Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр.Варна, 24.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в
публично съдебно заседание, проведено на осми юли през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В.Т., като разгледа
докладваното от съдия М.М. в.гр.д.№251/15г.
по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби.
Първата въззивна жалба
вх.№7186/05.03.2015г., подадена от С. Д. Я. против решение №284/20.02.2015г.,
постановено по гр.д.№ 511/12г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен
предявеният от жалбопо -дателката против Р.М.Д. и Н.М.Д. иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответниците Р.М.Д. и Н.М.Д. не са
собственици на имот, представляващ реална част с площ от 631 кв.м. от имот
№1961 по ПНИ на СО „Траката”, гр.Варна, целият с площ от 1055 кв.м., идентичен
с имот с идентификатор №10135.2520.1961 по действаща КК на гр.Варна, СО „Трака
-та”, при граници на реалната част по действаща КК и скица №28215/27.10. 2011г.
на СГКК-Варна: имот №10135.2520.5046, имот №10135.2520.6950, имот
№10135.2520.9555 и останалата част от имот №10135.2520.1961, т.к. тяхната
праводателка Н. И. Г. не е била собственик на този имот, както и С.Д.Я. е
осъдена да заплати на Н. М. Д. съдебно-деловодни разноски в размер на 885лв.В
жалбата се твърди, че решението е недопустимо, евентуално неправилно поради
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост, по изложените в същата подробни съображения, като се
претендира да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд, евентуално се претендира да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което се уважи предявеният иск.Претендират се разноски.
Втората възззивна жалба
вх.№10933/06.04.2015г. подадена от С.Д.Я. против решение №558/24.03.2015г.,
постановено по гр.д. №511/12г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателката с пр.осн. чл.250 от ГПК за допълване на
решение №284/ 20.02.2015г., постановено по гр.д.№511/12г. по описа на ВОС,
гр.о., т.к. съдът не се е произнесъл по искането на ищцата по реда на косвения
съдебен контрол да бъде прогласена нищожността на решение №448/20.10.1997г. на
ПК Варна.В жалбата се твърди, че решението е неправилно по изложените в същата
подробни съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което по реда на косвения съдебен контрол се прогласи
нищожността на решение №448/20.10.1997г. на ПК Варна.Претендират се разноски.
Въззиваемите Р.М.Д. и Н.М.Д. поддържат
становище за неоснователност на двете подадени жалби и молят обжалваните
решения да бъдат потвърдени.Претендират разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба и уточняващите
такива към нея от 03.11.2011г., 23.11.
2012г. и 14.02.2013г. ищцата С.Д.Я. излага, че е наследник по закон на К. П. К.
С решение №1025/14.11.2003г. ОСЗГ Варна е признала на неговите наследници право
на собственост върху недвижим имот, представляващ лозе с площ от 3 дка, находящ
се в землището на гр. Варна, кв.Виница, м.”Узун алан”, съставляващ имот
пл.№1339 и имот пл.№ 1340 по КП от 1956г.По КП от 1987г. имотът обхваща имоти
пл.№1962, пл.№ 1961 и пл.№2055.По одобрения през 2006г. за територията ПНИ в
имота, за който е признато право на собственост, попада имот №1961 с площ от
1055 кв.м.В регистъра към ПНИ този имот е записан като собственост на ответницата
Н. И.а Г.Последната се легитимира като негов собственик с н.а.№117/63г. като
придобит чрез замяна по реда на ЗТПС.Твърди, че замяната е била извършена в
нарушение на изискванията на ЗТПС и не е произвела действие.Дори и да бъде
прието, че замяната е действителна, то предвид фактите, че имотът не е застроен
и с него не са извършени разпоредителни сделки до преди приемане на ЗСПЗЗ,
следва да намери приложение разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ и да се
приеме, че замяната не е произвела действие, съответно, че Николинка Георгиева
не е собственик на гореописания недвижим имот.Записването й обаче в регистъра
като собстве -ник на този имот, легитимиращ се с к.н.а./ищцата е водила
производство по обжалване на ПНИ, но съдът е отхвърли жалбата с мотиви, че е
налице спор за материално право, който не може да бъде разрешен от
административния съд/, е пречка да бъде
довършена административната процедура в полза на ищцата с издаване на заповед
по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху
имота.Предвид горното моли да бъде прието за установено, че ответницата не е
собственик на имот №1961 по ПНИ на СО „Траката”, целият с площ от 1055 кв.м., а
по КККР, одобрени 2008г. съставляващ имот с идентификатор 10135.2520.1961 с
площ от 1055 кв.м., при граници: имот № 10135.2520.6950, имот №10135.2520.5046,
имот №10135.2520.9555 и имот № 10135.2520.9557.
С определение №657/09.03.2012г. от
първоинстанционния съд са конституирани като ответници в производството Р.М.Д.
и Н.М.Д. - лицата, на които Н. И. Г. е продала гореописания недвижим имот с
договор, сключен преди подаване на исковата молба и обектвиран в н.а.№59/11г.,
а производството по отношение на Н. Г. е прекратено.
С протоколно определение от 13.02.2013г.
е допуснато изменение на иска като същият се счита предявен за реална част от
имот с идентификатор 10135. 2520.1961 с площ на реалната част от 631 кв.м. и
при граници на реалната част: имот №10135.2520.5046, имот №10135.2520.6950,
имот №10135.2520.9555 и останалата част от имот №10135.2520.1961, така, както
са обозначени на скица №28215/27.10.2011г., издадена от СГКК-Варна, приложена
към молбата на ищцата от 03.11.2011г.
Ответниците Р.М.Д. и Н.М.Д. в депозираните
отговори в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват
предявения иск.Твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, придобит
от тях с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№59/11г., а тяхната
праводателка Николинка Илиева Георгиева е била собственик на имота като
придобит чрез замяна по реда на ЗТПС, като е бил заменен прите -жаван от нея
имот, с имот, собственост на К. Г. А., представляващ имот пл.№1000 по КП от
1969г.Твърдят, че ищцата не може да прави възражение против действителността на
замяната с оглед изтеклия срок за предявяване на иск с пр.осн. §4и от ПЗР на
ЗСПЗЗ.Не оспорват обстоятелството, че имотът не е застроен, но считат, че
предвид извършената разпоредителна сделка с имота с н.а.№59/11г., замяната е
останала в сила и намира приложение
разпоредбата на чл.18з, ал.3, изр.2 от ППЗСПЗЗ.Евентуално, ако се приеме
противното, твърдят, че тяхната праводателка е владяла имота от 1963г., а те го
владеят от сключване на цитирания договор за покупко-продажба и понастоящем,
предвид което и са го придобил по давност.Твърдят, че К. П. К. не е бил
собственик на имота преди обобществяването, съответно и неговите наследници не
са били такива.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и
правна страна следното.
По въззивна жалба вх.№7186/05.03.2015г.
Възраженията на жалбоподателката за
недопустимост на атакуванато решение са неоснователни.Твърдените от нея пороци,
а именно, че съдът правел взаимно изключващи се твърдения в мотивите си, че се
произнасял в мотивите си по недопустими възражения на ответниците, както и, че
съдът не се е произнесъл по част от исканията й, не могат да обосноват
недопустимост на решението.При служебната проверка на допустимостта на
решението съдът не констатира наличието на процесуални пречки или отсъствието
на абсолютни процесуални предпоставки, вкл. и досежно правния интерес от
предявения отрицателен установителен иск/възражения в тази насока от
въззиваемите/. Установява се в производството, че ответниците понастоящем не
упражняват фактическа власт върху имота.Независимо от горното, дори и да
упражняваха такава, за ищцата е налице правен интерес от предприетата в тази
форма защита.Същата твърди, че има само признато право на собственост върху
имот, попадащ в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с решение, постановено след
30.07.1999г./изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.68/99г./,
предвид което и реституционната процедура по ЗСПЗЗ не е завършена с издаване на
заповед от кмета на общината по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а и не може
да бъде завършена докато има вписани други лица като собственици на имота в
регистъра към ПНИ, легитимиращи се с титул за собственост. Същата не може да се
защитава с положителен установителен иск за собственост, нито с
ревандикационен, т.к. не притежава титул за собственост.
Предявен е иск с пр. осн. чл.124, ал.1
от ГПК.
С решение №1025/14.11.2003г.,
постановено от ОСЗГ Варна, подписано от посочените в него лица, членове на комисията
/възражението на въззиваемите за неавтентичност на документа е неоснователно
съгласно изслушаната СГЕ/ на наследниците на К. П. К., б.ж. на гр.Варна, поч.
1912г., един от които, видно от представените удостоверения за наследници е
въззивницата С.Д.Я., е признато право на собственост върху недвижим имот,
находящ се в в землището на гр.Варна, кв.Виница, м.”Узун алан”, съставляващ
имот пл.№1339 и имот пл.№1340 по КП от 1956г.Имотът попада в терен по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, предвид което и в решението е посочено, че правото на собственост ще
се възстанови след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, т.е. по
реда на §4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ.
Производството пред административния
орган е започнало по заявление вх.№40126/27.11.1991г., подадено от К. К. Д./единствената
низходяща на К. П. К., род.1911г., поч. 2000г. и пряка наследодателка на
въззивницата/, подадено в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ.В заявлението имотът е
посочен под №8 като лозе с площ от 3 дка, м.”Узун алан”, а правото на
собственост на наследодателя е удостоверено пред комисията с декларация от
29.07.1992г. по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ/отм.2007г./-допустимо доказателство пред
ПК към 1992г.За имота пред ПК е представено и друго допустимо доказателство по
чл.12, ал.1 от ЗСПЗЗ, а именно декларация за притежаваните непокрити земеделски
имоти, подадена през 1949г. от К. Д. Г. /бащиното и фамилното име са посочени
съгласно съществувалата традиция същите да се формират от личното и бащиното
име на съпруга – Д. Г. Д., с когото съгласно представеното удостоверение са
сключили църковен брак на 30.01.1929г./, където имотът е посочен като имот от 3
дка в м.”Узун алан”, наследствен.Така и в представе -ната пред ПК Служебна
бележка, издадена от Община Варна, съгласно която лицето К. Д. Г. според
декларацията на притежаваните непокрити земеделски имоти №498/27.07.1949г. в
емлячните регистри на гр.Варна притежава и имот с площ от 3 дка, землището на
гр.Варна, м.”Узун алан”, 3 дка, наследствен.
По така подаденото заявление ПК Варна е
постановила първоначално решение №448/20.10.1997г., с което е отказала да
възстанови правото на собственост върху този имот с площ от 3 дка, съставляващ
имот пл.№1339 и пл.№ 1340 по КП от 1956г. и обхващащ в себе си имот пл.№1962 и
части от имот пл.№1961 и пл.№2055 по КП от 1987г. - скица/л.233 от делото на
ВОС/ към издадената от община Варна, район „Приморски” служебна бележка от
17.04. 1997г., съгласно която имоти пл.№1961 и 1962 се владеят с нотариални
актове, а за пл.№2055 няма данни, че ползвателят е платил мястото.С оглед тази
и служебна бележка ПК е отказала възстановяване с мотиви, че имот пл.№1961 се
владее от лице с н.а. №117/69г./допусната техническа грешка при посочване на
нотариалния акт, с който се легитимира Н. Г., а именно н.а. №117/63г./, а имот
пл.№1962 се владее от лице, което се легитимира с н.а. № 20/68г.За имот
пл.№2055 не са посочени мотиви за отказа.В така постановеното решение ПК Варна
не е изследвала предпоставките за възстановяване на собствеността на
заявителите, а именно собственост преди обобществяване на имота,
обобществяването му, земеделски характер на имота към посочения момент и
липсата на предвидени в ЗСПЗЗ пречки за реалното му възстано -вяване /напр. от
вида на посочените в чл.10б от ЗСПЗЗ или чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, ако се намираше
в строителни граници/, а е разрешила спора за мате -риално право между
заявителите и лицата, легитимиращи се като собственици на същия имот с н.а.,
като е приела, че щом има за имотите лица, легити -миращи се с нотариални
актове, издадени след обобществяването на имота, заявителите нямат право на
възстановяване на собствеността.С това административният орган е излязъл извън
пределите на своята материална властничес - ка компетентност, предвид което и
съдът приема, че постановеният от него акт е нищожен.Той и е прогласен за
нищожен с решение №2866/26.06.2015г., постановено по гр.д.№7919/13г. по описа
на ВРС, ХVІ състав, но това решение на ВРС не е влязло в сила понастоящем,
предвид което и не са налице условията на чл.302 от ГПК, вр.117, ал.1, изр. 2
от АПК.Независимо от изложеното, дори и да бъде прието, че така постановеното
първо решение не е нищожно, съдът приема, че второто постановено решение, а
именно решение №1025/ 14.11.2003г. за признаване право на собственост върху
процесния имот, не е нищожно по следните съображения.От административния орган
първоначално е постановен отказ за издаване на искания от заявителите акт:
позитивно решение за реституция.Нормата на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ е създадена
1995г. при действието към този момент на общата разпоредба на чл.32, ал.2 от
ЗАП/отм. 2006г./, изрично допускаща тогава, когато от административния акт не
са придобити права, въпросът да може да бъде преразглеждан от административния
орган, който е издал акта, и без наличието на специалните предпоставки за
възобновяване по чл.32, ал.1 от ЗАП.Нормата на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ е специална,
но и тя урежда правомощията на административния орган да изменя сам свой влязъл
в сила административен акт, но при изрично предвидени условия и при изрични
сроковетака, както и чл.32, ал.1 от ЗАП.Съпоставяйки разпоредбите и вземайки
предвид характера на издаваните от ПК /сега ОСЗ/ актове, а именно административни
и действията й като колективен адм.орган, съдът приема, че биха могли да
намерят приложение и в хипотезите на ЗСПЗЗ същите разрешения, а именно, че ако
от решението на органа не са били придобити права същото е можело да бъде
преразглеждано от него и без наличието на специалните условия, а ако са
възникнали права или са засегнати права, само при наличието на визираните в
чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ условия.Дори и горното разрешение да не бъде възприето, а
да се възприеме противното, а именно, че след като има постановен отказ за
възстановяване второто решение, постановено при неналичието на условията на
чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ е нищожно, то съдът приема, че за въззивницата е налице
правен интерес от предявения отрицателен установителен иск предвид следното.В
случая с първото решение комисията е зачела правата на лице, легитимиращо се с
акт за собственост, придобита по ЗТПС.В производството пред комисията
заявителите в адм.производство - наследници на К. П. не са можели да разрешат
споро- вете си за материално право с това лице.Ако, обаче по исков ред с влязло
в сила решение се реши спорът за материално право чрез предявения отрицателен
установителен иск и хипотетично се отрекат правата на това трето лице, то и
заявителите ще могат да искат от ОСЗ да измени решението си от 1997г. по реда
на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ въз основа на влязлото в сила решение на съда, като за
тази възможност сроковете по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ не се прилагат - изрично в
този смисъл Определение №386/05.08.2010г. по ч.гр.д.№538/09г. по описа на ВКС,
І гр.о. , постановено по реда на чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.1 от ГПК.
Правата на наследодателя на въззивницата
въззиваемите не могат да опровергават в предявения отрицателен установителен
иск, т.к. те не са лица, съответно тяхната праводателка не е лице, легитимиращо
се като собственик на имота към момента на обобществяването.Само за пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че от заключението на изслушаните в
производството СТЕ се установява безпротиворечиво, че имот пл.№1339 и имот
пл.№1340 по КП от 1956г., които са записани в разписните листи към този план
съответно на Г. Д. Г. и Д. Г. Я. /син и съпруг на наследодателката на
въззивницата К. К. Д./удостоверение за идентичност на имена на съпруга-л.444 от
делото на ВОС/, са идентични с имот пл.№2116 по КП от 1936г. записан в
разписните листи към този плана на К. К.От събраните гласни доказателства -
показанията на св.Г. Ж. и св.В. В. се установява, че К. К. и семейството й са
упражнявали фактическа власт с намерение за своене върху този имот в период от
над 20 години пред 1958г./чл.34 от ЗД /отм./, вр. §4 от ПП на ЗС/, като останал
им в наследство от К. П. К.Границите/съседи/ на имота от преди
обобществяването, посочени от свидетелите, а именно Т. Ж., К. Г., път, съвпадат
с източната, южната и западната граница на имота по КП от 1956г. и с тази
граници на имота по ПКП в частта му по плана на старите имотни граници, където
заявеният имот е опознат като имот №3702 с площ от 3008 кв.м., собственост на К.
П. К.
С н.а.№117/63г. на ВН Н. И. Г. е
призната за собст -веник по замяна по реда на ЗТПС на недвижим имот,
представляващ лозе с площ от 1 дка, находящо се в землището на гр.Варна,
м.”Куре дере”, при граници път, Ж. Х. Н., даден й в замяна на нейно лозе с площ
от 1 дка в земището на с.Владиславово, м.”Владислав Варненчик”. Имотът, който
Н.Г. е отстъпила, е бил придобит от нея с договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№14/53г., съгласно който С. Р. С. е продал на Н. И. Г.
собственото си лозе с площ от 1 дка, находящо се в землището на с.Владиславово,
м.”Мешели тепе”, при съответни граници.Представен е протоколът на ТПС комисия,
с който е извършена замяната протокол №12/16.07.1962г., съгласно който Н.Г. е
получила по замяна имот от 1 дка, собственост на К. Г. А., при съответно
граници.Възражение по действителността на така извършената замяна през 1962г.
въззивницата не може да прави в настоящото производство, т.к. е изтекъл
преклузивният срок за предявяване на иск с пр.осн. §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ.Със
замяната Н.Г. е придобила собствеността върху притежавания от К. Г. А. имот.От
своя страна последният е придобил собственост върху него преди замяната с
частен договор за покупко-продажба от 12.06.1943г., с който К. И. Д. му е
продала хавра от 1, 5 дка, находяща се в землището на с.Царево/предходно
наименование на с.Виница/, м.”Узун алан”, при съседи: П. Н., К. Д., А. К. и К.
Й., вписан със записка за вписване №243, том ІV от 07.10.1947г. на
ВН.Праводателката му К. И. Д. е била записана в разписния лист към КП от 1936г.
като собственик на имот пл.№2115/съседен от юг на имот пл.№2116/ при граници
/съседи/: от север имот пл.№2116-К. К./наследодателка на въззивницата/, от
изток имот пл.№2112-Я.К. и имот пл.№2114-общинско, от запад и юг-път.От своя
страна К. Г. А. е бил записан в разписния лист към КП от 1956г. като собственик
на имот пл.№1341, идентичен с имот пл.№2115 по предходния план.Или замененият
имот, собственост на К.А., е представлявал имот пл.№1341/ориентиран в посока
изток-запад/, а не имоти пл.№1339 и пл.№1340.Видно от скиците към СТЕ-л.138 от
делото на ВОС е, че по последващ план - КП от 1969г. Н. И. Г. е записана като
собственик на имот пл.№1000, който е ориентиран в посока север-юг и от него в
имот пл.№1339 и пл.№1340 по КП от 1956г. попадат 631 кв.м., а остатъкът попада
в имот пл.№1341 по КП от 1956г. Н. Г. е записана като собственик на имот
пл.№1961 по КП от 1987г., идентичен с имот пл.№1000 по КП от 1969г., а
впоследствие по ПНИ от 2006г.-имот №1961 и по КККР имот с идентификатор
10135.2520.1961.За да може след влизане в сила на чл.18з, ал.3 от ППСПЗЗ-ДВ,
бр.48/95г./ Н. Г. да се легитимира като собственик на дадения й по замяна имот
е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно с
дадения по замяна имот да е извършена разпоредителна сделка или същият да е бил
застроен, като тогава замяната остава сила и се счита, че е извършена замяна
между двама собственици.Не е спорно между страните, а и се установява от СТЕ,
че имотът не е застроен, както и не е спорно, че друга сделка, освен тази,
обективирана в н.а.№59/11г., не е извършвана.Под извършена разпоредителна
сделка законът има предвид сделка, сключена пред влизане в сила на ЗСПЗЗ, а не
впоследствие.С оглед горното и неналичието на условията, при които замяна може
да остане в сила, следва да се приеме, че замяната не е останала в сила,
предвид което и Н.Г. не се легитимира като собственик на имота.Впрочем и, видно
от издадените удостоверения от ОСЗ наследниците на лицето, чиято собственост е
бил имот пл.№1341 –К. Г. А. са подали заявление да му бъде възстановена
собствеността и е постановено решение от ПК Варна №816/05.09.2001г., с което
имотът е признат за възстановяване, съставляващ имот №3706 по ПКП в частта му
по плана на старите имотни граници/съседен от юг на имот №3702, опознат като
собственост на К. П. К./.
С оглед нормата на чл.18з, ал.3 от
ППЗСПЗЗ и съдът приема, че Н. Г. не е била собственик на процесния имот към
2011г. по силата на извър -шената замяна, поради което и не е могла да
прехвърли собственост на въззиваемите със сключения между тях договор да
покупко-продажба.
Възражението им за придобиване на
собственост по давност съдът приема за неоснователно предвид нормите на чл.10,
ал.13 от ЗСПЗЗ, чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, обстоятелството, че за имота не е
завършена реституционната процедура, и установеното от свидетелските показания,
вкл. свидетелите, водени от въззиваемите, че след 2006г. наследодателката им, а
и те самите не са осъществявали фактическа власт с намерение да своене върху
имота, който е неограден и изоставен.
Предвид достигането до различни изводи с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него постано -вено друго, с което предявеният иск бъде уважен.На осн.
чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззивницата следва да бъдат
присъдени сторените от нея в първоинстанционното и във въззивното производство
разноски по тази жалба, които са както следва.Пред ВРС/преди изпращане на
делото по подсъдност/ и ВОС: дължима д.т. след частичното оттегляне на иска
633, 99лв., възнаграждения за в.л. 930лв./100+400+80+350/, д.т. за съдебни удостоверения
30лв., адв. възнаграждение 2500лв.Направено е възражение за преко -мерност на
адв.възнаграждение, което съдът приема за неоснователно, предвид минималния
предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАС размер с оглед
материалния интерес по делото, а именно 2 431, 97лв., както и възраже
-ние, че разноските по частни жалби не може да се претендират в настоящото
производство, което съдът приема за неоснователно, т.к. те не са можели да се
присъдят в производствата по частните жалби, имащи в случая несамостоятелен
характер, а следва да се присъдят с оглед крайния изход от спора.Оста -налите
претендирани от въззивницата разноски за първа инстанция, а именно тези от вида
на: за вписване на исковата молба в СВ - Варна, за пощенски разходи, за заверен
препис от нотариален акт от СВ – Варна, за изискани от община Варна документи и
за копия от имотен регистър, не се присъждат, т.к. не съставлява съдебни
разноски по см. на чл.78, ал.1 от ГПК.Общо за първа инстанция се присъждат 4
093, 99лв.Пред въззивна инстанция 316, 98лв.-д.т. и адв.възнаграждение по
първата жалба 2000лв. или общо сумата от 2 316, 98лв.За двете инстанции се
присъждат 6 410, 97лв.
По възззивна жалба
вх.№10933/06.04.2015г.
В производството въззивницата е искала
съдът по реда на косвения съдебен контрол, уреден в чл.17, ал.2 от ГПК, да
констатира нищожността на решение №448/20.10.1997г. на ПК Варна.В мотивите си
ВОС е взел отношение по твърденията на въззивницата за нищожност на посоченото
решение.Същият, обаче не може да се произнася в диспозитива на решението по
така въведените от страната твърдения/произнасянето му би било и недопустимо/.С
решението си ВОС се е произнесъл по предявения иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК и в тази връзка решението му не е непълно.С оглед горното и подадена от С.Я.
молба по чл.250 от ГПК/депозирана в рамките на предвидения преклузивен срок /
за допълване на постановеното от първоинстанционния съд решение с произнасяне
по искането й за косвен съдебен контрол е неоснователна.Обжалваното решение от
24.03.2015г. следва да бъде потвърдено. Предвид изхода от спора претендираните
от въззивницата разноски по тази жалба - д.т. в размер на 25лв. и
адв.възнаграждение в размер на 300лв. не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №284/20.02.2015г.,
постановено по гр.д.№511/12г. по описа на ВОС, гр.о., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен
от С.Д.Я. с ЕГН ********** ***, че Р.М.Д. с ЕГН ********** *** и Н.М.Д. с ЕГН **********
*** не са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на гр.Варна, СО
„Траката”, представляващ реална част с площ на реалната част от 631 кв.м. от
имот с идентификатор №10135. 2520.1961 по КККР на гр.Варна, одобрена 2008г.,
при граници на реалната част: имот №10135.2520.5046, имот №10135.2520.6950,
имот №10135.2520. 9555 и останалата част от имот №10135.2520.1961, така, както
е обозначена на скицата към СТЕ от 04.03.2013г. на в.л.Р.П., приложена на л.170
от гр.д. №511/12г. по описа на ВОС, гр.о., като частта от имот 1961, оцветена с
жълт цвят, която скица, приподписана от състава на съда, съставлява неразделна
част от настоящото решение, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.М.Д. с ЕГН ********** *** и Н.М.Д.
с ЕГН ********** *** да заплатят на С. Д. Я. с ЕГН ********** *** сумата от
6 410, 97лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред
първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №558/24.03.2015г.,
постановено по гр.д.№511/ 12г. по описа на ВОС, гр.о.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ