Определение по дело №5428/2020 на Софийски градски съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…………/21.08.2020г., гр. София

 

Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 5428 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.577 ал.1 от ГПК вр.чл.32а от Правилника за вписванията/ПВ/.

Образувано е по частна жалба от „С.“ ЕАД ***, подадена чрез пълномощник – адв. Видолов срещу отказ за вписване на договор за цесия по заявление с вх.рег.№ 26162/28.05.2020г., обективиран в определение № 595/28.05.2020г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като неправилно съдията по вписванията е приел, че към заявлението не е представен договорът за цесия от 19.12.2019г. в достатъчен брой екземпляри. Излага се, че между „ПИБ“ АД като цедент и „С.“ ЕАД като цесионер, на 19.12.2019 г. е сключен рамков договор за цесия, придружен от 3 договора за цесия към него, с които се прехвърлят пакети от вземания, индивидуализирани в подписани на същата дата общо 284 приложения, всяко от които с нотариална заверка, доколкото представляват отделни договори за цесия. в които са индивидуализирани вземанията и техните обезпечения от значение за вписването, а относимото в случая Приложение № 187 към договора за цесия е представено от заявителя в два екземпляро. Поддържа се, че тъй като на вписване подлежи договора за цесия, не е необходимо представяне на заявлението за вписване в два екземпляра и че не актът, подлежащ на вписване, а молбата по чл.17 ПВ следва да съдържа данни за ипотекарните длъжници, като няма изискване същата да е нотариално заверена. Твърди се, че незаконосъобразно е отказано вписване поради несъществуването  на посочения от заявителя длъжник в ТРРЮЛНЦ. Прави се искане за отмяна на обжалвания отказ  и съдът да разпореди вписване на представения към заявлението договор за цесия.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и след запознаване с приложените доказателства, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена в законоустановения срок и от лице,с правен интерес от обжалването му, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение е отказано поисканото вписване, като е прието, че в представения рамков договор, представен само в един екземпляр, не е индивидуализирано обезпеченото вземане, което се прехвърля, а представеното приложение № 187 не може да бъде възприето като част от рамковия договор или допълнителния договор за цесия; молбата е подадена в един екземпляр, като по този начин не е спазена разпоредбата на чл.3 от ПВ и чл.8 ал.2 от ПВ; в молбата не е посочена сигнатурата на вписването на договорната ипотека, по която се иска отбелязване, като е недопустимо с една молба да се иска отбелязването по шест договорни ипотеки. На последно място е посочено, че в търговския регистър липсва регистрирано дружество „А.“ ООД, ЕИК:******, поради което липсва ясна индивидуализация на ипотекарния длъжник.

Съобразно нормата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т.6 от Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г., постановено по тълк.д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл.6 ал.1 б.„а” и б.„в” от ПВ съдържание – проверка за идентификация на страните и имота. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон. В тълкувателното решение изрично е посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията следи само за спазване на правилото на чл.3 ал.1 от ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в обикновена писмена форма.

В случая представения за вписване акт представлява договор за цесия от 19.12.2019 г. на вземане от „ПИБ“ АД, ЕИК:******като цедент на „С.“ ЕАД, като цесионер, с длъжник „А.“ ООД с нотариална заверка на подписите, като в заявлението е посочено, че същият е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с нотариален акт № 023, том I, рег.№ 461, дело № 018 от 2011г. на нотариус В. А., рег.№ 048, като е описан и имота, но нито в рамковия договор, нито в представеното от заявителя Приложение № 187 към Договор за цесия № 1 от 19.12.2019г. към рамковия договор не фигурира посочения от заявителя нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 023, том 1, рег.№ 461, дело № 018/2011г. но нотариус В. А., представен към заявлението, по което е постановен отказа.

Предвид разпоредбата на чл.166 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.4 б. „л“ от ПВ, договорът за ипотека се сключва под формата на нотариален акт и чрез вписване в имотния регистър, като съгласно чл.171 от ЗЗД прехвърлянето на вземане, което е обезпечено с ипотека, за да има действие, трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписано в имотния регистър. В чл.17 ал.1 от ПВ е предвидено, че вписването на актовете по чл.171 от ЗЗД, първия от които е прехвърлянето на вземания, става по молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от два екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването. Според ал.2 на с.р. молбата трябва да съдържа: данните, посочени в чл.6 ал.1 б."а", на молителя, основанието /документа/ за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, или молбата за учредяване на законната ипотека, върху които ще се направи вписването.

В настоящия случай заявителят не е подал молба в два екземпляра, доколкото, както сам твърди, единият екземпляр от нея му е била върната, а непредставянето на необходимия брой преписи от документите представлява нередовност на молбата за вписване, като съдията по вписванията не може да дава указания за отстраняването й, доколкото разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК е неприложима в това производство. Съдът, счита, че представените с молбата документи не удостоверяват прехвърлянето на конкретно обезпечено с посочения в молбата недвижим имот вземане, доколкото приложеният към него нотариален акт за учредяване на договорна ипотека не фигурира в приложение № 187 към договора за цесия, по който се иска отбелязване на обстоятелството, че вземането се прехвърля., поради което и частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от „С.“ ЕАД *** срещу отказ за вписване по заявление вх.рег.№ 26162/28.05.2020г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, обективиран в определение № 595/28.05.2020г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     

 

                                                                                           2.