О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
10.09.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ
граждански състав
На 10 септември 2018 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 3060 по описа за 2018 година:
Съдът счита, че следва да приеме
като доказателства по делото
представените с исковата молба документи, тъй като същите са допустими,
относими и необходими по отношение на предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е установителен
иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че
е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. В законоустановения двуседмичен срок А.Х.Х. е
възразил срещу същата, поради което на основание 415, ал. 1, т. 1 депозира
настоящия установителен иск.
Обстоятелството, въз основа на което
е издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор за кредит № 243391 от
01.04.2015 г. между „Фератум България” ЕООД като Кредитор и А.Х.Х. като
Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението
било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и
електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните
действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията
между „Фератум България” ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити.
Съгласно сключения от страните
договор, Кредитополучателят декларирал, че приема всички условия посочени в пред
договорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.
Със сключване на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверявал, че е получил, запознат бил и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум
България ЕООД в случаите, в които същата била приложима, както и с Общите
условия, неразделна част от същия.
По силата на сключения Договор за
кредит № 243391 от 01.04.2015 г. на Кредитополучателя е отпуснал кредит в
размер на 700.00 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 83.93 лева, за срок от 180 дни.
Поради наложената законова
необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвал да оцени кредитоспособността
на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът
от „Фератум България” ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от Гарант -
„Фератум Банк” ЕООД, което дружество било одобрено от Кредитора и същото
фигурирало под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от
ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на
Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 1 април 2015 г. между А.Х.Х.
/Кредитополучател/ и „Фератум Банк” ЕООД /Гарант/ бил сключен Договор за
гаранция с № 243391, по силата на който Гарантът се задължавал в полза на
Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като
се задължавал солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при
неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има
право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо
предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.
Съгласно чл. 5 от Общи условия, които
се прилагат към Договор за гаранция № 353881, сключен между А.Х.Х. и „Фератум
Банк” ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за
предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в
настоящия случай таксата за гаранция била 406.07 лв.
А.Х.Х. не изпълнил договорното си
задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което
Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант
„Фератум Банк” ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк”
ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България” ЕООД, с
което било встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниквал
правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу
Кредитополучателя.
Следва да се има предвид, че датата
на последна вноска по кредита е била на 28 септември 2015 г., респективно
вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата.
В изпълнение разпоредбата на чл. 10
(т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпаднел в
забава и не върнел която и да била от дължимите вноски на кредита до 20 дни
след съответната падежна дата, на същия се начислявала такса, в зависимост от
просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент била в размер на
300.00 лв. и представлявала административна такса за събиране на вземането.
Така задължението на ответника А.Х.Х.
към Дружеството-Гарант „Фератум Банк” ЕООД, произтичало от заплатеното от
страна на последния спрямо „Фератум България” ЕООД изискуемо задължение по
Договор за кредит с № 243391, формирано от усвоената, но непогасена част от
кредита – главница, договорна лихва, административна такса в общ размер на
1083.93, ведно с дължимата такса за гаранция по Договор за гаранция с № 243391
в размер на 406.07, за която длъжникът се задължил, но не бил престирал.
На 01.12.2017 г. бил сключен Договор
за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия)
и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк” ЕООД (цедент) с
регистрационен № С 56251, по силата на който вземането било прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.
99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14 декември 2017 г. от
„Фератум Банк" ЕООД посредством писмо с обратна разписка.
По договора за кредит, ответникът не
извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът бил в общ размер
на 1509.33 лв., от които главница: 700.00 лв., договорна лихва: 83.93 лв. за
периода от датата на първа вноска 1 май 2015 г. до 28 септември 2015 г. -
датата на последната вноска, административна такса за събиране на вземането:
300.00 лв., такса за гаранция: 406.07 лв., мораторна лихва върху непогасената
главница 19.33 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 29
септември 2015 г. до 22 март 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда да признае за установено,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД има следните вземания
срещу А.Х.Х. по Договор за кредит № 243391/01.04.2015 г. във връзка с Договор
за гаранция от 01.04.2015 г.: 700.00 лв. главница; 83.93 лв. договорна лихва за
периода от датата на първа вноска 1 май 2015 г. до 28 септември 2015 г. -
датата на последната вноска; 300.00 лв. административна такса за събиране на
вземането; 406.07 лв. такса за гаранция; 19.33 лв. мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
29 септември 2015 г. до 22 март 2018 г - дата на подаване на заявлението, както
и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда да осъди А.Х.Х. да заплати
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв.
по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00
лв. по чл. 25 от НЗПП.
В определения от съда срок по делото е постъпил отговор
от ответника и същият заявява, че през м. декември 2010г. получил мозъчен
инсулт в ДГМХ. Твърди, че на 30.06.2011г. се явил на Телк, II състав и бил
освидетелстван с 56 % трайно намалена работоспособност до 01.06.2012 г. На
18.10.2011г. бил освободен от работа във фирма „Градус – 1” ООД, гр. Стара
Загора. От тази дата до ден днешен ответникът заявява, че не работил никъде и
получавал пенсия по инвалидност. Живеел от 29.11.2010г. в с. Оряховица, не
ползвал и нямал компютър, нито телевизия.
Иска да знае къде и по какъв начин бил подписан Договор за кредит №
234491 от 01.04.2015г., между „Фератум България” ЕООД и него, като твърди, че
няма и не ползва интернет, няма кабелна телевизия и няма компютър. Не знае как са
отпуснати тези пари на лице с инвалидна пенсия и без други доходи. Твърди, че
не е подписвал и не е получавал никакви пари от „Фератум България” АД.
От изложените в исковата молба обстоятелства
се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен
по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането за
мораторна лихва на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 1457/2018г. по описа на Старозагорски районен съд, съществува. Ищецът носи
доказателствена тежест относно твърденията в исковата молба за наличието на
каузално правоотношение и изпълнението на задълженията си по същото.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: уведомление, договор за кредит № 243391 от
01.04.2015г., ведно с общи условия, договор за гаранция № 243391 от
01.04.2015г., ведно с общи условия, договор за покупко-продажба на отписвания
на необслужвани потребителски кредити (цесия) и приложение Г от 01.12.2017г., експертно
решение № 0038 от 09.01.2017г., заповед № 176/18.102011г., експертно решение №
1729 от 30.06.2011г., епикриза от 27.12.2010г.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 1457/2018 г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, б.б. за платена държавна такса и
пълномощно на юриск. Н.С..
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 02.10.2018г. от 10.00 ч., за която
дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.Препис от отговора на ответника да се връчи
на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: