Р Е Ш Е Н И E №
гр. Враца 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, IV - наказателен състав в публично
заседание на 12.08.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Цветелина Цекова разгледа НАХД №581/2020г. по описа на ВРС,
въз основа на закона и доказателствата:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0967-000849 от 29.05.2020г. на ВПД Началник група при сектор пътна полиция към ОД на МВР
– Враца, с което на И.Д.Т. ***,
с ЕГН:**********, на основание чл.179
ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200/двеста/ лева, за извършено нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС в 14/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ:
И.Д.Т. ***, с ЕГН:**********, е
обжалвал НП №20-0967-000849 от 29.05.2020г. на ВПД Началник група при сектор пътна полиция към ОД на МВР
– Враца, с което на основание чл.179
ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200/двеста/ лева, за извършено нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП. В
жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Д.Н. се твърди,
че жалбоподателя не е извършил описаното нарушение и че същото е по вина на другият
водач, който се е движил с твърде висока скорост за участък от пътя при което е
предприел неправилно маневра за завиване на ляво в следствие на което се е стигнало до
възникване на процесното ПТП.Сочи, се и че акта е неправомерно съставен от
органите на ПП при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
иска отмяна на издаденото НП и наложената глоба.
Ответникът
по делото не ангажира становище.
Производството по делото е по реда на чл.59 - 63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
На 29.04.2020г. около 23.00 часа жалбоподателя
И.Д.Т. ***, в качеството
си на водач на МПС – управлявал собственият си лек автомобил марка „Шкода” модел „************ като се движел по улиците в с.Девене, първоначално по
ул.А. Георгиев, която преминавала в главната улица на селото известна, като
улица „Иванчо Съйнов“ в посока към с.Борован, когато около 23:00 часа наближил кръстовището с улица ”Георги Бенковски”, където за да продължи движението си по нея, в
посока за с.Три кладенци предприел
маневра ляв завой. По същото време по улица „Иванчо Съйнов“ и в посока към
същото кръстовище с улица”Георги Бенковски”, се движел с висока скорост лек
автомобил марка „********** с водач ************,
като малко преди кръстовището улица „Иванчо Съйнов“ прави остър завой при
излизането, от които няма видимост към кръстовището и поради високата скорост
на движение водача на лек автомобил марка „БМВ”
не успял да продължи движението си в
собствената си лента за движение и при навлизане в кръстовището попаднал в
съприкосновение с лявата страна по цялото и продължение на лек автомобил марка „Шкода” модел „***********.След съприкосновение и преустановяване движението на
двата автомобила водачи слезли от тях, за да огледат щетите, като подали сигнал
за настъпилото ПТП /пътнотранспортно произшествие/ между две превозни средства
– с материални щети, както следва: в предната и задна лява
врата, преден ляв праг и калник, на
лекия автомобил„Шкода” модел „***********, а по лек автомобил марка „БМВ”
модел „520” **********, предна
челна част в дясно, предната и задна дясна врата, като били
причинени и щети на оградата на дом №32.
За ПТП-то били уведомени органите на полицията и на
мястото пристигал авто-патрул в състав служителите на С ПП св.А.Ю.Й.
и К.П.К., които били изпратени по сигнал
за настъпило ПТП в с.Девене на разклона
за с.Три кладенци. При пристигането си след оглед
на мястото на ПТП-то и констатиране на щетите по двете ППС и разговор с двамата
водачи и намиращите се други хора от селото мл.автоконтрольор А.Ю.Й. преценил, че вина за възникналото ПТП има жалбоподателя
И.Д.Т., поради което и в негово
и в присъствието на св.К.П.К. - съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА №214771/29.04.2020г., за
извършено нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП, а именно затова, че:
На 29.04.2020г.
около 23.00 часа с.Девене обл.Враца, по ул.А. Георгиев като водач на лек автомобил марка „***********, при управление на който, на кръстовището с улица
„Г.Бенковски“, при извършване на маневра „ляв завой” не пропуснал и блъснал
движещият се по ул.А. Георгиев с посока на движение
към с.Борован лек
автомобил марка „**************, с водач **********,
при което реализирал ПТП с
материални щети, като в следствие на удара лек автомобил марка „********* се отклонява и се
блъска в метална порта на дом №32 намиращ се на ул.А. Георгиев.
Тъй
като жалбоподателя отказал да подпише съставеният акт, то и препис
от същият не му бил връчен. Също така за констатираното - на място св.А.Ю.Й. съставил на жалбоподателя – нарушител и Протокол
за ПТП №1495410 от 30.04.2020г., който документ жалбоподателя също неподписал тъй като имал възражения и неполучил
преписи от него.
Последвало
издаването на обжалваното НП №20-0967-000849 от 29.05.2020г. на ВПД Началник група при сектор пътна полиция към ОД на МВР
– Враца, с което на водача – нарушител и настоящ жалбоподател е наложено
административно наказание за извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП -
ГЛОБА в размер на 200/двеста/ лева, на основание чл.179 ал.2вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка се установява от
свидетелските показания на свидетелите А.Н.Т.,
на актосъставителя св. А.Ю.Й. и свидетеля по акта К.П.К., дадени в съдебно заседание, и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени
доказателства - НП в оригинал, АУАН серия
GА №214771/29.04.2020г.,, Протокол
за ПТП №1495410 от 30.04.2020г., ЗАПОВЕД № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР, писмо от ОД
МВР с приложен снимков материал, Справка за нарушител, Разпечатка от Gogle Маps на улиците
от пътната мрежа в с.Девене и писмо от община Враца и Схема на уличната мрежа с.Девене.
Съдът
намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ,
от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация, а разгледана по
същество същата е процесуално допустима, и основателна,
по следните съображения:
На първо място съдът приема, че както АУАН,
така и НП са издадени от компетентните органи и в рамките на техните правомощия
и компетенции съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
Същевременно
извършвайки служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:
За да
предизвика целените с издаването му правни последици, Наказателното постановление,
следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа
наказателното постановление са посочени в чл.57
от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57,
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от
които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.
Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и
прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона
за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към
наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта. В този смисъл следва да бъде съобразено и
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на
съдиите, докладчик председателят на V отделение.
От
друга страна изискванията по отношение на НП
са относими съобразно вмененото от чл.42 от ЗАНН и към съставения преди
него АУАН. Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН Административно наказателното
производство започва със съставянето на АУАН, който се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите присъствали при извършване или при установяване на
нарушението. След като АУАН е бил съставен съобразно
изискванията на визирания законов текст и е била дадена възможност на жалбоподателя
да впише възраженията си в него, той е отказал да подпише същият понеже не е
бил съгласен с отразеното в него, поради което и акта е оформен, като при отказ
с подписа на свидетеля Любомир Любомиров А., което действие е извършено в съответствие
на предвиденото в чл.43
ал.2 от ЗАНН.
На следващо място съгласно чл.43 ал.5 от ЗАНН след съставянето и подписването
на акта същият е следвало да бъде предявен
на жалбоподателя, като му бъде
връчен препис от него срещу разписка. Според заявеното от св.К. контролните
органи съгласно ЗДвП, нямат задължение да връчват препис от акта на
жалбоподателя, когато последният откаже да го подпише. Това твърдение обаче е
невярно и в противоречие на разпоредбите на ЗАНН.
Това е така защото правото на жалбоподателя
да се получи препис от АУАН е самостоятелно право на нарушителя, различно от
правото да му бъде предявен за подпис същият. Правото да се получи препис от акта е свързан от една страна с
възможността за предявяване на писмени възражения в 3 дневен срок, а от друга
това е необходимо защото с АУАН се
повдига Административнонаказателното обвинение и по този начин
нарушителя ще има възможност да се запознае с него, да разбере в какво е
обвинен и подготви защитата си. Предявяването на АУАН за запознаването със
съдържанието му и подписването от нарушителя са действия самостоятелни и
независими от действието по - връчване на препис от същият.
При това следва да се посочи и че процедурата по
съставяне и връчване на акта гарантира и обезпечава правото на защита на
наказаното лице, в това число да се запознае с акта, да направи възражения в
дадения му по закон срок, да поиска събирането на други доказателства. В този
смисъл процедурата по предявяване и подписване на акта не е формално задължение
за административнонаказващия орган, а е гаранция за осъществяване на правото на
защита на наказаното лице.
В този смисъл невръчването на жалбоподателя на
екземпляр от АКТА нарушава съществено правата на жалбоподателя и означава, че
процедурата по съставяне и връчване на акта на наказаното лице, не е спазена в
своята цялост, което ограничава неговото право на защита.
Дори и жалбоподателя да е упражнил правата си по чл.44 от ЗАНН с
подадено от него възражение във връзка с АКТА, то това по никакъв начин не
игнорира вече допуснатите процесуални нарушения при съставянето и предявяване
на АКТА. Така допуснатите процесуални нарушения не са взети в предвид от
административно наказващият орган при преценка на обстоятелствата по
конкретният случай.
Неизпълнението на задължението от контролните
органи по чл.43 ал.5 от ЗАНН представлява
съществено процесуално нарушение допуснато в
Административоннаказателното производство
и е самостоятелно и достатъчно
основание за отмяна на НП, в този смисъл е и т.11 от Постановление №10 /28.09.1973г. на Пленума на ВС , което не
е изгубило сила. Според която т.11 :
„При подписването на акта на нарушителя задължително се връчва препис от
него.“ Като това следва да се направи
включително и в случаите, когато нарушителя е отказал да го подпише.
Отделно от изложеното до тук съдът констатира, че в издадените против жалбоподателя И.Д.Т., АУАН и НП - като място на извършване на нарушението е посочено - “кръстовището на ул.„А. ***.“
Свидетелите по акта съответно
актосъставителя А.Ю.Й. и свидетеля
по акта К.П.К., сочат същото място на нарушението, като твърдят че
наименованията на улиците включени в процесното кръстовище са научили от
хората, които са били на мястото на ПТП.
Същевременно
при извършена служебна проверка от страна на съда в пътната картата на с.Девене
– приложените /Разпечатки от Gogle Маps на улиците
от пътната мрежа в с.Девене и Схема на уличната мрежа с.Девене издадена от
Община Враца/ се констатира, че кръстовище между ул.„А. ***,
на територията на с.Девене – НЯМА! Това е така защото от приложените
доказателства е видно, че ул.„А. Георгиев“ се влива и преминава в улица „Иванчо
Съйнов“ много преди центъра на селото и преди кръстовището с ул.“Георги Бенковски“, казано иначе ул.„А. ***, нямат пресечна точка, от
което следва, че процесното ПТП неможе да се е случило на описаното в АУАН и НП
място,
от което следва, че единственият възможен вариант е процесното ПТП, да се е
състояло на “кръстовището на ул.„Иванчо Съйнов“ и ул.“Георги Бенковски“ такова Административнонаказателното обвинение обаче
няма предявено към нарушителя, нито със съставеният АУАН, нито със издаденото
НП.
При това положение
следва, че посоченото в АУАН и НП, като място на нарушението - “кръстовището
на ул.„А. ***,“ не изпълва изискванията на
закона, и по конкретно на чл.42 т.3 пр.2
от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно посочване на мястото на нарушението, тъй като, както
се посочи по горе такова кръстовище на територията на с.Девене обл.Враца няма.
Мястото на извършване на
нарушението е съществен реквизит на НП, тъй като същото е определящо, както по
отношение на това, кои са лицата, оправомощени да съставят АУАН, така и по
отношение на компетентността на АНО да издава НП за такива нарушения, а в
последствие и компетентността на съда, разглеждащ производства във връзка с
депозирани жалби против издадени НП.
Мястото на извършване на нарушението, като елемент от състава на административното нарушение и
като основен реквизит на НП следва да бъде ясно и конкретно, не будещо
съмнение. Този реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или
правна логика, още по - малко, да бъде извличан по тълкувателен път от
съдържанието на други реквизити или от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в
твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което
е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за какво нарушение
е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Правоприлагането по принцип и административнонаказателното
такова, в частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обстоятелства и данни. Липсата на правилно отразяване на мястото на извършване
на нарушението в НП, и в АУАН, като основен реквизит от посочените документи,
представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена
императивна правна норма.
Едновременно с това, липсата на правилно
отразяване на място на извършване на
нарушението по същността си се явява липса
на място на нарушение това нарушение допуснато от наказващият орган при изготвяне
както на АУАН, така и на НП води и до непълнота по отношение на описанието на нарушението и на
обстоятелствата, при който е извършено, които пък са нарушения на чл.42
т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57
ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН, като в тази връзка дори показанията на
разпитаните по делото свидетели по акта не способстват съществено за изясняване
на фактическата обстановка.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на
процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за
отмяната на атакуваното НП, само на това основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото
обвинение.
Съгласно константната съдебна практика, за да е описано
нарушението следва в обстоятелствените части на АУАН и НП да се съдържат
обстоятелства и факти, които описват извършеното нарушение с неговите обективни
и субективни признаци както и участието на привлеченото към адм.
наказателна отговорност лице в неговото извършване /конкретни действия,
съответно бездействия от страна на извършителя/.
При така
събраните доказателства, съдът намира, че в случая пред съда, не се доказа за жалбоподателя И.Д.Т. ***, да е извършил визираното в НП адм. нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП, а именно – На 29.04.2020г.
около 23.00 часа с.Девене обл.Враца, по ул.А. Георгиев като водач на лек автомобил марка ***************, при управление на които, на кръстовището с улица
„Г.Бенковски“, при извършване на маневра „ляв завой” не пропуснал и блъснал
движещият се по ул.А. Георгиев с посока на
движение към с.Борован лек
автомобил марка „**********, при което реализирал ПТП с материални щети, като в следствие на
удара лек автомобил марка ************ се отклонява и се
блъска в метална порта на дом №32 намиращ се на ул.А. Георгиев.
И макар с оглед констатираните съществени нарушения на процесуалните
правила да е ненужно обсъждането по същество на делото съдът намира, за
необходимо да посочи, че служителите на административно наказващият орган са
интерпретирали създадената фактическа обстановка неправилно, като не са взели
предвид всички релеванти обстоятелства по делото в това число наличието на
забранителен знак в близост до кръстовището, определящ движението на МПС със
скорост от 30 км/ч., движението с висока скорост много над допустимата за
населено място на водача на другият участвал в ПТП автомобил, който факт се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, на причинените
щети, които ясно говорят за неправомерно поведение не, на жалбоподателя, както
се твърди, а на водач на другият участващ в ПТП – то автомобил.
На
последно място следва да се посочи, че неспазването от страна на
административнонаказаващия орган на изискванията въведени с нормите на ЗАНН водят
до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, тъй като същото съществено е ограничило правото на
защита на жалбоподателя, а също така допуснатите нередовности правят невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП,
доколкото РС в производство по обжалване на НП по реда на чл.59-63 ЗАНН, следва
да установи съществуването или несъществуването на описаното в НП административно
нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или
бездействие на жалбоподателя със
съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.
В изложеният по горе смисъл затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0967-000849 от 29.05.2020г. на ВПД Началник група при сектор пътна полиция към ОД на МВР
– Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН и
При гореизложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: