Р Е Ш Е Н И
Е № 262339
гр. Пловдив, 11.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесети септември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка
Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16336 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД –
гр. Пловдив е предявило обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника А.Р.Д., че последният дължи
на ищеца сумата от 1170,90 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 01.07.2019 г. – 31.12.2019 г. за обект, находящ се в
гр. ****, както и мораторна лихва в размер на 106,05 лв. за периода 31.08.2019 г. – 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 261173/ 27.10.2020 г. по ч.гр.д. № 13880 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, IХ гр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги с № ********** в качеството си на собственик и
ползвател на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ****. Посочва, че за
процесния период от 01.07.2019 г. – 31.12.2019 г. в обекта на ответника били
предоставяни услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, за
което били издадени фактури. Поради незаплащане на дължимите суми, била
начислена лихва за забава върху претендираната главница. Посочва, че отчетът в
имота бил извършван посредством наличния водомер с номер в системата на
ищцовото дружество № ****. При отчитането на водомера, потребителят присъствал,
като подписвал представените от инкасатора карнети. Сочи, че на ответника било
връчено известие за подмяна на водомера, след което последният бил сменен. За
процесните задължения били връчвани покани за доброволното им плащане, но
изпълнение не последвало. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 13880 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IХ гр.с. Длъжникът възразил
срещу заповедта, поради което за заявителя е възникнал правният интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и присъждане на
сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника А.Р.Д., чрез адв. В. Д., със становище за
неоснователност на предявените искове. Излага твърдения, че на 20.08.2015 г.
закупил имот, находящ се в град ****, след което заминал извън ***** за
неопределен период от време. Посочва, че и в настоящия момент продължава да
живее във *****, като се връща в имота веднъж в годината, не използва имота, в
жилището не живее никой, поради което няма как да потреби вода на стойност 1170,90
лв. Твърди, че на 20.06.2019 г. получил известие за нередовен водомер с цел
извършване на метрологична проверка на общ водомер. Намира, че доколкото имотът
му бил еднофамилна къща, не било необходимо допълнителен монтаж на индивидуален
водомер, доколкото продаденото количество вода се отчитало единствено по
водомера, монтиран между тръбата на водопроводното отклонение и вътрешната
водопроводна инсталация. От представените от ищеца доказателства не ставало
ясно каква е повредата на водомера, откога е развален и откога начислява суми
за развален водомер. Ответникът депозирал жалба при ищцовото дружество на
11.08.2020 г., за която получил отговор, че задължението от 1170,90 лв. е
начислено съгласно чл.32 от Общите условия, тоест съгласно отчетеното от
разваления водомер за периода 20.11.2015 г. до 19.06.2019 г. Оспорва
претенцията на ищеца, като посочва, че за процесния период не са представени
карнети. Намира, че ищцовото дружество не е спазило законовите изисквания да
изпрати уведомление до потребителя, поради което не можело да се начислят
служебно процесните количества вода. Твърди, че фактурите били издавани без
основание, тъй като не е отчитано реално потребление на вода. Счита, че
служебното начисляване и едностранно коригиране на сметки за минал период
представлявало неравноправна клауза, като за такава сочи разпоредбата на чл.24,
ал.4 от Общите условия. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на част от претенцията за главница и лихва, като намира, че същите се
погасяват с кратката тригодишна давност. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Прави доказателствени искания.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 13880 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IХ гр. състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № 261173/ 27.10.2020 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
дата 30.10.2020 г., като в законовия едномесечен срок той е депозирал
възражение, с което оспорва дължимостта на процесните суми. Поради това и на
основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е подадена
настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото дело. Затова
предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период на обекта, находящ се в гр. ****, че ищецът е изправна страна по
договора – че е доставил процесното количество вода, което е отчетено
посредством монтирания в имота водомер, както и да установи размера на
претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение
между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на
„потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото
качество, ответната страна следва да е собственик
или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. По делото се
установи, а и не се оспорва от страните, че ответникът е собственик на
процесния водоснабден имот, като е придобил същия с договор за покупко-продажба
от 20.08.2015 г.
От така приетите за установени факти се извлича
и качеството на „потребител” на ответната страна, която има задължението да
заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по
смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.11, ал.7
ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на
договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
По делото са ангажирани доказателства за наличие на общи условия, уреждащи
предоставянето на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор за ответното
дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, които са одобрени
от ДКЕВР с решение № *****г. С оглед изложеното съдът приема, че между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на закона.
За да е
основателна исковата претенция ищецът следва да установи, че е предоставял в
имота на ответника претендираните услуги по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода, както и тяхното количество, определено по предвидения в
нормативните актове ред. В случая ищцовото дружество твърди, че в процесния
имот ВиК услугите се отчитат и заплащат по наличния водомер в системата на
дружеството с № ****. Съгласно чл.22 от ОУ изразходваните количества питейна
вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителя. Клаузата на чл.23, ал.4 от ОУ
предвижда, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. Доставянето на питейна вода и/или отвеждането
и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните
водомери на водопроводните отклонения – чл.32, ал.1 от ОУ. Съгласно чл.33 от ОУ
ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количествата, като потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
От
изложените съображения следва, че в хипотезата на отчитане на потребените
услуги посредством монтиран в имота на потребителя водомер, за да е основателна
претенцията на ищцовото дружество, следва да са изпълнени следните изисквания: извършване
на отчет на водомера в присъствието на потребителя или на негов представител,
попълване на данните в отчета, полагане на подпис от потребителя или от негов
представител, издаване на ежемесечна фактура при наличие на консумация. След
изпълнение на описаните дейности и след 30-дневен срок от фактурирането
потребителят изпада в забава на задълженията си. В случая ищецът с исковата
молба заявява, че претендира заплащането на потребени ВиК услуги за периода
01.07.2019 г. – 31.12.2019 г., които са на стойност 1170,90 лв., а отчетите са
извършвани посредством водомер № ****. От представения опис на фактури се
установява, че за процесния периода за издадени общо 9 фактури, пет от които са
от една и съща дата – 01.07.2019 г. Именно тези пет фактури от дата 01.07.2019
г. удостоверяват задължения за периода от 20.10.2015 г. до 19.06.2019 г., което
формално предшества исковия период. С издаването на пет фактури от дата
01.07.2019 г. за периода на потребление от преди близо 4 години, ВиК операторът
е нарушил изискването на чл.33 от ОУ, като е фактурирал задължения много след
изтичане на предвидения за това срок. Освен това по делото се установи, че
имотът на ответника е бил необитаем в този период, доколкото същият е
пребивавал в чужбина. В този смисъл са показанията на свидетеля Р. А. Д., който
изяснява, че от 2015 г. до 2019 г. никой не е живял в имота и не е потребявана
вода. Свидетелят установява, че ответникът е получил известие за нередовен
водомер, който бил демонтиран и сменен с нов през месец юли 2019 г. От
показанията на свидетелката П.В.Д., която е била ***** за имота, се установява,
че за периода от 2015 г. до 2019 г., когато е бил подменен водомерът, не е
влизала в имота и не е извършвала реален отчет. Това обстоятелство било
отразено и в карнета посредством поставянето на код с шифър № 5, което
означавало, че в имота не живеел никой, жилището било необитаемо.
Безспорно
е по делото, че на 10.07.2019 г. е извършена подмяна на водомера в процесния
имот, за което в съставен протокол № ***** от 10.07.2019 г. за монтаж,
демонтаж, пломбиране и проверка на водомер. След поставянето на новото
измервателно устройство, отчетът в имота се е извършвал посредством неговите
показания, за което са попълвани надлежно карнети и са издавани фактури -
четири от процесните фактури, издадени за периода от 30.09.2019 г. до 31.12.2019
г., отразяващи потребените количества вода за периода от 19.08.2019 г. до
30.12.2019 г.
Предвид
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че ищецът не доказа
претенцията за сумите, за които са издадени общо пет фактури от дата 01.07.2019
г., отразяващи потребено количество вода за периода от 20.10.2015 г. до 19.06.2019
г. Не се доказа ищцовото дружество да е отчитало съгласно изискванията на
общите условия потреблението на вода. Освен това се установи, че в този период
процесният имот не е бил обитаван от ответника, като в къщата не е имало вода. За
този период ответникът не може да бъде задължен за процесните суми, доколкото
ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154,
ал.1 ГПК, да е доставял ВиК услуги в имота на ищеца, както и да е отчитал
същите съгласно предвидените за това изисквания. По отношение на претенцията за
доставени услуги за периода от 19.08.2019 г. до 30.12.2019 г., за която са
съставени 4 броя фактури по надлежния ред, съдът приема, че същата е доказана
по своето основание. Досежно размера и съдът кредитира заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, като обективно и компетентно дадено на
основание чл.202 ГПК. Видно от таблицата в констативно-съобразителната част на
експертизата, потребеното количество вода по четирите фактури възлиза на сумата
от общо 11,09 лв. До този размер предявеният иск следва да се уважи, а за
разликата от 11,09 лв. до пълния предявен размер от 1170,90 лв. искът подлежи
на отхвърляне. Като законна последица от уважаване на иска до посочения размер,
следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.10.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Доколкото потребителят не е заплащал
потребените количества вода, той дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва – чл.86, ал.1 ЗЗД. Датата на първата издадена фактура е
30.09.2019 г., като след изтичането на 30 дни длъжникът изпада в забава, или от
31.10.2019 г. Поради това следва да бъде осъден да заплати лихва в размер на
0,75 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2020 г., до който размер ще се
уважи предявеният акцесорен иск. За разликата от 0,75 лв. до пълния предявен
размер от 106,05 лв. искът следва да се отхвърли.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страните. Ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на разноски съразмерно
с уважената част от исковете, а именно – сумата от 3,80 лв. за исковото
производство и сумата от 0,70 лв. за заповедното производство. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете, а именно сумата от 544,90 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Р.Д., ЕГН: **********,
адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
следните суми: сумата от 11,09 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отвеждане на
канална вода за периода от 19.08.2019 г. – 31.12.2019 г. за обект, находящ се в
гр. ****, както и мораторна лихва в размер на 0,75 лв. за периода 31.10.2019 г. – 30.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда
– 26.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 261173/ 27.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 13880 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, IХ гр.с., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата от 11,09 лв. до пълния предявен
размер от 1170,90 лв. и за периода от 01.07.2019 г. до 18.08.2019 г., както и
иска за лихвата за разликата от 0,75 лв. до пълния предявен размер от 106,05
лв. и за периода от 31.08.2019 г. до 30.10.2019 г.
ОСЪЖДА
А.Р.Д., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 3,80 лева (три лева и осемдесет
стотинки) - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 0,70 лв. (седемдесет стотинки) –
разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 13880 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, IХ гр.с.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: ********* да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на А.Р.Д., ЕГН: **********
сумата от 544,90 лв. (петстотин
четиридесет и четири лева и деветдесет стотинки) – разноски пред районния съд
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.