О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
Гр. Варна,
22.08.2018 година
Административен съд – гр. Варна, ІІІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Дарина РАЧЕВА
като разгледа адм. д. № 905/18 по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за управлението на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба от Община П., ЕИК ххххххххх, срещу Решение № РД-02-36-178/27.02.2018 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“.
С подаването на жалбата са приложени доказателства за внесена д.т. за производството в размер на 464,39 лева по сметка на Административен съд – Варна.
По делото е постановено Решение № 1235/11.06.2018 г., с което жалбата е уважена изцяло, както и претенцията за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 2 774,39 лева, от които 2310 лева адвокатско възнаграждение и 464,39 лева държавна такса. Решението е връчено на жалбоподателя чрез процесуалния му представител на 18.06.2018 г.
С молба с.д. № 13716/30.07.2018 г. Община П. е поискала възстановяване на държавната такса с мотив, че същата е платена недължимо във връзка с чл. 27, ал. 7 от ЗУСЕСИФ.
Съдът констатира, че жалбоподателят действително е внесъл държавна такса, каквато не дължи, поради обстоятелството, че е бюджетна организация по смисъла на пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.
Въпреки това, доколкото по делото вече е постановен диспозитив, с който ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя внесената такса, възстановяване на таксата с разпореждане на първоинстанционния съд не е възможно.
Молбата не съдържа искане за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК, приложим по препращане от чл. 144 от АПК, освен това такова искане от страна на общината би било просрочено, предвид постъпването на молбата след изтичане на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Искане от ответника за изменение на решението в частта за разноските също не е постъпило, а чл. 248 от ГПК не предвижда съдът по свой почин да изменя решението си в тази част.
Поради невъзможността за изменение на решението в частта за разноските с цел изключване от тях на платената недължима такса, връщането на таксата с разпореждане на съдията-докладчик би могло да доведе до неоснователно обогатяване на жалбоподателя.
Предвид обстоятелството, че настоящото определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото, по което е подадена редовна касационна жалба от ответника, и поради липсата на изрично предвидена в закона възможност за инстанционен контрол, по аргумент от чл. 274, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, определението не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на Община П. за връщане на платена с преводно нареждане от 12.03.2018 г. по сметка на Административен съд – Варна държавна такса в размер на 464,39 лева за производството по обжалване на Решение № РД-02-36-178/27.02.2018 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. СЪДИЯ: