№ 173
гр. С., 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500201 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 246/27.03.2025г. по гр.д.
№ 390/25г. на СлРС, с което е ОТМЕНЕНА като незаконосъобразна на
основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ Заповед № РД-11-2 от 26.11.2024
г., издадена от инж. И.Р. - Директор на „Държавно горско стопанство С.“ -
ТП на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП гр. С., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „О.“ № 15А, с която на ищеца Д. Н.
Н., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „Теменуга“ № 22А е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ и ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на1000 лв., а по
сметка на съда – държавна такса в размер на 30 лв.
Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното
производство.
Въззивникът твърди в жалбата си, че първоинстанционното решение
е незаконосъобразно и неправилно. Заявява, че в случая е спазена
разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ, отправена е покана до ищеца да даде
писмени обяснения, в която са формулирани конкретни въпроси във връзка с
провежданата дисциплинарна проверка и той е изложил такива на 25.11.24г.
спазени са и сроковете по чл. 194 от КТ. Заповедта отговаря и на
1
изискванията на закона относно съдържанието си, посочена е датата на
извършване на нарушението, описани са обстоятелствата, при които е
извършено и в какво се изразява, посочен е и законовия текст, под който
нарушението се субсумира – чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ – неизпълнение на други
трудови нарушения. Също така въззивникът твърди, че по несъмнен начин е
доказано, че ищецът е извършил вменените му нарушения на трудовата
дисциплина. Също така сочи, че от трудовото му досие е видно, че през
последните 7 години на служителя Д. Н. са били наложени 4 дисциплинарни
наказания, от които 2 са „забележка“ и едно – „предупреждение за
уволнение“. Извън тях са искани два броя писмени обяснения, по които не са
предприети административни мерки. Счита, че са налице нови
доказателства, които не са му били известни – издаване на два АУАН на
основание чл. 257 ал. 1 т. 2 вр. чл. 211 ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 от ЗГ, за същото
нарушение, описано в процесната заповед.
С оглед изложеното моли да се отмени атакуваното решение и да се
постанови ново, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски за двете инстанции
С въззивната жалба са представени заверени копия от АУАН № 126032
от 13.01.2025г., АУАН № 124671 от 13.01.2025г. и извлечение от служебното
трудово досие на ищеца с наложени дисциплинарни наказания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала
писмен отговор на въззивната жалба.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С мотивирано определение, държано в з.с.з. на 03.06.2025г. въззивната
инстанция е отказала да уважи направеното във въззивната жалба
доказателствено искане.
В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по
пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и
моли съда да отмени атакуваното решение и постанови ново, с което
отхвърли изцяло предявения иск.
В с.з., въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
2
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради
което, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща мотивите си към
тези на първоинстанционния съд.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Съдът е сезиран с иск по чл. 357, вр. чл. 188 т. 2 от КТ – за признаване
на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за
незаконосъобразно и за отмяна на заповедта, с която е наложено.
Работодателят-ответник е наложил на работника-ищец
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание,
посочено в нея – чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ – издаване на превозни билети от
подотдел 311 „б“, а не от временния склад, посочен по технологичен план.
При осъществяване на механизма за съдебен контрол за
законосъобразност, проверката на обжалвания акт следва да започне най-
напред от формалните изисквания към работодателя относно реда за
осъществяване на дисциплинарната отговорност и вида и съдържанието на
заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание.
Спазването на дисциплинарната процедура и приключването й с
надлежен акт на субекта на дисциплинарна власт, е предпоставка за
извършване и на проверка по същество, относно твърдените дисциплинарни
нарушения.
3
Законодателят е предвидил изрично с императивни правни норми
начина на започване, провеждане и приключване на процедурата за налагане
на всяко от дисциплинарните наказания, включително използваното в случая
– предупреждение за уволнение. Всяко нарушение на изискванията, на които
неотвратимо е придаден задължителен характер, води до опорочаване на
процедурата и прави заповедта незаконосъобразна, а това влече и нейната
отмяна. По отношение на формата на заповедта за налагане на
наказанието, като сублимат на дисциплинарната процедура, законодателят
също е изчерпателен и категоричен, и волята му не подлежи нито на
разширително тълкуване, нито на прилагане на аналогия. Съгласно
разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението, кога е извършено то, наказанието и законовият текст, въз
основа на който се налага.
По настоящото дело компетентността на органа, издал обжалваната
заповед, е безспорна, с оглед представените писмени доказателства за
страните по трудовото правоотношение.
Що се отнася до съдържанието й – словесните мотиви на
работодателя за налагане на дисциплинарното наказание описват
същността на нарушението, което отговаря цифрово на такова по т. 10 на
чл. 187 от КТ.
Също така задължителен елемент от дисциплинарното производство
е поискването на обяснения от работника или служителя за нарушенията, за
които ще му бъде наложено дисциплинарното наказание, в момент,
предхождащ издаването на заповедта, като недаването на такива, поради
личен избор на работника/служителя, не рефлектира върху законността на
последната. Обясненията следва да се изискат от и дадат пред органа на
дисциплинарна власт, като събрани от друг субект нямат стойността,
придадена им от правната норма и не могат да ползват работодателя.
При съпоставка с настоящия случай се наблюдава пълно съвпадение
между очакваното от правната норма и действителното положение от
процедурна и формална гледна точка.
Настоящият въззивен състав намира обаче, че работодателят не е
съобразил правилно критериите по чл. 189 от КТ, касателно вида на
4
нарушението, неговата тежест, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на служителя, което прави избора му на дисциплинарно
наказание неадекватен и незаконосъобразен.
В еднозначната и безпротиворечива практика на съдилищата е
прието, че преценката на тежестта на нарушенията „следва да се основава
на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност
и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя
към конкретното неизпълнение.“ Несъмнено преценката по чл. 189 КТ е
задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за
законност на наложеното дисциплинарно наказание.
Когато се оспорва законосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание по същество, съдът също е задължен да извърши
преценка относно съответствието между наложеното дисциплинарно
наказание и извършеното нарушение, като вземе предвид тежестта му,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя, като при констатирано несъответствие на
наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното
наказание следва да се отмени.
Приведени към настоящия спор, горните положения намират следното
проявление - ищецът е издал описаните в обжалваната заповед превозни
билети не от временния склад по технологичен план, но причината за това е
била, че временният склад се намира в трудно достъпна местност, към
която води път, който е асфалтиран донякъде, след което започва пресечен
терен, черен път с коловози, по който не може да мине автомобил, който не
е високо проходим. Служебният автомобил, притежаващ тази възможност,
не винаги е предоставен на разположение на ищеца, многократно му се е
налагало да пътува с личния си автомобил, но той не е високо проходим и не
винаги е успявал да достигне до склада. За тези обстоятелства са събрани
достатъчно еднопосочни доказателства посредством разпит на свидетели,
които не изразяват заинтересуваност или предубеденост и възпроизвеждат
5
пряко възприети от тях факти.
Така се установява от една страна, че извършването на нарушението е
станало по причини, стоящи извън самостоятелния контрол на работника –
а въпреки възложената доказателствена тежест, работодателят не е
ангажирал доказателства, че сам е осигурил на служителя си
необходимата техника за достъпване на временния склад и е посочил пред
съда, че не разполага с достатъчно служебни автомобили за всичките си
служители, а разчита на началник-участъците за организацията на
работния процес. От друга страна нито за производствената дейност и
трудовия резултат, нито за работодателя като субект в гражданския
оборот, са настъпили някакви вредоносни резултати от действията на
работника.
Поради това въззивният съд счита, че с оглед обстоятелствата, при
които са извършени и предвид поведението му, допуснатите от ищеца
нарушения не съответстват по тежест на наложеното му дисциплинарно
наказание - „предупреждение за уволнение“.
Тук следва да се посочи, че не може да се приеме за доказано наличие на
наложени предходни дисциплинарни наказания, което би могло да се вземе
предвид при определяне на наказанието за извършено нарушение, тъй като
тежестта за това лежи върху работодателя, а той нито е въвел
своевременно с отговора си такива доводи, нито е ангажирал доказателства
в тази насока в хода на първоинстанционното производство. Така, поради
липса на надлежно доказване на обратното, съдът приема, че
работникът/служителят няма наложени наказания за извършени други
нарушения на трудовата дисциплина, които не са заличени по смисъла на КТ.
Освен това следва да се отбележи и че в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание също не е посочено като основание за налагането
му системност при извършване на трудови нарушения и работодателят не е
цитирал предходни наказания, което само по себе си блокира възможността
тези обстоятелства да се релевират по-късно и да се добавят към
мотивите на обжалвания акт, съответно – да се включат в предмета на
доказване и съдебен контрол.
Поради това искът се явява изцяло основателен и като такъв следва да
бъде уважен, като се признае за незаконно дисциплинарното наказание и се
отмени като незаконосъобразна заповедта, с която е наложено.
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба против него е неоснователна и не следва да
6
се уважава.
С оглед изхода на процеса във въззивната инстанция отговорността за
разноски и за тази инстанция следва да се възложи на въззивника-ответник и
той следва да понесе своите така, както са направени, въззиваемият не е
направил разноски и такива не следва да му се присъждат.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение №
246/27.03.2025г. по гр.д. № 390/25г. на СлРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7