Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
14.04.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
24.03.2021
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор А. |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
16 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
Н.Х.А. от ***, подадена чрез адв.И.Б. от АК-***, против Решение №260118
от 22.12.2020 год., постановено
по АНД
№897/2020 год. по описа на Кърджалийския
районен
съд, в частта му, с която е потвърдено наказателно постановление
№20-1300-000977 от 26.06.2020 год.,
издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, в
частта му по т.1, с която на Н.Х.А. от ***, на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.5/пето/ от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”, в
размер на 150.00/сто и петдесет/ лева, за извършено виновно нарушение на чл.42,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
В жалбата касаторът заявява,
че в обжалваната му част решението било необосновано по
смисъла на чл.209, т.3 от АПК и като такова
било неправилно
и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон,
както и заявява, че не
споделям изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към атакуваното
решение. Излага съображения за
това, като твърди най-напред, че от събраните
доказателства в съдебното дирене се установило, че наказателното постановление страда от съществени
процесуални пороци, които водели категорично
до неговата отмяна. Така например,
според касатора, на първо място не
било изяснено с категоричност, къде
е извършено нарушението, след
като се твърди,
че такова има и е извършено,
като сочи, че от приетата като доказателство по делото справка от Агенция „Пътна
инфраструктура” - град Кърджали се
установявало,
че на километър *** в посока към *** съществуват множество участъци, които били подробно изброени в тази справка, като била дадена
маркировката и указаните табели и ако се приемело и то
под условие за вярно това,
че нарушението е било извършено на участък километър ** плюс **, то видно
от справката на Агенция „Пътна
инфраструктура” - град Кърджали,
именно в този участък осовата линия
била прекъсната, което обосновавало и маневрата „изпреварване”, която
касаторът бил извършил.
На следващо място счита, че в наказателното
постановление било
допуснато и друго съществено процесуално нарушение, а именно - описаното в обстоятелствената част на същото не отговаряло на юридическата
такава в диспозитива му. Според касатора, така например, в обстоятелствената
част се сочело, че е предприел
маневра „изпреварване” без
да се убеди,
че ще успее
да заеме мястото си в пътната
лента и че това нарушение, според
наказателното постановление, било квалифицирано
като нарушение по чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от
ЗДвП, но в Закона за движение по
пътищата, в предл.5 на
т.5, ал.1 на
чл. 179 не се говорело за маневра
„изпреварване” без
да се убеди,
че ще успее
да заеме мястото си, като
същото предл.5 касаело нарушения,
които се извършват от водачите
на МПС-та при маневра разминаване.
Според касатора, нарушението, което
се твърди в наказателното постановление да е извършено от него, евентуално изпълнявало състава
на чл.179, ал.1, предл.6, но
не и предл.5 от
ЗДвП, т.е. категорично счита,
че е нарушено правото му на защита.
Твърди, че посоченото води до извода, че
атакуваното наказателно постановление страда от пороци, поради
което счита, че само на
процесуално основание същото следва да
бъде отменено. Счита,
също така, че освен посочените процесуални нарушения при съставянето на процесното наказателно
постановление, събраните писмени и устни доказателства в хода на първоинстанционното производство също не кореспондирали с така
описаното нарушение в наказателното постановление, поради което моли то
да бъде отменено
в цялост. По изложените в жалбата съображения касаторът моли съда да се произнесе по съществото
на спора и да постановите решение, с което да отмени наказателно постановление
№20-1300-000977 от 26.06.2020 год., издадено от началник сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР – Кърджали/НП е издадено от началник група в сектор
„Пътна полиция” - Кърджали/ в частта му, в която първоинстанционният съд го е потвърдил
– за наложеното наказание по т.1 – „глоба”, в размер на 150 лева, на основание
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, като
неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и да го потвърди останалата му част (?!?).
Касаторът Н.Х.А. от ***, редовно призован, се
явяла лично и с упълномощения си процесуален представител - адв.И.Б. от
АК-***,
която заявява, че поддържа изцяло жалбата
както е депозирана и на основанията, изложени в нея. Счита, че действително първоинстанционното
решение, в частта му, с която е потвърдено наложеното наказание на касатора, за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, за
порочно, най-малкото заради това, защото самото НП, атакувано в Районен съд –
Кърджали, страдало от съществени процесуални пороци, които подробно били изброени
в касационната жалба. Счита също, че така и не станало ясно, къде точно е
извършено нарушението, каквото е изискването на закона и ако се приемело, че
нарушението е извършено на този 321 км., то тогава фактическата част, описана в
НП, не отговаряла, както на доказателствата по делото, така и на юридическото
изписване за извършено нарушение, т.е. съществувала колизия между двете, което било
в полза на касатора в настоящия случай. Счита също,
че и от събраните гласни и писмени доказателства, не се установявало вмененото
на касатора нарушение, поради което намира, че така
или иначе, макар и съдът действително да направил опит да изясни и фактическа
обстановка, и мястото на извършване на нарушението, и времето, това не било
установено по никакъв начин. Сочи, че били кредитирани единствено и само показанията
на т.нар. „свидетел”, който установил, че евентуално касаторът
е извършил нарушението, като се събрали и данни, с оглед на това, че именно
този свидетел е бил причина за поведението на пътя, което било некоректно,
както от негова страна, както вероятно, и от страна на касатора,
но всичко това подлежало на доказване, което не било сторено в първата
инстанция. Моли настоящата инстанция да ревизира първоинстанционното
решение и ако евентуално се съгласи с доводите, които изложили, да го отмени в
тази му част, която е атакувана, като моли в тази връзка да бъдат присъдени
разноските, направени от касатора, в първата съдебна инстанция.
Касаторът Н.Х.А. също заявява, че иска да бъде отменено
наказанието му и по т.1 от обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по касация
- началник група в Сектор „Пътна
полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по
касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали предлага настоящата
съдебна инстанция да остави в сила
т.1 от НП, така, както
е описано в обжалваното от касатора решение.
Счита, че наведените доводи за недостатъчна конкретика за установяване
мястото на нарушението, както и твърденията, че не следвало да
се кредитират, в степента, в която е сторил районният съд, показанията
на свидетеля-очевидец, не почиват на
събраните доказателства пред първата инстанция
и не са в такова противоречие, особено свидетелските показания, които да наведат на
извода, че следва да бъде
отменено това НП, в частта му за
нарушението на
чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП. В
този смисъл счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и предлага настоящата съдебна инстанция да го
остави в сила.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание
всъщност е нарушение
на закона, т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваната
част на Решение №260118
от 21.12.2020 год., постановено
по АНД
№897/2020 год., Кърджалийският
районен съд
е потвърдил наказателно
постановление №20-1300-000977 от 26.06.2020 год.,
издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, в
частта му по т.1, с
която, на Н.Х.А.
от ***, с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.5/пето/
от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 150.00/сто и
петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР, са отнети
10/десет/ контролни точки. Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Н.Х.А.
от ***, с ЕГН **********, да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали, сумата в
размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба,
т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното
пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този
смисъл.
За да постанови
решението си, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на
09.06.2020 год. сутринта, свидетелят С. С. пътувал от *** към *** със служебен
автомобил, марка „Фолксваген Крафтер”, с
регистрационен номер ***. Движейки се по пътя в района на км.*** на ** път ***,
в посока към ***, видял, че движещият се след него товарен автомобил, марка
„Мерцедес Вито”, с рег.№ ***, предприел маневра изпреварване. В този момент
свидетелят С. намалил скоростта, тъй като там нямало видимост за насрещно
движещите се автомобили. По време на това изпреварване се появило превозно
средство, движещо се в насрещното пътно платно, при което, за да не стане
пътно- транспортно произшествие, водачът С. С. задействал спирачната уредба на
управлявания от него автомобил и след това отбил в дясно. Тогава подал сигнал
на единен европейски номер 112 за случилото се и продължил движението си по посока
към ***. На входа на града, на КПП - *** видял, че там бил спрян товарният
автомобил, марка „Мерцедес Вито”, с рег.№***, за който бил подал сигнала,
поради което той също спрял там. Водачът С. С. потвърдил пред служителя на РУ -
Кърджали Й. М., който бил на работа, за случилото се по пътя и предприетата
рискова маневра „изпреварване” от жалбодателя Н.А. По
този повод, на место бил извикан екип на сектор „Пътна полиция” - Кърджали, при
което дошъл свидетелят Т. У. Той изслушал и двамата водачи - С. С. и касаторът в настоящото производство – Н.А., след което съставил
срещу последния акт за установяване на административно нарушение в присъствието
на двамата водачи и на свидетеля Й. М., за нарушения по чл.42, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП и по чл.147, ал.1 от ЗДвП, който бил
подписан от жалбодателя А. с възражения. Въз основа
на този АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Тази
фактическа обстановка първоинстанционният съд е
установил и приел въз основа на свидетелските показания на Т. У., С. С. и Й. М.,
са които е посочил, че са еднопосочни и взаимно се допълват, а освен това, че С.
С. е и очевидец на нарушението, както и от писмените доказателства - акт за
установяване на административно нарушение №223668 от 09.06.2020 год., чиято доказателствена сила не била оборена, както и от Справки от
ОПУ - Кърджали. Районният съд е отбелязъл, че по
делото не са били събрани никакви други доказателства, оборващи описаните
по-горе факти.
Въз
основа на така приетата за установена от районния съд фактическа обстановка и
след извършения анализ и преценка на събраните и приобщени по делото писмени и
гласни доказателства, от правна страна районният съд е приел най-напред, че
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е
подадена на 15.07.2020 год. пред административнонаказващия
орган, което било видно от пощенското клеймо, т.е. спазен е бил законоустановения 7- дневен срок от датата на връчване на
наказателното постановление, което станало лично на 08.07.2020 година. На
следващо място съдът е приел, че както актът за установяване на административно
нарушение, така и наказателното постановление, са надлежно оформени и връчени
според правилата на ЗАНН. На следващо място е посочил, че за да представлява
едно деяние - действие или бездействие, административно нарушение или
престъпление, следва същото да е общественоопасно, да
е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната
разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на
обществена опасност на деянието и че ако липсва която и да е от тези основни
характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като
нарушение, респективно като престъпление.
По т.1 от наказателното постановление:
Районният съд е отбелязъл, че посоченият за нарушен
текст на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП задължава водача, след като е
подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение.
Приел
е, че от изложената фактическа обстановка безспорно е установено, че жалбодателят Н.А., в качеството му на водач на МПС, не е
изпълнил вмененото му законово задължение по повод на предприемане на маневра „изпреварване”,
при което е принудил изпреварваното от него пътно превозно средство да намали
скоростта си, по зависещи от волята и поведението на жалбодателя
причини, а именно – че не се е съобразил с правилата за движението по пътищата и
е създал опасност за движението и поради това, правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът е
посочил, че при правилно изяснена фактическа обстановка и при тези установени и
доказани факти, при което е намерил, че съставът на посоченото от наказващия
орган нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП е реализиран и че неспазването на
горното задължение, от своя страна е основание за налагане на санкцията по
чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП, както правилно било
квалифицирано и настоящото административно нарушение. Първоинстанционният
съд е посочил също, че административнонаказващият
орган е наложил предвиденото в наказателната разпоредба наказание в единствено
възможния размер и вид, а именно - глоба от 150 лева. Предвид изложено до тук районният
съд е приел, че следва наложеното наказание „глоба”, в размер на 150 лева, по
т.1 от обжалваното наказателно постановление, да се потвърди като правилно и
законосъобразно, тъй като е установено безспорно извършеното нарушение от жалбодателя, при спазване на установените процесуални
правила, при което е наложено и наказание в законоустановен
размер, при отчитане на всички относими към деянието
и дееца обстоятелства, поради което и е потвърдил процесното
наказателно постановление в тази му част.
При
извършената служебна проверка районният съд не е констатирал да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода
на административнонаказателното производство, като е
приел, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
че нарушенията са пълно описани с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при
които са били извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят. Приел е
също, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно,
какво деяние е осъществено от жалбодателя, кога е
извършено и каква е неговата правна квалификация и че не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Съдът е посочил, че даденото описание на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Решаващият състав на
районния съд не е споделил доводите на жалбодателя,
като е изложил съображения за това. В тази връзка е посочил, че е безспорно
установено, че жалбодателят А. е извършил нарушението
по т.1 от наказателното постановление, както че и не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения по ЗАНН, поради мотивите изложени
по-горе. На следващо място е посочил, че наложеното наказание по т.1 е в
единствено възможния законов размер, както и че мястото на нарушението също е
безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства. Приел е също,
че описаните факти по т.1 от обжалваното постановление съответстват на материалната
и на санкционната норма от Закона за движението по пътищата и че събраните
гласни и писмени доказателства кореспондират с описаното нарушение по т.1 от
наказателното постановление.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.63, ал.5, във вр.
с ал.3 от ЗАНН, съдът е намерил за основателно направеното искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на наказващия орган, като е приел, че следва жалбодателят да бъде осъден на плати на ответната страна
сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл.63, ал.5, във вр. с ал.3
от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
тъй като е счел, че производството не е с фактическа и правна сложност, както и
че по него не е налице явяване, а изготвяне само на писмено становище, поради
което юрисконсултското възнаграждение следва да се
присъди към предвидения минимален размер. Отбелязъл е,
че разноските за юрисконсулт следва да бъдат платени на ОДМВР - Кърджали, която
е юридическото лице и така, както е поискано по делото.
Настоящият
касационен състав напълно споделя установената и възприета от въззивния съд фактическа обстановка, както и правните изводи
на районния съд. Въззивният състав е събрал
относими към правния спор доказателства,
като е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Изложил е кратки и ясни мотиви кои
обстоятелства приема за доказани и е изложил съответните правни изводи, като при формирането
им не е нарушил
правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание,
поради което съдът намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че
решението е необосновано.
Във връзка с изложените в касационната жалба доводи, поддържани и в съдебно заседание,
съдът намира следното:
Както
в съставения срещу касатора А., така и в т.1 от процесното наказателно постановление, потвърдена с
обжалваното решение, като нарушена е посочена материалноправната
разпоредба на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която,
водачът, който
ще предприема маневра изпреварване е длъжен, след като е подал сигнал,
да се убеди,
че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване,
и че може да заеме място
в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да
го принуждава да намалява скоростта
или да изменя
посоката на движение. В словесното описание на нарушението,
както в АУАН, така и в НП, е описано, че касаторът,
на посочения път, при посочения километър, на посочената дата с управляваното
от него МПС „е предприел маневра изпреварване, без да се убеди, че ще
успее да заеме
мястото си в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство …, без да го принуждава
да намалява скоростта си …”, т.е. ясно е, че в случая става
дума за третата хипотеза на т.2 от ал.1 на чл.42 от ЗДвП, което между впрочем, изрично
е изписано като квалификация на деянието в съставения срещу касатора
АУАН серия GA №223668 от 09.06.2020 год. Тук
следва да се посочи, че нормата на чл.42 от ЗДвП се намира в Раздел IX, наименован „Изпреварване” от
Глава втора на ЗДвП, като в този раздел са регламентирани изискванията,
задълженията на водачите и забраните при извършването на тази маневра. Нормата
на чл.42 от с.з. въвежда задължения за водача, който ще предприеме маневра
„изпреварване”, т.е. това са задължения за водача, които той следва да
съблюдава и да изпълни, преди да предприеме тази маневра – регламентирани в
ал.1, т.1 и т.2, както и са регламентирани задължения и за водач, който
изпреварва, т.е. задължения, които той следва да съблюдава и да изпълни и по
време на извършване на маневрата „изпреварване” – регламентирани в ал.2, т.1, 2
и 3. Тук следва да се посочи, че тези разпоредби не уреждат и не регламентират,
дали тези задължения преди предприемането и по време на извършване на тази
маневра „изпреварване”, следва да се спазват и изпълняват от водача на
изпреварващото ППС на участък от пътя, на който е разрешено или респ., на
такъв, на който е забранено извършването на изпреварване. Изхождайки от
систематичното място на тези разпоредби следва да се приеме, че тези задължения
за водача следва да се съблюдават и изпълняват от него при извършването на тази
маневра на участък от пътя, на който не е забранено изпреварването, било то с
непрекъсната осева линия, било със забранителен пътен знак или и с двете.
Независимо от това обаче, тези задължения следва да се спазват и изпълняват,
дори и тази маневра да е предприета и да се извършва и на участък от пътя, на
който е забранено извършването й, като в този случай, от страна на такъв водач
ще е осъществен и друг състав на административно нарушение, предвид нарушената
забрана за изпреварване. В случая обаче, на касатора Н.А.
е вменено нарушение само на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП, без да му се вменява като
нарушение, че маневрата „изпреварване” е била предприета от него на участък от пътя, на който е забранено
извършването й. Предвид това съдът намира за несъстоятелни доводите в
касационната жалба, че в посочения участък от пътя, а именно път ** клас - №**,
на км.**, в посока към ***, съществували множество участъци, които били подробно
изброени в справката, представена от Агенция „Пътна инфраструктура” – град
Кърджали, като в същата била дадена и маркировката, указателните табели и пътни
знаци и че ако нарушението било извършено на км.***, то според тази справка, в
този участък осевата линия била непрекъсната и това обосновавало маневрата
„изпреварване”, която касаторът предприел, като
отново следва да се посочи, че на касатора Н.А. не е
наложено административно наказание „глоба” заради извършена маневра „изпреварване”
на участък от пътя, в който тази маневра е забранена, а заради неизпълнение на
задължението му по чл.42, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП,
а именно – че е предприел маневра „изпреварване”, без да се убеди, че ще
успее да
заеме мястото си в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта си.
Във
връзка с горното, неоснователни се явяват и оплаквания в касационната жалба,
поддържани и в съдебно заседание, в насока, че не било изяснено
с категоричност, къде
е извършено нарушението, след
като се твърдяло, че
такова има и е извършено. По повод това оплакване следва само
да се посочи, че както в съставения срещу касатора
АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, повече
от ясно е описано, че нарушението е извършено в община Кърджали, на път ** клас
№**, на км.**, в посока към ***. Следва само да се отбележи, че посоченото
място – км.** от път ** клас - №**, в посока от *** към ***, според
представената справка от Областно пътно управление – Кърджали към АПИ и
съответно, и снимка към нея, с означение на пътя и на този конкретен участък,
се намира на около 2.5 км. преди ***, а това село се намира на територията на
община Черноочене, от което пък следва, че и мястото на нарушението се намира
на територията на тази община Черноочене, а не на община Кърджали. Това обаче,
не е от съществено значение, доколкото мястото на извършване на нарушението има
отношение към определянето на местната подсъдност, т.е. компетентния районен
съд, който следва да разгледа евентуално подадена жалба срещу наказателно
постановление. Съдебният район на Районен съд – Кърджали, който е разгледал и
се е произнесъл по подадената срещу процесното
наказателно постановление жалба, обхваща териториите и на община Кърджали, и на
община Черноочене, поради което тази неточност в описанието на мястото на
извършване на нарушението категорично не е от съществено значение и не се
отразява на законосъобразността на наказателното постановление.
Неоснователно,
на следващо място е и твърдението в касационната жалба, че събраните писмени и устни
доказателства в хода на първоинстанционното производство не кореспондирали с така описаното
нарушение в наказателното постановление и че от тези събрани доказателства, не се установявало вмененото на касатора
нарушение.
Съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове имат доказателствена сила до доказване
на противното. С оглед разпоредбата
на чл.189, ал.14 от ЗДвП, че ЗАНН се
прилага само за неуредените въпроси по издаването
и обжалването на наказателните постановления, съдът се е съобразил
с формалната доказателствена
сила на АУАН по отношение на
посочените в него фактически обстоятелства. Освен
това, съдът е проявил необходимата процесуална активност и е призовал и
съответно, разпитал като свидетел и лицето С. И. С., водач на другото ППС, който
е очевидец на извършеното от касатора А. нарушение и
който е подал сигнала до тел.112. В съдебно заседание, проведено на 07.10.2020
год., този свидетел е дал изключително подробни показания, в които детайлно е
обяснил обстоятелствата относно времето, мястото, както и всички други
обстоятелства, свързани с пътния участък и поведението на касатора
като водач на посоченото ППС, вкл. е описал подробно и всички детайли преди, по
време и след извършването на самото нарушение. Съвсем правилно, предвид това,
показанията на този свидетел са били кредитирани от решаващия състав на районния
съд, като тези показания безспорно установяват фактическата обстановка по
случая такава, каквато тя е описана в съставения АУАН и в процесното
НП, като наред с това, районният
съд е съобразил и показанията на разпитания по
делото актосъставител при установяване на фактическата обстановка. В тази връзка следва да се
посочи, че жалбодателят не е оборил или опровергал фактическите констатации
в АУАН, т.е. презумптивната дозателствена сила
на съставения АУАН не е била оборена от
страна на жалбодателя. От процесуалния му представител е било направено едно
единствено доказателствено искане - за представянето
на справка от ОПУ – Кърджали към АПК, относно пътната маркировка в посочения
участък от този път ** клас №**, съответно относно наличието на прекъсната или
непрекъсната линия осева линия, с оглед наличието на забрана за извършването на
маневрата „изпреварване”. Както бе обосновано и по-горе, тази справка по
никакъв начин не разколебава фактическите констатации,
описани в съставения
срещу касатора А. АУАН, доколкото не се касае за
извършено деяние, свързано с нарушаване на въведена в този участък от посочения
път забрана за изпреварване, а за съвсем друго нарушение – такова по чл.42,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
Несъстоятелно
е най-сетне и оплакването, че описаното в т.1 на процесното
НП деяние било неправилно квалифицирано по чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от
ЗДвП, а трябвало евентуално да бъде
квалифицирано по предл.6 на т.5 от ал.1 на същия текст.
Нормата на чл.179, ал.1, т.5
(изм.,
ДВ, бр.60 от 2012 г., в сила от
07.08.2012 г.) от ЗДвП гласи, че се
наказва с глоба, в размер
150 лева, който не
спазва предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство,
за разминаване, за изпреварване
или за заобикаляне,
ако от това
е създадена непосредствена опасност за движението.
Видно е, че нормата съдържа в себе си няколко хипотези, като една от тях е, че
посоченото в абсолютно определен размер наказание „глоба” от 150 лева, се
налага на всеки, „който не спазва правилата
за изпреварване”, като това, по разбиране на настоящия съдебен състав, е
именно предложение 5-то/пето/ от нормата. Нарушената от касатора
Н.А. разпоредба на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП въвежда именно едно такова правило
за изпреварване, което не е било спазено от него, поради което и съвсем
правилно същият е санкциониран на основание посочената санкционна норма, с
предвиденото в абсолютен размер наказание „глоба” от 150 лева. Предвид това съдът
намира и това твърдение на касатора за неоснователно
и недоказано, като счита, че решението в
обжалваната му част не противоречи на материалния закон.
Ето защо, с оглед на
всички
изложени по-горе съображения, касационната инстанция в настоящия съдебен
състав намира касационната жалба на Н.Х.А. от ***, подадена
чрез адв.И.Б. от АК-***, за неоснователна
и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода,
че решението на Кърджалийския районен съд в
обжалваната му част,
като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, следва с решението по настоящото дело
да бъде оставено в сила.
От
страна на ответника по касационната жалба не са претендирани
деловодни разноски, а такива не са и сторени от него в производството пред
настоящата инстанция, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във вр. с
чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/
от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260118 от 22.12.2020 год., постановено по АНД №897/2020 год. по описа на Кърджалийския
районен
съд, В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено наказателно постановление
№20-1300-000977 от 26.06.2020 год.,
издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, в
частта му по т.1, с която на Н.Х.А. от ***, с ЕГН **********, на основание
чл.179, ал.1, т.5, предл.5/пето/ от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба”, в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева и на основание
Наредба №Iз-2539 на МВР, са отнети 10/десет/ контролни
точки, за извършено виновно нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Закона за движение
по пътищата.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.