№ 110
гр. В., 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело №
20241300500130 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от „МИ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. В., ж.к. „Плиска“ бл. 1, вх. Б, ет. 5, ап. 30, против
Решение № 3/03.01.2024г. по гр.д.№228/2023г. на В.ски районен съд, с което
„МИ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. В., ж.к. „Плиска“ бл. 1,
вх. Б, ет. 5, ап. 30 е осъдено да заплати на „ЕЛ РЕЙ” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Бдин” № 56, ет. 4, ап. 7, сумата в
размер на 2857.25 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор
за изработка с предмет: демонтаж, ремонт и монтаж на двигателя на влекач
МАН ТГХ с рег. № ВН **** АВ, за което е издадена Фактура №
**********/12.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 13.02.2023 г. до окончателно изплащане на
сумата, както и да заплати разноски по делото съразмерно уважената част от
иска в общ размер от 603.89 лв. /123.89 лева - държавна такса, 80.00 лева -
възнаграждение за вещо лице и 400.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
Въззивникът , чрез процесуален представител адв.П. П. сочи, че решението е
неправилно .Излага, че не било установено валидно облигационно
отношение, , че въззиваемата страна е изпълнила задълженията си за
извършване на ремонт на превозното средство по договора за изработка.
Неправилно било прието, че извършеното частично плащане означавало, че
жалбоподателят не се е противопоставил на сделката.
1
Иска се да бъде отменено решението и постановено ново, с което иска бъде
отхвърлен и да бъдат присъдени разноските за тази инстанция.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в който се сочи, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено изцяло въз
основа на събраните по делото доказателства и в съответствие с приложимите
правни норми .
Сочи се, че страните са в трайни облигационни връзки по повод извършване
на ремонтни дейности на моторни превозни средства, предоставяни от
ответника.
Последната заявка за ремонт касаела представен от дружеството- ответник
влекач МАН ТГХ с рег.№ ВН****АВ, по отношение на който ищцовото
дружество е извършило работа- демонтаж, ремонт и монтаж на двигателя на
влекача, за която работа е била издадена Фактура № **********/ 12.10.2022г.
с падеж 19.10.2022г. Работата е била извършена точно и е приета без
забележки. Рекламации или възражения не са правени нито при приемането на
работата, нито след това.
Дължимата сума по фактура № **********/ 12.10.2022г. е в размер на 3097.25
лв. с начислен ДДС, за погасяване на което вземане било постъпило частично
плащане от ответника на 25.10.2022г. в размер на 240 лв. За остатъка от сумата
не е извършено плащане.
Сочи се, че обстоятелството, че фактурата не е осчетоводена, не лишава
автоматично същата от материалната й доказателствена сила на частен
свидетелстващ документ и само по себе си това не било основание да се
отрече отразеното в нея реалното извършване на услугата. Позовава се на чл.
301 ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването, което е станало най- късно на
25.10.2022г. - датата на частичното плащане.
Възражението, че процесният влекач МАН ТГХ с рег.№ ВН****АВ не
принадлежи на дружество "МИ ЛОГИСТИК" ЕООД и не е заведен в
счетоводните книги на същото като материален актив се сочи, че
собствеността на същия не е от значение за предмета на делото, доколкото
съгласно чл. 20а от ЗЗД облигационите договори пораждат действие и имат
силата на закон между страните.
Иска се решението да бъде потвърдено.Не претендират разноски за втората
инстанция.
Във въззивната инстанция е прието постановление за отказ да се образува
досъдебно производство на РП В. от 23.01.2024г.
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното :
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба от
"ЕЛ РЕЙ" ЕООД против "МИ ЛОГИСТИК" ЕООД за сумата 2 857.25 лева,
след допуснато изменение в размера на иска в съдебно заседание на
2
30.11.2023г. на ВРС, представляваща стойността на извършен ремонт на
представен от дружеството- ответник влекач МАН ТГХ с рег.№ ВН****АВ,
по отношение на който ищцовото дружество е извършило работа- демонтаж,
ремонт и монтаж на двигателя на влекача, и за което е издадена Фактура №
**********/ 12.10.2022г. с падеж 19.10.2022г. Не се установява и не се
твърди, че представител на дружеството- ответник е възразил или е имал
забележки към извършената работа.
За сумата е издадена Фактура № **********/ 12.10.2022г. в размер на
3097.25 лв. с начислен ДДС, за погасяване на което вземане е постъпило
частично плащане от ответника на 25.10.2022г. в размер на 240.00 лева, видно
от заключението на назначената експертиза.
От показанията на свидетелите по делото Алексиев и Стоянов, които се
допълват взаимно, и не си противоречат, се установява, че вземането по
фактурата не е било оспорено извънсъдебно, плащането е забавено поради
липса на парични средства от ответника, както се е случвало и преди във
взаимоотношенията на страните.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ,
фактурата не е осчетоводена в счетоводството на ответника, и е осчетоводена
в счетоводството на ищеца, както и че по същата е извършено частично
плащане от ответника.
С оглед събраните в производството доказателства, ВОС намира, че се
установява материализираната във фактурата доставка по смисъла на чл. 301
ТЗ, приложим при сделки между търговци.
Съдът не споделя доводите на въззивника, че се е противопоставил на
сделката, веднага след узнаването, а напротив - същият я е потвърдил с
частичното плащане и то не само по отношение валидността на фактурата, но
и на отразените в нея обстоятелства.
Доводите за извършено плащане по погрешка са неоснователни, не са
подкрепени с доказателства и се излагат за първи път пред въззивната
инстанция. Доводите, касаещи собствеността на обекта на договора за
изработка също не са основателни, с оглед предмета на делото, касаещ
извършването на ремонт, като не е от значение чия собственост е вещта, която
се ремонтира.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от
правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички
останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
3
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и
мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК,
въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение,
а при проверката относно правилността на същото - само за приложението на
императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните по делото или за определени категории уязвими лица,
като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Районният съд е анализирал наведените факти и обстоятелства, доводите на
страните и събраните доказателства, и е достигнал до обосновани и правилни
правни изводи. Разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД поставя
изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение от приемане
на работата от възложителя - чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането се осъществява с
фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и
съгласие, че изработеното съответства на поръчаното.
Законът не съдържа формални изисквания за начина на приемането, поради
което доказването на такова може да бъде извършено с всички допустими от
ГПК доказателствени средства. Приемането на извършената работа се доказва
в случая по безспорен начин от свидетелските показания и извършеното
частично плащане по издадената фактура, съгласно заключението на вещото
лице. Налице е валидно облигационно отношение , основано на договор за
изработка, извършена работа, която е приета без забележки, за която е
издадена фактура, по която е постъпило частично плащане от въззивника.
Същото плащане по процесната фактура установява валидно възникнало
облигационното правоотношение, както и възникване на задълженията на
страните, осъществяване на възложената и описана във фактурата работа без
забележки.
Както бе отбелязано нововъведените доводи пред въззивната инстанция
относно плащането не следва да се обсъждат , но и не са подкрепени от
4
събраните в производството доказателства.
Поради изложеното обжалваното решение като законосъобразно и правилно
следва да бъде потвърдено.
Разноски не са претендирани от въззиваемата страна, поради което не се
присъждат.
Поради горното , ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/03.01.2024г. по гр.д.№228/2023г. на В.ски
районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5