Р Е Ш Е Н И Е
№ ............/………………………….., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Варна, Седемнадесети състав
На тридесет и първи
януари две хиляди и седемнадесета година,
В открито съдебно
заседание в следния състав:
Председател: М. И.-Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа
докладваното от административния съдия Административно дело №437 по описа за
2016г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на §4к ал.13 от ЗСПЗЗ вр. чл. 54, ал.2 от ЗКИР и
чл. 126 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба вх. № 2463/2016г. на И.Г.И. *** срещу Заповед №18-225/08.01.2016г.
на Началника на СГКК-Варна, с която на основание §4к ал.13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
Решение по т.3 в Протокол № 223/26.08.2015г. Комисията по §4к ал.12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ е отказано изменение на кадастралната карта и регистър на гр. Варна
одобрени със Заповед №РД-18-30/2007г. за ПИ 10135.4501.9514, поискано със
заявление вх. №АУ 018703 ВЛ/24.02.2015г. на И.И..
В жалбата се моли Заповедта за отказ да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна
и да бъде задължен административният орган да извърши поисканото изменение. Сочи,
че не са налице пречки възстановеният й имот с площ 1000кв.м с Решение на ПК
№772 да се отрази по ПНИ с размера и границите по реституционното решение.
Излага доводите си срещу мотивите, с които е отказано изменението на ПНИ с
което да й отредят имот в площта на възстановения й стар имот, която по одобрения
ПНИ на СО „Ментеше“ останала извън новообразувания за нея ПИ 1162 с площ
668кв.м. Тази част от реституирания й имот, която не представлявала път, неправилно
била включена в ПИ 9514– път, предвиден за улица с одобрения ПУП-ПУР. Именно тази площ от
реституирания й стар имот с внесения проект за изменение на ПНИ било предложено
да се образува като ПИ 1921 с площ 332кв.м за нея като реституиран собственик. При
изменението имотите щели да имат необходимия и изискуем по ЗУТ достъп до път. С
решението по т.3 в Протокол №223/26.08.2015г. помощната комисия фактически
отказала да изпълни Решение №772 на Поземлената комисия и да зачете
възстановеното й право на собственост върху имота попадащ в терена по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и в съответствие с чл.28 ал.9 от ППЗСПЗЗ да й новообразува имота в ПНИ.
Така собствеността върху площта от
332кв. от възстановения й имот като не й била отредена, фактически й била
отнета без да й е заплащано обезщетение. Тази площ представлявала поляна и в
нея нямало път на място, а и нямало нужда тя да се ползва за път. Поради това
счита, че неправилно й било отказано със Заповедта да бъде изменен ПНИ, с което
незаконосъобразно била лишена от пълното възстановяване на собствеността й
съобразно решението на поземлената комисия. Моли за отмяна на Заповедта за
отказ и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ангажира писмени
доказателства и експертиза в подкрепа на изложеното в жалбата и допълнителните
молби. В писмени бележки заявява, че внесения със заявлението проект е
изработен съобразно указанията дадени й от общинската администрация, че
единствено чрез нанасянето като самостоятелен имот може да й бъде възстановена
останалата част от реституирания й имот. Моли Заповедта да бъде отменена и да
бъдат задължени общината и кадастъра да изменят ПНИ така, че да й бъде отредена
площта от реституирания й имот, която незаконосъобразно й била отнета, като не
била включена в ПИ 1921, а в ПИ 5514-път. Поддържа искането за присъждане на
направените по делото разноски, включително за вещо лице.
Ответникът Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър-Варна депозира
административната преписка по издаване на обжалваната заповед. В писмено
становище оспорва изцяло жалбата като неоснователна и недоказана. Моли да бъде
отхвърлена. Прави искане за редуциране до минимума в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокатското
възнаграждение на представителят на жалбоподателката, ако такова се претендира
в по-голям размер.
Заинтересованата страна Община Варна
чрез юрисконсулт депозира писмено становище, в което счита жалбата за
допустима, но неоснователна. ПНИ на СО „Ментеше“ землище Вл. Варненчик общ.Варна
бил одобрен със Заповед №РД-1-7706/432/15.12.1993г. на Обл. управител на област
с административен център Варна. Със Заповед №Г-ПР-134/13.04.2006г. на Кмета на
район „Вл.Варненчик“ било възстановено правото на собственост на наследниците
на Г. Ж. Д. върху ПИ 1162 с площ 668кв.м, въвод във владение на който бил
извършен с Протокол №30-М/17.11.2014г. Собственикът на имот 1162 със
скицата-проект поискал попълване на ПНИ на СО“Ментеше“ с нов имот № 1921 с площ
332кв.м, който да е на източната граница на ПИ 1162 и изцяло попадал върху ПИ
9514 по ПНИ, който по кадастралната карта представлявал ПИ 10135.4501.9514 с
начин на трайно ползване „за друг поземлен имот за движение и транспорт“ –
публична общинска собственост. По влязъл в сила ПУП-ПУР на СО“Трошево“ одобрен
с Решение №1357-4/28/12.02.2014г. на Общински съвет- Варна върху частта от ПИ
9514 по ПНИ на СО“Ментеше“ предмет на проекта за изменение била предвидена по
регулация улица - тупик с о.т.226-о.т.225 за транспортен достъп до УПИ
ІІ-319“за техническа инфраструктура“ / в който имот съществували водоеми/.
Поради това изменението на ПНИ на СО „Ментеше“ за ПИ 9514 по начина представен
в проекта било невъзможно. Молят жалбата да бъде оставена без уважение и да им
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт. Със Заповед №18-225/08.01.2016г. на Началника на
СГКК-Варна е отказано да се уважи искането на И.И. за изменение на ПНИ в
заявлението подадено на 24.02.2015г. в кметството на район „Вл. Варненчик“ на
Община Варна и препратено служебно в СГКК-Варна на 08.10.2015г. Поради това за И.И.
е налице правен интерес и активна легитимация да я оспори. Заповедта й е
съобщена на 19.01.2016г., когато й е връчена с писмо с известие за доставяне
/л.36-37 от преписката/. Жалбата срещу нея е подадена в СГКК-Варна на 02.02.2016г.
- т.е. в 14-дневния срок, до родово и местно компетентният съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът извърши проверка на Заповедта освен по оплакванията в жалбата и
служебно - на основанията изброени в чл.146 от АПК, по аргумент от чл.168 от АПК. Като съобрази изявленията на страните, разпределението на
доказателствената тежест при оспорване на отказ по чл.171, ал.2 от АПК, писмените
доказателства и заключението на приетата без оспорване съдебно-техническата
експертиза, достигна до следните изводи:
Правната уредба за изменение на ПНИ, който е интегриран в кадастралната
карта е в §4к ал.8, ал.11, ал.12 и ал.13 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в чл. 28в от
ППЗСПЗЗ. Съгласно §4к ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се
изменя на изброените в пет отделни точки основания. Съгласно §4к ал.12
измененията в случаите на ал.8, т.1-т.3 се извършват въз основа на решение на
комисия, назначена със заповед на кмета на общината, включваща представители на
областната администрация, на техническата служба на общината и на СГКК. Въз
основа на решенията на комисията по ал.12, до одобряването на КК и КР - кметът
на общината издава заповед за изменение на ПНИ, а след одобряване на ККР -
началникът на СГКК издава заповед за нейното изменение - §4к ал.13 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. В чл. 28в от ППЗСПЗЗ е посочено, че влезлият в сила ПНИ може да се
изменя в случаите по §4к ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на заинтересованите
лица до органа по чл.28б ал.11, като в случаите на §4к ал.8, т.1, т.2 и т.3 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, заинтересованите лица да подават искане до кмета на общината за
разглеждане от комисията по ал.12.
При тази правна уредба и доказателствата по делото се налага извода, че Заповед
№18-225/08.01.2016г. издадена от Началника на СГКК-Варна е постановена от
материално и териториално компетентен орган. Той е компетентен да се произнесе
по заявлението на И.Г.И. подадено в районното кметство на 24.02.2015г. и
препратено в СГКК-Варна на 08.10.2015г., което касае ПИ 10135.4501.9514 в
СО"Ментеше". За това СО, в което попада имота за който е поискано
изменение, има одобрен и влязъл в сила ПНИ, който е интегриран в одобрената и
влязла в сила 2007г. кадастрална карта и регистър на административен район
"Вл. Варненчик" гр.Варна. Заповедта е издадена в писмена форма, в
съответствие с изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. В обстоятелствената й част
се съдържат фактически и правни основания, въз основа на които е постановен
отказа. Поради това не е налице основание за отмяната й по чл. 146, т.1 и т.2
от АПК.
Административното производство започнало на 24.02.2015г. с подадено от упълномощено
лице от И.Г.И. *** заявление за изменение на влязъл в сила ПНИ на СО“Ментеше“
земл. Владиславово, общ. Варна в частта за ПИ 10135.501.9514. Към заявлението е
приложено: пълномощно, влязло в сила Решение №772/07.02.2001г. на ПК-Варна с
което на наследниците на Г. Ж. Д. е възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот представляващ лозе с
площ 1.000дка /1000кв.м/ в терен по §4 на Владиславово, в местонст „Ментешето“
представляващо имот №58 по КП изработен 1997г.; Заповед №ПР-134/13.04.2006г. с
която въз основа на това решение на ПК-Варна и влязъл в сила ПНИ на СО“Ментеше“
на основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено да бъде възстановено правото
на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г.
Ж. Д. какъвто е И. Георгиев И. върху НПИ №1162 с площ 668кв.м в кад. район №501
в м.“Ментеше“, земл. Владиславово, общ. Варна, при граници: имоти
№1161,9514,1187,9578,1163. Към заявлението е приложен Протокол №30/17.11.2014г.
за извършен на 31.10.2014г. въвод на И. Г. И. във владение на имот №1162 с площ
668кв.м по ПНИ на СО“Ментеше.
Към заявлението е приложен проект изготвен от правоспособно лице по ЗКИР с обяснителна
записка, скици-проект за поисканото изменение на графичната част ПНИ за ПИ
10135.501.9514, на регистъра към него и на таблицата за дължимото обезщетение.
В обяснителната записка е посочено, че се предлага от новообразувания имот
10135.501.9514 да се образува нов имот №10135.501.1921 с площ 332,14кв.м за
наследниците на Г. Ж. Д. с документ за правото им на собственост Решение
№772/07.02.2001г. на ПК-Варна. Посочено е, че от възстановения с това решение
имот с площ 1000кв.м, с ПНИ е новообразуван имот №1162 с площ 668кв.м, в който
не са включени останалите 332кв.м, които са възстановени с решението. С
предложеното изменение ПИ 9514 с площ 1461кв.м по ПНИ записан на Община Варна щял
да стане с площ 1129,38кв.м, което да бъде отразено в регистъра и в таблицата
за дължимото обезщетение.
С писмо кмета на района на основание чл.26 от АПК във вр. с §4к ал.12 и
ал.13 т.2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ уведомил на 26.03.2015г. директора на дирекция
„Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ в Община Варна /“ОСИСД“/
за започналото по заявлението на И. административно производство за изменение
на ПНИ на СО“Ментеше“ за ПИ 9514 с указания за възможността за запознаване с
преписката. В отговор на 30.03.2015г. директорът на дирекция „ОСИСД“ посочил,
че новия имот №1921 с площ 332кв.м, който с проекта за изменение се иска да
бъде отразен в ПНИ на източната граница с ПИ 1162, изцяло попада върху ПИ 9514
по ПНИ на СО“Ментеше“, който по КК представлява ПИ 10135.4501.9514 с начин на
трайно ползване „за друг поземлен имот за движение и транспорт“ – публична
общинска собственост. Заявено е, че с влязъл в сила ПУП-ПУР на СО “Трошево“
одобрен с Решение №1357-4/28/12.02.2014г. на Общински съвет –Варна върху частта
на ПИ 9514 по ПНИ на СО“Ментеше“ предмет на проекта за изменение е предвидена
улична регулация – тупик с о.т.226-225, графична част от който приложили към
писмото. Този тупик бил предвиден за транспортен достъп до УПИ ІІ-319 „за
техническа инфраструктура“ върху който били изградени водоеми. Поради това от
Община Варна възразили срещу изменението на ПНИ на СО“Ментеше“ за ПИ 9514
съгласно проекта.
С писмо от 01.04.2015г. кмета на района изпратил административната преписка
по заявлението на И. на Началника на Отдел „Земеделие“ –Община Варна за
разглеждане от комисията по §4к ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от Протокол №223 на заседание проведено
на 26.08.2015г. Комисията назначена със Заповед № 0922/07.04.2010г. на Кмета на
Община Варна разгледала в т.3 заявлението на И. за изменение на ПНИ на
СО“Ментеше“ в частта за имот 9514 и постъпилото възражение и установила, че по проекта
за изменение новия имот №1921 се ситуира изцяло върху имот №9514 - улица,
публична общинска собственост, че не са налице разлики над 600кв.м за
образуване на нов имот за възстановяване на реституирания собственик, съгласно
чл.28 ал.7 от ППЗСПЗЗ, а проектният имот е образуван от съществуващ път.
Комисията заключила, че ПНИ е изработен при спазване изискванията на чл.28 от
ППЗСПЗЗ и не са налице основания за изменението му, а заповедта на областния
управител за одобряването на ПНИ на СО „Ментеше” не е обжалвана и е влязла в
сила в тази й част. Решението на Комисията по преписката е да се уважи
възражението на директора на дирекция „ОСИСД“ при община Варна и да не се уважава
искането в заявление вх.№ АУ 018703 ВЛ/24.02.2015г. на И. Г. И. за изменение на
ПНИ на СО„Ментеше”, КР 501, землище кв. Владиславово в частта на имот № 9514. С
това решение на помощния орган преписката е изпратена по компетентност в
СГКК-Варна, където е входирана със служебно заявление №09-14423/08.10.2015г.
Началникът на СГКК-Варна се запознал с преписката и установил, че ПНИ за СО
"Ментеше" е интегриран в одобрената КККР със Заповед №РД-18-30/19.06.2007г.
на Изпълнителния директор на АГКК-София, като СО е с кадастрален район №4501, а
НПИ 9514 е идентичен с ПИ 10135.4501.9514. Той съобразил искането с проектите и
приложенията към него и постъпилото възражение от дирекция „ОСИСД“ при Община Варна
– заинтересовано лице с оглед записването в кадастралния регистър на ПИ 9514
като публична общинска собственост. Възприел решението по т.3 по Протокол
№223/2015г. на Комисията и на основание §4к ал.13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ издал
Заповед №18-225/08.01.2016г., с която отказал изменение на кадастралната карта
и регистър на гр.Варна одобрени със Заповед №РД-18-30/2007г. на ИД на АГКК за
ПИ 10135.4501.9514, поискано със заявлението на И.. Отказът постановил по
съображенията изложени от помощния орган: че по проекта за изменение проектния имот
№1921 се ситуира изцяло върху имот №9514 - улица, публична общинска
собственост; че не са налице разлики над 600кв.м за образуване на нов имот за
възстановяване на реституирания собственик, съгласно чл.28 ал.7 от ППЗСПЗЗ, а
проектният имот е образуван от съществуващ път. Съобщение за издаване на
Заповедта с указания за реда и сроковете за обжалването й е връчено на
18.01.2016г. на Община Варна, а на И.И.-на 19.01.2016г.
В така проведеното административно производство не е направена от помощната
комисия, респ. от началника на СГКК-Варна преценка в коя хипотеза на изменение
на влязъл в сила ПНИ попада искането на И.. В заявлението инициирало
производството не е посочено на кое основание по §4к ал.8 от т.1 до т.5 от ПЗР
на ЗСПЗЗ се иска изменение. В обяснителната записка е посочено, че се желае от
ПИ 9514 по ПНИ на СО“Ментеше“ да се образува нов имот 1921 с площ 332,14кв.м за
И.Г.И. /наследник на Г. Ж. Д./, съобразно възстановеното право на собственост с
Решение №772/07.02.2001г. на ПК-Варна върху стар имот 58 с площ 1000кв.м, който
попада в ПИ 9514 и отредения с ПНИ за нея имот №1162 с площ 668кв.м. Задължение
на помощната комисия, респ. на административният орган е да прецени и
квалифицира искането и да определи кое основание по §4к ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ в
случая е приложимо. Като не са направили това, органите са допуснали съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не са изяснили налице ли са
предвидените в приложимата правна норма предпоставки то да бъде уважено, липсва
ли някоя от тях, налице ли е предвидена в закона пречка, с оглед на което да се
постанови отказ или да се уважи искането. Това съществено нарушение е довело до
незаконосъобразност на издадената Заповед, тъй като изложените в нея мотиви и съображения
за отказа не са обвързани с хипотеза от изброените в §4к ал.8 от т.1-т.5 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Това препятства съдебната проверка за законосъобразност на Заповедта,
която следва да извърши съда. Недопустимо е в съдебната фаза по обжалване на
административния акт, съда да предполага и да допуска коя разпоредба на §4к
ал.8 от т.1-т.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ е имал предвид ответника в случая и с решението
си съда да допълва или да формира нови констатации и изводи налице ли са
предвидените в приложимата правна норма предпоставки за уважаване на искането, липсва
ли някоя от тях или е налице законова пречка, с оглед на която отказът да бъде потвърден.
Основателно е оплакването в жалбата за неправилно посочено във възражението
и в решението на Комисията, че територията в която е имота за който е поискано
изменение на ПНИ не е урегулирана с ПУП-ПУР на СО“Трошево“. Към възражението е
приложена извадка на графичната част на приетото Решение № 1357-4 от 12.02.2014г.
на Общинският съвет – гр. Варна за одобряване на ПУП – План за улична регулация
на улици и поземлени имоти – публична собственост (ПУР) на СО „Ментеше“. Очевидно
е допусната техническа грешка при посочване на наименованието на селищното
образувание във възражението на Община Варна и в решението на Комисията. Няма
спор, че с Решение №1357-4 от 12.02.2014г. на Общинският съвет – гр. Варна,
което е обнародвано в неофициалния раздел на Държавен вестник бр.31 от 04.04.2014г.
е одобрен ПУП-ПУР на СО“Ментеше“, ведно със схемите: схема за електронни и
съобщителни мрежи и съоръжения, схема за електроснабдяване, схема за
водоснабдяване и канализация, схема за газоснабдяване, схема за вертикално
планиране, транспортно-комуникационна схема, което правилно е посочено в
Заповедта.
От доказателствата се установява безсъмнено, че влезлия в сила ПНИ на
СО“Ментеше“, за който в частта за ПИ 9514 е поискано изменение, е одобрен със
Заповед №РД-1-7706/432/ от 15.12.2003г. на Обл. управител и е интегриран в
кадастралната карта на град Варна одобрена със Заповед №РД-18-30/19.06.2007г. Години
по-късно е изработен и одобрен ПУП-ПУР за територията на СО“Ментеше“. Предвиждането
в този ПУП-ПУР за прокарване на улица по ПИ 10135.4501.9514 и конкретно за задънената
улица - тупик по о.т.226-о.т.225 е
устройствено отреждане за в бъдеще. Този ПУП е от вида ПУР, а не ПУП-ПРЗ по
чл.16 ал.1 от ЗУТ, поради което с влизане в сила на решението за одобряването
му предвидените в него регулационни граници не стават кадастрални /имотни/
граници, нито начина на трайно ползване на имотите се променя на
предназначението, за което се отреждат с ПУП-ПУР.
С оглед на това комисията като помощен орган, а и административният орган е
следвало съобразно приложимото основание от §4к ал.8 от т.1-т.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ
да преценят от значение ли е за поисканото изменение на ПНИ одобрен 2003г. за
ПИ 9514 обстоятелството, че 2014г. за територията е одобрен ПУП-ПУР, какво е
предвиждането му за този имот, приложено ли е, реализирана ли е на място
улицата и тупика по о.т.226-о.т.225.
Документите в преписката и становищата на страните не водят еднозначно до
извода приложен ли е ПУП-ПУР за тази задънена улица или не е приложен по
смисъла на §22 от ДР на ЗУТ, съществува ли на място в ПИ 10135.4501.9514 улица
или е черен път или др. Комисията приела, че новия имот по проекта за изменение
попада в „съществуващ път“, а Началникът на СКГГ-Варна посочил в Заповедта, че проектния
имот №1921 се ситуира изцяло върху имот „№9514 - улица, публична общинска
собственост“. Че предложения за нанасяне имот №1921, който е част от стария ПИ
58 се ситуира изцяло върху ПИ 10135.4501.9514 по КК няма спор. Видно обаче от
скицата-извадка от действащата кадастрална карта и регистър ПИ 10135.4501.9514 /л.39
от преписката/ е записан като имот с начин на трайно ползване „за друг поземлен
имот за движение и транспорт“. В кадастралният регистър за този имот не е
записано, че е с начин на трайно ползване: „за второстепенна улица“, „за местен
път“, „за селскостопански, горски, ведомствен път“, чрез които съгласно Приложение
№3 към чл.14 ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се
отразяват поземлените имоти представляващи път или улица. Поради това неправилно
и при съществено нарушение на процесуалните правила не е извършена проверка на необходимата
документация и на място за да се установи ПИ 10135.4501.9514 и конкретно частта
от него, в която попада проектния нов имот №1921 представлява ли „съществуващ
път“, респ. „улица“ или е друг обект и какъв точно. След като в преписката няма
събрани писмени доказателства, които да удостоверяват, че е приложено регулационното
предвиждане за тупика с о.т.226-о.т.225 по ПУП-ПУР, нито че съществува
селскостопански, горски, ведомствен път или местен път, неправилно и в
противоречие с отразеното в кадастралния регистър, в който ПИ 10135.4501.9514 не
е записан като път, ответникът и комисията са приели, че имота за който е
поискано изменение е съществуващ път, респ. улица.
Неправилният и направен в противоречие с отразеното в кадастралния регистър
за ПИ 10135.4501.9514 извод, че този имот е улица, обуславя неправилност и на последвалия
от него друг извод: „че не са налице разлики над 600кв.м за образуване на нов
имот за възстановяване на реституирания собственик, съгласно чл.28 ал.7 от
ППЗСПЗЗ“. Обстоятелството, че в действащата кадастрална карта и регистър ПИ
10135.4501.9514 е записано, че е с начин на трайно ползване „за друг поземлен
имот за движение и транспорт“ и не е отразен като път или улица, кореспондира с
твърдението на жалбоподателката, че площта от стария ПИ 58 в размер на 332кв.м
за която иска изменение на ПНИ за ПИ 9514 съгласно скицата-проект и
новообразуване на ПИ 1921 за нея не засяга съществуващ път, нито улица. Приетото
по делото заключение по съдебно-техническата експертиза подкрепя тези доводи и
посоченото в обяснителната записка към проекта за изменение, че в съответствие
с техническите изисквания в чл.28 от ППЗСПЗЗ може да се измени ПНИ за ПИ 9514,
като площта от 332кв.м от него, която представлява част от стария имот 58 по
решение №772/07.02.2001г. на ПК-Варна, може да се новообразува като ПИ 1921 за заявителката
- наследник на собственика по реституция. При това изменение макар площта на ПИ
9514 да се намалява, видно от скиците-приложение към експертизата и от
становището на вещото лице заявено в съдебно заседание, ПИ 9514 ще отговаря на техническите
изисквания за път и ще осигурява достъп на всички прилежащи към него имоти. Съдът
кредитира тези констатации и изводите на вещото лице в заключението поради това,
че са направени въз основа на материалите по делото, извършване на необходимите
справки и оглед на място и на специалните знания които притежава в областта на
геодезията и кадастъра.
Във връзка със заявеното във възражението, че тупика по ПУП-ПУР е предвиден
за транспортен достъп до УПИ ІІ-319 „за техническа инфраструктура“ в който са изградени
водоеми, експертизата онагледява на скиците и в съдебно заседание вещото лице сочи,
че край водоема от две страни е разположена изцяло площта на имот 9514 по ПНИ,
предвиден за общински път, поради което обслужването на водоема няма да се
засегне при образуване като нов имот за жалбоподателката на частта от стария
имот 58, който и е реституиран и който в ПКП е нанесен като ПИ 58 с площ 1064
кв.м. Няма спор по делото и видно от писмените доказателства и от комбинирана
скица 2 към СТЕ, именно от ПИ 9514 по стария КП от 1997г. за който в регистъра е
записано, че представлява черен път е новообразуван с ПНИ за жалбоподателката имот
1162 с площ 668кв.м, в качеството й на наследник на собственика на който е
възстановеното правото на стария имот 58 с площ 1000кв.м с Решение
№772/07.02.2001г. на ПК-Варна. Вещото лице не установява техническа
необходимост останалата площ от 332кв.м от стария имот 58 да е в ПИ 9514 по ПНИ
за да бъде осигурен достъп до който да и да било друг имот в обследваната зона.
За някои от имотите дори констатира, че по ПНИ имат предвиден достъп до няколко
пътя. С оглед на това опровергани от
доказателствата и от заключението на експертизата е извода в Заповедта, че не
може да се уважи искането за нанасяне на новопроектирания имот 1921, тъй като е
образуван от съществуващ път. Недоказан и неоснователен се явява и другия извод
обосновал отказа в Заповедта, че новопроектирания имот 1921 се ситуира изцяло
върху имот №9514 – улица, публична общинска собственост.
Поисканото от И. със
заявлението изменение на ПНИ е за ПИ 9514, който не е имот отреден с ПНИ на
правоимащ по §4а, т.е. на ползвател с трансформирано право на ползване в право
на собственост върху площ от 600кв.м. Поради това неправилно в Заповедта, а и в
решението на помощния орган е приложен чл.28 ал.7 от ППЗСПЗЗ и е намерено, че
не са налице разлики над 600кв.м за образуване на нов имот за възстановяване на
реституирания собственик. В случая е поискано изменение на ПНИ за
новообразувания с него ПИ 9514 с площ 1460кв.м като път и то само за частта от
332кв.м представляваща задънен участък с уширение, достигащ до югоизточната
граница на ПИ 1162 по ПНИ, които 332кв.м попадат в имот стар имот 58 за който е
възстановено правото на собственост на бивщия собственик – наследодателя на И..
В чл.28 ал.5 от ППЗСПЗЗ са материалноправните изисквания, съобразно които
трябва да се проектират пътищата в ПНИ. Съгласно чл.28 ал.5 от ППЗСПЗЗ ПНИ се
изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се
осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите
- 5м. Допуска се проектиране на задънени улици или пътища, когато няма друга
възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с широчина най-малко
3,5м. Задънени улици, по-дълги от 100 м, завършват с уширение за обръщане на
транспортните средства с радиус по осовата линия не по-малък от 10м. По
изключение за отделен имот извън границите на урбанизираните територии се
допуска проектиране на достъп до път като част от имота с широчина 3,5м.
Предвид изложеното основателно и доказано се претендира отмяна на Заповедта
за отказ на основание чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Допуснато е съществено
нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон
от Комисията по ал.12 на §4к и от Началникът на СГКК-Варна. При издаване на
Заповедта той е административният орган, който следи волеизявлението му да
отговаря на изискванията на закона - в случая на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и ЗКИР. Поради
това той не е обвързан от Решенията на Комисията по ал.12 по заявленията, които
са акт - предпоставка, задължителна част от производството, но не е задължен да
постанови акта си изцяло в съответствие с тях, а следва да извърши проверка за
правилността, обосноваността и законосъобразността им. Той не се произнася в
условията на обвързана компетентност, тъй като това означава издателят на
крайният акт да не дължи съобразяване на волеизявлението си с релевантните
факти и със закона и да не може да прави преценка за неяснотата и непълнота на
преписката за част от съществените
обстоятелства. Началникът на СГКК-Варна е следвало да установи пропуска на
Комисията да прецени коя от изброените няколко хипотези в §4к ал.8 от т.1-т.5
от ПЗР на ЗСПЗЗ е приложима за искането на И. за изменение на влезлия в сила
ПНИ на СО“Ментеше“ за ПИ 9514. Следвало е да констатира допуснатото съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не е изяснено и не са формирани от
помощния орган изводи налице ли са предвидените в приложимата правна норма от
§4к ал.1 т.1 до т.5 от ППЗСПЗЗ предпоставки за уважаване на поисканото
изменение, липсва ли някоя от тях и коя, налице ли е предвидена в съответната
законова разпоредба пречка за изменение и коя е тя и да върне преписката за
ново процедиране и произнасяне. Като не е направил това, а издал Заповедта за
отказ административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което е довело до постановяване на Заповед за отказ която е неправилна
и незаконосъобразна. Част от възприетите в нея фактически установявания са
неправилни, нееднозначни и противоречащи на доказателствата в преписката, а
крайните изводи и съображенията за отказа не са обвързани с хипотеза от
изброените в §4к ал.8 от т.1-т.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С оглед гореизложеното и отмяната на Заповедта на основание чл. 146, т.3 и т.4
от АПК, преписката следва да бъде върната на административният орган на
основание чл.173, ал.2 от АПК за процедиране от фазата пред помощния
орган-Комисията по ал.12 на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, който да изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая, съобразно чл. 35 от АПК, да определи
приложимата в случая разпоредба от §4к ал.8 от т.1-т.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след
което Комисията и Началника на СГКК- Варна да се произнесат по искането на И. за
изменение на ПНИ за ПИ 9514 като го уважи или като постанови отказ в съответствие
с изискванията на закона.
С оглед изхода на спора искането на жалбоподателката за присъждане на
разноски е своевременно и основателно. СГКК-Варна на основание чл.143, ал.1 АПК
следва да заплати на И.Г.И. сумата в общ размер 315,81лв., представляващи
разноски свързани със заплащане на държавна такса за образуване на делото и
депозит за вещо лице.
Водим от това и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №18-225/08.01.2016г. на Началника на СГКК-Варна, с която на
основание §4к ал.13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Решение по т.3 в Протокол №223/26.08.2015г.
Комисията по §4к ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е отказано изменение на кадастралната
карта и регистър на гр.Варна одобрени със Заповед №РД-18-30/2007г. за ПИ
10135.4501.9514, поискано със заявление вх. №АУ 018703 ВЛ/24.02.2015г. на И.Г.И..
ВРЪЩА преписката на Началника на СГКК-Варна за процедиране и произнасяне по
Заявлението вх. №АУ 018703 ВЛ/24.02.2015г. на И.Г.И. от фазата пред Комисията по §4к ал.12 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна да заплати на И.Г.И.
с ЕГН ********** *** сумата в размер на 315,81лева /триста и петнадесет лева и
81 стотинки/ представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд по реда на глава ХІІ
от АПК.
СЪДИЯ: