РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №260399/16.11.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  четиридесет и пети състав

На шестнадесети ноември                                         Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2465  по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на М.Г.Г. с ЕГН **********, в качеството и на управител на „ М.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Н. С.,ВАК  срещу НП № 03-011075/22.05.2019 год. на Директор на Дирекция „ Инспекция по труда” гр.Варна, с което за извършено нарушение на чл.61,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5, вр. чл.414,ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв..

            С жалбата се моли НП да бъде отменено, като се излагат доводи, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че АНО не е изпълнил задълженията си произтичащи от чл.52,ал.4 от ЗАНН, като не е проверил акта с оглед на неговата основателност и законосъобразност, не е събрал допълнителни доказателства за извършеното нарушение, преди да се произнесе по преписката.

На следващо място се сочи, че не е спазена разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, като не са посочени датата и мястото, където е извършено нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Сочи се, че в НП липсва индивидуализация на административното нарушение, доколкото в НП не са били посочени конкретните действия или бездействия на нарушителя по извършеното нарушение. В жалбата се излага и обстоятелства, свързани с нарушението .

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано, се представлява от управителя и адв. С., ВАК, който поддържа жалбата на наведените в нея основания и моли НП да бъде  отменено като неправилно и незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл юк Ошавкова, която намира жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

            Съставен е АУАН № 03-011075/16.05.2019 год., затова, че „ М.” ЕООД, БУЛСТАТ 20026879 в качеството на работодател не е сключил трудов договор с лицето П.Р.С. с ЕГН ********** , престиращо труд в полза на „ М.” ЕООД , като изпълнява трудовите функции на  длъжност „ готвач” в обект ресторант „ Сладория”, находящ се в гр.Варна*** при допускането му до работа. При проверка е представена  бланка на трудов договор № 060/28.03.2019 год. с лицето, в която липсва подпис на работника и работодателя и от другите документи – отчетни форми за март 2019 год. и ведомост за март 2019 год. се установи, че лицето е започнало работа.Нарушението е извършено на 29.03.2019 год. в гр.Варна, ул.” Стефан Караджа” № 16, обект ресторант „Сладория”,към който момент е следвало да е сключен писмен трудов договор между страните по трудово правоотношение.

Нарушението е квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.61,ал.1 от КТ.

Акта бил съставен в присъствието на нарушителя, който в графата бележки и възражения  направил такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са направени възражения  пред АНО.  

Въз основа на така съставения акт,  Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна,  издал на НП № 03-011075/22.05.2019 год., с което за извършено нарушение на чл.61,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5, вр. чл.414,ал.3 от КТ наложил на дружеството  имуществена санкция в размер на 3000 лв..

            Разпитан в хода на съдебното производство св. К.Д. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.Посочва, че проверката е извършена по повод постъпили в Д ИТ Варна сигнали за неизплатени трудови възнаграждения и неразписани трудови договори. В хода на проверката от представената документация установили, че  по отношение на П.С. работил на длъжност „ готвач” имало бланка за трудов договор без подпис на лицето и на работодателя. При проверка на останалите документи – присъствени форми и ведомости установили, че С. е започнал работа в дружеството, за което нарушение съставила АУАН.

С показанията си св.Д. потвърждава казаното от св.Д.. Посочва, че при проверката на документите, представени от дружеството е установен трудов договор на С., който обаче не бил подписан от него. Видно от присъствената форма и ведомост за заплати през месец март 2019 год. било, че С. е положил труд за дружеството в този период. За това нарушение на дружеството бил съставен АУАН.

По искане на защитата, съдът е допуснал до разпит като свидетели Светлан Стоименов и П.С.. От показанията на св.Стоименов се установява, че работи в дружеството като ОТЗ.Твърди, че познава С. и го е приел на работа. Твърди, че С. е работил малко за дружеството,както и че след като е решил да го допусне до работа му е връчил трудов договор и длъжностна характеристика. Твърди, че не си спомня дали С. е подписал трудовия договор, но е започнал работа след връчването на трудовия договор. Посочва, че след това С. няколко дни идвал редовно на работа, след това започнал да отсъства , откраднал две торби с дрехи, след което му било пуснато предизвестие и повече не е работил за дружеството.

От показанията на С. се установява, че е работил за дружеството около месец през 2019 год..Твърди, че е подал жалба в Д ИТ Варна, затова, че не му бил предоставен трудов договор и не е знаел при какви условия работи.Посочва, че при постъпването му не му бил даден трудов договор, но след проверката от Д ИТ Варна такъв му бил предоставен.Твърди, че е бил приет на работа от управителката на дружеството, а не от св.Стоименов.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д., Д., С., тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви. Показанията на св.Стоименов съдът кредитира, като отчита факта, че същия е заинтересован, предвид факта ,че работи за дружеството.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д., Д., Стоименов и С.  , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „ Инспекция по труда” гр. Варна, съгласно приложената Заповед № 0280/ 03.09.2010 г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ, като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно същата заповед.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование, БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление, представляващ -трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените наказания са индивидуализирани, в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Според принципа, уреден в Кодекса на труда (КТ) при предоставянето на работна сила, отношенията се оформят само като трудови правоотношения - чл. 1, ал.2 от КТ, а съобразно разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да сключи с работника или служителя преди постъпването му на работа трудов договор.

 Санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на КТ и е годен субект на нарушението.

Трудовият договор се счита за сключен от момента на подписването му. От момента на сключването на договора за страните по него възникват съответните права и задължения.

В настоящия случай върху трудовия договор № 060/28.03.2019 год. приложен по делото липсва подпис както на работника – св.С., така и на работодателя – „ М.“ ЕООД,т.е. не е налице надлежно сключен писмен трудов договор.

          Съдът намира за неоснователно направеното възражение, че не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. В случая се касае за бездействие да се сключи трудов договор преди постъпване на работа на конкретния работник. Мястото на извършване на административното нарушение е населеното място, където задълженото лице е дължало това действие, т.е. по седалището на работодателя. В случая мястото на проверения обект – ресторант Сладория гр.Варна, ул.” Стефан Караджа № 16 е изрично посочено в акта и НП и съвпада със седалището на дружеството – жалбоподател.. В този смисъл липсва твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила на разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Съдът намира, че в случая разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ не може да бъде приложена, предвид изричната забрана на чл.415в, ал.2 от КТ. Нормата на чл.415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. Предвид изричната уредба в посочената правна норма за този вид нарушения и недопускане от страна на законодателя прилагането на института на маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ в изрично посочените случаи, какъвто се явява и този за липсата на сключен трудов договор.

Случаят не може да бъде квалифициран и като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като така установеното нарушение не разкрива по - ниска степен на обществена опасност от тази на нарушенията от същия вид. 

С оглед извършеното нарушение законосъобразно наказващият орган е определил санкция на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ : работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3 000 лева, която надвишава предвидения от закона минимум. Липсват мотиви за налагане на това наказание , респ. кои обстоятелства АНО е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Предвид изискванията на чл.27 от ЗАНН, според състава на съда имуществената санкция следва да бъде изменена към минималния размер предвиден в закона.

          По въпроса за разноските:

          С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

 

            Р   Е   Ш   И  :

 

ИЗМЕНЯ  НП № 03-011075/22.05.2019 год. на Директор на Дирекция „ Инспекция по труда” гр.Варна, с което на „ М.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,представлявано от М.Г.Г. с ЕГН **********, в качеството и на управител за извършено нарушение на чл.61,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5, вр. чл.414,ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500 лв..

            ОСЪЖДА „ М.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,представлявано от М.Г.Г. с ЕГН **********, в качеството и на управител да заплати на Д ИТ Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв..

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му  пред  Административен съд ,гр. Варна.

 

                                                                       СЪДИЯ при РС Варна: