Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Добрич, 26.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ
СЪСТАВ на първи март през две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №837 по
описа за 2020г. и за да се произнесе
съобрази следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Банка ДСК" АД, ЕИК ** със
седалище и алрсс на управление: гр** подадена чрез
пълномощник юрисконсулт Б.Н., с която срещу Т.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявен иск съдът да установи в отношенията
на страните съществуването на вземания на “Банка ДСК“ ЕАД, за
които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 1478 от 15.06.2018
г. и Изпълнителен лист от 15.06.2018 г.,
по ч.гр.д. № 2205/2018 г. по описа на Районен съд Добрич за следните
суми произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит за издаване и обслужване
на кредитна карта DSK-MTEL от 07.04.2009 г.:
-458,57 лева - главница, ведно със законна лихва върху
нен от датата на подаване на заявлението- 28.05.2018 г. до окончателното
погасяване;
-174,46 лева - договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.07.2017 г. до 28.05.2018 г.;
-2,40 лева - лихвена надбавка за забава за периода от
16.04.2018 г. до 28.05.2018 г.;
-108,87 лева —дължими такси и разноски (заемни такси).
С исковата молба се претендират и сторените в заповедното и установителното
производство разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът
основава иска си на следните фактически твърдения:
- На 07.04.2009 г. между “Банка ДСК” АД, като кредитор и Т.А.Д. с ЕГН
**********, като кредитополучател е сключен Договор за кредит за издаване и
обслужване на кредитна карта DSK-MTEL, неразделна
част от който са Общи условия по договор за издаваме и обслужване на кредитни
карти *** на „Банка ДСК“ (наричани по-долу
за краткост „Общи условия“) и Условия за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти DSK-MTEL на „Банка ДСК“ (наричани по-нататък и само
„Условията“).
-Съгласно Договор за кредит за издаване и
обслужване на кредитна карта DSK- MTEL от 07.04.2009
г.. наричан по-долу за краткост
„Договора”, “Банка ДСК” АД издава на кредитополучателя Т.А.Д. кредитна карта DSK- MTEL и предоставя на клиента под
формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта,
сума в размер на 1 000 лева (хиляда лева), който се усвоява чрез
предоставена на кредитополучателя пластика с месечна падежна дата всяко 20-то
число на месеца.
-Съгласно текста на чл. 13 от подписаните от
кредитополучателя Общи условия - срокът на ползване на кредита съвпада със
срока на действие на договора, който от своя страна съгласно чл. 6, ал. 1 от
Договора е обвързан със срока на валидност на картата. От приложените към
писмените доказателства Условия, срокът на валидност на картата, а оттам и
срокът на ползване на кредита с 3 (три) години. Съгласно чл. 12, ал. 1 от
Общите условия- за усвоената част от кредитния лимит клиентът заплаща лихва за
револвираш кредит съгласно Условията, която сс изчислява ежедневно върху
фактически ползваната сума. Съгласно Условията лихвеният процент за стандартни
операции с 17,95 %. В чл. 43, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия е посочено че
банката определя месечна падежна дата и петнадесетдневен гратисен период, по
време на който клиентът трябва да рсволвира кредита си с определена минимална
сума за револвираие, определена в Условията. Съгласно Условията минималната
сума за револвираие е по- малката сума от: а) 2 % върху натрупаното задължение
и, б) сумата на месечните вноски по извършените инсолтмънт транзакции.
-„Банка ДСК“ е изпълнила своето задължение като
е издала на Т.А.Д. кредитна карта ** Silver и е предоставила по нея лимита от 1 000 лева, който
клиентът е използват при посочените по-горе условия на револвираие и съгласно
подписаните Общи условия и Условия за обслужване на кредитни карти **.
-Според чл.6. ат. 2 от Договора - след изтичане на срока на Договора се издава
нова карта и действието на договора се подновява автоматично за нов период,
равен на срока на валидност на новата карта. По този начин срокът на картата с
бил подновяван няколко пъти, последното от които на 15.04.2015г.
-Поради липса на плащания no кредита, а именно – невнасяне на шест поредни
месеца на минималната сума
за револвиране, правото на ползване на кредита е спряно и на основание чл. 49, във
връзка с чл.48, ал.З от Общите условни, целият кредитен лимит е станал
окончателно изискуем. За уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна
нзнскуемост по задължението, Банка ДСК изпратила Покана-уведомление с нзх„№°06-20- 01017/15.02.2018г. чрез ЧСИ С.С.,
peг. №739,
с район на действие ОС – Добрич. Вилно от приложената разписка,
врьчването е извършено при спазване изискванията на чл.47 ГПК, на 14.03.2018г, на
входната врата на обитавания от длъжника адрес е залепено уведомление с
указания за получаване на книжата в канцеларията на съдебния изпълнител.
-Вследствие неизпълнение на задълженията от
страна на кредитополучателя и настъпилата предсрочна нзнскуемост на цялото вземане, „Банка ДСК” АД пристъпила към принудително събиране на
вземането си по съдебен ред като подала Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГГ1К по отношение на
длъжника по
ч.гр.д. №2205/2018
г. по описа на Районен съд Добрич. На основание Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1478
и Изпълнителен лист от 15.06.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 2205/2018 г.
по описа иа Районен съд Добрич, срещу ответника- кредитополучател е образувано
ИД № 586/2018 г. по описа на ЧСИ С.С., per. №739, с район на действие ДОС. На основание
чл.47, ат.5 от П1К Покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение е
връчена на ответника-кредитополучател чрез залепване на уведомление. Копие от
съобщението, заедно с връчените документи е отбелязване на връчването им са
приложени по ч.гр.д. №2205/2018 г. по описа на Районен съд Добрич от ЧСИ С.С., per. №739 на КЧСИ в изпълнение на
задължението на ЧСИ по чл. 418,ат. 5 от ГПК.
-На 15.05.2019г.. по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания („Договор
за цесия”). „Банка ДСК” АД, прехвърлила на ОТП Факторинг България" ЕАД, вписано
в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без
ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ПИК ***, считано от
15.11.2012г„ съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316),
представлявано от И.Г.Д.- МИзпълнителен директор, пакет от вземания, в това число вземането от Т.А.Д..
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор.
Оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Релевантни
възражения:
-ищецът не е процесуално активно легитимиран да
предяви настоящият иск, което е задължителна предпоставка за възникване и
упражняване на правото на иск. При цедирано вземане,
процесуално легитимиран да предяви
иска е цесионера.
- към исковата молба не са представени доказателства,
от които да е видно, че „БАНКА ДСК” АД е цедирало по изискуемия от закона ред
вземанията си на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД;
-длъжникът не е уведомен за цесията;
-оспорва се
размера и основанието на ищцовата претенция. В исковата молба се твърди,
че ответникът дължи суми, както следва: 458,57 лв. -главница по договор за
издаване и обслужване на кредитни карти....; 174,46 лв, - договорна възнаградителна
лихва и т.н. В същото време не се представят каквито и да било доказателства за
дати на усвояване на суми от кредитната карта, както и размер на тези усвоени
суми. В разрез с твърдяното в исковата молба, ищецът в приложеното от него
извлечение от счетоводни книги сочи, че размерът на просрочените суми е 73,65
лв., след което се сочи, че се дължи главница в размер на 633,03 лв.
-клаузата на чл. 6, ал. 2 то договора за
кредит е нравноправна. Според чл. 143, т. 8а от ЗЗП неравноправна е клаузата,
която предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не
заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е
прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор. В този смисъл
посочената клауза е нищожна.
-вземането е погасено по давност. Договорът за кредит
е сключен на 07.04.2009 г. От този момент нататък /както се твърди и в исковата
молба/ договорът е продължаван автоматично, без знанието и съгласието на
ответника. Доколкото срокът на картата е бил 3-годишен, то същият е изтекъл на
07.04.2012 г., когато на практика и са станали изискуеми задълженията.
5-годишният давностен срок е изтекъл на 07.04.2017 г., т.е. преди образуване на
заповедното производство!
Районният съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 07.04.2009 г. между “Банка ДСК” АД, като кредитор и Т.А.Д. с ЕГН **********,
като кредитополучател е сключен Договор за кредит за издаване и обслужване на
кредитна карта DSK-MTEL, неразделна
част от който са Общи условия по договор за издаваме и обслужване на кредитни
карти DSK- MTEL на „Банка ДСК“и Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти DSK-MTEL на „Банка ДСК“. От справка с приложения на л.7 по
делото договор от 07.04.2009г. „ Банка ДСК „ ЕАД е издала и предоставила
на 30.04.2009г. на Т.А.Д. кредитна карта с лимит 1000 лв., с годишен лихвен
процент съгласно условията за издаване и обслужване на кредитната карта от
17.95 %, с месечна падежна дата за плащане: 20-то число на месеца. Съгласно
чл.12 от общите условия, за усвоената част от кредитния лимит кредитополучателя
заплаща лихва за револвиращ кредит, която се изчислява ежедневно
върхуфактически ползваната сума. Също така съгласно чл.43 от ОУ е определен и
петнадесет дневен гратисен период, по време на който кредита трябва да се
револвира с определена минимална сума посочено в извлечението за движението по
сметката, което банката изпраща на клиента съгласно раздел VII ОУ, а при
надвишаване на кредитния лимит се начислява и санкционираща лихва в размер на
договорения лихвен процент и надбавка от 5 %.
Съгласно текста на чл. 13 от подписаните от
кредитополучателя Общи условия - срокът на ползване на кредита съвпада със
срока на действие на договора, който от своя страна съгласно чл. 6, ал. 1 от
Договора е обвързан със срока на валидност на картата. От приложените към
писмените доказателства Условия, срокът на валидност на картата, а оттам и
срокът на ползване на кредита е 3 (три) години/ІVт./. Според чл.6. ат. 2 от Договора
- след изтичане на срока на
Договора се издава нова карта и действието на договора се подновява автоматично
за нов период, равен на срока на валидност на новата карта, ако някоя от страните
не прекрати договора по някой от начините предвидени в Общите условия. Съгласно
чл.75 ал.3 от ОУ, картата не се преиздава, ако до 1-во число на месеца, в който
изтича срокът и на валидност клиентът подаде писмено искане за прекртяване на
договора.
Чл.76 от Общите условия урежда
условията за прекратяване на договора, при които във всички случаи следва да са
заплатени всички задължения на картодържателя към банката. За да се прекрати
договора от страна на клиента е необходимо във всички случаи писмено искане.
Чл. 49,
във връзка с чл.48, ал.З от Общите условни, предвиждат при липса на
плащания пo кредита,
а именно – невнасяне на четири поредни
месеца на минималната сума
за револвиране, правото на ползване на кредита да се спре, да се
начислява лихвена
надбавка за забава и е основание за предсрочна изискуемост на целият кредитен лимит.
Относно решението си да обяви предсрочна изискуемост „ Банка ДСК” изпратила на
картодържателя на адреса по договора Покана-уведомление
с нзх„№°06-20-
01017/15.02.2018г. чрез ЧСИ С.С., peг. №739,
с район на действие ОС – Добрич. Вилно от приложената разписка,
врьчването е извършено при спазване изискванията на чл.47 ГПК, на 14.03.2018г, на
входната врата на обитавания от длъжника адрес е залепено уведомление с указания
за получаване на книжата в канцеларията на съдебния изпълнител. Този адрес съвпада с постоянен и настоящ адрес на
ответника съгласно извършената спавка в НБД „Население”. От служебно
извършената справка от НАП не се установяват регистрирани трудови договори на
ответника към датата на връчване изявлението за предсрочна изискуемост.
По заявление на „Банка ДСК” ЕАД по реда на чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. №2205/2018
г. по описа на Районен съд Добрич.
На основание Заповед за изпълнение на парично задължение № 1478 и Изпълнителен лист от 15.06.2018 г.,
издадени по ч.гр.д. № 2205/2018 г. по описа иа Районен съд Добрич, срещу ответника-
кредитополучател е образувано ИД № 586/2018 г. по описа на ЧСИ С.С., per. №739, с район на действие ДОС.
На основание чл.47, ат.5 от П1К Покана за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта за
незабавно изпълнение е връчена на ответника-кредитополучател чрез залепване на
уведомление. Копие от съобщението, заедно с връчените документи е отбелязване
на връчването им са приложени по ч.гр.д. №2205/2018 г. по описа на Районен съд
Добрич от ЧСИ С.С., per. №739
на КЧСИ в изпълнение на задължението на ЧСИ по чл. 418,ат. 5 от ГПК.
Заповедния съд е дал указания за
съдебно установяване на вземането по издадената заповед за незабано
изпълнение,като това уводмление е връчено на заявителя на 04.03.2020г. Исковата
молба по установителния иск е подадена на 09.04.2020г., в срок с оглед
спирането на процесуалните срокове поради въведеното извънредно положение от
13.03.2020г.
Видно от Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”) от 15.05.2019г... „Банка ДСК” ЕАД, прехвърлила на ОТП Факторинг България"
ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***, пакет
от вземания, в това число, взеването от ответницата.
По
делото е допусната и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице дава
заключение, че предоставения кредитен лимит от 1000лева по процесния договор за кредит е усвояван
многократно от
кредитополучателя Т.А.Д., чрез теглене на суми от ATM, покупки на стоки чрез ПОС- терминал от
търговци, месечни такси, лихви и погасявания - описани по дати и размери в
приложение 1 . Към датата на връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост на кредита, респ.към подаване на заявлението, е била налице
дължима, усвоена, но не възстановена от кредитополучателя главница в размер на
458.57 лв.
Вещото лице изчислява, че дължимата сума за редовна (
договорна възнаградителна ) лихва, начислена върху дължима главница, е в размер
на: 174.76 лв. за
претендирания период от 20.07.2017 г. до 28.05.2018 г. и 168.24 лв. за периода
до връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост от 20.07.2017 г. до
29.03.2018 г,
Експертизата установява размера на дължимата
лихвена надбавка за забава в размер на 2.40 лв.
Дължимите заемни такси начислени по
кредита са 108.87 лв. 3аемните такси са формирани от сбора на такси за
нереволвиране на определената минимална сума в гратисния период, и са
начислявани съгласно чл.7 от процесния договора за издаване и обслужване на
кредитна карта „ DSK MTEL,, и
приложимите условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на
ДСК - MTEL .
От заключението се установява, че на ответницата Т.А.Д., са
издадени три карти, без промяна на договорения кредитен лимит от 1000 лв.
съгласно уговореното в процесния договор и общи условия по договор за издаване
и обслужване на кредитни карти, от които : на 30.04.2009 г. при сключване на
процесния договор със срок на валидност 3 години , и две преиздадени и получени
от ответницата на 09.05.2012 г. и 12.05.2015 г.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, районния съд прави следните правни
изводи: Предявеният иск е по реда на чл.415 ал.1 от ГПК, с правно основание
чл.430 ТЗ, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Съгласно чл. 430. (1) от ТЗ, с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока.
Искът
е процесуално допустим, като предявен в преклузивния срок по чл.415 ал.1 т.4 от ГПК от легитимирана страна- заявител в развилото се заповедно производство. В
този смисъл съдът приема за неоснователно възражението на ответника чрез
редовно назначения му особен представител, че ищецът не е активно легитимиран
да претендира установяване на вземането, доколкото е цедирал /прехвърлил/
същото на трето лице. Задължителна практика на ВКС, обективирана в т.10б от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС дава тълкуване, че при частно
правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в
периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по
чл.422 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е
цедентът, с приложение на нормата на чл.226 ГПК. Изрично е посочено обаче, че
легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.4 ГПК. В съдебния акт обстоятелството на извършената цесия следва да се посочи.
На основание чл.154 от ГПК ишецът следва да представи
доказателства относно сключване на валиден договор за кредит между ответника и
„Банка ДСК“ ЕАД , че е изправна страна и е предоставила на картодържателя
кредитния лимит, съответно пластика за достъп до лимита, размера на
претендираните суми, провеждане на заповедно производство и уважаване на
заявлението за исковите суми.
Безспорно
доказано е в настоящото производство обстоятелството, че страните са договорно
обвързани с представения договор. Относно характера на сключения договор, съдът
намира за необходимо да изложи, че по своята същност същият е търговски по
смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като едната от страните е търговец и сделката
е сключена с оглед упражняване на търговската му дейност. В случая на преценка
следва да се постави въпроса прекратен ли е или не договора за кредит при изтичане на първия
тригодишен период. Съгласно чл. 75
от ОУ към Договора за издаване на кредитна карта, както и чл.6 ал.2 от самия
договор, срокът на договора се
подновява автоматично за период от още три години, в случай че картодържателят не е уведомил
банката че не желае картата му да бъде подновена.
Ответната страна е навела възражение, че за клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е нравноправна по смисъла на чл. 143, т. 8а от ЗЗП. Безспорно предвиждане за
автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание
за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено
отдалечен от датата, на която изтича срочният договор, води до извод за умишлено
злепоставяне възможностите на потребителя да следи прецизно за интересите си. В
случая, обаче е предвидено в общите условия, към които препраща чл.6, че това
изявление за прекратяване на договора следва да се направи в срок до 1-во число на месеца, в който изтича срокът и на валидност клиентът
подаде писмено искане за прекратяване на договора. Така определн срока не може
да се счете за прекалено отдалечен. Потребителят разполага с пластиката на
самата карта, на която е четим срока на нейната валидност и едномесечния срок
преди изтичане на срока е нормален и ясно определен. При това не може да се
приеме, че в казуса коментираната клауза е неравноправна, ерго нищожна и не
обвързва страните. Не е
спорно обстоятелството, а и последното се установява от заключението на
допуснатата в хода на произвоството ССчЕ, че картата е
преиздавана след първоначалното издаване два пъти. На 30.04.2009г.
при сключване на процесния договор е издадена първата карта със срок на
валидност 3 години и две преиздадени и получени от ответницата на 09.05.2012г.
и 12.05.2015г. Не се твърди в
хода на производството картодържателят
да е уведомил банката, че не желае картата му да бъде подновена, нито пък са
ангажирани доказателства в тази насока. Освен това, вещото лице установява, че
към момента на издаване на всяка следваща карта са били налични задължения на
картодържателя по кредита. Ето защо, и като взе предвид че посочените условия,
при които настъпва прекратяване на договора по чл. 76 от ОУ са предвидени факултативно, а не кумулативно,
съдът намира че срокът на договора за издаване на кредитна карта от 07.04.2009г.
е бил автоматично продължен два пъти. Налице е валидно сключен
договор за издаване на кредитна карта, по който има непогасен остатък в размер
на 458.57 лв. главница(ССчЕ).
За да се определи размера на
договорната възнаградителна лихва, следва да се извърши преценка дали Банката е
реализирала успешно правото си да обяви вземанията си по договора за предсрочно
изискуеми. С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието
на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Изявление в тази посока е
обективирано в представеното по делото уведомление, връчено чрез ЧСИ, по реда
на чл.47 от ГПК, на адреса на картодържателя по договора, съвпадащ с постоянен
и настоящ адрес.
Законодателят
не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните
по договорните правоотношения. Няма забрана връчването да се осъщетви по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл.43 ЗЧСИ. В този
смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на
съобщения.
Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от
избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен
и в договора между страните.
При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция, връчен редовно от външна страна и съответно достигнал
до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник
срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл.50 ЗННД) или от частен съдебен
изпълнител (чл.43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се
прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл.44 ГПК или
отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени. При това, следва да се приеме, че връченото уведомление
за предсрочно прекратяване на договора е достигнало до адресата от изтичане на
двуседмичния срок за получаване на книжата, т.е на 28.03.2018г. От този момент договорът за кредит е
прекратен и съгласно приетото от Тълкувателно
решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2017
г. на ОС на ГТК на ВКС договорна възнаградителна
лихва не се дължи. Вещото
лице изчислява, че дължимата сума за редовна ( договорна възнаградителна )
лихва, начислена върху дължима главница, е в размер на: 168.24 лв. за периода до
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост от 20.07.2017 г. до 29.03.2018 г. За този размер
вземането за възнаградителна лихва е възникнало за кредитодателя. Установени от
вещото лице са и вземанията за наказателна лихва и заемни такси в исковите
размери.
При изводите за възникнали вземания
на „Банка ДСК” за главница , договорна и наказателна лихви и такси, следва да се разгледа
направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяването им
по давност.
То е неоснователно. В настоящия случай е
приложим общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 ЗЗД, който започва да
тече от момента, в който вземането стане изискуемо, а това в настоящия случай е
изтичане срока на уговорения договор и падежиране на задължението – 28.03.2018г. Заявлението за издаване ЗИ и
ИЛ е депозирано в съда на 28.05.2018г., или вземанията не са погасени по давност.
Искът за договорна възнаградителна
лихва за периода от 29.03.2018
г. до 28.05.2018г. за горницата над установеното вземане от 168,24лв. до
претендирания размер от 174,46лв. подлежи на отхвърляне.
Относно
разноските: На осн.чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора, в тежест на ответника
следва да се възложат сторените от ищеца разноски съразмерно на уважената част
от иска.
Ищецът е заплатил държавна такса в
настоящото производство в размер на 175лв.,
400лева за хонорар на вещо лице. При съоразяване изхода от спора ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 570,19лв.
На осн. чл.78 ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да
се определи и юрисконсултско възнаграждение, доколкото дружеството се
представлява от юрисконсулт. Съобразно правната сложност и цената на иска съдът
определя възнаграждението за юрисконсулт на 200лева.
Освен това ответникът следва да възстанови сторените
от ищеца разноски за особен представител на ответника в размер на 300лева,
което задължение не е свързано с изхода от спора, а произтича от неизпълнение
задължението на ответника по Закона за гражданската регистрация.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Видно от представените
платежни нареждания по заповедното, държавната такса внесена за образуването му
е в размер на 25лв. Присъдено е и юрисконсултско възнаграждение от 50лева. За
тези суми следва да бъде издаден изпълнителен лист, след влизане в сила
на настоящото решение тъй като са сведени до минималния размер.
По
гореизложените съображения, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.А.Д., ЕГН: **********, е адрес: ***, дължи на “Банка ДСК“ ЕАД, сумите, за които са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1478 от 15.06.2018 г. и Изпълнителен лист от
15.06.2018 г., по ч.гр.д. № 2205/2018 г.
по описа на Районен съд Добрич, произтичащи от неизпълнение на Договор за
кредит за издаване и обслужване на кредитна карта *** от
07.04.2009 г.:
-458,57 лева - главница, ведно със законна лихва върху
нея от
датата на подаване на заявлението- 28.05.2018 г. до окончателното
погасяване;
-168,24лева - договорна възнаградителна лихва за периода от
20.07.2017 г. до 28.03.2018 г.вкл.;
-2,40 лева - лихвена надбавка за забава за периода от
16.04.2018 г. до 28.05.2018 г.;
-108,87 лева —дължими такси и разноски (заемни такси).
Вземането е цедирано след подаване на заявлението
в заповедното производство на ОТП Факторинг България" ЕАД, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***(универсален
правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП
Факторинг България“ ЕООД, ПИК ***, считано от 15.11.2012г„ съгласно вписване в
Търговския регистър под № 20121115101316.
ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване вземане за договорна възнаградителна лихва за периода от 29.03.2018 г. до 28.05.2018г. за
горницата над установеното вземане от 168,24лв. до претендирания размер от
174,46лв.
ОСЪЖДА Т.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК"ЕАД, ЕИК121830616, със
седалище и адрес на управление: ***, сторените разноски в настоящото
производство в размер на 570,19лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева,
както и сторените разноски за особен
представител на ответника в размер на 300лева.
ОСЪЖДА Т.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БАНКА ДСК"ЕАД, ЕИК121830616, със
седалище и адрес на управление: ***, сторените разноски в заповедното
производство в размер на 25лв. държавна такса и 50лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.