№ 36
гр. Сливен, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230101153 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.
415 от ГПК и цена на иска 819,81 лева.
В исковата молба се твърди, че на 21.12.2020 г. дружеството “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД
в качеството на кредитодател, сключило с ответника, в качеството на кредитополучател
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ..... Договорът бил сключен при
условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация,
достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на
договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и
маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно
приемал същите. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържала
преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той
получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване.
Потвърждаването ставало по следния начин: клиента получавал чрез съобщение по телефон
на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получавал
втори и-мейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да
въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиента получавал
обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записвал.
По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът бил посочил следния
телефонен номер: .... и следният имейл: ..... Активиращият код бил 9967.
1
Сключването на договора чрез електронната платформа било годно доказателство по
смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл, 9 от ЗНФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗНФУР във вр. с чл. 3,
ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е
чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г.
Видно било, че етапите за сключване изискват множество действия от страна на
потребителя, като във всеки от тях той се запознавал с обстоятелството, че сключва договор
за предоставяне на кредит. Следователно ответника бил знаел, в какво правоотношение
встъпва.
В исковата молба се сочи, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е
изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни
били съвпадали. Тъй като нямало сигнал, че документа за самоличност е откраднат, то било
явно, че именно ответникът бил предоставил снимките. Видно от тях било, че данните в
документите за самоличност са неговите собствени и тези предоставени по договора за
кредит. По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че
паричните средства били преведени по посочения от него начин.
До входиране на заявлението, както и да входиране на исковата молба били
постъпили плащания в размер на 96.00 лв., разпределени, както следва: 35.57 лв. главница,
23.10 лв. договорна лихва и 37.33 лв. неустойка.
Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия
бил отпуснат кредит с главница в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/. Съгласно чл. 2,
ал. 2 от Договора сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно:
касово на каса на „Изи пей“ АД.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, вземането на главница било в размер
на 700 лв., разпределено на 20 вноски, всяка от които в размер на 35.00 лв. за периода
20.01.2021 г. - 13.08.2022 г. Внесена била сума за главница в размер на 35.00 лв., с което е
изцяло погасена вноската за 20.01.2021 г. и част от сумата до 19.02.2021 г. в размер на 0.57
лв. Изпратен бил имейл, чрез който на датата на получаването му - 01.11.2021 г. надлежно
била обявена предсрочна изискуемост.
При изплащане на вноските по кредита, клиента трябвало да преведе освен
дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения
по време на договора. Договорната лихва била уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т.
3 от него, лихвения процент бил в размер на 40.15 %. Погасена била лихва за периода
21.12.2020 г. - 20.01.2021 г. Плащания за договорна лихва нямало. Поради това дружеството
претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 20.01.2021 г. - 17.10.2021 г. в
размер на 155.38 лв.
“ИЗИ ФИНАНС” ЕООД правил опити за уреждане на отношенията между страните
по извънсъдебен ред. Същите били безуспешни, като ответникът не погасявал задълженията
2
си съгласно договореното. Вследствие ищецът депозирал пред Районен съд Сливен
заявление по реда на чл. 410 от ГПК, в резултат на което било образувано ч.гр.д. №
5814/2021 г. Длъжникът не бил открит на постоянен и настоящ адрес, нито бил установен
работодател, чрез който да му се връчат книжата. Поради това връчване било осъществено
по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление.
Към датата на входиране на искова молба, Кредитополучателят дължал на
Кредитодателя сумата от 819.81 лв., от които: 664.43 лв. главница по предоставения кредит
и 155.38 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 20.01.2021 г. - 17.10.2021 г., ведно
със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение.
Предвид изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата
от 819,81 лева, от които: 664,43 лева – главница по предоставения кредит и 155,38 лева –
договорна/възнаградителна лихва за периода от 20.01.2021 г. – 17.10.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение.
Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначен
особен представител, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва,
че ответницата е страна по договор за кредит от разстояние, че същата е запозната с
договора и Общите условия към него и че ги е приела, какт и че е подписала договора. По
делото не било представено искане от ответницата за отпускане на кредит. По отношение
претенциите за лихви, счита , че клаузата е неравноправна на осн. чл. 143, ал.2, т.2 и т.5 от
ЗЗП и нищожна на осн. чл. 146 от ЗЗП. Липсвали и доказателства, че сумата 700 лева е
получена от ответницата.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител. Депозирана
е молба-становище от процесуален представител, в която моли съда да даде ход на делото в
тяхно отсъствие, поради обективна невъзможност да се яви техен представител в с.з. Моли
съда да приеме изготвената съдебно-техническа експертиза. С оглед оспорванията на
ответника, се моли да бъдат допуснати поисканите с исковата молба експертизи и справка от
„Изи пей“ АД, като делото бъде отложено за изготвянето им. В случай, че не бъдат
допуснати поисканите експертизи, се моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноските по делото.
В с.з. ответникът се представлява от назначен особен представител, който моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции, като неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 21.12.2020 г. ищцовото дружеството “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД в качеството на
кредитодател, сключило с ответника, в качеството на кредитополучател Договор за
3
предоставяне на кредит от разстояние № .....
До входиране на заявлението, както и да входиране на исковата молба са постъпили
плащания в размер на 96.00 лв., разпределени, както следва: 35.57 лв. главница, 23.10 лв.
договорна лихва и 37.33 лв. неустойка.
На ответницата е отпуснат кредит с главница в размер на 700.00 лв. Съгласно чл. 2,
ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно:
касово на каса на „Изи пей“ АД.
Представени са договор за предоставяне на кредит № ..../21.12.2020 г., Общи условия
към него, копие от лична карта на П. И. М..
Приета е като доказателство разписка за извършено плащане на 21.12.2020 г. в полза
на П. М. чрез ePay.bg.
Представени са от ищцовото дружество дискове със записани текстове на договора
за кредит и общите условия и диск със записания разговор в който ответницата е
потвърдила сключването на договора за кредит-
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е
видно:
Оптичният носител приложен към делото, съдържа следните файлове:
-dogovor-ZVR_.....pdf - договор
- Общи условия.pdf - общите условия към договора.
Договора е написан с шрифт „Times New Roman", като заглавната част е с размер на
шрифта 14, а основната част с размер на символите 12.
Символите в общите условия също са написани с шрифт „Times New Roman" и
размер 12. Заглавната част е написана с главни удебелени букви.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Предмет на иска е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец
следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер и тъй като
ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да
проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че на 21.12.2020 г. между страните е
сключен на Договор за предоставяне на кредит от разстояние.
В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние
по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити
от разстояние, като отношенията между страните се уреждат електронно. В тези случаи,
сключването на договора става не чрез подписването му от заемополучателя, а посредством
4
избиране на изпратена му препратка на съответна интернет страница на заемодателя, като
чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по
договора. С избора си да активира съответната препратка потребителят е приел условията на
договора, като е приел и общите условия по него. С извършване на фактическите действия,
посочени в общите условия, договорът се валидира и страните се задължават по него. По
тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало редовно правоотношение по такъв
тип договор за заем, по което всяко едно от лицата дължи изпълнение. В случая Изи
Финанс ЕООД е предоставил на ответницата договорената сума в размер на 700 лева, като я
е превел по посочения в договора начин на заемополучателя. От събраните по делото
доказателства - писмени такива се установи, че молбата за предоставяне на заем е била
одобрена и заемът е бил отпуснат на ответника чрез превеждане на сумата, което
обстоятелство в хода на производствот не се оспорва от процесуалния представител на
ответницата..
Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6,
ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който текст
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението за
сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите
на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор предоставяне на
кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на
услугата.
За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния
подпис- чл. 2, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила
за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според разпоредбата на чл. 3 от
Закона за електрония документ и електронния подпис, електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква
писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде
спазена, щом е съставен електронен документ.
С Решение № 70 от 19.02.2014 г., постановено по реда начл. 290 от ГПК, ВКС по гр.д.
№ 868/2012 г., 4-то гр. отделение е приело, че възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл. 184, ал.1, изр. 1 от
ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен носител,
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
5
съдържание.
От заключението на приетата по делото експертиза се установи, че процесния
договор е изготвен при спазване на чл. 10, ал.1 от ЗПК в частта за изискването за формат и
шрифт на договора.
С оглед гореизложеното съда намира, че от представените доказателства се доказа, че
ответницата е поискала и е получила заем в размер на 700 лева, като се е съгласила да ги
върне на 20 месечни вноски.
Не се установи в производството ответницата да е заплатила дължимите по договора
суми. В исковата молба ищцовото дружество твърди, че до входиране на ИМ са постъпили
плащания в раазмер на 96 лева, с които е погасена главница в размер на 35.57 лева 23.10
лева договорна лихва и неустойка в размер на 37.33 лева. Непогасената главница е в размер
на 664.43 лева.
По отношение на възнаградителната лихва е направено възражение от особения
представител на ответницата за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, което се
явява неоснователно. В договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на
40,15 %.
Съдът намира за действителна клаузата за заплащане на договорна лихва в размера от
40, 15%. Разбирането, застъпено в съдебната практика за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е било
релевантно преди приемането на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в
сила от 23.07.2014 г.), до когато в закона не е била определена горна граница на договорната
лихва при потребителските кредити. При действието на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от ЗПК се
регламентира по императивен начин предела на оскъпяване на кредита - годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С ПМС № 100 от 2012 г. се посочва, че
законната лихва представлява сбор от основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т. е.
максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК възлиза на 50 %. С поставянето на максимална
горна допустима граница на годишния процент на разходите, законодателят е защитил
правата на кредитополучателя от едностранен произвол на по-силната страна, каквато е
кредитодателят. В този смисъл са и мотивите на законодателя за тази промяна, които са
обективирани в Стенограма от обсъжданията на проекта на Закон за изменение и
допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС),
където се обосновават нужда от предоставяне на по-високи лихвени лимити за финансови
небанкови институции, чиято кредитна дейност е застрашена с висока степен на
несъбираемост и приходите от лихви следва да покриват загуби от рисково кредитиране на
неплатежоспособни длъжници, формиращо 50 % от оборотната дейност. Потребителят може
да извърши преценка дали конкретните условия са изгодни за него, като с уговорения в
процесния договор тези изисквания, съответно клаузата за заплащане на договорна лихва с
40, 15% фиксиран годишен лихвен процент се явява действителна
6
В хода на производството не се ангажираха доказателства от ответницата, които да
установяват, че е изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми по договора
за кредит, поради което предявените искове до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение са основателни и доказани в претендираните в исковата
молба размери.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски в производството в размер на 50 лева д.т., 300 лева възнаграждение за
особен представител, юриск. възнаграждение в размер на 300 лева, както и разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т. и 100 лева
юриск. възнаграждение.
Ответницата следва да заплати по сметка на СлРС възнаграждение за вещо лице в
размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И. М. с ЕГН ********** от
....... ЧЕ ДЪЛЖИ на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” № 17 ап.1, както
следва:
- сумата 664,43 лева (шестстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и три
стотинки), представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
.... от 21.12.2020 г., ведно със законната лихва считано от 20.12.2021 г. до окончателното й
изплащане;
- сумата 155,38 лева (сто петдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 17.10.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2883/21.12.2021 г. по ч.гр.д. №
5814/2021 г. на СлРС.
ОСЪЖДА П. И. М. с ЕГН ********** от ....... ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” № 17 ап.1 разноски в исковото производство
в размер на 650 лева, както и разноски в производството по ч.гр.д. 5814/2021 г. на СлРС
в размер на 125 лева.
ОСЪЖДА П. И. М. с ЕГН ********** от ....... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС
сумата от 300 лева.
7
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8