ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8644
гр. С., 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110107130 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. Р. П. срещу СО
Предявен е иск за установяване по отношение на СО че тя не е собственик на
поземлен имот с идентификатор *****.****.*** и площ от 839 кв. м., находящ се в гр.
С., район "В" в. з. "Чк".
Ищецът твърди, че от 2004 г. владеел постоянно, непрекъснато, необезпокоявано
и явно процесния поземлен имот с идентификатор *****.****.*** и площ от 839 кв.
м., находящ се в гр. С., район "В" в. з. "Чк", стар номер ***, кв. *, парцел ****, при
съседи поземлени имоти с идентификатори *****.****.***, *****.****.***,
*****.****.***, *****.****.*** и *****.****.*** Владението на имота било
предадено на ищеца от З.Г.П. по силата на предварителен договор за покупко -
продажба, който бил сключен на 01.07.2003 г. Предмет на договора била покупко -
продажбата на вилно място с площ от 800 кв. м. във вилна зона "Чк", кадастрален лист
***, заедно с вилна сграда със застроена площ 51,38 кв. м., представляващо имот с пл.
номер ***. Окончателен договор между страните по предварителния договор не бил
сключен поради невъзможността по удостоверителния документ за собственост на
продавача /Нотариален акт № **, том *, дело 568/1959 година/ да се идентифицирало
местоположението на недвижимия имот и да се удостоверяла идентичността му с имот
по кадастралния и регулационния план, действащ към 2003 г. В неодобрения
кадастрален план на гр. С., който бил изработен в края 70-те – началото на 80-те
години на ХХ-ти век, имотът бил отразен с номер ***, кадастрален лист 585. В плана
за регулация на в. з. "Чк", одобрен с Решение № 99 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на
Столичен общински съвет, за процесния имот бил отреден УПИ XIII-***, кв. *, с площ
1
867 кв. м. При одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри през
2010 г. поземленият имот бил отразен с идентификатор *****.****.***. и граници
съгласно материализираната на място ограда. Ищецът твърди, че придобил имота през
2014 г. след 10-годишно недобросъвестно владение, което осъществявал постоянно,
непрекъснато, необезпокоявано и явно. През 2017 г. ищецът инициирал процедура при
нотариус М.К. за снабдяване с удостоверителен документ за правото му на
собственост върху процесния имот, като в тази връзка отправил искане с вх. № РВТ17-
ГР94-5302/17.11.2017 г. до кмета на СО район "В" за удостоверяване на факта, че
имотът не бил общинска собственост. Въпреки многократните искания на ищеца,
общинската администрация не издала поисканото удостоверение. През 2023 г. ищецът
отново входирал искане с вх. № РВТ23-МД94-15/27.04.2023 г. до кмета на район "В"
СО за удостоверяване на факта, че имотът не бил общинска собственост. По повод на
така подадената молба било издадено удостоверение с изх. № РВТ23-МД94-15/2/-
06.06.2023 г. от кмета на района, съгласно което за процесния поземлен имот бил
издаден Акт за общинска собственост № 4081/31.03.2023 г. Ищецът поддържа, че
актуването на процесния имот представлявало пречка да бъде приключена
инициираната от него процедура за снабдяването му с удостоверителен документ за
собственост върху имота. Твърди, че правото на собственост на СОне възниквало по
силата на съставения акт за общинска собственост, който имал само декларативно
действие относно право, вече възникнало по силата на някой от предвидените в закона
способи за придобиване на вещни права. Излага твърдения, че общинската
собственост върху един имот не зависела от това дали той бил актуван, а дали
общината била доказала осъществяването на фактическия състав на конкретното
придобивно основание, на което се позовавала. Ищецът сочи, че СОнямала правно и
фактическо основание за придобиване на процесния имот, който бил неправилно
актуван като такъв и следвало да бъде отписан от актовите книги за общинска
собственост, а самият акт - да бъде отмени. Ищецът отправя искане за уважаване на
предявения от него срещу СОотрицателен установителен иск за собственост и за
присъждане в негова полза на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който СОподдържа, че предявеният иск
бил неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва релевираните в исковата молба
твърдения на ищеца за притежавано от него право на собственост върху процесния
имот, както и придобивното основание, на което той се е позовавал, като е направено
възражението, че не била изтекла погасителна давност в негова полза. СОподдържа, че
процесният имот бил общинска собственост въз основа на Акт за частна общинска
собственост № 4081/31.03.2023 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал. 2 ЗОС, вр.
чл. 30 ЗСПЗЗ. Твърди, че ищецът не представял доказателства за реализирана
процедура по чл. 27 ЗСПЗЗ, а имотът бил общинска собственост още от 2003 г., като
2
бил включен в счетоводните активи на общината, както и в Информационната система
за общинска собственост. В отговора са изложени и подробни твърдения, че общинска
собственост не можела да се придобива по давност. Ответникът моли предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен, като в полза на общината бъдат присъдени
сторените разноски в хода на производството.
По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът
намира, че като доказателства по делото трябва да бъдат допуснати приложените към
исковата молба и към отговора на исковата молба писмени документи. На ответника
следва да се предостави възможност да уточни направеното с отговора на исковата
молба оспорване на приложените към исковата молба предварителен договор за
покупко-продажба от 01.07.2003 г. и декларация от 12.05.2016 г., тъй като твърди, че е
оспорва автентичността, т. е. авторството на документите, а като основание за
оспорването сочи неосъществяването на отразените в тях факти, т. е. твърди невярност
на документите. До разпит при режим на довеждане следва да бъдат допуснати двама
свидетели на ищцовата страна за обстоятелствата относно упражняваното от ищеца
давностно владение върху имота, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено спрямо ищеца Й. Р.
П., че СО не е собственик на поземлен имот с идентификатор *****.****.*** и площ
от 839 кв. м., находящ се в гр. С., район "В" в. з. "Чк", стар номер ***, кв. *, парцел
****, при съседи поземлени имоти с идентификатори *****.****.***, *****.****.***,
*****.****.***, *****.****.*** и *****.****.***
Между страните няма безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и
обстоятелства по делото.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
че е упражнявал в продължение на повече от 10 години явно, необезпокоявано и
непрекъснато давностно владение върху процесния имот, считано от 2004 г.,
включително и към датата на съставяне на Акт за общинска собственост №
3
4081/31.03.2023 г.;
че към момента на актуването на процесния имот като общински /31.03.2023 г./,
както и към началния момент на упражняваното от ищеца давностно владение
/2004 г./, процесният поземлен имот е имал собственик, различен от общината;
в случай че ответникът докаже, че процесният поземлен имот е бил част от
имуществото на заличена организация по § 12 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ – да докаже, че спрямо процесния имот се е развила
процедура по чл. 27 ЗСПЗЗ;
всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или
възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ответника е да докаже:
че е придобил правото на собственост върху процесния поземлен имот на
посоченото в Акт за общинска собственост № 4081/31.03.2023 г. основание /чл. 2,
ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал. 1 ЗС, вр. чл. 30 ЗСПЗЗ/, като установи при условията на
пълно и главно доказване, че процесният поземлен имот е бил част от
имуществото на заличена организация по § 12 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗСПЗЗ, т. е. от трудовокооперативни земеделски стопанства и
земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от преходните и
заключителните разпоредби на Закона за кооперациите, или от организации и
фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за ползуването на земята и
осъществяване на селскостопанската дейност и Указ № 56 за стопанската
дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС,
ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти, или от кооперации,
регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл.
33, ал. 3 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска
земя;
че имотът е бил предаден на общината по реда на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ;
обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на теклата в полза на ищеца
придобивна давност;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на ответника, че не сочи и не представя доказателства за
обстоятелствата, че е придобил правото на собственост върху процесния поземлен
имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал. 1 ЗС, вр. чл. 30 ЗСПЗЗ, както и че
същият е бил предаден на общината по реда на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
4
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно
приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и
извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора,
следва да уведомят за това съда.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
към отговора на исковата молба писмени документи.
ДОПУСКА до разпит в първото по делото открито съдебно заседание двама
свидетели при режим на довеждане на ищеца за установяване на обстоятелствата
относно изложените в исковата молба твърдения за упражнявано давностно владение
върху процесния поземлен имот, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да уточни дали
оспорва автентичността или оспорва верността на представените от ищеца с исковата
молба договор за покупко-продажба от 01.07.2003 г. и декларация от 12.05.2016 г.
При неизпълнение на указанията в срок съдът ще приеме, че направеното с
отговора на исковата молба оспорване касае верността на двата документа, като
същото ще бъде обсъдено с крайния акт по същество на производството.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2025
г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените
със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба
5
оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6