Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 582 01.06.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
седми май две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 353 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод
жалбата на Х.М.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед №
19-0769-002709 от 18.12.2019 г., издадена от началник на група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна мярка-
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуални правила. В нея се сочи, че в заповедта не са изложени
фактическите и правните основания за издаването и́, с което е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. Оспорват се констатациите на
административния орган. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на заповедта.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в
съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка,
като в съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, пряко засегнато от съдържащото се в заповедта
разпореждане. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено
следното:
С обжалваната заповед, издадена на основание чл.171,
т.2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена на жалбоподателя Х.М.Б. принудителна
административна мярка- прекратяване регистрацията на ППС- лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с рег. № А 93 78 МК, за срок от шест месеца. В съобразителната
част на заповедта се сочи, че на 17.12.2019 г. около 07.20 часа в гр. Бургас,
кв. „Сарафово“, ул. „Брацигово“, описаният лек автомобил е управляван от Б.,
като при извършена полицейска проверка последният е заявил отказ да бъде проверен
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
е изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване.
Съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Оспорената Заповед № 19-0769-002709 от 18.12.2019 г. е
издадена от компетентен орган- началник на група в сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР- Бургас, оправомощен със заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора
на ОДМВР- Бургас. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването
и́.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка е обосновано с констатацията, че като
водач на МПС жалбоподателят е отказал проверка за установяване употребата на
наркотични вещества. Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен
състав са достатъчни за извършване на съдебната проверка за законосъобразност
на заповедта, поради което доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално
нарушение, изразено в липса на мотиви, се явяват неоснователни.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. Съгласно
чл. 171, т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция) за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство 1) без
да притежава съответното свидетелство за управление и/или е 2) с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, и/или 3) е употребил наркотични вещества
или техни аналози, както и 4) при отказ
да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или 5) не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и 6) на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление- за срок от 6 месеца до една година.
По делото не е спорно, че жалбоподателят Б. е
собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена с оспорената заповед. От
приложените в преписката писмени доказателства е видно, че същият е отказал
извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества
и не е изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване. В
този смисъл са съдържащите се в съставения АУАН констатации, както и наведените
с жалбата твърдения. Ирелевантни са причините за заявения от жалбоподателя
отказ- при управление на МПС той е длъжен да изпълни разпореждането на
контролния орган за извършване на проверка с техническо средство, респ. предписанието за
химико-токсилогично лабораторно изследване. Ето защо, с оглед предписаната от
чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта и при липсата на
доказателства, които да поставят под съмнение констатираните с него
обстоятелства, съдът приема, че са налице законоустановените предпоставки за
налагане на принудителната административна мярка, като в случая
административният орган е определил същата с минималната продължителност, предвидена
в нормата.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер. Тя е наложена с цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата и осуетяване на възможността да бъдат извършени други
нарушения на ЗДвП, и напълно съответства на целта на закона.
По изложените съображения
съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при съблюдаване
на административнопроизводствените правила, и в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби и целта на закона. Не се установяват наведените в
жалбата основания за отмяна на акта, поради което оспорването следва да се
отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.М.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Заповед № 19-0769-002709 от 18.12.2019 г., издадена от началник на група
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна
административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: