Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Свищов,
6.12.2019 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 6.11.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 567 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Искове с правно
основание чл. 422 от
Ищецът „Енерго-Про Продажби“АД гр. Варна твърди, че ответникът е клиент на дружеството,
с кл. № *********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление
с абонатен номер *********находящ се в
с. В., общ. Свищов. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби“АД и Общите условия за продабжа на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби“АД , които били приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката
и одобрени от ДКЕВР/сега КЕВР/. Сочи, че съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ на
договорите за продаба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“АД,
приложими към момента, потребителят се задължава да заплаща стойността на
използванат в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в
тези Общи условия. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал.
6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. От тук и потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа
на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми. Позовава се на разпоредбата на чл. 16 т. 2 от
ОУПЕЕ /Общи условия за продажба на електрическа енергия на Енерго-Про Продажб5и
АД, че стойността на фактурираната електрическа енергия се заплаща в сроковете
и по начина, определени в Общите условия, а сроковете били регламентирани в чл.
28 ал. 5 от ОУПЕЕ , като неполучаването на фактурата не освобождавало клиента
от задължението му да заплати дължимата сума в срок. Заявява, че потребителят
изпадал в забава след настъпване на падежа на съответана фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Според
чл. 32 от ОУПЕЕ в случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер
на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия
ден на забавата до пълното погасяване на задължението. Твърди, че предявили претенцията си по реда на
чл. 410 от ГПК, като длъжникът подал възражение срещу заповедта по ч.гр.дело № 151/2018 г. по описа на РС Свищов. Заявява, че към датата
на подаване на заявлението ответникът има неплатени задължения в общ размер на
351,32 лева за обекта на потребление с аб. № **********, в с. В., която сума включвала и такса за възстановяване
– 19 лева , както и лихва в размер на 28,13 лева. Задължението не било
заплатено от ответника. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата 351,32 лева за обект на потребление с аб. № *********в с. В., от която
323,19 лева – главница – консумирана ел.енергия и такса възстановяване по
фактури издадени в периода 19.12.2016г. – 22.02.2017г. , мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 28,13 лева , представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 29.01.2019г.,ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът Г.И.Г. в законоустановения срок е подал
отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК, в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения, включително твърди, че не е потребявал
ответника процесното количество ел.енергия. Оспорва се качеството длъжник на
ответника, оспорва се записаните количества ел.енергия, за които се претендира плащане , тъй като ответникът не е консумирал
заявеното от ищеца количество ел.енергия и не е налице негово признание за
коректно отчитане на потребено колическво ел.енергия. Оспорват се откъм
съдържание представените от ищеца извлечение от сметка, справка за потребление
за последните 12/24/36 месац, извлечения за фактури и плащания, фактури , които
като частни документи са доказателство единствено, че изявленията, които се
съдържат в тях са направени от лицата, подписали документите. Моли да бъде постановено решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. В хода на устните състезания процесуалният
представител на ответника взема становище, че претенцията на ищеца се крепяла
на изходящи от него документи, лишени от материална доказателствена сила, както
и липсвали доказателства, че СТИ е годен да измерва правилно доставена и реално
потребена електроенергия, включително и с оглед заявеното от вещото лице.
Счита, че при констатацията за изтекла метрологична годност на процесното СТИ
от записванията при счетоводството на ищеца не мое да се съди за реално
доставено потребено количество електроенергия.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Не се спори по делото, че ответникът е потребител на електрическа енергия, за което има открита партида на
негово име на сочения адрес с абонатен номер
*********и клиентски номер *********. Приложена по делото е декларация
за актуализация на данни за кореспонденция, с която ответникът на
08.11.2006г. посочил адрес за
кореспонденция в ******************. Оспорва се, че ответника е потребил
записаните количества електрическа енергия и има задължения в претендирания
размер.
Приложено по делото е извлечение от сметка по
партидата на ответника, към 29.01.2018г., за абонат кл. № *********, в което
фигурират фактура № ********** от 19.12.2016г., с падеж 25.01.2017г., на
стойност 47,41лева, фактура № ********** от 18.01.2017г., с падеж 27.02.2017г.
на стойност 167,90 лева, фактура № ********** от 20.02.2017г. с падеж
27.03.2017г. на стойност 88,88 лева и ТП ********** от 22.2.2017г. с падеж
същата дата, на стойност 19 лева, общо 323,19 лева, които са посочени като
неплатени. Тези фактури и фактурата за
такса за възстановяване на захранването са приложени по делото, като посочените
стойности и падежи съвпадат с отразяването в извлечението от сметка. Същите
фактури, без тази за таксата за възстановяване, с посочената стойност фигурират и във справка
за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 23.05.2018г. за клиент – ответника. Не се спори по делото,
че плащане по тези фактури от страна на ответника не е осъществявано, което е видно и от
извлечение а на Енерго-Про Продажби АД за фактури и плащания от Г.И.Г.,
кл. № *********.
Приложено по делото е Решение № 0У-061
от 07.11.2017г. на ДКЕВР с което са одобрени на ЕОН България Продажби АД Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби
във вестник дневник броя от 30 ноември 2007г.
и вестник Черноморие, както публикации във вестник Труд от
15.02.2017г. и весник Черно море за
прилагане на десйтвалите преди 7.09.2014 Общи условия за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната
мрежа на Енерго-Про Мрежи АД. Представени са доказателства за публикуване на Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.ОН
България Мрежи”АД, публикувани във вестник Новинар, броя от 8 август 2014г., ,
както и вестник Варна броя от същата дата. Общите условия за продажба на
електрическа енергия на Енерго-Про Продажби АД
са приложнеи по делото, както и
Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР за одобряването им.
Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, електромера отчитащ ел.енергията в
обект на потребление с аб. № *********за процесния период е трифазен статичен
електромер тип Т2С114 № 3167228, произведен в Унгария преди 2005 година, вписан в държавния
регистър на одобрените за измерване средства под № BGBG/4010, преминал първоначална
метрологична проверка преди 2005г. . Вещото лице е дало заключение, че
процесния СТИ е с изтекла метрологична годност. Вещото лице М. е заключил, че за
периода 5.11.2016г. – 04.12.2016г. при
номинална пропукателна способност през СТИ тип Т2С114 № 3167228 мога да бъдат
доставени, да преминат и да бъдат отчетени 28425 квтч, а за периода
05.12.2016г. – 04.01.2017г. при номинална пропукателна способност през същия
могат да бъдат доставени и да преминат и да бъдат отчетени 29 373 квтч,
както и за периода от 05.01.2017г. – 03.02.2017г. при номинална пропукателна
способност през СТИ могат да бъдат доставени, преминат и да бъдат отчетени
28425 квтч, като е възможно количествата електроенергия да бъдат потребени в
обк с аб. № **********. Според заключението на вещото лици, киловатите
електроенергия , отразени в електронния картон на абонат с аб. № *********в
справката за консумирана електроенергия съответстват на фактурираните в
процесните фактури, като същите са начислени по редовен отчет. С електромер №
3167228 е възможно да бъдат отчетени количествата ел.енергия посочени в
справката за консумирана електроенергия. Дадено е заключение, че количествата ел.енергия
по процесните фактури са правилно остойностени, съобразно утвърдените от КЕВР
за съответните периоди цени. При разпита на вещото лице М., същият заяви,
че няма данни въпросното СТИ кога е монтирано, кога е преминало първоначална и
последваща метрологична проверка. Обясни, че за това СТИ периода от време, за който трябва да минава
проверка е на 4 години, по което съди, че същото е с изтекла метрологична
годност, тъй като след 2005 година то не е демонтирано от абоната и не са му извършвани съответните проверки за
метрологична годност, но това не означавало, че СТИ е технически неизправно, а
просто е с изтекла метрологична годност, както и не следвало, че е технически
изправно. Заяви, че дали СТИ е технически изправно и дали измерва точно потребената
от абоната електроенергия може да се установи само с метрологична експертиза в
БИМ. Заяви, че описаните количества в
заключението могат да бъдат доставени , да преминат и да бъдат отчетени от СТИ,
но не може да каже дали това е реално потребление. Посочи, че за това
колическво ел.енергия трябва да бъдат
включени доста уреди с голяма мощност – например бойлер, 4-5 отоплителни печки
с мощност 2,5 киловата, фурна и други уреди на един абонат. Заяви още, че за да
има сигурност , че отразената електроенергия в справката е доставена и
потребена от абоната следва да бъдат проведени съответни изпитания в БИМ и да
се докаже, че електромера измерва точно преминалата през него електроенергия.
Вложено в настоящото дело е
ч.гр.дело № 151/2018г. на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от
При тези данни от фактическа страна, съдът намира
предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 – установителен иск, за неоснователен. В производството по този
иск, ищецът цели да установи, че ответникът Г.Г. дължи сумата 323,19 главница, представляваща консумирана
ел.енергия и такса възстановяване по
фактури издадени в периода 19.12.2016г. до 22.02.2017г., за която сума главница
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 73/15.02.2018г. по
ч.гр.дело № 151/2018г. на СвРС. Искът е допустим, тъй като е предявен от
заявителя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, с указването
на ищеца, че срещу заповедта е подадено възражение от длъжника. Разгледан по
същество, същият се явява неоснователен.
Представените с исковата
молба извлечение, справка за консумирана ел.енергия, фактури, извлечения за
фактури и плащания са частни документи и същите са оспорени от ответника, откъм
съдържание. По принцип, частните документи по
силата на чл. 180 ГПК са доказателство, че изявлението, което се съдържа в тях
е направено от лицето, което ги е подписало, но не представляват доказателство
за верността на това изявление. Частният свидетелстващ документ не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила относно данните, за които този документ
свидетелства, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти.
Установи се по делото от
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че електромерът, обслужващ имота на ответника
е с изтекла метрологична годност. Вещото лице заяви, че няма данни въпросното СТИ кога е монтирано, кога е преминало първоначална и
последваща метрологична проверка. Обясни, че за това СТИ периода от време, за който трябва да минава
проверка е на 4 години, по което съди, че същото е с изтекла метрологична
годност, тъй като след 2005 година то не е демонтирано от абоната и не са му
извършвани съответните проверки за метрологична годност. Сам по
себе си фактът на неизвършена последваща метрологична проверка
съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол не е достатъчен, за да обоснове извод,
че процесният електромер е неизправен, но несъмнено се поставя под
съмнение годността му той да служи като СТИ. За доказване изправността
му е следвало да бъде извършена метрологична експертиза.
Последното е видно и от заключението на вещото лице М. и заявеното от същия в
съдебно заседание. След като ищецът не е доказал изправността на СТИ на
ответника и метрологичната му годност да
служи за нуждите на търговското разплащане, не може да се приеме, че отчетената
от това СТИ ел. енергия за процесните месеци е
реално потребена от абоната и се дължи заплащането й. Следователно
не се доказа, че за исковия период на ответника е доставено именно количеството ел. енергия,
за което са издадени процесните първични счетоводни документи – фактури, както
и че това количество ел.енергия е било отчетено от годно метрологично средство
за търговско измерване. Относно задължението по фактура № ********** от 22.02.2017 г. на стойност 19
лв., е видно, че тази сума представлява такса за възстановяване на захранване, като
няма данни по делото услугата да е извършена и следователно не се дължи
предварително плащане по нея.
При
тези съображения съдът намира, че предявеният главен иск с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 323,19 лева главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 14.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 73/15.02.2018г.
по ч.гр.дело № 151/2018г. на СвРС
, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид неоснователността на
иска за установяване вземане за главница, неоснователен се явява и този по чл.
422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на
мораторна лихва в размер на 28,13 лева , предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 73/15.02.2018г. по ч.гр.дело № 151/2018г. на СвРС.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.П.“АД,
Е.1. седалище и адрес *** Тауърс, представлявана от Пл.С., Я.Д., Г.К., чрез
пълномощника юрисконсулт Д. против Г.И.Г.
с ЕГН ********** *** иск по чл. 422 ГПК
вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК за признаване
установено, че „Е.П.“АД, Е.1. седалище и
адрес *** Тауърс има вземане от Г.И.Г. с ЕГН ********** *** за сумата 323,19 лева /триста двадесет и три лева и деветнадесет стотинки/ главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.02.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 73/15.02.2018г.
по ч.гр.дело № 151/2018г. на СвРС, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ „Е.П.“АД, Е.1. седалище и адрес *** Тауърс,
представлявана от Пл.С., Я.Д., Г.К., чрез пълномощника юрисконсулт Д.
против Г.И.Г. с ЕГН ********** *** иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване установено, че „Е.П.“АД, Е.1. седалище и адрес *** Тауърс
има вземане от Г.И.Г. с ЕГН ********** *** за сумата 28,13 лева /двадесет и осем лева и тринадесет стотинки/
- лихва, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 73/15.02.2018г. по ч.гр.дело №
151/2018г. на СвРС,
като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението след влизането му в сила
да се докладва по ч.гр.дело № 151/2018 г. по описа на РС
Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: