Р Е Ш Е
Н И Е № 207
гр.Пловдив,
17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2001/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.И.В.
и М.И.В., чрез адв.Б.Д. *** срещу решение № 837/01.03.2019г. на Пловдивски
районен съд, ХІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 670/2018г. С
обжалваното решение е обявен на основание чл.135 от ЗЗД, по иск на банката за относително недействително
по отношение на "Първа инвестиционна банка" АД, като кредитор,
сключения между И.М.В. като дарител и М.И.В.
и М.И.В., дарение от 17.04.2014г – нотариален акт № *** т. ІІ рег. № 1771 нот.
дело 204 по описа на нотариус Светлана Кирилова, район ПРС, с което И.М.В. дарява на сина си М.И.В. и на дъщеря
си М.И.В., при равни квоти, притежаваните от него по ½ идеална част от
всеки от двамата имота с идентификатори 59032.501.1235 и 59032.501.1234 по КК на с. Първенец.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се
че то е неправилно, необосновано и постановено при
нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че искът по чл. 135 от ЗЗД е неправилно уважен, без да са налице основанията за това. Твърди се, че
претендирания от ищеца кредит не е бил обявен за предсрочно изискуем, което е
станало на 01.07.2015 година, а сделката е на 17.04.2014 година. След това се
сочи, че договорът за кредит е обезпечен с други недвижими имоти, които
обезпечения са реализирани чрез НАП, след издаването на приложения към исковата
молба изпълнителен лист и ищецът е получил погасяване на неговите задължения.
На следващо място се сочи, че И.М.В. е с неправилно преценено качество по
отношение на договора за кредит, тъй като по смисъла на чл.135 от ЗЗД под
„длъжник“ следва да се има само лицето, което е насрещна страна по
правоотношението, породило вземането на кредитора, което в случая не е В., а
„Ем Ви Груп“ ООД, като се твърди, че за И.В. не следва да се прилагат общите
правила за солидарността, а регламентацията на института на поръчителството,
защото задължението е уговорено като поръчителско, като определението
„солидарен длъжник“ не е за съзадължено лице на кредитополучателя, а
предпоставка за осъществяване на задължението на кредитора. Сочи се, че е
налице константна практика на Върховен касационен съд, че Павлов иск не може да
бъде заведен срещу действия на поръчителя. Сочат се решения в тази насока. Иска
се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се
разноските за двете инстанции.
В срок
е получен отговор на въззивната жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, с
който се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските
за тази инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
РС Пловдив е приел за доказано по
делото, че на дата 17.04.2014г И.М.В. дарява на сина си М.И.В. и на дъщеря си М.И.В.,
при равни квоти, притежаваните от него по ½ идеална част от всеки от
двамата имота с идентификатори 59032.501.1235 и
59032.501.1234 по КК на с. Първенец.
Това дарение е обективирано в нотариален акт № 28 т. ІІ рег. № 1771 нот.
дело 204 по описа на нотариус Светлана Кирилова, и това е вписано в регистрите
на Службата по вписванията под № 10326/17.04.2014г., акт т. 28 акт № 47, видно
от отметките в съответната му графа. Има действие на разпореждане от първия ответник И.В., с което той намалява безвъзмездно
имуществото си.
От договора за кредит №313-740/12.06.2008г.,
ведно със всички допълнителни споразумения към него, личи първия ответник И.В. да е длъжник на банката. С анекса
под № 3 към същия договор И.В. е встъпил във вече съществуващ дълг по реда на
чл.101 от Закона за задълженията и
договорите като е поел задължение да отговаря за пълния размер на дълга и
солидарно с останалите съдлъжници, за вече формиран дълг на две други
юридически лица, на който същият е бил управител. В случая качеството на
кредитор на банката възниква от датата на сключването на анекса под № 3, съставляващ
изменение да договора, довело до източник на задължение на И.В. като физическо
лице – нетърговец, което отговаря за задължението на кредитолучателя с цялото
си имущество. Самият анекс е сключен на 01.10.2010г., преди да бъде извършено
процесното дарение. Дългът не е изцяло погасен,
включително към датата на устните състезания по настоящото дело, като в
това отношение ПРС кредитира изцяло заключението на вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза. Затова банката
– ищец е кредитор на първия ответник, като вземането й е санкционирано съдебно
– снабдено със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, доколкото
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. При тези факти РС Пловдив прави
извода за основателност на предявения иск по чл.135 от ЗЗД и го уважава.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателите М. и М. В., че претендирания от ищеца кредит не е бил обявен за
предсрочно изискуем, което е станало на 01.07.2015 година, а сделката е на
17.04.2014 година и че договорът за кредит е обезпечен с други недвижими имоти,
които обезпечения са реализирани чрез НАП, след издаването на приложения към
исковата молба изпълнителен лист и ищецът е получил погасяване на неговите
задължения. Първо без значение за основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е
дали кредита на ищеца кредитодател е обявен за изискуем или не. Достатъчно е
кредитора да има такова качество по валидно облигационно правоотношение и не се
изисква неизпълнение на задълженията по него от длъжника или пък обявяване на
предсрочна изискуемост. Ирелевантно е за основателността на иска дали
облигационното правоотношение е обезпечено с някакви обезпечения или не.
Облигационното правоотношение по делото не е погасено с плащане на длъжника.
Видно от изготвената ССЕ пред първата инстанция /л.58/ към датата на извършване
на експертизата 06.11.2018г. по горния кредит се дължат общо 412 971,63
лева, въпреки превода от НАП.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателите М. и М. В., че неправилно е преценено качество по отношение на
договора за кредит, тъй като по смисъла на чл. 135 от ЗЗД под „длъжник“ следва
да се има само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило
вземането на кредитора, което в случая не е В., а „Ем Ви Груп“ ООД, като се
твърди, че за И.В. не следва да се прилагат общите правила за солидарността, а
регламентацията на института на поръчителството, защото задължението е
уговорено като поръчителско. Сочи се, че е налице константна практика на
Върховен касационен съд, че Павлов иск не може да бъде заведен срещу действия
на поръчителя. Наистина налице е практика на ВКС, че иск по чл.135 от ЗЗД не
може да се води срещу поръчител за чужд дълг /решение №199/30.12.2010г. по т.д.
№966/2009г. ІІ т.о. и решение №245/19.01.2017г. по гр.д. №1428/2016г. на ІІІ
г.о./. Такъв иск срещу поръчител е допустим едва след издадена срещу него
заповед за изпълнение по реда на заповедното производство – решение №
255/20.12.2016г. по гр.д. №1473/2016г. на ІV г.о. Тази практика на ВКС обаче е
неотносима към настоящия казус, защото ответникът И.В. не е поръчител, а
съдлъжник встъпил в договора на основание чл.101 от ЗЗД. За да обосноват
обратната теза жалбоподателите сочат решение №213/06.01.2017г. по гр.д.
№5864/2015г. на ВКС, ІV г.о., в което се приема следното. Встъпването в дълг, когато следва от
сключен между кредитора и встъпващия в дълг договор, наподобява
поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно
основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него. В
хипотезата на чл. 101 ЗЗД отговорността на встъпилия нов длъжник, за разлика от
солидарната съзадълженост, възниква само ако има главно задължение и
отношенията между кредитор, но не е акцесорна на главното задължение. Задължението на поръчителя също зависи от
съществуването на главното задължение, за разлика от солидарната съзадълженост,
но е винаги акцесорно на главното задължение, за разлика и от встъпването в
чужд дълг, и от солидарната съзадълженост. Поръчителят отговаря на собствено
правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по
силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.
В настоящият казус обаче за разлика от казуса
предмет на разглеждане с горното решение на ВКС задължението на длъжника И.В.
спрямо кредитора не е уговорено като акцесорно на главното задължение, а същият
е встъпил в дълга като съдължник и с нищо не е уговарял аксесорност или
вторична и обезпечителна функция на своето задължение, доколкото главния
длъжник не плати. Това е видно от Анекс №3 от 01.12.2010г. към договора за
кредит №313-470/12.06.2008г. /л.19-21/. В раздел ІІ т.1 от договора страните се
споразумяват И.В. да встъпи в дълга по реда на чл.101 от ЗЗД, като поеме
неограничена солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на
кредитополучателя по чл.121 от ЗЗД. Не е уговорена никаква акцесорност на задължението
на съдлъжника И.В. и останалите длъжници. В раздел ІІ т.4.2 е уговорено, че
предявяването на искане за изпълнение срещу един солидарен длъжник не засяга
правата на Банката спрямо другия длъжник, като видно е разграничението от
правилото на чл.147 от ЗЗД, касаещо поръчителя. Изрично е уточнено в ІІ т.7, че
правоотношенията между кредитополучателя и солидарните длъжници се определят с
отделно съглашение между тях и не са предмет на процесния анекс. Ето защо
въззивният съд намира за правилен извода на първата инстанция, че ответника И.В.
е длъжник по договора, а не поръчител и спрямо него иск по чл.135 от ЗЗД, може
да се води.
При тези факти искът по чл.135 от ЗЗД предявен от "Първа
инвестиционна банка " АД, като кредитор по отношение на сключения между И.М.В.
като дарител и М.И.В. и М.И.В. договор
за дарение от 17.04.2014г. е основателен и правилно е бил уважен от ПРС. Ищецът
има качеството кредитор по отношение на първия ответник И.В., който е негов
длъжник, като встъпил в чужд дълг в това му качество по чл.101 от ЗЗД. Като е
налице действие, с което длъжникът уврежда своя кредитор, защото безвъзмедно
дарява имуществото си, с което носи пълна имуществена отговорност спрямо своя
кредитор, защото е поел задължението като физическо лице. Ето защо обжалваното решение на
РС Пловдив като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. В полза на въззиваемата страна "Първа
инвестиционна банка " АД следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Има искане в тази
насока. Такива
по настоящото дело пред ПОС се доказаха реално направени 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 837/01.03.2019г. на Пловдивски районен
съд, ХІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 670/2018г.
ОСЪЖДА И.М.В., ЕГН **********, М.И.В.,
ЕГН ********** и М.И.В. ***, ЕГН **********,*** да заплатят на "Първа
инвестиционна банка " АД, с ЕИК *********, със седалище в град София и адрес на управление:
бул. Драган Цанков № 37 сумата от 150 лв. за разноски направени пред въззивния
съд.
Решението може да се обжалва, при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.