Р Е
Ш Е Н И Е № 899
09.07.2019г, гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в публичното заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:Фаня
Рабчева
Велина
Дублекова
С участието на секретаря
П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 1058/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.2 и сл.ГПК.
Делото е
образувано по постъпила жалба от Б.Л.С. с посочен адрес: *** наложена възбрана
върху ½ ид.част от поземлен имот
с идентификатор № 12526.3.364, по КККР, одобрени със заповед №
РД-18-468/15.02.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ от 2 442 кв м, находящ се в с.В***,
Община „Баните“, Смолянска област, с трайно предназначение на територията :
земеделска, с начин на трайно ползване :
нива, при описани граници, ведно с построената в поземления имот двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 112 кв м, ведно с построената в
поземления имот двуетажна полумасивна селскостопанска сграда, със застроена
площ от 100 кв м, вписана в Служба по вписванията гр.Смолян под Акт № 45, том
1, дв. вх.рег. № 274 от 15.02.2019г. по
изп.д.№ 20138210401062 по описа на Петко Илиев с рег.№ 821 на КЧСИ с район на
действие ОС-Пловдив. Жалбата изхожда от
трето лице, претендиращ права на собственост върху имота, узнал за
принудителното изпълнение на заявената дата 29.03.2019г. По изложени доводи в
жалбата се оспорва наличието на право на собственост на длъжника по изп.дело Л.Х.Ч.
поради направен отказ от наследство от същия, представен в приложение към
жалбата.
Постъпило
е писмено възражение от И.Й.Й., взискател по изпълнителното дело, с посочен
съдебен адрес: адв.С.Т.,*** , с което оспорва допустимостта и основателността
на жалбата във връзка със срока за подаване на жалбата, както и наличието на
хипотезата на чл.435, ал.4 ГПК относно
осъществяването на фактическо владение върху имота от третото лице,
както и с доводи относно това, че отказът от наследство няма обратно действие.
Постъпил
е писмен отговор по жалбата от ответника по нея
Л.Х.Ч., длъжник в изпълнителното производство, заявява становище за
основателност на жалбата.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Петко Илиев, в които се излага
становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства , във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Изпълнителното
производство е образувано от И.Й. *** за събиране на вземане по изп.лист от 16.08.2013г. , издаден по ч.гр.д.№
13334/2013г. по описа на РС-Пловдив против Л.Х.Ч. ***.
За
обезпечаване вземането по изпълнителното дело е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника,
придобит по наследствено правоприемство от наследодателя, починалия му баща Х.
Ю. Ч., представляващ ½ ид.част от
ПИ с идентификатор 12526.3.364 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-468/
15.02.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в с.****, община Баните, област Смолян,
местност „****“, целият с площ от 2 442 кв м, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при описани граници,
ведно с построената в поземления имот двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 112 кв м, ведно с построената в ПИ двуетажна полумасивна
селскостопанска сграда със застроена площ от 100 кв м, вписана в Служба по
вписванията гр.Смолян с Акт № 45, том1, дв.вх.рег. № 274 от 15.02.2019г.
Съгласно
чл.436, ал.1, пр.2 ГПК за третите лица срокът за обжалване действията на
съдебния изпълнител започва да тече от узнаването им. В случая жалбоподателят
като трето за изпълнението лице заявява твърдение за узнаване за наложената
върху посочения недвижим имот възбрана на датата 29.03.2019г. във връзка със
снабдяване на съответни документи за имота. За установяване на твърдението са
ангажирани от жалбоподателя гласни доказателства като е разпитан свидетеля Н. Л.
С.. Свидетелят заедно с братовчед си / жалбоподателя / Б.С. узнали за
наложената възбрана върху процесния имот на датата 29.03.2019г. във връзка
с снабдяване с документи от Община
Баните. В тази връзка към жалбата са приложени удостоверение за декларирани
данни от Община Баните, област Смолян от 20.03.2019г., с което е удостоверена
липсата на декларирани данни по чл.14 ЗМДТ за собственост и ползване, както
и Удостоверение за данъчна оценка по
чл.264, ал.1 ДОПК от 02.04.2019г. на Община Баните, област Смолян, с което е
удостоверена данъчната оценка на имота. Следователно твърдението за момента на
узнаване относно наложената възбрана върху процесния имот в контекста на
представените писмени доказателства,
представляващи снабдяване с документи за удостоверяване на данни за имота от
общинската администрация в периода предхождащ и следващ заявения момент на
узнаване, се приема за логично достоверно, поради което жалбата от гледна точка
на преклузивния по чл.436, ал.1, пр.2 ГПК едноседмичен срок като подадена в
срок и процесуално допустима.
Съгласно
чл.435, ал.4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител
само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на възбраната се
намират във владение на това лице. За установяване наличието на предпоставките
на цитираната разпоредба е разпитан посочения по-горе свидетел Н. Л. С.. От
същия се депозират показания освен за наследствения характер на имота, в който
наследодателят на длъжника живял до 2016г., след което жалбоподателят и
неговите родственици по съребрена линия /братовчеди/ ходили в имота през
почивните дни / събота и неделя/, като през лятото е престоявал повече.
От гледна
точка на възраженията за неосъществявано владение от страна на жалбоподателя
върху процесните имоти, каквото е изискването на фактическия състав на
разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК, следва да се отбележи, че се приема в
съдебната практика / в т.ч. Определение № 495/ 18.09.2015г. постановено по
ч.гр.д.№ 511/ 2015г. по описа на Апелативен съд –Пловдив / принципно
при установено право на собственост от третото лице върху процесен/и недвижим/и
имот/и , последните в случая в съсобственост с длъжника в изпълнителния процес
съобразно представените данни към момента на налагане на възбраната, в което
право на собственост по силата на
включеното в него правомощие за ползване на имота, то се приема да е налице и реализиране
на фактическа власт върху имота. Включително в насока цитираната съдебна
практика се приема от съдебния състав,
че осъществяване на фактическата власт би могло да се реализира лично или чрез
другиго. В случая безспорния наследствен характер на процесния имот при наличие
на множество съсобственици не предполага съвместно му обитаване от всички,
поради което спорадичното пребиваване на някои от съсобствениците в имота
съставлява осъществяване на фактическа власт
от всеки лично за себе си и съответно чрез други в моментите, в които
някои от другите съсобственици осъществяват фактическа власт върху него. В тази
насока са и показанията на разпитания по делото св.Н. Л. С. относно посещението
на имота от различни съсобственици в периода след смъртта на наследодателя на
длъжника. Следователно следва да се приеме, че жалбата при условията на чл.435,
ал.4 ГПК се явява допустима с оглед реализиране на фактическа власт от
съсобствениците по наследствено правоприемство върху имота след периода от
2016г. насетне / вкл. към момента на налагане на възбраната 15.02.2019г./, сред които и настоящия
жалбоподател Б.С..
Следващия
спорен по делото въпрос с оглед възражението на ответника по жалбата чрез
проц.си представител относно представения по делото удостоверен отказ от
наследство от страна на длъжника, обективиран в съдебно удостоверение изх.№ 9/19.03.2019г. на РС-Смолян, в насока
на това, че същият няма обратно действие.
Повдигнатия въпрос засяга въпроса относно действието на извършения от
длъжника отказ от наследството спрямо кредитора, в която насока следва да се
отбележи, че действително удостовереният по делото отказ от наследство на
починалия наследодателя на длъжника – Х. Ю. Ч., бивш жител ***, починал на
03.03.2016г, е извършен на 19.03.2019г. и съответно след вписването на
15.02.2019г. на наложената от съдебния изпълнител възбрана. Следва да се
съобрази обаче съществуващата към настоящия момент задължителна тълкувателна
практика по Тълкувателно решение № 148
от 10.ХІІ.1986г. на ОСГК с оглед изразяване на становището относно
противопоставимостта на кредитора на извършения след налагане на възбраната в
изпълнителното производство отказ от наследство и моментът, от който това
действие поражда своето действие. Така именно според нормативното тълкуване,
това е моментът на откриване на наследството, в случая смъртта на наследодателя
на длъжника – 03.03.2016г. Следователно и доколкото се приема с посочената
тълкувателна практика, че длъжникът няма и не е имал качеството на наследник,
то същият като се е отрекъл от наследството, не е придобивал и не е притежавал
права върху последното, поради което и отказът от наследство не съставлява акт
на разпореждане с включените в наследственото имущество имоти, вкл. процесния.
Последното налага правния извод за неприложение на уреденото с разпоредбата на
чл.452, ал.2 ГПК ограничително действие
за действителност на извършвани от
длъжника разпореждания с правата върху възбранен имот след вписване на
възбраната, доколкото, както се обоснова по-горе, с оглед извършения отказ от
длъжника и началния момент на неговото действие - от момента на откриване на
наследството, не се касае за действие на разпореждане от страна на длъжника с
процесните имоти, което да се явява извършено след вписване на наложената
възбрана. По тези съображения и следва приложение на правната последица на
чл.53 от Закона за наследството, а именно с отказа от наследство от длъжника Л.Х.Ч.,
се уголемява дела на останалите наследници.
Видно
от преписката по изпълнителното дело / л.271-272/ процесният имот е бил обект
на реституция и на това основание е бил възстановен на наследниците на Ю. Х.Ч.,
сред които и праводателя на настоящия длъжник по делото Л.Х.Ч. – Х. Ю. Ч.,
първият отказал се от наследството по представеното удостоверение в тази
насока. Действително по изп.дело е било
представено удостоверение изх.№12/19.02.2019г. на Община Баните, област.Смолян,
в което наследодателката на жалбоподателя Ф. Ю. С. - не фигурира като наследник
на починалият общ наследодател на страните Ю. Х.Ч.. Пред съдебната инстанция се
представя по-подробно Удостоверение изх.№ 17/ 26.02.2019г на община Баните, с
което първоначалното удостоверение е допълнено с данни и за наследничката на
това лице в качеството на дъщеря – Ф. Ю. С. , починала на 25.9.1975 и оставила
за свой пряк и единствен наследник синът си и настоящ жалбоподател Б.Л.С.,
наследяващ правата в размер на ¼ идеална част в случая от процесния
имот. В размер на тези права и жалбоподателят може да брани правата си на
собственост с оглед насочване принудителното изпълнение върху процесния имот,
като по аргумент от разпоредбата на чл.26, ал. ГПК същият не може да предявява
чужди права, съответно такива на останалите наследници, поради което такива не
следва да се обсъждат. С оглед на тези изводи жалбата се приема за основателна относно насочване принудителното изпълнение
върху процесния имот до размера от ¼ идеална част, като в останалата
част жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наложената по изп.д.№ 20138210401062 по описа
на Петко Илиев с рег.№ 821 на КЧСИ с район на действие ОС-Пловдив възбрана до
размера от ¼ идеална част върху поземлен имот с идентификатор № 12526.3.364,
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-468/15.02.2018г. на ИД на АГКК, целият с
площ от 2 442 кв м, находящ се в с.****,
Община „Баните“, Смолянска област с трайно предназначение на територията : земеделска, с начин на трайно ползване : нива, при
описани граници, ведно с построената в поземления имот двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 112 кв м, ведно с построената в
поземления имот двуетажна полумасивна селскостопанска сграда, със застроена
площ от 100 кв м, вписана в Служба по вписванията гр.Смолян под Акт № 45, том
1, дв. вх.рег. № 274 от 15.02.2019г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх.№ 15333/
16.03.2019г. по описа на ПОС на Б.Л.С., ЕГН: **********, с адрес: ***
наложената по изп.д.№ 20138210401062 по описа на Петко Илиев с рег.№ 821 на
КЧСИ с район на действие ОС-Пловдив възбрана за размера над ¼ идеална
част върху поземлен имот с идентификатор № 12526.3.364, по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-468/15.02.2018г. на ИД на АГКК, целият с площ от 2 442 кв м, находящ се в с.****,
Община „Баните“, Смолянска област с трайно предназначение на територията : земеделска, с начин на трайно ползване : нива, при
описани граници, ведно с построената в поземления имот двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 112 кв м, ведно с построената в
поземления имот двуетажна полумасивна селскостопанска сграда, със застроена
площ от 100 кв м, вписана в Служба по вписванията гр.Смолян под Акт № 45, том
1, дв. вх.рег. № 274 от 15.02.2019г. , като неоснователна.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател: Членове: