№ 165
гр. Шумен, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20243630102873 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, от С. И. К., чрез
пълномощника адв. М. от АК София, против „Фератум България“ ЕООД гр.
София, в която е предявен иск с правно основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр.
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване пълна нищожност, поради
противоречие на закона, на Договор № 1387057/25.09.2024 г., по силата на
който ответникът се задължил да предостави на ищцата, кредит в размер на
500 лв., съединен в условията на евентуалност с установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на
клауза в чл. 5 от Договор № 1387057/25.09.2024 г., по силата на която
ответникът се е задължил да предостави допълнителна услуга - предоставяне
на поръчителство в полза на ответника, за което ищцата се задължила да
плати възнаграждение, в размер на 163.10 лева, поради това, че е сключена в
противоречие на закона при неспазване нормите на чл. 33 ЗПК и на чл. 143,
ал. 1 ЗЗП и като накърняваща добрите нрави.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че между
страните е сключен Договор № 1387057/25.09.2024 г. за потребителски кредит
в размер на 500 лева, при ГПР в размер на 49,85 %. Твърди се, че в чл. 5 от
Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство,
предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на кредитора – ответник, но при
1
сключването в съдържанието на договора не било посочено какъв е размерът
на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора
дружество. След като усвоила сумата от 500 лв., установила, че освен
главницата, са й начислили сумата 163.10 лв. за обезпечение с поръчителство -
услуга предоставяна от партньор на ответника. Моли съдът да постанови
решение, с което да прогласи целият Договор № 1387057/25.09.2024 г. за
потребителски кредит сключен между страните за недействителен на
основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В
условията на евентуалност моли да бъде провъзгласена нищожността на
клаузата на чл. 5 предвиждаща плащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение - поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника.
Претендира разноски.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът не подава
отговор. След този срок с Молба рег. № 3118/18.02.2025 г. ответникът
представя писмени доказателства. Не претендира разноски.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се
явяват. Ищецът, с изрична молба, поддържа предявения иск. Ответникът
намира искът за неоснователен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като
съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Според представения и приет по делото Договор № 1387057/25.09.2024
г. /л. 8/ за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ответникът се е
задължил да отпусне заем в размер на 500 лева, който ищцата се задължила да
върне в срок от 30 дни, срещу фиксирана лихва от 16.90 лв. /лихвен процент за
срока от 3,38 %/ при ГПР в размер на 49.85 %. Страните не спорят, а ищцата
изрично признава неизгоден за нея факт - че е усвоила сумата от 500 лв..
Следователно страните са обвързани от Договор за заем по смисъла на чл. 240
ЗЗД, съгласно която разпоредба договорът за заем е реален и поражда правно
действие не от датата на сключването му, а от реално предаване на заетата
вещ от заемодателя на заемателя.
Процесният Договор № 1387057/25.09.2024 г. между ищцата и ответното
2
дружество отговаря на императивните изисквания за валидност, поради което
предявеният отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 22 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване
пълната му нищожност, поради противоречие на закона, е неоснователен.
Относно становището на процесуалният представител на ищцата в
исковата молба относно годишния процент на разходите и начинът за неговото
формиране, както и за пълнота на изложението, съдът намира следното:
Твърдението, че възнаграждението, което било платено от ищцата по
Договор за предоставяне на поръчителство в размер на 163.10 лева следва да
бъде включена в размера на ГПР, което би довело до превишаване на
предвидения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК общ размер от пет пъти
размера на законната лихва в левове и валута определена с постановление на
Министерския съвет на Република България и като краен резултат - пълна
нищожност на Договор № 4263400/20.09.2021 г. за паричен заем, поради
противоречие на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е неправилно.
От една страна съгласно доклад на Европейската комисия от 08.05.2012
г., съдържащ насоки за приложението на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредит във връзка с разноските и ГПР, договорено плащане за
допълнителна услуга се включва в ГПР, при две кумулативни условия: 1/ако е
задължителна и 2/ако е свързана с кредита. Ако едно от условията не е налице,
то тогава разходите за допълнителна услуга не се включват в ГПР. Според
насоките на ЕК една допълнителна услуга може да се счита за
незадължителна, ако клиентът може да избере да не използва услугата, когато
условията на кредита (лихва, падежни дати, периодичност на плащанията) са
едни и същи, както при избор на допълнителната услуга, така и ако същата не
е избрана.
От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят плаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит и суми за допълнителни,
незадължителни услуги, предоставени по негово искане, като: разходи
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят
дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали
3
плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходи за поддържане на
сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за
използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи,
свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е
задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно
в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. С
разпоредбата на чл. 10а ЗПК, е уредена възможността кредиторът да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, като се изисква видът, размерът и действието да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит - ал. 4 на
същата разпоредба.
Следователно българският законодателя е предвидил възможността за
начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване
на ГПР по кредита. В този смисъл в обхвата на общите разходи по кредита,
които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за
допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива
допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора /по
аргумент от § 1, т. 1 ДР на ЗПК/, а когато възнаграждение за допълнителна
услуга се дължи отделно и независимо от цената на самия кредит, не
представлява разход по смисъла на чл. 19 и § 1, т. 1 ДР на ЗПК, респективно не
следва да се включва при изчисляването на ГПР.
В процесния случай допълнителната услуга договорена в чл. 6 /а не с
клаузата на чл. 5, както се твърди в исковата молба/ е възможност, но не
задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което
не попадат под дефиницията на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, тъй като липсва
задължителност, предвид, че е предвиден срок за изпълнение – до края на деня
след усвояване на заема, при което ако е било договорено възнаграждение в
полза на дружество-гарант в размер на 163.10 лева, не следва да бъде
включвано в изчисляването на ГПР.
Дори да се приеме, че договорена в чл. 6 клауза е с порок, би било
налице хипотеза на частичната недействителност, тъй като би се установило,
че се засяга само част от съдържанието на сделката. В този случай съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е възможно да се запазят частично правните
4
последици на сделката, а недействителните части да се отстранят.
Отстраняването на недействителните части /това което остава/, за да има
практическо значение, трябва да представлява последица на допустима от
закона сделка или по-ограничени правни последици на същата, или последици
на друга действителна сделка.
По изложените съображения, следва, да бъде разгледан предявеният в
условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза в чл. 6 /а не с
клаузата на чл. 5, както се твърди в исковата молба/ от Договора между
страните.
Съгласно клаузата на чл. 6 от Договор № 1387057/25.09.2024 г. заемът се
обезпечава като не по-късно от края на работния ден се сключи Договор за
поръчителство с Multitude Bank в полза на кредитора.
Това допълнително задължение в същността си е сходно с Договора за
поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, съгласно която разпоредбата с
договора за поръчка довереникът /поръчителят/ се задължава да извърши за
сметка на доверителя /длъжника/ възложените му от последния действия.
Съгласно разпоредбата на чл. 286 ЗЗД доверителят е длъжен да плати на
довереника възнаграждение само ако е уговорено. По силата на клаузата на
чл. 6 от сключения Договор ищцата, в качеството доверител, не е поела
насрещно задължение да плати възнаграждение в полза на довереника ако
извърши действието: сключване на Договор за поръчителство. Доказателства
за плащане на посочената сума от 163.10 лева, както и, че такъв договор е
сключен от ищцата не са представени. От друга страна по Договор за
поръчителство страни са кредиторът и поръчителят. Съгласно разпоредбата на
чл. 138, ал. 1, изр. 2 ЗЗД договорът за поръчителство трябва да бъде извършен
в писмена форма. Следователно предпоставка за действителност, на които и
да е договор за поръчителство, е спазване на изискуемата от закона форма –
писмена. Доколкото кредиторът по договора за заем № 1387057/25.09.2024 г.,
ответник в настоящото производство, не е представил по делото писмен
Договор за поръчителство с „Мултитуд Банк“, с който последният да се е
задължил солидарно с длъжника, с цел обезпечаване на неговата
платежоспособност, се налага извода, че клаузата на чл. 6 от Договора между
страните е валидна.
5
Следователно искът е не основателен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответната
страна се дължат разноски, но такива не се претендират.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения отрицателен, установителен иск, с правно
основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване
пълна нищожност на Договор № 1387057 от 25.09.2024 г. за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние сключен между С. И. К., с ЕГН
********** и постоянен адрес: гр. Шумен, *** – длъжник и „Фератум
България“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“ ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51,
бл.0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 - кредитор, поради противоречие на закона, като
неоснователен.
Отхвърля предявения установителен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза в чл. 6 от
Договор № 1387057/25.09.2024 г., за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние сключен между С. И. К., с ЕГН ********** и постоянен
адрес: гр. Шумен, *** – длъжник и „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул.
Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 – кредитор, по
силата на която ответникът се е задължил да предостави допълнителна услуга
- предоставяне на поръчителство в полза на ответника, за което ищцата се
задължила да плати възнаграждение, в размер на 163.10 лева, поради това, че
е сключена в противоречие на закона при неспазване нормите на чл. 33 ЗПК и
на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като накърняваща добрите нрави, като неоснователен.
Решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение, на основание чл. 259, ал. 1
6
ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7