Решение по адм. дело №219/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.46, ал.1 от Закона за чужденците в РБ /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба на Е. К., [ЕГН], с адрес на пребиваване в Р. България: [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица], подадена чрез адвокат Т. Н. от АК – Русе, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Русе, [улица]против Заповед №363з-633/28.03.2025г. на Заместник- директора на ОДМВР – Търговище – комисар Й. К., с която на жалбоподателя на основание чл.39а, ал.1, т.1, чл.40, ал.1, т.5 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка – „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“ на чужденеца.

В жалбата като отменителни основания се извеждат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се становище, че административният орган не е изследвал всички относими към случая факти и доказателства, в т.ч. и обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ и е издал оспорената заповед при неизяснена фактическа обстановка. Навежда се, че в оспорената Заповед е взето предвид единствено обстоятелството, че чужденецът Е. К. „не е пребивавал продължителен период в Р. България“, без за посоченото понятие да е налице легална дефиниция. Излага се твърдение, че оспорващият е с непрекъснати здравноосигурителни права. Навежда се, че в ЗЧРБ и в ППЗЧРБ не е регламентирано ограничение за чужденеца, получил разрешение за постоянно пребиваване, да напуска територията на Р. България и да пребивава на територията на други държави. Навежда се също така, че като чужденец К. няма право да закупи жилищен имот на територията на Р. България, който факт го възпрепятства да се установи трайно в Р. България. Моли се оспорената Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не изпраща представител. От процесуалният му пълномощник – адвокат Т. Н. от АК – Русе, е постъпила писмена Молба с вх. № 2462/15.09.2025г., в която се излага становище за поддържане на жалбата. Навежда, че от представената по делото справка по несъмнен начин по делото се установява, че към 15.09.2025г. лицето Е. К. е с непрекъснати здравноосигурителни права. Излагат се доводи, обосноваващи че към датата на издаване на оспорената Заповед лицето Е. К. е участвало във фондовете на общественото осигуряване на територията на Р. България, което обосновава и неговото намерение трайно да се установи на територията на последната. Моли се жалбата да бъде изцяло уважена.

Ответникът по оспорването – Заместник-директорът на ОД на МВР – Търговище – комисар Й. К., в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, конституирана на основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Счита, че от така събраните по делото доказателства по несъмнен начин по делото се доказва, че оспорващият Е. К. не се е установил и не пребивавал трайно в страната. Навежда, че плащането на здравноосигурителните вноски по никакъв начин не удостоверява че лицето трайно се е установило в страната, тъй като тези вноски могат да се плащат и от чужбина, както и чрез трети лица. Дава заключение, че оспорената заповед е постановена при спазване на процесуалния и на материалния закон и счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че Е. К. е с гражданство – Република Турция, че същият е роден в Република България на 02.01.1966 г.

Не се спори по делото, че Е. К., [ЛНЧ], [ЕГН], е с постоянен и настоящ адрес: [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица].

С Решение с рег. № 869918/12.01.2022г. на Директора на Дирекция „Миграция“ към МВР, на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ, на Е. К., гражданин на Р. Турция, роден на [дата]., е предоставено право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България, считано от 12.01.2022г.

С цел проверка дали чужденецът Е. К. изпълнява законовите разпоредби на чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ, от страна на служители от група “Миграция“ в ОДМВР – Търговище били извършени справки в АИС на МВР. При проверките е установено, че Е. К. в едногодишен срок след разрешеното му постоянно пребиваване, а именно: 12.01.2022 г. до 12.01.2023г., има краткосрочни влизания и пребивавалия на територията на страната за общо установен срок от 9 (девет) дни, като част от престоя му е бил за формални процедури по приключване на процедура във връзка с предоставеното му право на пребиваване: заплащане на такса, вписване в регистъра на населението, генериране на ЕГН и издаване на български личен документ „разрешение за пребиваване“. През изследвания период на пребиваване на чужденеца на територията на Република България за периода от 12.01.2022 г. – когато на чужденеца е разрешено право на постоянно пребиваване, до 13.01.2025 г. – когато е извършена справката в АИС МВР, е установено, че Е. К. е пребивавал на територията на Република България за общо установен срок от 51 дни.

Извършени били няколкократни проверки през различни периоди от време, на заявения от Ердоган постоянен и настоящ адрес на пребиваване в [населено място] общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица]. В резултат на извършените фактически проверки на място Е. К. не е бил установен на адреса. Видно от приложената по делото Докладна записка УРИ № 363р-1968/20.01.2025г. такава проверка на място на адреса в [населено място], [улица] извършена от мл. инспектор А. на 20.01.2025г. При проверката не е установено присъствие на Е. К.. Проведена е била по телефон беседа с домакина И. Р. М., при която се установило, че чуждият гражданин Е. К. е роднина на съпругата му, че последния винаги идвал сам, от време на време, но никога трайно, че имал ключ за къщата, но нямал определена стая и че същият живеел в [населено място], Турция и работел в местната община. Така установените данни дали основание на органа за започване на административно производство по издаване на Заповед за налагане на принудителната административна мярка на основание чл.39а, ал.1, т.1 и чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ. На 29.01.2025г. било издадено Уведомление с УРИ №363000-3039/29.01.2025г. по чл.26, ал.1 от АПК до Е. К.. На 29.01.2025г. МПИ М. А. и В. М. посетили на място адреса в [населено място], [улица] цел връчване на горепосоченото уведомление. При проверката отново не било установено присъствие на Е. К. и уведомлението било залепено на входната врата. Посочените обстоятелства се установяват от приложените по делото Докладна записка с УРИ № 363р-3115/29.01.2025г. и Протокол за връчено съобщение по реда на чл.18а от АПК от 29.01.2025г. /стр. 40, 41/. Видно от приложения по делото Протокол с рег. № 363р-3168/30.01.2025г. уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК до Е. К. е поставено и на интернет страницата на ОДМВР – Търговище на 30.01.2025г., а съгласно Протокол с рег.№ 363р-4114/06.02.2025г. същото е свалено от интернет страницата на ОДМВР – Търговище на 06.02.2025г.

На 14.03.2025г. е издадено ново Уведомление № УРИ 363000-10074/14.03.2025г. до Е. К., с което същият се уведомява, че срокът на откритото административно производство по налагане на принудителната административна мярка се удължава с 14 дни. Видно от съдържанието на уведомлението на Е. К. се предоставя и възможност да се запознае с материалите по преписката, да предостави обяснения и да представи доказателства в 7-дневен срок.

На 18.03.2025г. отново е посетен на място адресът в [населено място], [улица] цел връчване на Уведомление № УРИ 363000-10074/14.03.2025г. По причина, че на адреса не било установено присъствие на Е. К., уведомлението е връчено срещу подпис и със задължението да уведоми лицето на намерения на адреса И. Р. М.. Посочените обстоятелства се установяват от приложените по делото Докладна записка с рег. № 363р-7706/19.03.2025г. и Протокол за връчено съобщение по реда на чл.18а от АПК от 18.03.2025г. /стр. 46 и 47/. Видно от приложения по делото Протокол с рег. № 363р-7855/20.03.2025г. Уведомление № УРИ 363000-10074/14.03.2025г. до Е. К. е поставено и на интернет страницата на ОДМВР – Търговище на 20.03.2025г., а съгласно Протокол с рег. № 363р-8723/27.03.2025г. същото е свалено от интернет страницата на ОДМВР – Търговище на 27.03.2025г.

Във връзка с изпратено до Директора на ТД на НАП Писмо с изх. №363000-9982/14.03.2025г. по преписката е постъпило Писмо № ЕО-05-25-179#/20.03.2025г. на Директора на офис – Търговище, подписано с КЕП. Видно от представения по делото на СD-носител ел. документ, същият е подписан с актуален КЕП. От съдържанието на посоченото писмо по делото се установява, че за периода от 12.01.2022г. до настоящия момент за лицето Е. К. не са налице данни за осигуряване по КСО, налице са данни единствено за осигуряване по ЗЗО, като има две извършени плащания на 22.01.2025г. и на 14.03.2025г.

От приложената по делото Справка за адресни регистрации на чужденци е видно, че за периода 12.01.2022 г. до 12.01.2023г. Е. К. има на 01.02.2022г. едно отсядане в хотел „Мизия“ в [населено място] и на 29.08.2023г. едно отсядане в хотел „Галерия“ в [населено място], обл. Силистра.

На 27.03.2025г. от страна на началник “Миграция“ при ОДМВР – Търговище до Директора на ОДМВР – Търговище са изготвени Докладна записка с УРИ №363р-8732 и Предложение с УРИ №363р-8733 за налагане по отношение на Е. К. на принудителна административна мярка, на основание чл.39а, ал.1, т.1, във връзка с чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ.

На 28.03.2025г. Заместник-директор на ОДМВР – Търговище, комисар Й. К., е издал оспорената Заповед №363з-633/28.03.2025г., с която на Е. К., [ЛНЧ], [ЕГН], гражданин на Република Турция, на основание чл.39а, ал.1, т.1, във връзка с чл.40, ал.1, т.5 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, е наложена принудителна административна мярка – отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България.

На 01.04.2025г. до Е. К. е изготвено Уведомление № 363000-11967/01.04.2025г., с което същият на основание чл.61, ал.3 и чл.18а от АПК се уведомява за издадената срещу него Заповед №363з-633/28.03.2025г., като се приканва да се яви незабавно в група „Миграция“ при ОДМВР – Търговище, ул. „Спиридон Грамадов“ №36, за връчване на екземпляр от заповедта. Видно от съдържанието на уведомлението Е. К. се уведомява и за възможността заповедта да се обжалва в 14-дневен срок по реда на АПК пред по-горестоящия орган, а по съдебен ред пред Административен съд – Търговище.

На 04.04.2025г. е посетен на място адресът в [населено място], [улица], с цел връчване на Заповед №363з-633/28.03.2025г. на Заместник-директора на ОДМВР – Търговище на Е. К.. По причина, че чужденеца не е намерен на адреса Уведомление № 363000-11967/01.04.2025г е залепено на вратата. Посочените обстоятелства се установяват от приложените по делото Докладна записка с УРИ 363р-9472/04.04.2025г. и Протокол за връчено съобщение по реда на чл.18а от АПК от 04.04.2025г /стр. 55, 56/. Видно от приложения по делото Протокол с рег. № 363р-9520/04.04.2025г. Уведомление № 363000-11967/01.04.2025г. до Е. К. е поставено и на интернет страницата на ОДМВР – Търговище на 04.04.2025г., с определен срок за сваляне на 18.04.2025г.

Жалбата на Е. К. срещу горепосочената Заповед е подадена до Административен съд – Търговище на 14.04.2025г. с вх. №363000-13639/14.04.2025г., чрез органа издал оспорения акт.

От приложената по делото Заповед №363з-2071/01.09.2023г. на Директора на ОДМВР – Търговище е видно, че Заместник-директор на ОДМВР – Търговище, комисар Й. К., е оправомощено лице да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Глава пета, Раздел I от ЗЧРБ.

От приложената по делото справка от АИС на МВР за пътуванията на Е. К. /стр.37/, по делото се установява, че за периода от постановяване на Решението, с което му е било предоставено постоянно пребиваване в Р. България – 12.01.2022г., до 12.01.2023г. лицето е пребивавало на територията на Р. България общо 10 дни, с продължителност на престоите от 1 до 3 дни.

От изисканата по служебен път справка по делото се установява, че Е. К. има съпруга – З. К., с данни че същата е гражданин на Турция и с постоянен адрес в Турция; син – А. Б. К., с данни че същия е гражданин на Турция и с постоянен адрес в Турция; син – А. К. с данни че същия е гражданин на Турция и с постоянен адрес в Турция; баща – А. К., също с данни че е гражданин на Турция и с постоянен адрес в Турция.

От представената от оспорващия справка за неговия здравен статус се установява единствено, че към 15.09.2025г. той е с непрекъснати здравноосигурителни права.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът след като извърши служебна проверка съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна – адресат на принудителната административна мярка, при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване по аргумент на чл.46, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 от ЗЧРБ и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът намира следното:

С оспорената заповед по отношение на Е. К. е наложена принудителна административна мярка по смисъла на чл.39а, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, директорите на областните дирекции на МВР са измежду изрично изброените органи, които са оправомощени да налагат принудителни административни мерки по този закон. В посочената разпоредба е регламентирана също така и възможността, така изброените в нея органи, да оправомощават с тези си функции и други длъжностни лица. По делото от така представената Заповед №363з-2071/01.09.2023г. на Директора на ОДМВР – Търговище по несъмнен начин се доказа, че заместник-директорът на ОДМВР –комисар Й. К., е такова оправомощено лице да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Глава пета, Раздел I от ЗЧРБ.

Следователно оспорената заповед се явява издадена от материално компетентен орган, при наличието на законова възможност за делигиране на правомощия и при надлежно оправомощаване. Изхождайки от постоянния и настоящ адрес на Е. К., който е на територията на област Търговище, оспорената заповед се явява издадена и при наличие на териториална компетентност на органа.

В хода на административното производство е налице издадено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК до Е. К.. От събраните по делото доказателства, съдът приема, че посоченото уведомление е съобщено на К. в хипотеза на чл.18а, ал.9 от АПК, във връзка с чл.26, ал.2 от АПК. По делото са налице доказателства, че лицето е било търсено на място на постоянния и настоящия му адрес. След като същото не е било намерено уведомлението е било връчено, чрез залепване на входната врата, а уведомлението за удължаването на срока на административното производство е връчено на лице, което е намерено на адреса, като последното се е съгласило да получи съобщението срещу задължението да го предаде на Е. К.. По делото се доказа също така, че както уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК, така и уведомлението за удължаване срока на производството отправени до Е. К., са били качени на интернет страницата на ОДМВР – Търговище за срок от 7 дни. Предвид изложеното, съдът приема, че както Уведомление с УРИ №363000-3039/29.01.2025г., така и Уведомление с УРИ№ 363000-10074/14.03.2025г., са надлежно връчени на Е. К., в хипотеза на чл.18а, ал.9 от АПК, като в допълнение органът е изпълнил и изискванията по чл. чл.18а, ал.10 от АПК.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че в производството по издаване на оспорената заповед не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правото на защита на Е. К..

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа в достатъчно ясна степен фактическите и правни основания, въз основа на които същата се издава. Съдът счита, че при издаване на оспорения акт са спазени законовите изисквания за форма и съдържание по чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК.

По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:

С Решение рег. № 869918/12.01.2022г. на Директора на Дирекция „Миграция“ към МВР, Е. К. е получил разрешение за постоянно пребиваване в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ – като чужденец, който не е лице от български произход, роден е на територията на Република България и е изгубил българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание, но желае трайно да се установи на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, правото на пребиваване се отнема, когато се установи, че в едногодишен срок след разрешението, чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите на чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ, както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ.

По делото не са налице доказателства, установяващи хипотези по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ, както и хипотези по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ.

Пребиваването на едно лице – чужденец, на територията на Република България означава фактическото му местонахождение да е на територията на страната. Определение за "място на обичайно пребиваване" е регламентирано в чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата по прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Липсва легална законова дефиниция на понятието „трайно установяване“, но същото следва да се тълкува според критериите, въз основа на които се определя центъра на интересите на едно лице, регламентирани от чл.11, пар.1 и пар. 2 от Регламент №987/2009. Съгласно чл.11, пар.1 от Регламент №987/2009, която разпоредба регламентира елементите на обичайното пребиваване, последното се определя въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти – продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т.ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма.

При преценката за прилагане на принудителната административна мярка по чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ органът следва да отчете като категория обстоятелства – тези по чл.44 ал.2 от ЗЧРБ, които кореспондират с примерно изброените в чл.11, пар.1 от Регламент №987/2009. Под "установяване" на определено място на територията на дадена държава, следва да се разбира, че лицето живее преимуществено на това място, учи или упражнява трудова дейност, има изградени социални контакти, включва се в живота на общността, участва в съответните осигурителни системи. В тази насока е Определение №2021/27.02.2025г. по ад.д.№11210/2024г. на ВАС.

От събраните писмени доказателства безспорно по делото се доказа, че в рамките на едногодишния период от разрешението за постоянно пребиваване от 12.01.2022г. до 12.01.2023г. включително, Е. К. е пребивавал на територията на Р. България общо 10 дни, с продължителност на престоя не повече от до 3 дни. Налице е единствено регистриране на оспорващия на адрес в [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица]. По делото не са налице доказателства, за процесния период оспорващият да се е настанил трайно на адреса. Точно обратното, от събраните в хода на административно производство сведения от лицето И. Р. М., от Докладна записка с УРИ 363р-3115/29.01.2025г. и Протокол за връчено съобщение по реда на чл.18а от АПК от 29.01.2025г., от Докладна записка с рег.№ 363р-7706/19.03.2025г. и Протокол за връчено съобщение по реда на чл.18а от АПК от 18.03.2025г., от Докладна записка с УРИ 363р-9472/04.04.2025г. и Протокол за връчено съобщение по реда на чл.18а от АПК от 04.04.2025г. по делото се доказва, че Е. К. не може да бъде намерен и не обитава стая в къщата в [населено място]. От приложеното по делото Писмо № ЕО-05-25-179#/20.03.2025г. се установява също така, че оспорващият не е заплащал осигуровки по КСО за релевантния период от 12.01.2022г. до 12.01.2023г. Видно от съдържанието на посоченото писмо по несъмнен начин по делото се установява, че за периода, който има правно значение в случая, а именно от 12.01.2022г. до 12.01.2023г. Е. К. няма внесени здравни осигуровки, като по отношение на последните лицето има две плащания, но през 2025г. Обстоятелството, че лицето има непрекъснати здравноосигурителни права към 15.09.2025г., е неотносимо към предмета на делото, тъй като предмет на изследване и доказване е единствено участието на лицето в съответните осигурителни системи на Р. България през едногодишния период 12.01.2022г. до 12.01.2023г.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, по делото по безспорен начин се установи, че Е. К., както през релевантния период от 12.01.2022г. до 12.01.2023г., така и към настоящия момент живее в Р. Турция. От дадените в хода на административното производство обяснения от И. Р. М. по делото се установи, че Ердоган работи в Турция. В случая престоят от общо 10 дни на лицето през релевантния период съставлява изключително кратки, инцидентни посещения и не отговаря на изискванията за житейско установяване на определено място. Последното изисква уседналост, постоянност и изграждане на трайна връзка със страната, което в случая не е налице. Не е налице местоустановяване, тъй като лицето не е живяло преобладаващо на посочения от него адрес, не са налице данни да е упражнявало трудова или друга социална дейност, не е осъществявало социални контакти и не се включило в живота на съответните общности.

При отчитането на всички обстоятелства по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, по делото се доказа, че по отношение на Е. К. за релевантния период от 12.01.2022г. до 12.01.2023г. не са налице категории „уязвими лица“ по смисъла на пар.1, т.4б от ДР на ЗЧРБ.

По отношение на Е. К. не са налице производства по Закона за убежището и бежанците, не са налице производства за подновяване на разрешение за пребиваване, за друго разрешение предоставящо право на пребиваване. Установи се, че както съпругата на оспорващия, така и двамата му синове и баща му са с постоянни адреси и живеят в Турция. По делото не са ангажирани доказателства за изграждането на културни или социални връзки на Е. К. на територията на Р. България. С оглед на това, плащането на здравните осигуровки, само по себе си, не води до заключение за трайно установяване и пребиваване, още повече че същите са заплатени едва през 2025г.

Въз основа на изложените съображения и събраните доказателства, съдът приема за недоказано по делото, че Е. К. като чужденец се е установил и е пребивавал трайно на територията на Р. България в рамките на едногодишния срок, след издаване на разрешението му за постоянно пребиваване. Съдът, след отчитане на обстоятелствата по чл.44,ал.2 от ЗЧРБ, приема, че по отношение на Е. К. са налице всички кумулативно предвидени материални предпоставки по чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ, за отнемане на правото му на пребиваване на чужденец в Р. България, с което оспорената Заповед и наложената с нея ПАМ се явяват постановени при правилно приложение на материалния закон.

На основание всичко гореизложено, съдът намира жалбата на Е. К. срещу Заповед №363з-633/28.03.2025г. на Заместник-директора на ОДМВР – Търговище за неоснователна и следва същата като такава да бъде отхвърлена.

По делото не се претендират разноски от ответната страна, с оглед на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Е. К., [ЕГН], с адрес на пребиваване в Р. България: [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица], подадена чрез адвокат Т. Н. от АК – Русе, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Русе, [улица], против Заповед № 363з-633/28.03.2025г. на Заместник-директора на ОДМВР – Търговище – комисар Й. К., с която на жалбоподателя, на основание чл.39а, ал.1, т.1, чл.40, ал.1, т.5 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, е наложена принудителна административна мярка – „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“ на чужденеца.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

Препис от решението да се изпрати на страните.