РЕШЕНИЕ
гр. София,
04.01.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІI
„А” въззивен състав, в публичното заседание на втори октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
мл. съдия:
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Емилия Вукадинова като разгледа
докладваното от мл. съдия Коева гр. дело
№ 1954 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 18311 от 11.11.2016 г., постановено по гр.
дело № 35369 по описа за 2012г. на СРС, 33-ти състав, са отхвърлени предявените
от С.С.В., К.С.Б. и Г.С.Б. против “А.Г.”
ООД, искове за осъждане на ответника да отстрани недостатъци в 15 дневен срок в
недвижими имоти, както следва – за С.В. в апартамент №15, за К.Б. и Г.Б. в
апартамент № 6, в евентуалност да заплати сумата от общо 11 624 лв. на С.С.В. и
общо 12 097 на К.С.Б. и Г.С.Б., представляваща обезщетение за недостатъци в
апартамент №15 и подземна клетка №6, а на втория и третия ищец – апартамент №6
и подземна гаражна клетка № 5, които обекти се намират в сграда в гр. София,
ул. “Милевска планина” №6, ведно със законната лихва от депозирне на исковата
молба 23.07.2012 г. до окончателното заплащане на сумата, по договор за
учредяване право на строеж и строителство, обективиран в нот,акт. №99, т.II, рег. 2842, д. 268/2009 на нотариус с рег. № 152 на
НК. С решението са осъдени: С.С.В. да заплати на “А.Г.” ООД сума в размер на
704 лв. , представляващи равностойността на притежаваните от нея идеални части
общо в размер на 7, 034 % от общите части и К.С.Б. и Г.С.Б., да заплатят на “А.Г.”
ООД сумата в размер на 344 лв. всеки от тях, представляващи равностойността на
притежаваните от тях идеални части общо в размер на 6, 881 % от общите части,
поради необходимост гаражна клетка №10, находяща се в сутерена на сградата, да
се превърне в спомагателно помещение към асансьорната шахта, в което е
разположено машинното отделение към асансьора, ведно със законната лихва от
депосирането на исковата молба 29.03.2013 г. до окончателното плащане. С
решението С.В., К.Б. и Г.Б. са осъдени да заплатят на „А.Г.“ ООД сумата от 3
051 лева, представляваща разноски по делото.
Недоволна от постановеното решение е
останала С.С.В., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подала въззивна жалба, в
която излага съображения за неправилност и необоснованост на съдебното решение.
Въззивницата поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е
налице преклузия по отношение на претенцията за недостатъци в общите части на
сградата, както и притежаваните от нея ап. 15 и гаражна клетка №6, като не е
приел, че представения констативен протокол /подписан в деня на подписване на
акт образец 15/ не представлява по същество възражение срещу недостатъците.
Поддържа, че неправилно съдът е тълкувал събраните по делото доказателства –
констативен протокол и нотариални покани. Твърди, че в противоречие със
събраните по делото доказателства съдът е приел, че се касае само до явни
недостатъци. Поддържа, че в конкретния случай недостатъците са от такъв
характер, че изпълнителят е знаел за тях и за отклоненията при вложените
материали и качеството на изпълнение, поради което уведомяване за неточно
изпълнение не е необходимо. Твърди, че съдът е следвало да отговори дали
осъществените от изпълнителя на място строително-монтажни работи отговарят на
одобрения технически проект, а ако няма такъв на уговореното между страните в
договора и изискванията на специалните нормативни актове и технически
спецификации съобразно с изискванията на разпоредбите на чл. 196 ЗУТ. Поддържа,
че с писма с вх. № С 11-1484/24.06.2011 г. до ДНСК и СО-НАГ – вх. №
ТК-94-00-122 от 24.06.2011 г. въззивницата и другите ищци изрично са отправили
възраженията си до административните органи. Твърди, че съдът не е отговорил в
мотивите си защо кредитира представената по делото заповедна книга, като същата
е оспорена и не е представена заповедна книга, с която е подписан акт образец
15 и е започнало строителството. Поддържа, че изводът на съда, че въпреки че не
е изпълнено съобразно възложеното, недостатъците не се отразяват на годността
на сградата, поради което не следва да се заплаща обезщетение, за неправилен,
тъй като същият противоречи на императивна правна норма. Поддържа, че съдът не
е изложил мотиви зашо е кредитирал съдебно-техническите експертизи, след като
обследването е неправилно и са неверни изчисленията. Твърди, че неправилно
съдът е уважил предявения насрещен иск, тъй като превръщането в обща част на
посоченото помещение не е по вина на ответниците по насрещния иск и не се
установило по делото, че са се обогатили. Освен това твърди, че не са участвали
в подписването на договора за изграждане на асансьора, нито е търсено тяхното
съгласие за извършване на преустройството на гаражното помещение. Поддържа, че
изпълнителят е бил длъжен да проектира сградата с асансьор с долно машинно
помещение, поради което по отношение на правния извод, че се наложило
преустройство в резултат на технически причини, счита, че е налице противоречие
със задължението на изпълнителя да проектира и изгради жилищната сграда с
асансьор с долно машинно. Искането към съда е да отмени първоинстанционното
решение изцяло и да уважи предявения иск, като отхвърли насрещния иск.
Въззиваемият – „А.Г.“ ООД, е подал
отговор в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който оспорва
подадената въззивна жалба. Поддържа, че акт образец 15 е подписан без
възражения, като именно този акт и изявленията в него са релевантни за
преценката за наличието на възражения за качеството на строителството. Твърди,
че писмата до ДНСК и СА-НАГ са направени след подписване на акт образец 15,
като в тях не се твърдят дефекти, открити след приемането на обекта, а се
твърдят същите неща, като в нотариалните покани, както и че посочените органи
са направили проверка и доклад, който се намира по делото. Твърди, че доводът
на жалбоподателката, че строителят е знаел за недостатъците, е въведен за първи
път във въззивната жалба, подари което е преклудиран, освен това неоснователен.
Поддържва, че доводът на жалбоподателя за наличие на втора заповедна книга е
неоснователен и недоказан. Искането към въззивната инстанция е да потвърди
първоинстанционното решение.
Срещу решението е постъпила и въззивна
жалба от К.С.Б. и Г.С.Б., в която са изложени абсолютно идентични доводи за
неправилност на първоинстанционното решение, както и в жалбата на С.В..
Искането към съда е да отмени първоинстанционното решение и да уважи
предявените искове, както и да отхвърли насрещния иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от “А.Г.” ООД, в който са изложени
идентични доводи, изложени в отговора на въззивната жалба подадена от С.В.. В
допълнение са изложени доводи за неоснователност на ищцовата претенция и поради
обстоятелството, че от петитума на исковата молба се установява, че присъждане
на суми за обезщетение се претендира под
евентуалност, ако не се извърши поправка в 15-дневен срок, а ищците са продали
своите апартаменти, поради което не е налице интерес да искат поправка.
Искането е да се остави без уважение въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, поради което е допустима, по същество се явява неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
СРС, е
бил сезиран с осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 във вр. с
чл. 265, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и в условията на евентуалност осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД във вр. с чл. 265, ал. 1 ЗЗД.
Ищците
твърдят, че във връзка със сключен между
тях и ответника договор за строителство са налице недостатъци на построените
обекти, поради което ответното дружество следва да отстрани недостатъците евентуално
да заплати обезщетение за отстраняване на същите и за компенсация за
неотстранимите такива.
Ответникът
оспорва исковете с твърдения за липса на описаните недостатъци и за приемане на
работата без възражения от страна на ищците.
По делото не е спорно между страните, а
и се установява от представения предварителен договор от 18.04.2009г., че между
собствениците на УПИ-XV-175; кв. 235;
местност –Лозенец и „А.Г.“ООД e съществувало
валидно облигационно отношение, по силата на който собствениците на имота като
възложители са се задължили да учредят на изпълнителя “А.Г.” ООД право на
строеж на жилищна сграда по одобрен идеен проект върху описаното дворно място
на свой риск и за своя сметка, с материали, машини и оборудване и персонал,
като след приключването на строежа да бъдат предадени на възложителя обекти
съгласно чл. 2 от предварителния договор, във вид и степен на завършеност
съгласно чл. 25 от същия договор. Не е спорно между страните и че на 21.12.2009
г. между собствениците на горепосочения имот и ответника “А.Г.” ООД е сключен
договор за учредяване право на строеж с нотариален акт №99, том II, рег. №2842, дело № 268 от 2009 г. Съгласно
посочения нотариален акт съсобствениците на имота взаимно са си учредили право
на строеж за описаните в акта имоти, както и са учредили право на строеж на “А.Г.”
ООД срещу задължението да построи изцяло сградата, описана в раздел I от нотариалния акт, на свой риск и за своя сметка,
със свои средства, труд и материали, съгласно одобрения архитектурен проект. Съгласно
раздел V от нотариалния акт, ответното дружество следва да
предаде обектите в състояние и степен на завършеност съгласно чл. 25 от
предварителния договор от 18.004.2009 г.
От приетата като писмено доказателство нотариална
покана от 29.11.2010 г. адресирана до ответното дружество, връчена на
02.12.2010 г. се установява, че ищцата С.С.В., действаща чрез пълномощника си К.Ц.Т.,
с която е заявила, че има редица възражения по отношение на изграждането на
процесната сграда, както и степента на завършеност на обектите и съответствието
им с договореното между страните. От приетата нотариална покана от 19.04.2011
г., адресирана до ответното дружество, връчена на 19.04.2011 г. се установява,
че ищците С.В. и К.Б. са заявили във връзка с предстоящото подписване на акт
образец 15, че следва да бъдат включени редица забележки, които да се считат
неразделна част от акт образец 15, подробно описани в посочената покана. Видно
от приложени документи наименовани “констативен протокол /акт обр. 15/ относно
установяване на качеството и степента на завършване на ап. 15 и гаражна клетка
№6 в новопостроена сграда на ул. “*******6, в гр. София, кв. Лозенец – I част” и “констативен протокол /акт обр. 15/,
съответно ищцата С.В. и ищците К.Б. и Г.Б. в отговор на нотариална покана
изпратена от ответното дружество за подписване на акт образец 15 са заявили
конкретни забележки по отношение на строителството на сградата. Посочените два
документа са подписани от ищците като липсва подпис на представител на
ответното дружество.
От констативен протокол акт №7, том II, рег. №3427/2011 г. от 27.05.2011г. на пом.
Нотариус при нотариус В., с рег. № 268, РС –София, се установява, че в
кантората на нотариуса са се явили пълномощници на ищците и представители на
ответното дружество. Нотариусът е констатирал, че ответното дружество е поканило
ищците да подпишат акт обр. 15, във връзка с което пълномощниците на ищците са
заявили, че не са съгласни с точка втора от предоставания им акт обр. 15 по
изпълнение на имотите, поради редица посочени забележки, съобразно което са
представени горепосочените протоколи подписани от ищците. В отговор на
изявлението на възложителите, представителя на ответното дружество е заявил, че
счита за неточни и несъстоятелни забележките на поканените лица като ги моли да
заявят дали ще подпишат без забележки акт обр. 15. Представителите на ищците са
заявили, че ще подпишат акта. Посоченият констативен протокол акт №7, том II, рег. №3427/2011 г. е подписан от страните.
По делото е представен и Констативен акт
за установяване годността за приемане на строежа от 30.05.2011 г. – акт образец
15. Актът е подписан от ищците и от дружеството изпълнител без забележки.
От представена нотариална покана от
18.06.2012 г. от възложителите – ищци получена от ответното дружество “А.Г.”
ООД на 22.06.2012 г. е видно, че ищците са завили, че във връзка с по-рано
заявените от тях конкретни недостатъци, някой от тях са били отстранени, а
други не, като за тях не е било заплатено обезщетение. Посочили са
неотстранените недостатъци, като са заявили, че ако дружеството изпълнител не
отстрани посочените дефекти до 15 дни от получаване на поканата, претедират
обезщетение в размер на 11 624 лв. за С.В.
и 12097 лв. за К.Б. и Г.Б..
Гореописаните документи не се оспорват
от страните.
Спорните по делото правнорелевантни факти
са дали са налице недостатъци в процесните обекти и дали ищците като
възложители по договора за изработка са направили своевременно възражения за
неправилно изпълнение.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Съобразно
наведените от страните фактически твърдения, съдът счита, че отношенията между
страните се субсумират под правната уредба на договора за изработка, който по
своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен,
комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално
правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни задължения – да
извърши уговорената работа съобразно поръчката в срок, без отклонение от нея и
без недостатъци и да я предаде на възложителя, а за ответника – да приеме
(одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя.
Законът
задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането
като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2)
признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице,
когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или
мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с
договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на
приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно
изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата
се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал.
3 ЗЗД необорима презумпция.
Съгласно чл. 176 ЗУТ след завършване на
строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен
надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен
съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал.1 и 2 ЗУТ и условията
на сключения договор. С този акт се извършва и предаването на строежа от
строителя на възложителя.
Необходимото съдържание на този
констативен акт е посочено в Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове
и протоколи по време на строителството. В съставянето на акт обр. 15 участват
възложителя и строителя, както и другите участници в строителния процес, като в
същия задължително се описват договорите за изпълнение на строителството,
строителните книжа, екзекутивната документация и съставените актове и протоколи
по време на строителството и др. Предвид удостоверените обстоятелства,
направените констатации и приложените към акта документи, подписването на акт
обр. 15 представлява изявление на възложителя, че строежът е изпълнен съобразно
одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация,
изискванията към строежите по чл. 169, ал.1 и 2 ЗУТ и условията на сключения
договор със строителя.
Видно от представения по делото и
подписан от всички горепосочени лица акт образец 15 изрично се посочва, че
строежът е изпълнен в съответствие с одобрените инвестиционни проекти,
изискванията на чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ, условията на договора за строителство и
че наличната документация в достатъчна степен характеризира изпълненото
строителство. Посоченият констативен акт образец 15 не е оспорен от ищците в
първоинстанционното производство.
По посочените съображения настоящият
състав намира, че е правилен изводът на първоинстанционния съд, че релевантния
момент за възраженията на ищците за недостатъци на работата в качествено
отношение е именно подписването на акт
обр. 15. В случая последното представлява изявление за приемането на работата
от страна на възложителите ищци без забележки. Подписването на акт образец 15 е
последващо посочените протоколи за констатирани от въззивниците недостатъци,
поради което същото отразява последното им релевантно волеизявление към изпълнението
на възложената работа по отношение на предходните възражения на ищците. Съгласно
чл. 11 от подписания между страните предварителен договор – възложителят има
право при съставянето на протокол обр. 15 и в рамките на гаранционните срокове
да иска отстраняването на допуснатите при строителството явни и скрити
недостатъци на обектите полагащи му се като обезщетение, както и тези по общите
части. Действително с горепосочените нотариални покани ищците са направили
възражения по извършеното строителство, за които са уведомили изпълнителя. Видно
от твърденията на самите ищци заявени във втората покана към изпълнителя последният
е отстранил част от посочените от тях недостатъци – шумолизолиращи прегради в
апартаменти №6 и №15, нова водосточна тръба, изграждане на втори комин в
кухненските боксове . Съобразно предвиденото в договора, възложителите са могли
да посочат изрично в подписания акт образец 15 конкретни недостатъци или да препратят към
по-рано съставените протоколи с възражения като посочат кои недостатъци не са
били отстранени от изпълнителя, но това не е било сторено. Напротив, в изрично
предвиденото място в акта образец 15 за посочване на недостатъци и срок за
отстраняването им липсват отбелязвания. Последното съответства и на направеното
изявление на ищците, че ще подпишат проект на акт образец 15 без възражения,
обективирано в констативен протокол от 27.05.2011 г. на пом.нотариус по
заместване на нотариус с рег. № 268 на НК, РС-София.(л.24 от делото). По силата
на чл. 176, ал. 1 ЗУТ с подписването на акт образец
15 се извършва предаването на обекта от строителя на възложителя.
Следователно може да се приеме, че с изготвянето и подписването на този акт е
налице не конклудентно, а изрично приемане на обекта. Ищците не са оспорили
представения по делото подписан от тях акт образец 15.
Неоснователно е и възражението на въззивниците
за неприложимост на разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, тъй като били налице
скрити недостатъци. Следва да се отбележи, че доводи за наличие на скрити
недостатъци и знание на строителя за тях са заявени едва с въззивната жалба.
Освен това скрити недостатъци са онези недостатъци, които не могат да се
открият обикновения начин на приемане или се появят по-късно, поради което вида
на недостатъците рефлектира върху момента на известяване на изпълнителя, с
оглед невъзможността скритите недостатъци да бъдат открити при приемането на
работата. Както в изпратената нотариална покана от 18.06.2012 г. /след
приемането на работата с акт образец 15/, така и в исковата молба от 23.07.2012
г. са посочени недостатъци, които напълно съответстват на релевираните от
ищците такива с протоколите и поканите преди подписването на акта за установяване
годността на строителството, в този смисъл посочените недостатъци не биха могли
да имат характер на скрити по смисъла на чл. 264 ЗЗД – като такива, които не са
могли да бъдат открити по-рано или появили се по-късно, които да не са били обхванати
от извършеното с акт образец 15 изявление за приемане на работата без
възражения.
Одобряването
на работата обуславя невъзможността за поръчващия да реализира
отговорността на изпълнителя по чл.
265, ал. 1 ЗЗД,
като иска поправяне на работата или заплащане на разходите,
необходими за поправката.
Неоснователни са доводите на
въззивниците относно липса на заповедна книга, с която е подписан акт образец
15 и е започнало строителството. Видно от приетите като доказателство пред
настоящата съдебна инстанция уведомително писмо и заповедна книга, същата касае именно
процесния строеж с възложители ищците и строител – ответното дружество. Същата
е с дата 21.10.2009 г. идентична е с представената от ответника в
първоинстанционното производство заповедна книга и е изготвена съобразно
нормативните разпоредби на ЗУТ.
Както беше посочено от установената в
чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия се обхващат само възраженията на възложителя за
неточно изпълнение в качествено отношение. По своето естество това са
възраженията за неизпълнение на външната мазилка по фасадите съгласно проекта,
котата на пода на стаите спрямо котата на балконите, изместването на
балконската врата с прозорец от югоизточната фасада на югозападната фасада,
предвидените влагоустойчиви вентилатори, автоматичните обезвъздушители на
радиаторите, за които и двете допуснати СТЕ установяват, че са били монтирани
към момента на огледа, комините в
кухненските боксове, както и по отношение на липсата на преградни стени и врата
на подземните гаражи.
По отношение на възраженията на ищците
за неточно изпълнение по договора за изработка в количествено отношение не
намира приложение презумпцията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл са Решение
№ 141/27.04.2015 г, по дело №3601/2013 на ВКС, ТК, II т.о. и Решение
№94 от 02.03.2012 г. по т.д. № 133/2010 г. на ВКС, II т.о. Такива възражения в
настоящия случай са тези за намаленият обем на общите части на сградата
вследствие на присъединяване на част от покрива на сградата към ателие 16,
намалените височини на вратите и прозорците, както и намалената застроена площ
на гаражните клетки.
Съгласно заключението на приетата по
делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена превръщането
на част от покрива на сградата в тераса към ателие №16 не ощетява ищците, тъй
като по този начин не е намалена площта на РЗП на общите части. От заключението
се установява още, че действително е налице намалена височина на вратите на
апартамент № 15, а именно : входната врата по проект е следвало да бъде 2,10
м., а е 2 м., а балконската врата вместо 2 м. е 1.77 м., според заключението
дължимото обезщетение за тези неотстраними недостатъци е в размер на 200 лв.
Установена е намалена височина на прозорците и вратите на апартамент № 6, а
именно входната врата от 2.10 м. на 1,95 м., стайни врати от 2.00 м. на 1.94 м,
намалени размери на прозорците в хола от 1.80 м. на 1.65 м – стойността общо е
изчислена в размер на 150 лв. Според заключението подземна гаражна клетка №6 е 11,93
кв.м. вместо предвидените в проекта 14,30 кв.м., като за разликата от 2,75
кв.м. дължимото обезщетение е в размер на 2 370 лв. Подземна гаражна клетка № 5
е 12,40 кв.м. вместо показаните в проекта 12,80 кв.м., като обезщетението за
разликата от 0,40 кв.м. е в размер на 329 лв.
Съобразно гореизложеното следва да се
приеме, че действително са налице недостатъци на извършеното строителство по
процесния договор, налице е отклонение от договорените площи и действително
построените, което по естеството си е неточно изпълнение в количествено
отношение.
По отношение на главните искове за
отстраняване на недостатъците, настоящият състав намира следното:
За да бъде уважен искът по чл. 265, ал.
1, предл. 1 за отстраняване на недостатъците следва същите да са отстраними,
тъй като в настоящия случай отстраняването на посочените недостатъци е
технически невъзможно и икономически нецелесъобразно, главните искове подлежат
на отхвърляне и в тази част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Съобразно приетото налице е
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално предявените искове:
С оглед установените недостатъци на
процесните обекти в количествено отношение, а именно занижени площи, евентуално
предявените искове за осъждане на ответника са основателни до посочените в
заключението на вещото лице по СТЕ размери, а именно за ищеца С.С.В. / апартамент
№ 15 и гаражна клетка № 6/ искът следва да бъде уважен за сумата от 2570 лв. ,
а за ищците К.Б. и Г.Б. / апартамент № 6 и гаражна клетка № 5/ за сумата от 479
лв. – обезщетение за посочените недостатъци. Поради изложеното пъвроинстанционното
решение следва да бъде отменено в тази част като бъдат уважени евентуално
предявените искове до посочените размери, а в останалата част по отношение на
същите решението на СРС следва да се потвърди.
По насрещния иск:
Първоинстанционният съд е приел, че
ищецът по него се е обеднил с исковата сума, представляваща обезщетение за
превръщането на индивидуалната собственост на ищцовото дружество върху гажана
клетка №10 в обща част, разпределена между ответниците съобразно притежаваните
от тях права в общите части на сградата
Настоящият състав намира, че по своето
естество така предявения иск е такъв с правна квалификация чл. 97 ЗС във вр. с чл. 59 ЗЗД. Налице са твърдения
за присъединяване на индивидуалната собственост на ищецът по насрещния иск, а
именно гаражна клетка №10 към общите части на сградата, за което се иска
обезщетение в размер на стойността й от собствениците на главната вещ.
По делото е установено и не е спорно
между страните, че е било изградено асансьорно помещение на мястото на гаражна
клетка №10, тъй като асансьорът е хидравличен.
Не е спорно между страните и че гаражна
клетка №10 е била обект разпределен в собственост на изпълнителя – “А.Г.” ООД.
Съобразно чл. 25 от представеният
предварителен договор от 18.04.2009 г. изпълнителят се е задължил да изгради
асансьор с долно машинно. В договора не е уточнено къде конкретно ще бъде
разположено машинното помещение на асансьора.
Видно от представения по делото договор
за проектиране, производство, доставка, монтаж и сертифициране на асансьорна
уредба от 06.07.2010 г. , сключен между ищцовото дружество и “Т.”ООД, “А.Г.”
ООД се задължава да предаде на изпълнителя шахта и машинно помещение.
Настоящият състав намира за основателни
доводите на въззивниците, че не следва да носят отговорността за превръщането в
обща част на посоченото помещение. Като частен случай на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване , така предявения иск по чл. 97 ЗС е
неоснователен, поради следните съображения:
В заключението си вещото лице по
допуснатата съдебно-техическа експертиза е установило, че в представения
първоначален проект на сградата е предвидено построяването на паркомясто №3 с
площ 16,70 кв.м. и помощно помещение от 9,50 кв.м. В следващия технически
проект, на същото място е предвиден трафопост, който по площ отговаря на двете
описани помещения. По същият проект паркомясто №10 (предмет на насрещния иск) е
превърнато в машинно помещение. Прието е, че с това преустройство не се
нарушават правата на останалите съсобственици, тъй като сборът на идеалните
част на паркомясто №3 и №10 са равни на идеалните част от общите части на
трафопоста. Освен това изпълнителят “А.Г.” ООД е поел задължение да изгради
асансьор на свой риск и за своя сметка, изграждането на асансьора е включено
във възнаграждението на изпълнителя, а именно учредяване право на строеж върху
процесния поземлен имот съобразно договора. Поради изложеното в случая не е
налице хипотеза на неоснователно разместване на имуществени блага – обедняване
и обогатяване произтичащо от общ факт.
Предвид изложеното, неправилен е изводът
на първоинстанционния съд за основателност на насрещната претенция, поради
което в тази част решението на СРС следва да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което да бъде отхвърлен насрещния иск.
По разноските.
Предвид изхода от спора, ищците С.С.В., К.С.Б. и Г.С.Б.
имат право на разноски в първоинстанционното производство съобразно уважената
част от исковете. В първоинстанционното производство ищцата С.В. е сторила
разноски в размер на 1250 лева, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед уважената
част от исковете на следва да й бъдат присъдени разноски в производството пред
СРС в размер на 273 лева. В първоинстанционното производство ищецът Г.Б. е
сторил разноски в размер на 1250 лв., като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъдят разноски в размер на 49 лв.
“А.Г.” ООД е сторил разноски в размер на 3051 лв. Съобразно
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника “А.Г.”
ООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2658 лв.- адвокатско
възнаграждение.
В настоящото въззивно производство, право на разноски
имат двете страни. Въззивникът С.С.В. е сторила разноски в размер на 400 лева,
като с оглед уважената част от исковете следва да й бъдат присъдени разноски в
размер на 88 лв, а на въззивниците Г.Б. и К.Б. разноски в размер на 51,83 лв. С
оглед отхвърлената част от исковете, предмет на въззивно обжалване, на въззиваемия
“А.Г.” ООД следва да се присъдят разноски в производството пред СГС в размер на
3137 лева. Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно – с оглед липсата на фактическа и правна сложност
на делото в настоящото производство основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с 7, ал.
2, т. 4 НМРАВ, дължимото адвокатско възнаграждение в настоящото производство е
в размер на 1241, 63 лева.
Настоящото решение
по отношение на евентуално предявените искове не подлежи на касационно
обжалване предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК с оглед цената на
предявените искове. В случая делото следва да бъде определено като търговско,
защото възникналият между страните спор се основава на търговска сделка по
смисъла на чл. 287 ТЗ във връзка с чл. 286, ал. 1 ТЗ и е с цена на всеки един
иск под 20 000 лв.
По отношение на главните искове, решението подлежи на обжалване пред
пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 18311 от 11.11.2016 г., постановено по гр. дело № 35369 по описа за 2012г. на
СРС, 33-ти състав в ЧАСТТА с която са от отхвърлени предявените главни
искове от С.С.В. ЕГН **********, К.С.Б. ЕГН ********** и Г.С.Б. ЕГН **********
за осъждане на “А.Г.” ООД ЕИК ******* да отстрани недостатъците в недвижими
имоти, както следва-за С.С.В. в апартамент №15 и гаражна клетка № 6 и за К.С.Б.
и Г.С.Б. в апартамент № 6 и гаражна клетка № 5, които обекти се намират в гр.
София, ул. *******.
ОТМЕНЯ решение № 18311 от 11.11.2016
г., постановено по гр. дело № 35369 по описа за 2012г. на СРС, 33-ти състав в ЧАСТТА
с
която са отхвърлени предявените от С.С.В. ЕГН ********** и К.С.Б. ЕГН **********
и Г.С.Б. ЕГН ********** евентуални искове за осъждане на “А.Г.” ООД ЕИК *******
да заплати сумата от 2570 лв. за първата ищца и за сумата в размер от 479 лв.
за другите двама ищци, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА “А.Г.” ООД ЕИК ******* да заплати на С.С.В.
ЕГН ********** сумата в размер на 2570 лв. представляваща обезщетение за недостатъци в
апартамент № 15 и гаражна клетка № 6 по договор за учредяване на право на
строеж и строителство, обективиран в нот.акт №99, т.II,
рег. №2842, д. 268/2009 г. на нотариус Красимир Анадолиев с рег. № 152 на НК,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата
молба – 23.07.2012 г. до окончателното заплащане на сумата, както и на К.С.Б.
ЕГН ********** и Г.С.Б. ЕГН ********** сумата в общ размер от 479 лв. представляваща обезщетение за недостатъци в
апартамент № 6 и гаражна клетка № 5 по договор за учредяване на право на строеж
и строителство, обективиран в нот.акт №99, т.II,
рег. №2842, д. 268/2009 г. на нотариус Красимир Анадолиев с рег. № 152 на НК,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата
молба – 23.07.2012 г. до окончателното заплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в ЧАСТТА, с която са отхвърлени евентуално предявените искове
на С.С.В. за разликата над 2570 лв. до пълния предявен размер от 11 642 лв. и
евентуално предявените искове от К.С.Б. и Г.С.Б. за разликата над 479 лв. до
пълния предявен размер от 12 097 лв.
ОТМЕНЯ решение № 18311 от 11.11.2016
г., постановено по гр. дело № 35369 по описа за 2012г. на СРС, 33-ти, в ЧАСТТА,
с която са осъдени С.С.В.
ЕГН **********, К.С.Б. ЕГН ********** и Г.С.Б. ЕГН ********** да заплатят на “А.Г.” ООД ЕИК ******* по
предявените насрещни искове сумата в размер на 704 лв. – за първия
ответник, сумата в размер на 344 лв. за втория ответник и сумата в размер на
344 лв. за третия ответник, представляващи равностойността на притежаваните от
тях идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – 23.03.2013 г. до окончателното плащане, поради
необходимост гаражна клетка № 10, находяща се в сутерена на сградата в гр.
София,ул.*******долина № 6, да се превърне в спомагателно помещение, в което е
разположено машинното отделение към асансьора, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “А.Г.” ООД ЕИК ******* насрещни
искове с правно основание чл. 97 ЗС във вр. с чл. 59 ЗЗД за осъждане на С.С.В.
ЕГН **********, К.С.Б. ЕГН ********** и Г.С.Б. ЕГН ********** да заплатят на “А.Г.” ООД ЕИК ******* сумата в
размер на 704 лв. – за първия ответник, сумата в размер на 344 лв. за втория
ответник и сумата в размер на 344 лв. за третия ответник, представляващи
равностойността на притежаваните от тях идеални части от общите части на
сградата, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 23.03.2013
г. до окончателното плащане, поради необходимост гаражна клетка № 10, находяща
се в сутерена на сградата в гр. София,ул.*******долина № 6, да се превърне в
спомагателно помещение.
ОТМЕНЯ
решение № 18311 от 11.11.2016 г., постановено по
гр. дело № 35369 по описа за 2012г. на СРС, 33-ти състав, в ЧАСТТА, с която С.С.В.
ЕГН **********, Г.С.Б. ЕГН ********** и К.С.Б. ЕГН ********** са осъдени да
заплатят „А.Г.“ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в
размер на сумата над 2658 лв. до присъдения
размер от 3051лв.
ОСЪЖДА
„А.Г.“ЕИК
******* да заплати на С.С.В. ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
273 лв, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СРС, както и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. чл. 273 ГПК сумата от 88 лв сторени разноски в производството пред СГС.
ОСЪЖДА
„А.Г.“ЕИК
******* да заплати на Г.С.Б. ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
49 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СРС, както и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. чл. 273 ГПК сумата от 51, 83 лв. сторени разноски в производството пред СГС.
ОСЪЖДА
С.С.В.
ЕГН **********, Г.С.Б. ЕГН ********** и К.С.Б. ЕГН ********** на осн. чл. 78,
ал. 3. вр. чл. 273 от ГПК да заплатят на „А.Г.“ЕИК
******* сумата от 1241 лв. сторени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО по отношение на главните искове подлежи на
обжалване пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
В останалата част решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.