№ 5822
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110159265 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.203 от ЗВ, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че сключил с
ответника договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в
гр.София, *****, по силата на който предоставил услуги в периода 10.02.2012 г. – 18.01.2021
г. на стойност 3074,85 лв., които ответникът не заплатил, поради което е издадена заповед за
изпълнение, срещу вземането, по която ответникът е възразил в срока по чл.414 ГПК, което
обосновава интереса от иска за признаване съществуването на вземането за плащане на
посочената сума. Претендира разноски.
Ответникът признава факта на сключен с ищеца договор за доставяне на ВиК услуги,
както и факта, че до собствения му имот, през процесния имот, са доставени услуги на
претендираната стойност. Оспорва иска с възражение за погасяване по давност на
вземането. При тези твърдения иска съдът да отхвърли предявения иск и присъди разноски.
Счита, че не дължи претендираните от ищеца разноски, тъй като многократно иска; да
заплати вземанията, които не са погасени по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения положителен установителен иск е предпоставена от
установяване съществуването на облигационно отношение между страните с източник
договор за предоставяне на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
1
отпадъчни води.
Договорното отношение възниква от качеството на ищеца на собственик или
ползвател, с учредено право на ползване или право на строеж върху съответния имот, за
който се предоставят ВиК услугите – аргумент от разпоредбата на §1, ал.1, т. 2, б.“а“ от
ЗРВКУ. По делото е безспорно, че между ищеца и ответника е съществувало облигационно
отношение с източник договор за доставка на ВиК услуги действал в периода 10.02.2012 г. –
18.01.2021 г., както и че до имота ищецът е доставил услуги на претендираната стойност,
поради което искът е доказан по основание.
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното от ответника възражение за
погасяване по давност.
Задълженията за плащане на цената на ВиК услуги представляват задължения за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на
кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГКТК /.
Изложеното предпоставя, че вземанията за главница, които са станали изискуеми три
години преди 09.06.2021 г. - датата на подаване на заявлението на ищеца по чл. 410 ГПК, са
погасени по давност.
Непогасени са вземанията за доставени ВиК услуги, до имота на ответника, които са
станали изискуеми след м.06.2018 г. Общият размер на тези вземания, съгласно
заключението на ССЕ, възлиза на сумата 1321.37 лв., дължима за доставени ВиК услуги в
периода от 01.05.2018 г. (с падеж 24.06.2018 г.) до 18.01.2021 г. Установителният иск за цена
на топлинна енергия следва да бъде уважен за посочения размер и период и отхвърлен до
пълния предявен размер от 3074.85 лв. и за периода 10.02.2012 г. 30.04.2018 г.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, на 09.06.2021 г.
Относно разноските в производството:
Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо
неоснователно правен спор. Аргументът е и от разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, с която е
предвиден състав с кумулативни два елемента, осъществяването на който освобождава
изцяло от отговорността. Ответникът е кредитор на естествено вземане, което има право да
иска и получи, още повече не задържа недължимо при доброволно плащане. Следователно,
искането извънсъдебно за изпълнение на такова задължение, е надлежно упражнено право, а
не неоснователно поддържан правен спор. В конкретния случай обаче ищецът не оспорва
твърдението на ответника, че се е позовал на погасителна давност за процесните вземания
извънсъдебно, което се подкрепя и от отразените в заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, отписани служебно задължения за периода м.02.2012 г. – м.04.2018 г., но
въпреки това кредиторът е предприел съдебни мерки, поради което неоснователно
поддържа правен спор и за него възниква отговорност за разноски. Така на ответника следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. без ДДС и 600 лв. с
2
ДДС. Уговореното възнаграждение е в размер близо до минимума по чл.7, ал.2,т.2 от
НМРАВ ( 445 лв. ), поради което възражението на ищеца за намаляването му поради
прекомерност е неоснователно.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че АЛ. Р. ЦВ., ЕГН
********** и адрес – гр.София, ***** дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк № 1, бл.2А на
основание чл.203 от ЗВ, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 1321.37 лв. - главница,
представляваща цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води за периода 01.05.2018 г. -18.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 09.06.2021 г., до
окончателното плащане, за която сума по ч.гр. д. № 32960/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК като отхвърля иска
за сумата над 1321,37 лв. до пълния предявен размер от 3074.85 лв. и за периода 10.02.2012
г. - 30.04.2018 г.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк № 1, бл.2А да заплати на АЛ. Р. ЦВ.,
ЕГН ********** и адрес – гр.София, ***** основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 600 лв. –
разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3