Р E Ш Е Н И Е
№ 494
гр.Плевен, 01.11.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Даниела Дилова
Членове:
Катя Арабаджиева
Снежина
Иванова
при
секретаря Поля Цанева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен И.Ш.,
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
касационно административно-наказателно дело № 721 описа за 2023 год. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН,
във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 400 от 27.07.2023 г.,
постановено по анд № 20234430201307/2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 23-1772-000521 от 6.06.2023 г. на Началник Първо РУ на МВР към
ОД на МВР – Плевен, с което на С.И.В. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от шест
месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП за това, че на 12.05.2023 г. в 13,25 часа в
гр.Славяново на ул. „Петко Р. Славейков“ № 22, с посока на движение към ул.
„Вола“, управлява собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ *** след
употреба на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510С, като уредът е отчел положителен резултат от 0,58 промила.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от С.И.В., чрез упълномощен
адвокат Д.П. ***, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Според
касатора съдът не е анализирал в съвкупност приобщените по делото
доказателства. Сочи, че от справката от сектор ПП при ОД на МВР – Плевен за
наложени наказания на С.В. е видно, че същият е правоспособен водач от дълги
години, няма наложено нито едно наказание за управление на МПС след употреба на
алкохол, поради което няма откъде да знае в кое лечебно заведение се дава
кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол. Сочи също, че
състоянието, в което е изпаднал след проверката, изключва възможността да е
възприел указанията на полицейските служители относно това къде да отиде и в
какъв срок, което важи и за вписаната в талона за изследване абревиатура СПО
гр.Плевен – напълно непозната за него с оглед възрастта му и неасоциирана с
житейския израз „Бърза помощ“. Намира, че от самия талон за медицинско
изследване се установява липсата на законосъобразен опит за връчване на същия,
т.к. на реда, в който следва да се запишат имената на лицето, на което се
предава този талон, е вписано, че това е „СПО гр.Плевен ЦСМП“, а на мястото на
подпис е вписано „отказва“. Твърди, че неправилно са интерпретирани показанията
на свидетелите И.Ш. и Б.Ш., съответно – същите са последователни и логични,
като в тази връзка първата заявява, че е работила до пенсионирането си в
Окръжна болница гр.Плевен в лабораторията на катедра „Патоанатомия“ и доколкото
е знаела кръв за алкохолна проба се е взимала в МУ – Плевен и затова е насочила
В. да отиде там, където са чакали около половин час, преди да бъде указано, че
кръв се взима в „Бърза помощ“. Навежда доводи, че особеното състояние на С.В. и
неволното погрешно насочване към МУ – Плевен е довело до пропускане на дадения
му срок от 120 минути за даване на кръвна проба, но въпреки това се е явил в
„Бърза помощ“ и му е взета проба 30 минути след срока, резултатът от която е
0,11 промила. Намира, че при така извършения анализ на доказателствата е видно,
че пропускането на дадения срок е поради неволно стеклите се обстоятелства, но
все пак кръвна проба е дадена и резултатът от нея е безспорно установен. Счита
за абсолютно неправилно въззивният съд да не допуска назначаване на СМЕ за
установяване на действителната концентрация на алкохол в кръвта към момента на
извършване на проверката с техническо средство и резултата от кръвната проба.
Намира такава експертиза не само за допустима и възможна за извършване, но
сочи, че има и учебници, в които са разработени критерии за обективност.
Твърди, че неуважаването на искането за назначаване на съдебно-медицинска
експертиза ограничава правото на защита, което се явява съществено процесуално
нарушение – касационно основание по чл.348 от НПК. В заключение моли съда да
отмени решението и да го върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв.П.
с пълномощно по делото, който моли да бъде отменено оспореното решение и делото
да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на възиввния съд, за
назначаване на неколкократно исканата и отказана от съда експертиза за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта.
Ответникът, Началник Първо РУ към ОД на МВР – Плевен, в
съдебно заседание не се е явява и не се представлява и не взема становище по
съществото на спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът
е приел за установено, че на В. е издаден АУАН за
това, че на 12.05.2023г. в 13:25 часа в гр.Славяново на ул.“П.Славейков“ №22 с
посока на движение към ул “Вола“, като водач на собственият си лек автомобил
Опел „Корса“ с рег№ ***, управлява същия след употреба на алкохол в кръвта над
0.5 промила на хиляда. Направена е качествена проба в 13:20 часа на
12.05.2023г. като уреда отчел положителен резултат от 0.58 промила алкохол в
издишания от водача въздух. Пробата е направена с техническо средство „Дрегер
Алкотест“ 7510 с фабричен номер ARPM0770. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 137615 и
осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер
А077192. Водачът отказал да подпише съставения АУАН, като свидетелят Г.Р.
станал свидетел на отказа на същия да подпише съставения акт. Жалбоподателят В.
бил уведомен, че трябва да се яви в СПО - „Спешно приемно отделение“ гр.Плевен
до 120 минути от връчването на талона за медицинско изследване, за да даде, ако
желае, кръв за изследване.
Съдът приел, че изложените в акта
фактически констатации се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал. Съдът кредитирал с доверие показанията на актосъставителя Х. И.И. и
свидетелите М.П.Н., Г.Н.Р. и Б.Н.Ш., с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото
писмени и гласни доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в
тяхната безпристрастност и обективност. Съдът не кредитирал изцяло показанията
на разпитана в хода на съдебното следствие свидетелка И.А.Ш. в частта, в която
същата съобщила, че в Съдебна медицина се взима кръв за изследване на водачи,
за които е установено, че управляват МПС след употреба на алкохол или
наркотични вещества.
Съдът приел за неоснователно твърдението
на повереника на жалбоподателя, че в талона за изследване не е посочено здравно
заведение и жалбоподателят не е знаел къде трябва да отиде, за да даде кръв за
изследване. От приложения по делото талон за изследване / л.18 /, както и в
копието на същия / л.19 /, а и от изпратения такъв от ОДМВР гр.Плевен / л.53/ съдът
установил, че на две места в талона е написано „СПО гр.Плевен“. Съдът
констатирал, че в графата: „място за извършване на изследването - структура на
МВР или лечебно заведение“ е написано „СПО гр.Плевен“. В тази насока именно от
разпита на актосъставителя Х. И. и свидетелите М.Н. и Г.Р. в съдебно заседание,
станало известно на съда, че всички те са разяснили на жалбоподателя няколко пъти,
освен устно и писмено, къде точно трябва да отиде, за да даде кръвна проба, а
именно „Спешно приемно отделение“ гр.Плевен при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“. За
неоснователно съдът приел и оплакването, че в издадения талон на жалбоподателя
не е имало вписано време, в което да се яви за даване на кръвна проба. Отново от
самия талон за изследване установил отбелязването, че жалбоподателят трябва да
се яви в СПО гр.Плевен до 120 минути от връчването на талона. Съдът се позовал
на Наредба №1/ 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, в която са
уредени начина и реда за издаване на талон за изследване, както и
задължителните реквизити, които той трябва да съдържа. В разпоредбата на чл.6,
ал.6 от Наредбата е предвидено, че контролният орган връчва на лицето срещу
подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши
установяването и срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско
изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите
случаи. Крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в
зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен
анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за
ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Съдът направил извод,
че времето от 120 минути е било напълно достатъчно на В. *** при УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ за даване на кръвна проба, при все че служителите на полицията
са дали максимално допустимия срок по закон. Съдът отчел и обстоятелството, че
самият нарушител е признал в съдебно заседание, че е употребил алкохол, като
предната вечер е пил: „ Една ракия с 200 - 300 гр.вино разредена с 30 % вода, и
ракията и виното“. Обясненията на жалбоподателя за причините, поради които се е
забавил фатално за медицинското изследване, съдът приел, че не се подкрепят от
останалите доказателства и съставляват негова защитна теза. Затова направил извод, че В. е управлявал МПС
след употреба на алкохол, с което виновно е нарушил чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП.
Наказващият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като за шофиране с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно 0.58 промила, законодателят е предвидил
кумулативното налагане на две наказания по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба в
размер на 500 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца.
Въпросните наказания са във фиксиран размер и не подлежат на преценка от органа
издал обжалваното наказателно постановление.
На тези основания съдът потвърдил
оспореното НП.
Основните два спорни пред
въззивната инстанция и понастоящем въпроси по същество е 1. каква е била
концентрацията на алкохол в кръвта на В. към момента на извършване на деянието- 13:25
часа, на 12.05.2023 год., когато е спрян за проверка и надлежно ли е установена
тя и 2. Допуснал ли е въззивният съд, който е разгледал жалбата на В. против НП
съществено процесуално нарушение, като неколкократно е отказал на В.
назначаването на съдебно – медицинска експертиза, ВЛ по която, след като вземе
предвид заболяванията на В., моментното му тогава здравословно състояние, ръст,
тегло и други данни, и вземайки предвид часа /16 ч./ от резултатите от дадената
от В. кръвна проба, да установи каква е била концентрацията на алкохол в кръвта
към момента на извършване на проверката на 12.05.2023 год. в 13,25 часа с
техническо средство. За да отговори на тези въпроси, касационната инстанция
съобрази следното:
Касаторът е наказан за това, че на 12.05.2023 г. в 13,25 часа в гр.Славяново на ул. „Петко
Р. Славейков“ № 22, с посока на движение към ул. „Вола“, управлява собствения
си лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ *** след употреба на алкохол, установено
по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510С, като уредът е
отчел положителен резултат от 0,58 промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 137615
и осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер
А077192. Водачът отказал да подпише както предоставения му талон за изследване
/в 13,30 часа според отбелязването в талона/, така и съставения АУАН, като
свидетелят Г.Р. станал свидетел на отказа на същия да подпише съставения акт.
Жалбоподателят В. бил уведомен, че трябва да се яви в СПО - „Спешно приемно
отделение“ гр.Плевен до 120 минути от връчването на талона за медицинско
изследване, за да даде, ако желае, кръв за изследване. В. не се е явил в СПО
при ЦСМП Плевен до изтичане на указаното време от 120 минути- до 15,30 часа, а
се е явил в СПО в 16,00 часа-след определеното в талона време.
За констатираното управление на
МПС от В. след употреба на алкохол, с концентрация от 0,58 промила, на В. е
вменено нарушение по чл.5, ал.3, т.от ЗДП и на основание чл.174, ал.1, т.1 от
ЗДП са му наложени две кумулативни наказания –глоба и лишаване от право да
управлява МПС в съответните размер и срок. Забранителната норма на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДП запретява на водача на пътно превозно средство да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като санкционната норма
на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДП предвижда съответните кумулативни наказания за
водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух, в случая над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДП, редът, по който се установява концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на моторни и други превозни средства, се определя
с наредба
на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Това е приетата по законова делегация Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тази именно Наредба е
нормативният акт от специален характер, който урежда чрез специални правила
реда за установяване на употребата на алкохол от водачите на моторни превозни
средства. Именно този ред се има
предвид в разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДП. Като този ред е предвиден в обективната страна от състава на нарушението
по чл.5, ал.3, т.1 във връзка с чл.174, ал.1, т.1 във връзка с чл.174, ал.4 от
ЗДП, който следва да е спазен, за да се приеме, че величината на
инкриминираното количество етилов алкохол в кръвта на водача на МПС е
законосъобразно установена. Този ред е приложимият за установяване на
алкохолното съдържание в кръвта на водача на МПС, защото е предвиден като
обективен признак от състава на нарушението. Защото приложимите нарушена и
санкционна разпоредби регламентират не само установяване концентрацията на
алкохол в кръвта, а това установяване да стане „по установения“ в цитираната
специална Наредба ред, а не по друг начин-например по свободно усмотрение на
проверяваното лице в частна лаборатория или по какъвто и да начин, различен от
установения в Наредба 1/2017 год. Затова в други хипотези- например на престъпни състави по НК, при които е предвиден
обективният признак "пияно състояние", когато не е направено
химическо изследване по специалния ред на Наредба № 1/2017 год. и са налице
данни за употреба на алкохол, състоянието на алкохол в кръвта на водача може да
се доказва и с другите доказателствени способи по НПК. /В този
смисъл Решение № 143 от 18.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 350/2015 г., III
н. о., НК/. Ето защо именно „предвидения в Наредба 1/2017 год. ред“ за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта касационната инстанция приема
като обективен признак от състава на нарушението, ерго-ако концентрацията на
алкохол не е установена по реда на тази Наредба, а чрез други способи, или
извън предвидените в Наредбата места за вземане на проба, според настоящия
състав на съда, ще липсва обективен
признак от състава на нарушението и то би се явило несъставомерно.
Именно поради това, че в
настоящия случай основният въпрос е каква е била точната концентрация
на алкохол в кръвта на В., като обективен елемент от състава на вмененото
му нарушение, а не дали наказаният при управление на моторното превозно
средство и извършената му в тази връзка от контролния орган проверка, се е
намирал в пияно състояние, извод за концентрацията на алкохол в
кръвта на водача, установена не по реда на Наредбата, а чрез други способи-в
случая чрез изслушване на исканата от касатора и недопусната от въззивния съд съдебно-медицинска
експертиза, независимо от спазването на реда, указан в Наредба № 1/2017
г., би противоречал на закона. За пълнота в този случай следва
да бъде уточнено, че съдебно-медицинската експертиза е допустим от процесуалния
закон способ, но изслушването на такава
експертиза е допустима за ОБОРВАНЕ на фактите и обстоятелствата, установени от
проверяващите органи относно установената концентрация на алкохол в кръвта, а
не за УСТАНОВЯВАНЕ ЗА ПРЪВ ПЪТ в рамките на съдебното производство на тази
концентрация. Именно затова разпоредбата на чл.21 от Наредбата предвижда, че за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се изследва едната от представените проби
кръв, а другата се съхранява като контролна при необходимост от повторен
анализ. А от своя страна чл.26 от Наредбата регламентира, че пробите и контролните проби към тях се съхраняват за
срок не по-малък от 3 месеца, като при възлагане на повторен анализ се
изследват контролните проби. Предвидено е в чл.27 от Наредбата, че в тридневен
срок от получаването на резултата от изследването административнонаказващият
орган може да поиска повторно извършване на изследването, а изследваното лице,
в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление може да поиска за
своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по
производството, ако не е изтекъл срокът за съхранение. Допълнителна
гаранция за обективност на изследването
е възприетата от законодателя възможност, при отчетена разлика между първото и
повторното изследване, два пъти по-голяма от посочената в чл. 22, ал. 2,
от органа по производството да се възлага изследване на контролната проба в
друга лаборатория, което се извършва от трима специалисти. Всички тези
разпоредби на Наредбата, а и цялостният неин смисъл и предмет на регулация, налагат
извод за съда, че ПЪРВОНАЧАЛНОТО УСТАНОВЯВАНЕ концентрацията на алкохол в
кръвта се осъществява посредством използването на техническо средство, с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. Други способи за УСТАНОВЯВАНЕ концентрацията на алкохол
в кръвта , в т.ч. съдебно-медицинска експертиза, не са предвидени от Наредбата,
поради което не са допустими. Такава може да бъде извършена, включително в
съдебното производство, но не за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта, а за оборване на резултатите от вече извършено изследване в тази
насока. Ерго-ако жалбоподателят е изпълнил задължението си в рамките на
предоставеното му от контролните органи време да даде кръв в специализираното
медицинско заведение, е допустимо да претендира както извършването медицинско
изследване, предвидено от съответните законови норми, установяваща верността на
пробата, така и назначаването на съдебно-медицинска експертиза в рамките на
съдебното производство с оглед контрол на отчетените резултати. Не е сторил
това, поради което , както съдът посочи, е недопустимо установяването за пръв
път в съдебното производство на експертиза, и то по предполагаеми данни, за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Защото, всички фактори, които
оказват влияние или биха могли да окажат такова върху установената концентрация
алкохол в кръвта към даден момент, като възраст, здравословно състояние, тегло,
емоционално състояние, приемани медикаменти, приета храна и др., и др., са
абсолютно относителни, и съвкупно и
поотделно могат да окажат различно влияние върху достоверността на пробата, към
даден момент. Затова, дори съобщаването от страна на проверяваното лице на
всички фактори от значение за установяване концентрацията на алкохол в кръвта,
които обективно и субективно според него са съществували към минал момент, в
по-късен момент, при извършване на преценка за тази концентрация към задна дата,
не биха били обективни и категорични,
каквито биха били, ако изследването на кръвта е било извършено в момента ,
когато водачът е бил спрян за проверка или малко след това, в рамките на
определеното време за даване на кръв. Именно в това се състои смисъла на
понятието контрол – да се извърши проверка и съответна корекция при наличие на
данни затова, на вече извършено изследване, а не извършване за пръв път на
изследване, при коренно различна обстановка и обстоятелства.
В случая касационната инстанция
счита, че е спазен предвидения в Наредбата ред за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта. Концентрацията на алкохол в кръвта е установена чрез
използване на техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабр.№ARPM0770, бил е отчетен положителен съставомерен резултат.
Тъй като е съставен АУАН, при спазване изискванията на Наредбата, контролният
орган е попълнил и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1,
придружен с осем стикера с номер А077192 за сигурност и валидност на пробата. В. е отказал да се подпише на две места в
издадения талон, обозначени за „проверено лице“, което е отбелязано в самия
талон и е удостоверено с подписа на един
свидетел, чиито имена и данни са вписани в талона и последният е положил
саморъчен подпис, с което е спазено
изискването на чл.6, ал.8 от Наредбата в редакцията към датата на извършване на
нарушението /сега ал.9/. Противно на оплакванията в жалбата, поддържани и по
време на съдебното производство, в талона за кръвно изследване са описани и
мястото, където да се извърши установяването-СПО Плевен, и срока на явяването –
до 120 минути, който е максималният предвиден в Наредбата срок, предвид че В. е
следвало да се придвижи до друго населено място. Спешното приемно отделение,
към което е насочен В. /това е мястото, отбелязано в талона/, е именно
предвиденото такова в чл.11 от Наредбата- медицинското изследване и вземането
на проби за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване се
извършва в спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична
помощ и във филиалите на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), които се
намират извън областните градове, както и в лечебните заведения, в които лицата
са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.
Налага се извод, че е спазен предвидения в Наредба №1/2017 год. ред относно
издаването на талона за медицинско изследване.
От всичко посочено следва, че в
настоящия случай единствените установени по надлежен ред резултати, въз основа
на които съдът следва формира своето убеждение относно концентрация на алкохол
в кръвта на В. като обективен признак от състава на нарушението са резултатите
от извършената проба по надлежния ред с техническо средство Дрегер алкотест
7510 с фабр.№ARPM0770, която проба с №01314 е отчела положителен резултат от
0,58 промила. Защото:
1 . Както беше посочено ,
резултатите от изготвена за пръв път съдебно –медицинска експертиза, би се
дължало на многобройни и различни по характер теоретично изброени фактори;
2.Този резултат би бил в противоречие
с изискванията на Наредба № 1/2017 г. и в разрез с
изискуемия от обективна страна на деянието признак-концентрацията на алкохол в
кръвта да бъде установена по реда на Наредбата;
3. Вярно е, че В. се е явил и е
дал кръв за изследване, но това е станало след определеното за явяване в талона
време. По данни от самия талон, той е съставен/ попълнен в 13,30 часа, като на
водача е предоставен максималния предвиден в Наредбата срок за явяване в
медицинско заведение – 120 минути, което е било абсолютно достатъчно за
придвижване от гр.Славяново и гр.Плевен /разстоянието между двете населени
места е не повече от 30 км./. В тази връзка съдът приема за защитна теза
твърденията на жалбоподателя, че му е било казано от полицейските служители при
връчване на талона за медицинско изследване да отиде „ в някое медицинско
заведение, където искаш да вървиш“. Актосъставителят е категоричен при разпита
си, че при съставянето и при връчването
на талона на В. е било разяснено къде трябва да отиде, а именно-спешно приемно
отделение. Особеното състояние, в което се е намирал жалбоподателят след като е
бил уведомен за резултата от пробата с
дрегер, а именно-съобщеното от актосъставителя, че В. е обикалял колата и не е слушал никой, че
поведението и състоянието му рязко са се
променили, не е доказано по делото, че се дължат на невъзможност, неспособност у
В. изначално да разбира свойството и значението на това, което се е случило,
или да ръководи постъпките си, или на някакво краткотрайно разстройство на
съзнанието, въобще на фактори от такъв характер, които обективно да са
препятствали възможността на В. да разбере, че следва да даде кръв на
определено място и до определено време, за да бъде изследван и да се установи
посредством тази кръвна проба точната концентрация на алкохол. Аргумент в тази
посока е фактът, че макар и по-късно, той се е придвижил до медицинско
заведение с помощта на близки и е дал такава. Не съответства на опитните
правила и на правилата на житейската логика, че няколко медицински работници
/тези от мед.пункт в гр.Славяново, където първоначално В. е отишъл, и св. Ш,
която е работила 35 години като лаборант/ , не са имали коректна информация
затова къде се взимат кръвни проби. Но дори и да не са имали информация от
такъв характер, актосъставителят е категоричен, че е разяснил на В. къде да
даде кръв, в кой медицински пункт, не само това-противно на твърденията на В.,
в самия Талон за кръвно изследване изрично е записано „СПО“. Закъснението на В.
за даване на кръвна проба следователно, не се дължи на причини от обективен характер,
които да се извън волята на наказаното лице, поради което по-късното му явяване
за даване на кръв , не е извинително и не съставлява обстоятелство, изключващо
отговорността му.
4. Ето защо, съобразно чл.6, ал.9
/редакция към датата на извършване на нарушението, сега ал.10/, концентрацията
на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ
на лицето да подпише или да получи талона за изследване и при
неявяване в определения срок на посоченото място. Т.е. налице са две
предпоставки, които обуславят резултата от първоначалното изследване с
техническо средство като единствено определящо за съставомерността на деянието,
а именно-отказ на лицето да подпише талона за изследване и неявяване в
определения срок на посочено място за извършване на изследване. Резултатът от
това първоначално измерване е 0,58 промила и той се явява съставомерен и
определящ и сочи, че е налице доказано по безспорен начин административно нарушение
на правилата за движение по пътищата, извършено от В.. С деянието си той е извършил нарушение по смисъла на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП , наказуемо по чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Концентрацията на
алкохол у В. като водач на МПС е установена съгласно законните изисквания на
чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, респ. съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. С оглед гореизложеното настоящият състав намира от
обективна страна, че наказаният е управлявал пътно превозно средство- лек
автомобил, марка Опел Корса с рег.№ *** под въздействието на алкохол.
Изхождайки от действията му, които показват какво е отношението му към деянието
и общественоопасните последици, съдът намира, че нарушението от субективна
страна е извършено виновно, при форма на вината евентуален умисъл, тъй като В. като правоспособен водач на МПСе бил наясно със забраната да се управлява лек автомобил след употреба на алкохол,
съзнавал е, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да
надхвърля допустимия минимум, но въпреки това, придвижвайки се с управлявания
от него автомобил от една точка до друга, се е съгласил с настъпването на
общественоопасните последици на деянието си. Ето защо съдът намира, че са
налице всички предпоставки за ангажиране на административно наказателната му отговорност за извършеното
от него нарушение по ЗДП. С оглед характера на засегнатите
обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен, поради
което института на чл. 28 от ЗАНН е неприложим, а и предвид регламентацията на
чл.189з от ЗДП. С оглед така установените данни правилно е приел административнонаказващият
орган, че отчитането на съставомерен резултат след проверка с дрегер алкотест
от една страна и неявяването на водача за извършване на медицинско изследване в
рамките на дадения срок от 120 мин. на основание чл. 6, ал. 6
от Наредба № 1/2017 г. в посоченото в талона място на установяване –
СПО гр.Плевен, тъй като нарушението е извършено в гр.Славяново, съответно,
явяването му в МБАЛ – Плевен след срока, е равнозначно на отказ от изследване
по аргумент на чл. 15, ал. 6
от същата.
По всички изложени съображения
административнонаказващият орган е приложил правилно закона, а въззивният съд,
който е отказал назначаването на СМЕ, посредством която да се установи
концентрацията на алкохол в кръвта въз основа на теоретично изброени фактори,
не е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, поради което решението му като валидно, допустимо
и правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 400 от 27.07.2023 г.,
постановено по анд № 20234430201307/2023 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.