание и проявена
критичност към извършеното от една страна, а от друга страна, като взе предвид, способа и начина по които е осъществено деянието,
личността на дееца, мотивите и подбудите му, както и като взе предвид обстоятелството, че за престъплението
за което е предаден на съд е предвидено наказание лишаване от свобода от една
до десет години, определи наказанието под най-ниския предел, поради което и на
основание по чл.195,
ал.1, т.7 във вр. чл.28, ал.1 от НК, му наложи наказание девет
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от закрит тип.
Тъй като деянието по
настоящето дело и деянието по НОХД №302/2009 год. по описа на ЛРС, в сила от
14.03.2009 год. /извършено на 23.11.2008 год./ са извършени преди да е имало влязла
в сила присъда за което и да било от тях, съдът намери, че са налице
предпоставките на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, и определи на подс. Й.
по настоящето дело и по НОХД №302/2009 год., едно общо най – тежко наказание в
размер на девет месеца лишаване от свобода, което наказание подс. Й. да изтърпи
при първоначален общ режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Тъй като деянията по определеното
общо най - тежко наказание са извършени в изпитателния срок на отложеното на
осн. чл.66, ал.1 от НК, наказание по НОХД № 125/2006 год. по описа на РС
Луковит, в сила от 17.07.2006 год., на осн. чл.68, ал.1 от НК, съдът постанови Й.
да изтърпи изцяло това наказание в размер на 1 /една/ година лишаване от
свобода, при първоначален общ режим, което наказание да изтърпи в затворническо
общежитие от открит тип.
На
осн. чл.59, ал.1 от НК, съдът зачете времето през което подс. Й. е бил с мярка
за неотклонение „Задържане под стража” по НОХД № 302/2009 год. по описа на ЛРС,
считано от 27.11.2008 год. до привеждане на присъдата в сила.
Съда
намира, че така наложеното наказание на подс. Й. е справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще
се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
В
съответствие с разпоредбите на чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, съдът уважи
предявеният граждански иск от гр. ищци Х.К.Х. и П.П.Р. против подс. Й., за
сумата от 180.00 лева, представляваща причинени от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва начиная от м. ноември 2008 год. до
окончателното изплащане на сумата, като основателен и доказан, като прие, че
подсъдимия с виновното си, противоправно поведение е осъществил фактическия
състав на непозволеното увреждане и между виновното и противоправно поведение
на подсъдимият и настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинна връзка.
Стойността на нанесените имуществени вреди се установява от заключението на
в.л.
При
този изход на процеса съдът осъди подс. Й. *** сумата от 62.00 лева
представляваща разноски по делото за
експертиза, а на ЛРС сумата от 50.00 лв., представляваща д.т. върху уважения
размер на гр. иск.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: