Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  439

 

                                         гр. Пловдив, 04.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на  тринадесети март,  през две хиляди и  деветнадесета година в състав:

                                               

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                       НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Елена Димова,  като разгледа  докладваното от председателя  гр.д.№2430  по описа на ПОС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството  е   по  чл.258 и  сл.от ГПК.

Обжалвано е  Решение №1659 от 10.05.2018г. на ПРС, четвърти гр.с., постановено по гр.д.№13727/2014г., в частта с която се ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА  по  отношение на следния недвижим имот: двуетажна, стоманенобетонна, жилищна сграда, включваща първи жилищен етаж с площ от 80 кв. м. и тавански етаж с площ от 75 кв. м., с РЗП-155 кв. м. и прилежащо котелно помещение с площ от 5 кв. м., построена в УПИ VІІ-723, кв. 68 по регулационния план на с. С., с площ от 590 кв. м. с граници: улица, УПИ VІ-724; УПИ ХІІІ-723 и УПИ VІІІ-722, с административен адрес с. С., ***, КОЯТО ДА СЕ  ИЗВЪРШИ  МЕЖДУ К.И.Б., с ЕГН **********,*** и Г.Й.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,  ПРИ КВОТИ: от  по ½ ид. част за всеки от тях.

Жалбоподателят  Г.Й.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез процесуалния си представител адв. И.М., със съдебен адрес:***, офис 10 – адв. М. обжалва постановеното от първоинстанционния съд решение, в частта с която до делба е допусната двуетажна, стоманенобетонна, жилищна сграда, включваща първи жилищен етаж с площ от 80 кв. м. и тавански етаж с площ от 75 кв. м., с РЗП-155 кв. м. и прилежащо котелно помещение с площ от 5 кв. м., построена в УПИ VІІ-723, кв. 68 по регулационния план на с. С., с площ от 590 кв. м., като незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по  делото  доказателства,  по съображения изложени във въззивната жалба. Моли  настоящата инстанция да  отмени първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това постанови друг, с  който да  отхвърли иска за  делба по отношение на  двуетажна, стоманенобетонна, жилищна сграда, включваща първи жилищен етаж с площ от 80 кв. м. и тавански етаж с площ от 75 кв. м., с РЗП-155 кв. м. и прилежащо котелно помещение с площ от 5 кв. м., построена в УПИ VІІ-723, кв. 68 по регулационния план на с. С., доколкото имотът е  индивидуална собственост на жалбоподателя. Претендира разноски.

Въззиваемата К.И.Б., с ЕГН **********,***, чрез процесуалният и представител адв.Н.А. оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като неоснователни, по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния акт  в обжалваната част, като правилен и законосъобразен.Претендира разноски, съгласно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и  основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което е процесуално допустима, а разгледана  по  същество   основателна.

Първоинстанционният съд  е сезиран с иск за делба предявен от  К.И.Б.  против Г.Й.М. за допускане  до  делба между  страните при равни дялове  на недвижим имот, представляващ нискоетажна  жилищна сграда в УПИ VII - 723, в кв. 68 по плана на с. С., със  застроена площ от 78,37 кв.м., състояща се от  първи жилищен етаж и тавански етаж.

От  събраните доказатества  е  безспорно установено, че  страните са  бивши съпрузи, брака между които е  сключен на 16.07.2006г. и  е прекратен с влязло в  сила решение на  14.12.2012г. постановено по гр.д.№ 14654/2012г., 3 бр.с., по описа на Пловдивски районен съд, по взаимно съгласие / л.8-9 от делото на ПРС/.

Установено е и няма спор, че по време на брака на страните, бащата на  ответника  е прехвърлил   безвъзмездно на последния, с договор за дарение от 16.09.2009г., обективиран в НА № 69,т.ІІ, дело № 267/2009 г.  - незастроено дворно място, находящо се в с. С., ***, съставляващо УПИ- VII - 723 в кв. 68 по регулационния план на с. С., одобрен със Заповед № АБ-15/19.03.1992г., целият с площ от 590 кв. м., при съседи: улица, УПИ VI-724, УПИ XII1-723 и УПИ VII1-722.

Ищцата  твърди, че  по време на брака, съпрузите са  построили  със  семейни  средства процесната  жилищна  сграда предмет на делбата. В тази връзка твърди, че е теглила потребителски кредит от Райфайзенбанк ЕАД, рефинансиран на 27.12.2011 г., на стойност                     10 182,07 лв, който средства са вложени в сградата. Твърди, че тя е внасяла необходимите документи за сключване на договор за присъединяване към  електропреносната мрежа с EVN-България, както и към 2012г., сградата е била годна за ползане, с оглед на което  семейството е  живяло в жилището от  м. април 2012г. До  към края на август месец 2012 г., след което ищцата   е  била насилствено  изгонена от  съпруга и с двете деца им невръстни деца. Твърди, че имотът е придобит в режим на СИО, поради което моли същият да бъде допуснат до делба при равни квоти. 

Ответника оспорва иска като твърди, че процесната сграда не е завършена съгласно одобрени строителни книжа и към настоящият момент. Оспорва сградата да е придобита в режим на СИО, твърди че същата е негова лична  собственост, изградена с негови средства и средства на родителите му. Оспорва  твърдението, че  къщата да е била годна за обитаване в периода м. април-м. август 2012 г., както и, че семейството е живяло в нея.  Заявява, че отпуснатият потребителски кредит на ищцата е бил  използван за нуждите на другото семейно жилище находящо се в гр. Раковски, което се ползва от ищцата. Моли да се отхвърли иска за делба.

Първоинстанционният съд, преценяйки събраните по делото доказателства е приел, че е осъществено строителството в дарения  на ответника имот, като сградата е завършена в груб вид преди края на 2012г., поради което  е придобита от страните в режим на СИО, тъй като е възникнала като обект на правото на собственост по време на брака между страните. Приел е, че в  сградата се  са вложени личния труд на ответника и  средства на съпрузите, дадени им в  заем от банка и дарени такива на семейството им, от родителите на ответника. След прекратяване на брака между страните, съдът е посочил, че бездяловата съсобственост се е трансформирала в дялова, поради което е допуснал имота до делба при равни квоти.

Пред настоящата въззивна инстанция са събрани нови доказателства, като  съдът  след преценка на същите и  на базата събрани  такива пред  първоинстанционния съд, направи  следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.181 ал.1 и ал.2 ЗУТ  правото на строеж на сграда или на част от нея, може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от  момента на учредяването му  до завършване на сградата в груб строеж. Следователно, разпоредбата  определя завършването на грубия строеж като момент на придобиване на правото на  собственост. Законната  дефиниция  на понятието  „груб строеж“ /карабина/ се  съдържа в ЗУТ. Според   парг.5  т.46 от Допълнителните разпоредби  на ЗУТ –  това е  сграда или постройка, на  която са изпълнени ограждащите стени и покрива, без или в различна степен на изпълнение на  довършителните работи.  От този момент се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост.  Дотогава строежът представлява недвижим имот, по смисъла на  чл.110 ЗС като  част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост  и правото на строеж все още не е упражнено./ В този смисъл е ТР №1 от 04.05.2012г. на ВКС по т.д.№1/2011г на ОСГК,/.

В конкретният случай, първият и  основен въпрос   се  свежда до  това – дали  е възникнал обектът на суперфициарна собственост по време на брака между страните, считано  от  сключването му  на  16.07.2006г.  до  момента на прекратяването му   на 14.12.2012г. В тази връзка по  делото са  събрани писмени и гласни доказателства. Разпитани са две групи свидетели относно обстоятелството, кога  е поставен  покрива на сградата, доколкото  завършването на сградата в груб строеж  е  с факта на поставянето на покрив, което пък обстоятелство само по себе си  определя момента, в  който правото на строеж на сградата  се е трансформирало в  право на собственост върху  сградата.

Какви са обаче доказателствените средства допустими за установяване на факта на  завършването на грубия строеж на сградата – само официални документи, удостоверяващи този факт или  и свидетелски показания:  Съгласно разпоредбата на чл.181 ал.2 ЗУТ                   /в редакция на ДВ бр.65 от 2003г/, действаща към момента на строежа на настоящата сграда – завършването на сградата в груб строеж се  удостоверява с Протокол на Общинската администрация. Съгласно създадената касационна практика относно тълкуването на легалната дефиниция  на парг.5 т.42 от ДР на ЗУТ  относима към изискванията на чл.181 ал.2 ЗУТ,  установяването на  едно фактическо положение, а именно завършеност на сградата в „груб вид“ по смисъла на закона се извършва по установения в цитираните по-горе правни норми – акт на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции. Практиката единодушно приема, че единствено актът на общинската администрация, с който се дава преценка на степента на завършеност на сградата – е меродавният момент, който дава отговор на въпроса,  доколко правото на строеж се  е реализирало  в  обекти, което е  пречка  то  да бъде предмет на  прехвърлителна сделка към този момент, съгласно чл.181 ал.1 ЗУТ./ В този смисъл е  Решение №46 от 12.03.2010г. на ВКС по гр.д.№725/2009г. на второ г.о. ГК по чл.290 ГПК, Решение №277 от 28.06.2012г. на ВКС по гр.д.№259/2012г. , на първо г.о. ГК и Решение №36 от 23.03.2009г. на ВКС по т.д.№41/2009г. на първо т.о., ТК/.

По делото са представени:  Разрешение за строеж №79 от 17.06.2010 г. издадено на името на Г.М.; Заповедна книга на строежа №480 –ТК11-Рк/ 07.07.1.2010 г., касаещо настоящата сграда и  Протокол от 07.07.2010 г. за открита строителна площадка   и определяне на строителна линия на името на Г.М., но Протокол на Общинската администрация №14 завършването на сградата в груб строеж липсва. Страните не спорят относно липсата на издаден от Общинска администрация  на акт по смисъла на чл.181 ал.2 ЗУТ, чийто условия е ред  за съставяне са уредени в  Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство. Това обстоятелство се потвърждава от заключението на вещото лице Й. Й., което сочи  че  е необходимо Строителния надзор на обекта, да представи пред Община Раковски  необходимите документи, посочени  в  Наредбата за изготвяне на съответните актове, включително и  за издаване на Разрешение за ползване на обекта..

С оглед гореизложеното и доколкото  в  конкретният случай строителството на  процесната сграда е започвало при действието на ЗУТ, то  касаещо установяване на  факта  на  грубия строеж са приложими нормите  на ЗУТ, изискващи  завършването на сградата в груб строеж да се  удостовери с  Протокол на Общинската администрация.                 В този смисъл, настоящият съдебен състав приема, че  събраните по делото гласни  доказателства, целящи  да установят меродавният момент, в  който е поставен покрива на сградата,  с което  същата е завършена в  груб строеж,  не  могат да бъдат ценени.

Що се касае до наведените от ищцата твърдения, че къщата  е била годна за обитаване в периода м. Април - м. август 2012 г., както и че семейството е живяло в нея, следва да бъде отбелязано следното: За тези обстоятелства са разпитани по делото две групи свидетели. Според показанията на свидетеля  С. И.Й. / бивш съпруг на сестрата на ответника/, помагал за отделни строителни работи при строежа на къщата,  в края на 2011 и началото на 2012г., страните  са се нанесли да живеят в процесната къща, в която спалнята е била изцяло обзаведена, имало е баня и тоалетна функциониращи, оборудвана кухня и хол.Къщата е напусната от  ищцата през август 2012г., когато е била насилствено изгонена. Според свидетелката Л. Т. Л.                   / леля на ищцата/, когато второто дете на страните се е родило / през  м. юни 2012г./, семейството е живяло  в  т.нар.“задна къща“ в същият имот. Свидетелката сочи, че лично  е  присъствала при изгонването на ищцата през м.август 2012г.  от семейното жилище и това е станало от новата къща, процесната. Свидетелят М. Н. Л., / разпитан пред настоящата инстанция, ищцата е негова племенница/, няма лични впечатления, преразказва впечатленията на своята съпруга  Л. Л., сочи, че в един двор са новата къща- процесната и старата къща, в която живее бабата на ответника Г.. Потвърждава изнесеното от съпругата си, че последната лично е ходила да „вземе“ ищцата , когато К. е била изгонена от съпруга си през м.август 2012г., но свидетелят не знае от къде са я „взели“ – от новата или старата къща.  Според показанията на свидетелите на ответната страна – С. Г. Ш. / майка на ответника/, през 2012г. страните са живеели в къщата на бабата на Г., която е в един двор с настоящата къща, там се е родило и второто дете на бившите съпрузи. Довършителните работи на новата къща на извършени през 2013г., страните не се живеели в нея, а К. си е тръгнала от  старата „задната къща“. Според показанията на свидетеля М.И.С. / без родство със страните/ съсед на ищцата в гр.Раковски, участващ активно през цялото време на строежа на процесната сграда, поставен в очна ставка със свидетеля  С. И.Й. - К. и Г. никога не са живели в новопостроената къща. Свидетелят е категоричен, че до края на 2012г., новопостроената къща, не е имала нито дограма, нито електричество, нито вода. През 2013г. според свидетеля е поставена дограмата,  направени  са  замаски и мазилки, извършено е захранване с  ел. енергия. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля М.С. като незаинтересовани, като обективни и основани на непосредствени впечатления, както и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.сочещ , че ел. захранването  в процесната жилищна  сграда е извършено на 22.05.2013г. /л.150 – 151 от делото на ПРС/, а дограма за новопостроената къща е поръчана и поставена на 15.05.2013г. Съдът цени представения Договор за изработка №201  от 15.05.2013г., доколкото бе доказано единствено направеното оспорване на подписа на  Й. М., но не и на съдържанието му.

При съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че не се установява процесната сграда  е  била  годна  за  обитаване в периода  м. Април - м. август 2012 г., както и  че семейството е  живяло в  нея. В подкрепа на този извод  на съда е  и постигнатото, и  одобрено от ПРС по брачното дело №14 654/2012г., споразумение  между съпрузите, според личните изявления на които, към момента на прекратява на брака им през декември 2012г., характер на семейно жилище е имало жилището  находящо  се в гр. Р., ул. ***.

Съгласно  императивната норма на чл.77 ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случаите, когато се изгражда нов обект, правото на собственост се придобива със завършването в груб строеж на сградата. В  конкретният случай не се установява при условията на пълно и главно доказване, че по време на брака между страните  е завършена процесната сграда в груб строеж,  което обстоятелство обосновава извода, че не е възникнал обект на правото на суперфициална  собственост  в  режим на СИО между страните по делото.

Липсата на обект на суперфициарна собственост между бившите съпрузи, обосновава  неоснователността на предявеният иск за делба, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до различни  правни изводи и  е допуснал  до делба процесната сграда, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва  да  бъде  отменен.

С оглед изхода на спора на  жалбоподателят следва де се присъдят направени по делото разноски в размер на: общо  60лв  пред настоящата инстанция, представляващи 40.00лв държавна такса и  20.00лв разноски за призоваване на свидетел;  и разноски пред първата инстанция в размер общо  на 2300лв, от които 2 000 лв адвокатски хонорар и 300лв разноски за вещо лице, или общо разноски пред двете инстанции в размер на  2 360лв.

   Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

                ОТМЕНЯ Решение №1659 от 10.05.2018г. на ПРС, четвърти гр.с., постановено по гр.д.№13727/2014г., в частта с която се ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА по отношение на следния недвижим имот: двуетажна, стоманенобетонна, жилищна сграда, включваща първи жилищен етаж с площ от 80 кв. м. и тавански етаж с площ от 75 кв. м., с РЗП-155 кв. м. и прилежащо котелно помещение с площ от 5 кв. м., построена в УПИ VІІ-723, кв. 68 по регулационния план на с. С., с площ от 590 кв. м. с граници: улица, УПИ VІ-724; УПИ ХІІІ-723 и УПИ VІІІ-722, с административен адрес с. С., *** КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ К.И.Б., с ЕГН **********,*** и Г.Й.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** ПРИ КВОТИ: от по ½ ид. част за всеки от тях,

            като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от  К.И.Б., с ЕГН **********,***               № ** против  Г.Й.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, иск за делба на следния недвижим имот: двуетажна, стоманенобетонна, жилищна сграда, включваща първи жилищен етаж с площ от 80 кв. м. и тавански етаж с площ от 75 кв. м., с РЗП-155 кв. м. и прилежащо котелно помещение с площ от 5 кв. м., построена в УПИ VІІ-723, кв. 68 по регулационния план на с. С., с площ от 590 кв. м. с граници: улица, УПИ VІ-724; УПИ ХІІІ-723 и УПИ VІІІ-722, с административен адрес с. С., ***.

ОСЪЖДА К.И.Б., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА   Г.Й.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** направени по делото разноски общо в размер на 2 360.00лв/ две хиляди триста и шестдесет лева/

В необжалваната част, решението е влязло в сила.

Решението подлежи на  обжалване с касационна жалба  пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                                                          ЧЛЕНОВЕ: