Р Е
Ш Е Н
И Е
№............., град Шумен, 07.03.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря В.Русева
като разгледа докладваното от административния съдия
Сн.Чолакова адм. д. №406 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), образувано по жалба от Община В.П., със седалище гр.В.П., ул.Б.С.№
58, представлявана от кмета на общината Я.Й., чрез пълномощник адвокат Г.при
ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №21-0323-000141/27.10.2021
г. на Началника на РУ – гр.В.П. към ОД на МВР - град Шумен за прекратяване на
регистрация на ППС – товарен автомобил „О К ЦВ“ с рег.№Н****ВС, на основание
чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП, за срок от 6 месеца, считано от 27.10.2021
г.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по
смисъла на чл.146 т.3, и т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че не са налице приетите
от административния орган фактически и правни основания за налагане на
принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП, тъй като жалбоподателят не е предоставял собствения си автомобил за
ползване и управление на неправоспособния водач Р.Р.А., нито е могъл да знае
или да предполага, че последният е с отнето по административен ред СУМПС.
Навеждат се и доводи, че наложената ПАМ ограничава съществено и възпрепятства
дейността на Домашния социален патронаж, извършван от Общинско предприятие (ОП)
"В.П. към Община В.П., доколкото автомобилът се използва за разнасяне на
храна по домовете на нуждаещи се хора, поради което ограничава правата на жалбоподателя
в по-голяма степен от необходимото и това води до нарушаване на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК. На тези основания Община В.П. моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени ЗППАМ №21-0323-000141/27.10.2021
г. на Началника на РУ – гр.В.П. към ОД на МВР - град Шумен и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответната
страна - Началник на РУ – гр.В.П. към ОД на МВР - град Шумен, редовно призован,
не се явява лично. Същият се представлява от главен юрисконсулт И.С.., редовно упълномощена, която
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че административният акт е издаден
от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на
материалноправните и процесуално правните изисквания за издаването му. Твърди,
че не са допуснати съществени нарушения в хода на производството пред
административния орган, а заповедта е издадена в съответствие с материалния
закон и с неговата цел. Отправя искане съдът да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата и да присъди направените по делото разноски, изразяващи се в
юрисконсултско възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът установи от
фактическа страна следното:
Със
ЗППАМ №21-0323-000141/27.10.2021 г. на Началника на РУ - гр.В.П. към ОД на МВР -
град Шумен на Община В.П. е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване
на регистрация на ППС – товарен автомобил „“ с рег.№ Н****ВС, на основание
чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП, за срок от 6 месеца, считано от
27.10.2021 г.”, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП. Като фактическо
основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен
Акт за установяване на административно нарушение №GA-429380/17.10.2021 г. против Р.Р.А., за това, че на 27.10.2021 г., в 10.35
часа, в гр.В.П., по ул.Б.С., управлявал собствения на жалбоподателя товарен
автомобил „“ с рег.№ Н****ВС, без да притежава СУМПС, доколкото неговото СУМПС
било отнето по административен ред с Наказателно постановление №
21-0869-002041/27.07.2021г., влязло в з.с. на 07.10.2021г. Това нарушение,
видно от приложения Акт за установяване на административно нарушение от 27.10.2021
г., е квалифицирано по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. С Акта за установяване на административното
нарушение са отнети 2 броя регистрационни табели с №Н****ВС и свидетелство за
регистрация част II №*********.
В хода на
съдебното производство бяха разпитани като свидетели полицейските служители Н.М.–
актосъставител; М.Д., Й.Г., Р.И.и Ж.К.- очевидци на нарушението; както и Б.Г.–
получил и докладвал по съответния ред информацията, че Р.А.управлява свои и
служебни МПС, след като притежаваното от него СУМПС е отнето по административен
ред. Като свидетели са разпитани също Г.С. и Р.Й.– съответно ръководител и
служител в Общинско предприятие "В.П." към Община В.П., извършващо
домашния социален патронаж в общината. От показанията на разпитаните полицейски
служители по категоричен начин се установи, че на 27.10.2021 г. около 10.35 ч. са
спрели за проверка товарен автомобил „“ с рег.№Н****ВС, собственост на Община В.П.,
превозващ храна за нуждаещи се хора. Извършена била проверка на водача на
автомобила – Р. А., при която било установено, че притежаваното от него СУМПС е
отнето с НП № 21-0869-002041/27.07.2021г., влязло в з.с. на 07.10.2021г., за
срок от 6 месеца, считано от 06.10.2021г. На водача бил съставен АУАН и били
снети регистрационните табели на автомобила.
От
показанията на свидетелите Г.С. и Р.Й.се установи, че въпросното лице работи в
Домашния социален патронаж, осъществяван от ОП"В.П.", като огняр и не
му е поверено управление на МПС, в това число и на процесния товарен автомобил,
като в деня, в който го е управлявал, е сторил това без тяхно знание и
разрешение. От показанията на свидетелите се установи също, че те не са
разполагали с информация, че лицето Р.А.е с отнето СУМПС, още повече, че са го
виждали ежедневно да се придвижва до и от работното си място с управлявани от
него МПС. От предоставените трудов
договор № 40/14.08.2020г., допълнително споразумение към трудов договор №
61/30.06.2021г. и длъжностна характеристика на Р.Р.А., както и от Заповед №
1/18.02.2020г. на директора на ОП"В.П." също се установява, че
заеманата от посоченото лице длъжност "огняр" в общинското
предприятие няма отношение към разноса на храна, респективно той не е овластен
да управлява МПС, стопанисвано от предприятието.
Няма спор
между страните, а и от приложената справка от регионална база КАТ Шумен, се
установи, че процесното ППС е собственост на Община В.П. и е предоставено на ОП"В.П."към
общината. Няма спор между страните и, че Р.А.към момента на проверката и
съответно издаване на процесната ЗППАМ е с отнето СУМПС – факт, който се
установява и от приложеното НП № 21-0869-002041/27.07.2021г., влязло в з.с. на
07.10.2021г., от което е видно, че СУМПС на Р.А.е отнето по административен ред
за срок от 6 месеца, считано от 06.10.2021г. Процесната
Заповед е връчена на адресата на 27.10.2021 г., а жалбата е депозирана от
адресата на 28.10.2021 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за оспорване
на акта, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Процесната ЗППАМ
е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171,
т.2А
се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Със Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г., на основание чл.165 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР
като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед
№372з-2348/16.08.2021 г. Директорът на ОД на МВР - град Шумен, на основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП, е овластил Началника
на РУ при ОД на МВР – гр.В.П. да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки. Настоящата заповед е издадена от Началник РУ – гр.В.П. при
ОД на МВР – гр.Шумен, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен
административен орган.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и нарушения на изискванията за форма,
водещи до отмяна на оспорения административен акт. Заповедта е издадена след
изясняване на релевантните за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2А, б."а"
от ЗДвП обстоятелства и при наличие на фактическите и правни основания за това.
В нея е посочено, че се издава въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства.
Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на
фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от
органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на
принудителната административна мярка.
При
преценка за материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът установи
следното:
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2А
от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което
те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22,
предложение второ от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП, цитирана като правно
основание за издаване на заповедта, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство» на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171 т.1
или 4
или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. От цитираната разпоредба
следва извода, че тази вид ПАМ се налага и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно
средство както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът
му е управляван от друго лице, при наличие на горните обстоятелства. При тази
нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи
управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.
В
конкретния случай, видно от мотивите на процесната заповед, административният
орган е приел наличието на хипотезата „собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, на което свидетелство за управление е отнето по
административен ред“. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на това
лице е съставен Акт за установяване на административен нарушение от 27.10.2021
г., за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че е управлявал собствения
на жалбоподателя автомобил със СУМПС, отнето по административен ред с
Наказателно постановление № 21-0869-002041/27.07.2021г., влязло в з.с. на 07.10.2021г.
Според разпоредбата на чл.150а, ал.1
от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
Не е
спорно, че адресатът на процесната ПАМ, приложена с оспорената заповед, е
собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена.
Основният
довод на жалбоподателя се свежда до това, че работодателят на неправоспособния
водач не му е предоставял управлението на въпросното МПС, както и за несъразмерност
между приложената принудителна административна мярка и последиците от мярката,
тъй като тези последици рефлектират върху дейността на Домашния социален
патронаж и в частност ограничават възможността за своевременно разнасяне на
храната на социално слаби и трудно подвижни хора. Доводът е неоснователен. Преценката
за съразмерност по чл.6 от АПК се прави само и единствено при упражняване на
оперативна самостоятелност. В хипотезата на чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП
за оперативна самостоятелност би могло да се говори, само когато срокът на
мярката надвишава минимума от шест месеца. В конкретнияслучай административният
орган е фиксирал 6-месечен срок на мярката, който законодателят е предвидил
като минимално необходим за постигане целта на закона, а именно – осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения (чл.171, изр.1 от ЗДвП). В този смисъл е и
съдебната практика: "Неправилно първоинстанционният съд е приел, че
процесната заповед е незаконосъбразна поради нарушаване на принципа на
съразмерност. [... ] този принцип намира приложение в хипотези, в които
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при
издаването на административния акт, или в хипотези, в които органът, действайки
в хипотеза на обвързана компетентност по отношение на издаването на
принудителната мярка, е поставен пред възможност за избор между няколко ПАМ,
допустими да бъдат наложени за едно и също нарушение. Конкретната хипотеза
обаче не е сред тях. [... ] Целта на закона, в случая е, в движението по
пътищата да не участват неправоспособни водачи и е очевидна връзката между тази
цел и ограничаването от движение на ППС, предоставени на такива водачи [... ].
Органът, действайки при условията на обвързана компетентност, налага
императивно процесната мярка, без да има нито оперативната самостоятелност на
преценка дали я наложи, нито правомощието на избор да наложи една измежду
няколко ПАМ. В тази насока, изводът на първоинстанционния съд за несъразмерност
на мярката е неправилен и необоснован, тъй като в случая органът не прави
такива преценки. [... ] От редакцията на приложимата материалноправна норма на
чл.171, т.2а от ЗДвП следва, че административният орган действа при обвързана
компетентност и няма право на преценка дали да издаде индивидуален
административен акт с посоченото в нормата съдържание за минималния срок от 6
месеца на прекратяване на регистрацията на ППС"- Решение №1367/01.02.2019
г. на ВАС по адм. д. №10008/2018 г., VIII о.).
Направеното
възражение в жалбата за неправомерност по отношение на наложената ПАМ спрямо
жалбоподателя, съдът намира за неоснователно. Посочената от административния
орган правна норма на чл.171, т.2А,
б."а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика
на МПС, което е управлявано от лице, чието СУМПС е отнето по административен
ред. Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на
собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали
жалбоподателят е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е
направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на
правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1, ал.2
от ЗДвП, както и в чл.171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно
възприетата от административния орган фактическа обстановка, съответства на
посоченото правно основание за налагане на ПАМ.
В този
смисъл, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както
и с неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2А
от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания,
визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна
мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание. Наложената принудителна
административна мярка е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо
състав административно нарушение. В случая административният орган е наложил
мярката за минималния предвиден в закона срок – 6 месеца, поради което
заповедта съответства и на целта на закона.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната заповед
е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса
на съществено нарушение на административно производствените правила, както и в
съответствие с материалния закон и с целта на закона.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №№21-0323-000141/27.10.2021 г. на Началника на
РУ – гр.В.П. към ОД на МВР - град Шумен е неоснователна, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода от спора, предвид направеното своевременното искане за присъждане
на разноски и на основание чл.143 ал.4 от АПК оспорващият дължи заплащане на
направените от ответника разноски по делото. В случая съдът намира, че в полза
на ОД на МВР - град Шумен следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определен по преценка на
съда – съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община В.П., с ЕИК *******,
със седалище гр.В.П., ул.Б.С.№ 58, представлявана от кмета на общината Я.Й., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0323-000141/27.10.2021
г. на Началника на РУ – град В.П. към ОД на МВР - град Шумен за прекратяване на
регистрацията на ППС – товарен автомобил „О К ЦВ“ с рег.№ Н****ВС, на основание
чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП, за срок от 6 месеца, считано от
27.10.2021 г.
ОСЪЖДА Община В.П., с ЕИК *******, със
седалище гр.В.П., ул.Б.С.№ 58, представлявана от кмета на общината Я.Й., да
заплати на ОД на МВР - град Шумен
направените по делото разноски в размер на 100.00 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.172, ал.5
от ЗДвП.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с
чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: