Р Е Ш Е Н И Е
№ 34/15.1.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1119 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на Е.И.Д. с ЕГН **********
***, подадена чрез пълномощник П.И.Д. *** за съставяне на акт за раждане, обективиран
в писмо с изх. № ГВ-4662/24.09.2020 г.
С жалбата се твърди,
че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде
отменен и преписката върната на кмета на община Панагюрище за ново произнасяне и
съставяне на акт за раждане на Л. М. Д., при спазване на приложимите закони и подзаконови
нормативни актове.
Посочено е,
че жалбоподателката е гражданин на Република България, но от 2007 г. постоянно
живее в САЩ, където е сключила законен брак с М. .кумент, върху който е положена
заверка Апостил, съгласно изискванията на Хагската конвенция от 5.10.1961 г., по
която са страни и Република България, и САЩ. Твърди се, че в издадения отказ се
навеждат единствено разпоредби от Закона за гражданската регистрация и Семейния
кодекс, като неправилно се игнорират относимите разпоредби на върховния закон -
Конституцията на Република България, Хагската конвенция, по която Република България
е страна, Кодекса за международното частно право, както и Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012
г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация.
В жалбата е застъпено
и становище, че няма спор относно произхода на детето, както и, че отразените в
издаденото удостоверение обстоятелства следва да се впишат в българските регистри
така, както са вписани в представения превод на чуждия документ. В жалбата е
казано, че като български гражданин, жалбоподателката има право да поиска отразяването
на настъпило събитие - „раждане на дете" и да бъде издадено удостоверение за
раждане на детето, в което е вписано името й като неин родител.
В мотивите на
жалбата е посочено, че отказът да се впише детето в регистрите на България и да
се състави акт за раждане крие редица затруднения и проблеми за него в бъдеще,
тъй като същото ще бъде лишено от правото да твърди, че е дете и наследник на
жалбоподателката, т.е. то ще бъде лишено не само правото да ползва административни
услуги от българските органи, но и от правото да бъде признато за български гражданин,
както и от възможността да докаже свои бъдещи наследствени и имуществени права.
Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира направените по
делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована, се представлява от П.И.Д. - майка
на жалбоподателката, редовно упълномощена по делото, която по изложени
съображения моли съда да отмени обжалвания отказ на кмета на общината за
издаване на акт за раждане.
За ответника
по жалбата – Кмета на Община Панагюрище, редовно призован, се явява юриск. У.,
който е взел становище по допустимостта на жалбата, както и по нейната основателност.
Застъпено е становище, че жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес.
Алтернативно е взето становище и за законосъобразността и правилността на обжалвания
административен акт. Твърди, че обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, при стриктно
спазване на материалния и процесуален закон, поради което моли да бъде
отхвърлена подадената жалба. Претендира направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
С искане вх.
№ ГР - 4662/24.02.2020 г. Е.И.Д., чрез пълномощника си П.
Д.,*** за съставяне на български акт за раждане на детето Л. М. Д.. В подкрепа на
заявлението е предоставен легализиран и заверен превод на български език извлечение
от свидетелството за регистрация на акт за гражданско състояние с регистрационен
№ 112-2019 0040520, издаден на 09.05.2019 г. От документа
се установява, че Л. М. Д. е родена на 26 април
2019 г. в окръг Кук, град Чикаго. Като видно от превода на свидетелството за регистрация
на акт за гражданско състояние с регистрационен № 112-2019 0040520, издаден на
09.05.2019 г., се установява, че за родители на детето са записани следните лица:
майка/лице съвместно упражняващо родителски права – М. С.Д., родена на 3 декември
1980 г. и баща/лице, съвместно упражняващо родителски права - Е.И.Д., родена на
9 август 1988 г., установява се че двамата родители са от женски пол.
Последвало е
издаването на отказ на Кмета на Община Панагюрище за съставяне на акт за раждане
на детето Л. М.Д., обективиран в писмо с изх. № ГВ-4662/24.09.2020 г. В мотивите
на отказа е посочено, че произходът от майката се определя от раждането, а чл.
61 от СК - въвежда оборимата презумпция, че съпругът на майката се смята за баща
на детето, което от своя страна формира извода, че родителите на детето съответно
и произходът на детето, следва да бъде от две лица с различен пол - мъж и жена.
От данните в свидетелството за регистрация на акта за гражданско състояние на Л.
М.Д. не се установява наличието на това законодателно изискване. Посочено е също така, че е неприложима в настоящия случай
разпоредбата на чл. 72, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация,
предвиждаща, че при невъзможност да бъдат попълнени всички изискуеми данни в акта
се вписват само наличните, тъй като не е налице формална непълнота, а несъответствие
спрямо българското законодателство, като невписването на данните за единия родител
е недопустимо и би довело до противоречие между двата акта за раждане - първичния
и вторичния.
С тези мотиви
и на основание чл. 21, ал. 1 от АПК, чл. 72, ал. 3 от ЗГР, във връзка с чл. 69 от
ЗГР е постановен отказ за извършване на заявената административна услуга - съставяне
на акт за раждане на Л. М. Д., родена на 26 април 2019 г. в гр. Чикаго, Окръг Кук,
щат Илинойс, САЩ.
Постановеният
отказ е редовно връчен на 25.09.2020 г. на пълномощника на жалбоподателката,
като в законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред
Административен съд гр. Пазарджик.
Въз основа на
тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Съдът намира
за неоснователно направеното възражение за недопустимост на жалбата поради
липса на правен интерес, направено от пълномощника на ответника с представения
по делото писмен отговор. Жалбоподателката е инициирала административното
производство по издаване на акт за раждане на детето Л. Д. като е подала
заявление до кмета на Община – Панагюрище. По повод на това заявление кметът на
общината се е произнесъл като е отказал извършването на административната
услуга. Тоест адресат на постановения административен акт е именно
жалбоподателката, чиито права и законни интереси са накърнени с издаването му.
Предвид на това, съдът намира, че за жалбоподателката е налице правен интерес
да оспори отказа за издаване на акта за раждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона.
В конкретния случай оспореният отказ е издаден от
компетентен орган – кмета на Община - Панагюрище, в установената от закона форма,
като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила и противоречие с материалноправни разпоредби.
Съдът намира,
че неразделна част от българската конституционна идентичност, към настоящия етап
на социално и ценностно развитие на българското общество, представлява традиционният
брак, разбиран като доброволен съюз между мъж и жена, както изрично предвижда българската
Конституция от 1991г. Това конституционно скрепено разбиране за традиционното семейство
намира явен израз и в Семейния кодекс, който изрично предвижда, че произходът от
„майката“ се определя от раждането и че „майка“ на детето е „жената“, която го е
родила, включително при асистирана репродукция (чл. 60 от Семейния кодекс), а
чл. 61 от Семейния кодекс определя и произхода от „бащата“. И в двата случая, законодателят
използва единствено число, което ясно показва, че произходът на детето се определя
от една майка и/или от един баща. Българският законодател не предвижда хипотеза,
в която произходът на едно дете да се определя от две майки или от двама бащи.
Тези разпоредби
намират отражение и в приложимите разпоредби от Закона за гражданската регистрация.
Съгласно чл. 72, ал. 3, т. 1 длъжностното лице по гражданско състояние съставя българския
акт за раждане като вписва следните данни: името на титуляря, датата и мястото на
раждане, пола и „установения произход“. Под „произход“ следва да се разбира произходът,
дефиниран в чл. 60 и 61 от Семейния кодекс. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба №
РД-02-20-9 от 21 май 2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация
при регистриране на раждане, настъпило в чужбина, данните за името на титуляря,
датата и мястото на раждане, полът и „установеният произход“ се вписват в акта за
раждане така, както са вписани в представения препис или в превода на български
език на чуждия документ.
В същото време
обаче, съгласно утвърдените образци на актовете за гражданско състояние със Заповед
№ РД-02-14-2595 от 15.12.2011г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството
и министъра на правосъдието, в акта за раждане фигурират данни за родителите на
детето, разделени в две графи – съответно "майка" и "баща".
В този смисъл, административният орган не би могъл технически да издаде акт за раждане,
доколко в образеца не е предвидено вписването на две майки, за разлика от акта за
раждане на Чикаго, щата Илинойс.
Утвърденият образец
на акт за раждане е действащо право, като по настоящото дело съдът не е сезиран
с въпроса, дали Заповед № РД-02-14-2595/15.12.2011г., издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, както и Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на
Единната система за гражданска регистрация, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, са законосъобразни с оглед норми от по-висок ранг
в българското или европейското право. Съдът няма правомощия във висящия процес и
служебно да се произнася по валидността на тези два акта. В този смисъл, съдът не може да замести този одобрен
образец с друг за целите на делото, нито пък длъжностното лице по гражданско състояние
би могло да замени образеца с друг такъв.
Правилно административният
орган е приел, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 72, ал. 5 от Закона
за гражданска регистрация, предвиждаща, че при невъзможност да бъдат попълнени всички
изискуеми данни в акта се вписват само наличните, тъй като не е налице формална
непълнота, а несъответствие спрямо българското законодателство. Съдът изцяло споделя изложеното в отказа становище,
че подобен подход би създало определени пречки, тъй като ще са налице различия между
издадения в Чикаго акт за раждане и българския такъв. Евентуалното записване на
данните само на майката като родител на детето, без тези на бащата, освен несъответстващи
на материалния закон, биха създали противоречие и правна несигурност, тъй като биха
довели до противоречие между два официални документа за раждане на едно и също лице
- българският и чуждестранният. Създаването на такова положение е и законово, и
практически недопустимо, не на последно място - влиза в противоречие с целите и
принципите залегнали в чл. 1 ал. 2 и ал. 3 от ЗГР, въз основа на които се основава
гражданската регистрация - вписването на събитията раждане, брак и смърт на физическите
лица и поддържането на актуална информация за гражданите, отнасяща се до име, гражданство,
родство и др.
Следва да се отбележи,
че по настоящото дело не стои въпросът за правото на гражданство на детето. В действителност,
детето получава българско гражданство по силата на чл. 25, ал. 1 от Конституцията
на Република България /„Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител
е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако
не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие
и по натурализация“/ и по силата на чл. 8 от Закона за българското гражданство
/“Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български
гражданин“/. Неиздаването на български акт за раждане не представлява отказ да му
се предостави българско гражданство, ако детето е български гражданин по силата
на закона, както се твърди в жалбата, независимо, че към момента не му е издаден
такъв. Придобиването на българско гражданство е административна процедура, която
е извън предмета на настоящото дело.
В настоящия случай,
безспорно се установява, че биологичната майка на детето е чуждата гражданка, а
по отношение на българската гражданка, която е и настоящ жалбоподател не са налице
данни за биологична връзка с детето. Освен това, съдът намира, че липсва законово
задължение Българската държава да признае въпросната роднинска връзка посредством
вписване в регистрите по гражданско състояние на акта за раждане, съставен в чужбина.
Това признаване може да се постигне с други способи, като например осиновяването
на детето от приемната майка, при условие, че това може да се осъществи ефективно
и бързо, с оглед висшия интерес на детето.
Неоснователни
са и изложените в жалбата доводи, че съгласно чл. 75 от КМЧП следва да се
признае бракът на жалбоподателката с Марсела, сключен в щата Илинойс, САЩ, тъй
като правото на щата Илинойс допуска сключването на брак между лица от един и същи
пол с всички произтичащи от това законови последици, включително и относно произхода
на роденото по време на брака дете, наследяване, имуществени и семейни отношения
и т.н.
На първо
място следва да се отбележи, че признаването на сключения от жалбоподателката
брак в щата Илинойс, САЩ с лице от същия пол не е предмет на настоящото
производство, а така също по делото не са представени доказателства да е инициирано и проведено
производство по актуализиране на семейното положение в личния картон на лицето
по Семейния кодекс.
Независимо от това и тъй като основните възражения,
съдържащи се в жалбата, са следствие от твърдения за сключен граждански брак,
съдът намира за необходимо да спомене каква е трайната съдебна практика на ВАС
по този въпрос, а именно:
Според разпоредбите на КМЧП — чл. 6, ал. 3 е предвидено правото на българските
граждани в чужбина да сключат брак пред компетентен орган на чуждата държава, ако
това е допустимо по нейното право, от своя страна чл. 75 ал. 3 предвижда, че брак,
сключен в чужбина, се признава в Република България, ако е спазена формата, установена
в правото, приложимо по ал. 1 и 2. Нормата на чл. 76 ал. 1 от КМЧП урежда условията
за сключването на брака, като е предвидено, че съответните условия за сключване
на брака се определят за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин
лицето е било към момента на настъпването на това събитие, съответно - за да бъде
признат в България сключеният в чужбина брак по реда на чл. 75 ал. 3 от КМЧП е необходимо
условията за сключването му да са били налице, тоест - в процесния случай по отношение
на Е.Д. приложение намира Семейният кодекс на Република България, който изрично
предвижда, че лицата, встъпващи в брак, следва да принадлежат от различни полове.
Съгласно практиката на ВАС, липсата на това основание от националното законодателство
определя извода, че сключеният в САЩ граждански брак не може да бъде признат в Република
България. Без наличието на това обстоятелство приложение не биха могли да намерят
нито въведената презумпция, че съпругът на майката се смята на баща на детето, нито
сам по себе си фактът за наличие на сключен граждански брак. В тази насока е и трайната
съдебна практика на ВАС по сходни съдебни производства - Решение № 17003 от
12.12.2019 г. по адм. дело. № 4245/2018 г., III отд. на ВАС; Решение № 7582 от
15.06.2017 г. по адм. д. № 7370/2016 г., III отд. на ВАС; Решение № 6269 от
18.05.2017 г. по адм. д. № 6474/2016 Г., III отд. на ВАС.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че правните разпоредби,
определящи произхода на детето, имат основополагащо значение в българската конституционна
традиция и в българските семейни ценности, имайки предвид настоящето развитие на
обществените отношения в Република България. Настоящият съд счита, че задължаването
на българските административни органи при удостоверяването на раждане, настъпило
в чужбина, да впишат в българския акт за раждане като родители на детето две лица
от един и същи пол, ще накърни националната идентичност на българската държава,
която не е предвидила възможност за вписване в акта за раждане на двама родители
от един и същи пол. В този смисъл, единствено законодателят би могъл суверенно да
реши дали произходът на детето би могъл да се установи не от една, а от две майки
и/или бащи.
С оглед на това, съдът намира, че
постановеният отказ е издаден от компетентен орган, в установената от закона
форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби, поради което жалбата срещу него ще следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен
съд - Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Е.И.Д. с ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощник П.И.Д. *** за съставяне
на акт за раждане, обективиран в писмо с изх. № ГВ-4662/24.09.2020 г.
ОСЪЖДА Е.И.Д.
с ЕГН ********** *** да заплати на Община Панагюрище направените по делото
разноски в размер на 100 (сто) лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.