Решение по дело №5803/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2305
Дата: 17 декември 2021 г.
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20215330205803
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2305
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330205803 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000636/ 09.08.2021г. на
Директора на РД “АА” - гр. Пловдив, с което на Айд. Р. К., ЕГН **********,
на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 пр. 2 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/ ,
е наложенo административно наказание глоба в размер на 1000 /сто/ лв. за
извършено административно нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл. 7 ал. 1 т. 5 б. „в“ от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
Жалбоподателят, Айд. Р. К., по съображения, изложени в жалбата моли
съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание
и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – РД „АА” - Пловдив, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
1
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Айд. Р. К.,
за това, че на 13.07.2021г. служители към РД „Автомобилна
администрация“Пловдив, били изпратени в с. Белащица, тъй като имало
протест на жителите от селото и били блокирали няколко камиона, които
извозвали инертни материали от кариерата, намираща се малко след селото.
Сред камионите, бил и процесният товарен автомобил „Ман ТГС, категория
N3, с рег. № ***. Водачът му – жалбоподателят Айд. Р. К., извършвал превоз
с него на товар /инертни материали – фракция 0/40/ от обект Белащица, за
собствена сметка, със заповед № 104/13.07.2021г. Свид. И.С., на длъжност
„ст. инспектор“ при РД „АА“ - Пловдив извършил проверка на конкретния
товарен автомобил и водача му и в хода на същата установил, че МПС е с
четири оси, с две управляеми оси, при измерено разстояние между осите 1,40
м на двойната задвижваща 3-та и 4-та ос на товарния автомобил. Сумата от
натоварване на двойната задвижваща ос била 21 460 кг, при максимално
допустимо натоварване на оста 19 т., видно от кантарна бележка № 124 от час
12:26 на 13.07.2021г. на ИА „автомобилна администрация гр. София.
Измерването било осъществено с техническо средство – електронна мобилна
поосова везна тип DЕWI № **********, със стикер за годност до месец април
2022г. и със сертифицирана рулетка BMI Vario 5 M № 1357, с което били
надвишени установените норми от МРРБ, респ. претоварване с 2 460 кг.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №
287408 от 13.07.2021г., съставен от свид. И.С., като отразената в същото
фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в
АУАН.
Тази фактическа обстановка се установява от писмените доказателства
поделото, както и от гласните доказателства – показанията на разпитания в
качеството на свидетел – актосъставителя С., който потвърждава авторството
на АУАН и направените в него констатации.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства, служещи за
установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя *** нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от
ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
2
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно чл. 139,
ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС сумата от
нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато
рaзстоянието между осите е от 1, 3 включително до 1, 8 m е 18 t (19t)19 000
кг. В случая двойната задвижваща ос на управлявания от К. товарен
автомобил „Ман“ бил с натоварване от 21 460 кг, при максимално допустимо
натоварване на оста от 19 000 кг., с което камионът е бил претоварен с 2 460
кг, при измерено разстояние между осите от 1,4 м.
Посоченото се потвърждава от показанията на актосъставителя,
разпитан в качеството на свидетел, както и от писмените доказателства по
делото.
Изрично се сочи какви са били измерените разстояния между осите, и
сумата от натоварването им, както и максимално допустимата такава,
съгласно нормите на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Посочено е и какво е
реално измереното натоварване на двойната задвижваща ос, което надхвърля
допустимите стойности, както и съгласно кои норми на сочената наредба са
максимално допустимите стойности и какви са те. Обстоятелствено е описано
ППС-то, както и неговите технически параметри, както и при какви
обстоятелства, къде и на коя дата е осъществено нарушението. Отразена е
както точна дата и час, така и местоположението на МПС-то при спирането
му и с какво е било натоварено. Процесното нарушение касае конкретно и
единствено натоварването на двойната задвижваща ос на товарния автомобил,
а не и неговите размери както и обща маса, които така или иначе са известни
на жалбоподателя, така че възраженията в насока липса на описание на
фактическата обстановка са неоснователни.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че е спазил
разпоредбата по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, доколкото лично той признава, че
към момента на проверката не е имал документ за платена такса за ползване
на пътя, а същата била платена след самата проверка и съставянето на АУАН,
видно и от квитанция за платени такси в Република България №
115011510034872, издадена на 13.07.2021 г. в 13:05:51 часа. Обстоятелството,
че жалбоподателят е направил стъпки за издаването на такава след съставяне
на АУАН, не може да обуслови освобождаване му от отговорност, би имало
значение единствено при индивидуализацията на наказанието му. Всъщност
от значение е натоварването на двойната ос, а не общата стойност на теглото
на товарния автомобил.
3
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т.
5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и е наложено наказание по реда чл. 177, ал.
3, т. 1 от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с глоба от 500 до 3000 лв.
водач, който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Настоящият състав констатира, че не е било посочено точното предложение в
санкционната норма, тъй като относимото в случая е предложение 3, а не 2,
но съдът счита, че това не е накърнило правата на жалбоподателят, тъй като
не е необходимо да бъде посочено изрично предложение, изречение и прочие,
доколкото текстово е изписано правилно приетото от АНО административно
нарушение. Отделно от това в Закона за нормативните актове е посочено, че
правните норми се състоят единствено от членове, алинеи, точки и букви към
точките. Никъде в правораздаването не е въздигната като законодателна
техника посочване на предложения, изречения, хипотези и алтернативи. В
този смисъл допуснатото нарушение е несъществено.
В случая наказващият орган е наложил глоба в размер от 1000 лева
над определения в закона минимум, която се явява несъразмерно тежка. По
делото няма доказателства за други такива нарушения на жалбоподателя по
влезли в сила административни актове за ангажиране на неговата
отговорност, заплатена е впоследствие и пътна такса, представляваща
разрешително за движение по пътя на извънгабаритното ППС. Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде намален размерът на
наложеното наказание до предвидения в закона минимум от 500 лв., който
размер се явява справедлив и отговарящ на обществената опасност на
извършеното нарушение и на дееца.
Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска обществена
опасност от типичната такава за този вид нарушения. Коментираните по-горе
смекчаващи обстоятелства са значими за индивидуализацията на наказанието
и налагането на глобата в минимален размер, но не могат да обусловят
освобождаване на нарушителя от отговорност. От друга страна накърнените
обществени отношения са с особена важност - надвишаването на нормите на
Наредбата повишава рисковете за повреждане и преждевременно износване
на пътната инфраструктура.
При извършената служебна проверка не се откриха съществени
процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на атакуваното НП.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
4
атакуваното Наказателно постановление № 36-0000636/ 09.08.2021г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация” - гр. Пловдив, с което на
Айд. Р. К., ЕГН **********, на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДП/, е наложенo административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 139 ал. 1
т. 2 пр. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл. 7 ал. 1 т.
5 б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, следва да бъде ИЗМЕНЕНО, като
наложената глоба бъде намалена на 500 лева.
Не е направено искане за присъждане на разноски по делото, съответно
не са представени доказателства за това, при което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000636/ 09.08.2021г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация” - гр. Пловдив, с което на
Айд. Р. К., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДП/, е наложенo административно наказание глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лв. за извършено административно нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл.
7, ал. 1, т. 5 б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС като НАМАЛЯВА размера на ГЛОБАТА
на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5