Р Е Ш
Е Н И Е №41
Самоков, 29.03.
2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Самоковският районен съд,
Іви състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и
седемнадесата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Йорданка Малинова, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.
дело № 791 по описа за 2016 год. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от И.Д.Ф. срещу П.П.А. обективно кумулативно съединени искове – иск
за разпределение на ползване на съсобствено дворно място, както и искове за
обезщетяване на вреди от непозволено увреждане имуществени 508 лева и
неимуществени 5000 лева, ведно със законната лихва считано от завеждане на иск
03. 11. 2016 година до окончателното изплащане на обезщетенията.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на имот в град Самоков,
който представлява 1/6 идеална част от дворно място поземлен имот ПИ
65231.908.199 по кадастралната карта на град Самоков с площ
Твърди се в исковата молба, че ответникът П.А. пречи на ищеца да използува
общите части от съсобствената жилищна сграда, собственик на втория етаж от която
е ищеца. В тази връзка ищецът твърди в исковата си молба, че преди пет години
спрял водата за собствения му втори етаж от общия водопровод, който минава през едно мазе владяно от ответника в което
се намират водомерите и спирателните
кранове и оттогава по вина на ответника на ищеца се спира водата за вторият му
етаж, включително и до настоящия момент ищецът няма питейна вода за този свой
жилищен имот.
Твърди се в исковата молба, че в началото след спирането на водата ищецът
правил няколко опита да се разбере с ответника, молил го да пусне водата но той
отказвал и му заявявал, че след като минава пред негово заме той може да прави
каквото реши с водопровода. Твърди се в исковата молба, че с поведението си
ответникът П.А. направил неизползваем за ищеца собствения му етаж от жилищната
сграда, тъй като без вода не могат да се ползват банята, тоалетната кухнята и
изобщо ежедневието е пряко свързано с постоянното наличие на течаща и чиста
вода. Твърди се в исковата молба, че поради постоянната липса на вода по вина
на ответника ищецът бил принуден при всяко идване в Самоков и докато пребивава
в процесния имот постоянно да налива и да носи до втория си етаж туби и
пластмасови шишета с вода които пълнел от домовете на свои приятели или от
голямата чешма в центъра на града. Твърди се в исковата молба че поради това
поведение на ответника собственият на ищеца втори жилищен етаж престанал да
бъде нормално жилище.
Твърди се в
исковата молба, че след преживените мъки без вода с години през пролетта на
2016 година ищецът се принудил да потърси съдействието на ВиК, да плати за да
му бъде изградено отделно водоснабдяване по собствено отклонение от уличния
водопровод, което да е независимо от П.А. и да е само за втория етаж на
сградата. Във връзка с това се наложило ищецът да закупи инструменти, тръби и
водопроводни части, а с помощта на
приятели изградил нова самостоятелна водопроводна мрежа на етажа си и заедно с
това извел отвън по стената на къщата и водопроводната тръба, която да свържат
с отклонение от уличния водопровод за
етажа на ищеца. Твърди се в исковата молба, че за снабдяването на ищеца за
снабдяването ми с необходимите документи за изграждане на това отклонение
заплатил на Община Самоков и на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – район Самоков
като такси за изработването на различни необходими и изисквани документи, за
проект, прокопаването на уличната настилка и свързване с уличния водопровод.
Твърди че във връзка с това ищецът
направих значителни парични разходи и аз вложих общо паричната сума в
размер на сумата от 507, 45 лева, за да снабди по друг начин с вода имота си и това се
претендира като имуществени вреди от
поведението на ответника П.А..
Твърди се в
исковата молба, че на два пъти през месец юни 2016 година ответникът П.А. лично
попречил на работниците от ВиК да прокопаят и свържат изградения от ищеца
водопровод с отклонението от уличната мрежа с довода, че той като собственик не
бил дал разрешение да се прокопава съсобственото на страните дворно място, в
резултат на което отново заради ответника работата по свързването на етажа на
ищеца с вода била спряна за неопределено време и докато страните като
съсобственици се разберат и към момента на предявяване на иска ищецът твърди че
е без вода по вина на ответника.
В петитума на исковата молба се съдържат исканията по същество, уточнени в
съдебно заседание от пълномощника на ищеца съдът да разпредели ползването на
дворното място съобразно притежаваните от страните идеални части и на основание
чл. 45 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 5000 лева като
обезщетение на неимуществени вреди по 1000 годишно за всяка от петте години в
които ответникът спирал водата на ищеца за собствения му втори етаж от
жилищната сграда както и 508 лева обезщетение за имуществени вреди от
поведението на ответника с което освен спирането на водата за втория му етаж,
попречил на опита му да изгради собствена водопроводна инсталация и за
свързването й с ново самостоятелно отклонение от уличната водопроводна мрежа.
Твърди се в исковата молба и уточнението й от ищеца в съдебно заседание, че
сумата 508 лева претендирана като обезщетение за имуществени вреди от
посоченото поведение на ответника включва разходи за закупуване на части, на
инструменти, за изготвянето на различни документи, както и на проекта за
изграждането на водопроводното отклонение.
Предявен е и иск с правно основание чл. 32 от ЗС за разпределение на
ползването на дворното място съсобствено на страните от което не е спорно, че
ищецът притежава 1/6 идеална част, а ответникът 5/6 идеални части.
В съдебно заседание ищецът поддържа всеки от исковете чрез пълномощника си
адвокат Кокалов.
Ответникът П.П.А. оспорва иска като неоснователен по съображенията в
отговора на исковата молба, а така също и в съдебно заседание чрез пълномощника
си адвокат Милушева от САК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните прие за установено следното:
Видно от
представениите в преписи нотариален акт за дарение на недвижим имот 44, том V,
дело № 1655 от 19. 08. 1993 година на нотариус Спасимин Хаджиангелов с район на
действие РС Самоков и констативен нотариален акт № 6 за собственост върху
недвижим имот, том І Б, рег. № 43, дело № 8 от 2000 година на нотариус
Магдалена Хаджиангелова с район на действие РС Самоков, ищецът И.Д.Ф. е
собственик на вторият етаж от масивна жилищната сграда застроена на
Скица на
процесния имот е приложена в препис по делото № 15-175892 от 12. 04. 2016
година и видно от нея дворното място е с идентификатор 65231.908.199, а сградата е с идентификатор 65231.908.199.1
и от нея ищецът притежава втория етаж, а ответникът първия етаж. Това се
установява и от приложените по делото в преписи нотариални актове за
собствеността на ответника № № 129, том. ІV, дело 1986 от 1993 год. на РС
Самоков, нот. акт за дарение № 9, том ІА, рег. № 154, дело № 18 от 2000 година
на нотариус с район на действие РС Самоков, констативен нот. акт за собственост
№ 99, том. ІА, рест. № 1276, дело № 90 от 2016 год. на нотариус с район на
действие РС Самоков, акт за узаконяване № 053/15. 12. 2013 година и скица №
15-175892-12. 04. 2016 год на поземлен имот с идентификатор 65231.908.199 на АК.
Видно от цитираните акт за узаконяване, нот. акт № 99, том. ІА, рест. №
1276, дело № 90 от 2016 год. и скица № 15-175892-12. 04. 2016 год на поземлен
имот с идентификатор 65231.908.199, в същото дворно място се намира владяната и
ползвана от ответника едноетажна масивна сграда сладкарница със застроена площ
34,
Основателни и доказани са предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на
увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за
всички вреди- имуществени и неимуществени, пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. Съгласно изложените елементи от правопораждащия
претенцията факт и при разпределение на доказателствената тежест съобразно
разпоредбата на чл. 127 ГПК в тежест на ищеца е да установи и той е установил
наличието на противоправно действие, предприето от ответника, което му е
причинило вреда, както и причинната връзка между двете. Доказано е че
ответникът владее мазето в което е спирателния кран за водопровода за етажа на
ответника. Доказано е спирането на водата, владението от ответника на мазето в
което е спирателния кран за имота на ищеца. Ответникът не е допускал ищеца до тази обща част по смисъла
на чл. 38 от ЗС. Доказано е че в ответникът е ключът от помещението в което е
кранът за водата за етажа на ищеца. В тежест на ищеца е на доказване, а не установява
при това еднолично от негова страна владение на тази обща част да е осигурил
достъп на ищеца до този кран, за да пусне водата за етажа си. Доказано е че на
ищеца е спирана водата за престоите му в имота по време на исковия период. Ответникът е този който следва да докаже
липсата на вина за спряната вода в имота на ищеца, контролирана от помещение в
негово владение.
Реално
потърсената защита от прокуратурата се потвърждава от приложената жалба
подадена в РП Самоков на 16. 08. 2016 година, както и от приложеното писмо от РП Самоков изх. № 485/2016 година за образувано на 11.
07. 2016 година с постановление от 11. 07. 2016 година досъдебно производство
срещу ответника П.П.А. за това че не е осигурил достъп на
съсобственика И.Ф. и работници на ВиК, до водомерна шахта, разположена в
поземлен имот за присъединяване на ново водопроводно отклонение към
водопроводна инсталация, изграждането на която е била разрешена по съответния
ред с Разрешение № 19 от 10. 06. 2016 година с правно основание чл. 72 ал. 1 от ЗУТ и решение № 855/2005 година на Общински съвет Самоков.
Не
могат да се пренебрегнат доказателствата че в допълнение на владяният само от
ответника спирателен кран за водата на ищеца, във владяно само от ответника
помещение е и водомерът за етажа на ищеца, който е бил разпломбиран, установено
при проверка от инкасатор на ВиК, извършена
юни 2017 година.
При наличието на повече от един обект в индивидуална
собственост на различни правни субекти, сградата е в режим на етажна
собственост.
По силата на чл. 3 от ЗУЕС за
управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които
самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се
прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността.
Правоотношенията между страните по повод използване и управление общите части
на сградата се урежда по общите правила на чл. 30 и сл. ЗС, глава ІІІ
"Съсобственост". В случая, владяните само от ответника спирателен кран
и водомер представляват именно общи части елементи на сградната водопроводна
инсталация. Водопроводът е собственост и обща част на абонатите в сградата. При
съобразяване на легалната дефиниция на чл. 38, ал. 1 ЗС, която приравнява към
общите части и главните линии към всички видове инсталации и централните им
уредби за общо ползване, съдът приема, че владяният само от ответника П.А.
водопроводен участък в държаното от него
мазе представлява обща част от сградата включваща и собствения на ответника
втори етаж. По силата на цитираните разторедби и в частност 31 ал. 1 от ЗС
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост ЕС
имат право да използват общите части на сградата съобразно тяхното
предназначение и са длъжни да не пречат на останалите съсобственици да
използват общите части. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си
служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
останалите съсобственици да си служат с нея според правата им. Настоящият съд
приема, че нарушаването от страна на ответника на тези изрични законови
ограничения за лично ползване водопровода като част и представлява
противоправно поведение по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Настъпването на неимущественият вредоносен
резултат и причинно-следствената му връзка с противоправното и виновно
поведение се установява от показанията на свидетелите Буранов и Андонов,
основани на преки впечатления за липсващата вода в имота на ищеца и за
причинените му от това неимуществени вреди. Предвид създадените на ищеца неудобства във връзка с доставката на питейна
вода за исковия период, съдът на основание чл. 52 ЗЗД по справедливост определя
обезщетение от по 5000 лева.
Претърпените
имуществени вреди, в пряка връзка с противоправното поведение на ответника,
съответстват на направените от ищеца
разходи за изграждане на самостоятелен водопровод. Именно поведението на
ответника при спряна вода за ищеца на етажа да не му осигурява достъп до спирателния
кран, находящ се във владяното от него помещение е създало необходимост нов
водопровод и разходите за него.
По силата на чл. 38 ал. 1 от ЗС са общи включително и на
ищеца като собственик на втория етаж земята върху която е построена сградата, дворът, главните линии на всички видове инсталации
включително и водопровод, водосточните
тръби, процесния спирателен кран и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване
Безспорно е установено и потвърдено от заключението на
съдебно техническата експертиза че в мазе държано под ключ от ответника е кран
за спиране водата за втория етаж на ищеца, че водата за етажа му е спряна и
ответникът нито е пуснал вода на ищеца, нито му е осигурил достъп до
представляващия обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС кран за водопровода
снабдяващ с вода собствения на ищеца втори жилищен етаж. По делото е приложен в
препис жалбата на ищеца до прокуратурата за спираната му от ответника вода още
от август 2011 година.
Липсата на водоподаване
за собствения на ищеца етаж, спряно именно от кран в мазе на ответника е
принудила ищеца да търси вода за пиене и за миене от съседи, от други
източници, установено от показанията на свидетелите Буранов и Андонов носел
туби от и за етажа си. Вследствие деликта на ответника изразяваща се в затворен кран за питейна вода в мазе
владяно от ответника ищецът по вина на ответника е лишен от достъп до тази обща
част, а с това и от спряната от този
кран питейна вода и вода за миене за собствения му втори етаж от жилищната
сграда. При това местоположение на крана за вода, находящ се в мазе владяно от
ответника, щом този ответник не установява да е осигурил достъп на ищеца до
тази обща част съдът приема че ищецът действително не е имал такъв достъп и то
точно когато няма вода за етажа му, спряна именно от този кран. При това
положение е доказано непозволеното увреждане произтичащо от това драстично
действие с което ответникът за исковия период неоснователно пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху своя втори жилищен етаж от процесната
жилищна сграда.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Румен Иванов
Божилов по въпроса за причината за липсващата вода в имота на ищеца. При
безспорно установеното и доказано, че водомерът и кранът за вода са в мазе
държано от ответника липсата на вода в имота на ищеца е по тази причина и
поради неосигурения достъп на ищеца до тази обща част. Поради това не липсата
на налягане на водата, а липсата на вода след този кран е причина за липса на
вода в имота на ищеца.
Съдът не възприема за основателно възражението на
ответника в писмените бележки на адвокат Милушева, че сметката за вода на
ответника и отчетената по водомера за имота му вода налага извод, че е имал
вода и не му е ограничавано водоподаването. Водомерът, както и кранът за вода
са във владение на ответника, видно от приложената служебна бележка от ВиК
Самоков, находящият се в мазе на ответника водомер за имота на ищеца е с отстранена пломба и никаква сметка
отразена и начислена на ищеца не може да отразява реално ползвана от него вода.
Съдът като съобрази безспорно установения факт че ответникът още август от 2011
година владее водомера и спирателния кран за водата на ищеца, щом не доказва с
пълно доказване да е осигурил достъп на ищеца до тази обща част, съдът приема
за установен отрицателния факт, че ищецът не е имал достъп до този кран, нито
до водомера за етажа му. Щом ответникът, при положение че владее помещението в
което са водомерът и спирателния кран за водата на ищцовия етаж не установява
да е осигурил достъп до тази обща част, дори при спряна вода за имота на ищеца,
съдът приема за установено обстоятелството че ищецът поради противоправно
виновно поведение на ответника не е имал вода в етажа си за исковия период. Тъй
като той е от Добрич, достатъчно е че не е имал вода по време на престоите му в
Самоков. При тези престои ответникът се е възползвал от обстоятелството че
ищецът е временно в имота, взел е мерки да няма условия за живот в собствения
му имот, да няма вода и да няма възможност за независимо от него водоснабдяване
за собствения си етаж.
По силата на
чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, а деликвентът отговаря за
пълния размер на причинените от него имуществени и неимуществени вреди.
По отношение претенцията за неимуществените вреди
съдът като взема предвид значителните неудобства за ищеца собственика от липсата на
вода в жилищния му етаж намира, че сумата 5000 лева за исковия период, по 1000
лева за всяка от петте години без вода за етажа си е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
паричен еквивалент на причинените му от ответника неимуществени вреди от това
че го е лишавал от вода за собствения му жилищен етаж. Безпорно по делото е
установено, че е налице пряка причинна връзка между виновното противоправно
поведение на ответника в нарушение на чл. 38 ал. 1 от ЗС и причинените от него
вреди. Това е така, защото дейността на деликвента, обективирана чрез спиране
на водата за етажа на ищеца от мазето в негово владение и неосигуряване дължимия
достъп до тази обща по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗС част стои в пряка причинна връзка с настъпилия
резултат, а именно ограничаване правото на собственост изразяващо се в лишаване
от жизненонеобходимата вода за иначе водоснабдения жилищен етаж на ищеца. Едно
от най – важните условия за живот е
водата. Липсата на вода за пиене за кратко време причинява на човек
неимуществени вреди, увреждане и смърт. Липсата на вода за миене също е
източник на неимуществени вреди дори заради самата възможност това да е вредно
за здравето. Когато в собствен имот си лишен от вода за пиене и миене, не
поради обективни условия за живот, а поради субективно поведение на
съсобственика си това е източник на неимуществени вреди, дискомфорт които съдът
за исковия период оценява на 5000 лева. По отношение претендираните
неимуществени вреди, както бе посочено по-горе претенцията се явява доказана по
своето основание и размер, като размерът следва да бъде определен по
справедливост с оглед претърпените неудобства и тяхната продължителност, както
и степента на засягане на ищеца и правото му на собственост, съобразена от
ценността на благото от което деликтът на ответника го лишава. При определяне
на размера на дължимата от ответниците сума съдът съобрази разпоредбите на чл.
52 от ЗЗД, съгласно който обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. От значение за неимуществените вреди е
възрастта на увредения ищец, принуден до втория си жилищен етаж на къщата да
носи туби и вода от други източници от това че ответникът му е ограничил
достъпа до това най-ценно благо.
Самостоятелен източник на неимуществени вреди подлежащ
на обезщетяване е това че не по обективни причини, а поради непозволено
увреждане и човешка злонамереност ищецът е лишен от вода за етажа си. До крана в мазето владяно от ответника всичко
е наред във водопроводната инсталация. Вода обаче няма на етажа на ищеца, а
няма и съдействие и дори съгласие на ответника за самостоятелен водопровод.
Изцяло доказани по своето основание и размер са както искът за обезщетение за
неимуществени вреди, така и искът за неимуществени вреди.
Доказана по своето основание и размер е и претенцията
за имуществени вреди. В настоящото производство основателно се търси
обезщетение в размер на стойността на заплатените от ищеца суми за изграждането
на отделен и независим от ответника водопровод. Сам ответникът е предизвикал
нуждата от такъв водопровод,
злоупотребил е с това че владее мазето в което е спирателния кран за водата на
ищеца и е ограничил достъпа му до този спирателен кран. Пренебрегнал е че това е обща част по смисъла
на чл. 38 от ЗС и служи за общо ползване. Дори само това че спирателния кран
има тази функция, владее се от ответника, а той не установява да е осигурил
достъп на ищеца налага изводът че именно той е причинил спиране водата за етажа
му. При това положение и с оглед жизнената необходимост от вода на ищецът се е
наложило да търси начин за водоснабдяване което не зависи от ответника, който
дължи поправяне и имуществените вреди от своя деликт, като вината му се счита
за установено, при положение че не е опровергана от доказателствата по делото.
Ответникът счита за свое право да не допуска
присъединяване на нов водопровод за имота на ответника през съсобствения имот. Въпреки това при съобразяване установения факт
че именно ответникът е причинил липсата на вода
от наличния водопровод, всички разходи за новия водопровод са причинени
от него имуществени вреди които ответникът е длъжен да поправи по силата на чл.
45 ал. 1 от ЗЗД, като вината му се счита за установена по силата на чл. 45 ал.
2 от ЗЗД. Видно от приложените фактури и фискален бон ищецът е платил общо 507,
45 лева за изграждане на независим от ответника водопровод за етажа му, от
които на ВиК ЕООД София сумата 345, 53
лева, 15 лева за скица и 80 лева за прокопаване на тротоарна настилка, 45 лева
за данъчна оценка и 21,92 лева за
инструменти и строителни материали
На основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
ответникът П.П.А. следва да се осъди да
заплати на И.Д.Ф. сумата 507, 45 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликт – непозволено
увреждане, изразяващо се в спиране на водата и причиняване на разходи за
изграждане на отделен водопровод за същия втори жилищен етаж, от масивна жилищната
сграда с идентификатор 65231.908.199.1, находяща се в град Самоков, парцел ХІV, имот пл. №
1948, в кв. 128 по плана на град Самоков, построена в поземлен имот с
идентификатор 65231.908.199, представляващо парцел ХІV, за
имот пл. № 1948 в кв. 128 по плана на град Самоков с урегулирана площ от
Доказани са по своето основание и акцесорните претенции
за и законните лихви върху главниците, а
именно всяко от обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди считано от
датата на предявяване на иска 3 ноември 2016 година до окончателното им
изплащане. Нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД предвижда при непозволено увреждане,
отговорност на деликвента и за законната лихва върху обезщетението. Това е
така, защото при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той е в забава от момента на причиняване на вредите.
Тъй като тази претенция представлява акцесорно по отношение на главното
вземане, предвид изложеното до тук, същата следва да бъде уважена.
Със злоупотребата си по отношение съсобствения имот и
водоснабдяването на етажа на ищеца ответникът е станал причина и за разноските
на ответника по делото в размер на 961 лева и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
следва да се осъди да заплати тази сума на ищеца.
Доказан по своето основание е и искът за разпределение на ползването на
дворното място с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС. Няма съгласие между
съсобствениците за разпределение ползването на дворното място. Действително
ответникът е собственик на 5/6 идеални части от дворното място, но той не
зачита собствеността и квотата на ищеца 1/6 идеална част, а ползва и застроява
съсобственото дворно място като негова изключителна собсвеност. Поради това
съдът приема че фактическото ползване от ответникът е в ущърб на съвместната
собственост и е налице хипотезата на чл. 32 ал. 2 предложение последно от ЗС.
Искът с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС представлява акт на спорна съдебна
администрация на гражданските отношения и съдът следва да разпредели ползването
с оглед безогледното фактическо ползване на дворното място от страна на
ответника по делото и сградите които ответникът ползва застроени в
съсобственото дворно място.
Съдът намира че ползването на дворното място следва да се разпредели
съобразно Скица - Проект 1 на вещото лице К. Д., като ищецът И.Д.Ф.
ползва съответстващото на квотата му в имота мястото с площ 57,
Това разпределение на ползването дава възможност ищецът да ползва мястото
което му осигурява достъп до неговия вход от жилищната сграда, а така също и до
дворното място а и това е от малката незастроена от ответника площ от дворното
място. Законосъобразно е в площта ползвана от ответника да се включи и площта
на застроените от ответника и ползвани от него сгради в дворното място. При
това положение единствения законосъобразен вариант който отразява квотите на
страните е този по скица – проект 1 на вещото лице Д., който става неразделна
част от настоящото решение и се приподписва от районния съдия за графично
отразяване на това разпределение на ползването.
Със злоупотребата си по отношение съсобствения имот, и с пречките за
водоснабдяването на етажа на ищеца ответникът е станал причина и за разноските
на ответника по делото в размер на 961 лева и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
следва да се осъди да заплати тази сума на ищеца.
Мотивиран от изложените съображения, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 45 от ЗЗД, вр.чл. 52 от ЗЗД, вр.чл.
86, ал. 1 от ЗЗД П.П.А. с адрес *** с
ЕГН ********** да заплати на И.Д.Ф. с ЕГН ********** сумата 5000 лева - по 1000
лева за всяка от петте години включени в периода от 3 ноември 2011 година до 3
ноември 2016 година, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от деликт, непозволено увреждане от спиране на
водата и отнемане достъпа до спирателния кран за водата за собствения на И.Д.Ф. втори жилищен етаж
от масивна жилищната сграда с идентификатор 65231.908.199.1,
находяща се в
град Самоков, парцел ХІV, имот пл. № 1948, в кв. 128 по плана на град Самоков, построена
в поземлен имот с идентификатор 65231.908.199,
представляващо парцел
ХІV, за имот пл. № 1948 в кв. 128 по плана на град Самоков с урегулирана площ
от
ОСЪЖДА на осн. чл. 45 от ЗЗД, вр.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД П.П.А. с адрес *** с ЕГН ********** да заплати на И.Д.Ф.
с ЕГН ********** сумата 507, 45 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от деликт – непозволено увреждане спряна вода за собствения му втори
жилищен етаж и причиняване на разходи за изграждане на отделен водопровод за
същия втори жилищен етаж, от масивна жилищната сграда с идентификатор 65231.908.199.1,
находяща се в
град Самоков, парцел ХІV, имот пл. № 1948, в кв. 128 по плана на град Самоков,
построена в поземлен имот с идентификатор 65231.908.199,
представляващо парцел
ХІV, за имот пл. № 1948 в кв. 128 по плана на град Самоков с урегулирана площ
от
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на дворното място съсобствено между П.П.А.
с ЕГН ********** и И.Д.Ф. с ЕГН **********, като постановява И.Д.Ф. да
ползва мястото с площ 57,
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок
от връчване преписа на страните.
Районен съдия: