№ 31989
гр. София, 13.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110165803 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца Д. П. Б. за изменение на решение от
06.06.2023 г. по гр.д. № 65803/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за
разноските. В молбата се сочи, че ищецът е бил осъден, на основание чл.77
ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата от 500 лв. държавна такса за
заповедното и сумата 500 лв. държавна такса за исковото производство, за
които е констатирано, че не са били внесени по сметка на СРС. Поддържа се,
че доколкото искът на ищеца е уважен изцяло, то тези разноски следва да
бъдат възложени директно на ответника, вместо да се събират от ищеца, тъй
като дори да бяха внесени, то ответникът щеше да бъде осъден да ги плати, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца. Отправя се и искане в полза на ищеца
да бъде присъдена и сумата от 1850 лв. адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от
ответника А. Д. Д..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които
съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за
разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт
в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при
формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с
чл.246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече
1
постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе
по своевременно направеното от страната искане за разноски не се
преклудира при липса на представен списък по чл.80 ГПК, поради което и
представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на
допълване на решението в тази му част.
При втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК, след като съдът е определил
дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е
за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.
По тази причина и правната последица, установена с чл.80, изр.2 ГПК,
настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за
разноските, а не по отношение на неговото допълване /в посочения смисъл –
задължителните разяснения по т.8 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС/.
Същевременно, представянето на списък на разноски по чл.80 ГПК не е
предпоставка за допустимост на искането, когато се иска изменение на
решението в частта относно възложените в тежест на молителя разноски, а не
на присъдените в негова полза такива.
В случая съдът е сезиран с искане за изменение на решението в частта
за разноските, направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
В едната му част искането касае възложената в тежест на молителя по
реда на чл.77 ГПК държавна такса и не се предпоставя от представянето на
списък по чл.80 ГПК, а в другата – касае присъдените в полза на молителя
разноски. В тази му част искането е за изменение, а не за допълване,
доколкото съдът е бил сезиран с искане за присъждане на разноски от страна
на ищеца, направено с исковата молба, по което се е произнесъл, като
молителят не е доволен от присъдения с решението размер. По отношение на
тази втора част от искането представянето на списък по чл.80 ГПК е
предпоставка за неговата допустимост. Списък на разноските не е представен
по делото до приключване на устните състезания пред СРС, с оглед на което
искането в тази му част следва да бъде оставено без разглеждане.
Що се отнася до доводите във връзка с държавната такса, съдът приема,
че доколкото искът се уважава изцяло, за процесуална икономия дължимата
държавна такса за производството следва да бъде възложена в тежест на
ответника, предвид изхода от спора. Това се налага и с оглед липсата ма
процесуален ред, по който евентуално събраната от ищеца по реда на чл.77
ГПК държавна такса да се възложи впоследствие в тежест на ответника
съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК, решение от 06.06.2023 г. по гр.д.
№ 65803/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноски, както следва:
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.77 ГПК, сумата от 500 лв. дължима държавна такса за
заповедното производство и сумата от 500 лв. дължима държавна такса за
исковото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищеца Д. П. Б., ЕГН
********** по чл.248 ГПК за изменение на решение от 06.06.2023 г. по гр.д.
№ 65803/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноски – в останалата му
част.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3