№ ……….
Гр. В., ………………...
2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. В., Трети състав, в открито съдебно заседание на четвърти септември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при секретаря
Марияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА адм. д. № 1113/2018 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от В.Г.Г., ЕГН **********, против принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. „а“ и „б“ от ЗДвП, приложена от полицай в група „Общинска полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – В. на 15.03.2018 г. по отношение на л.а. ДК № В хххх РН.
В жалбата се твърди, че наложената ПАМ е незаконосъобразна, тъй като не е била налице нито една от хипотезите на чл. 171, т. 5 от ЗДвП за налагане на ПАМ. По-специално жалбоподателят твърди, че автомобилът не е пречел на движението на други МПС и не е създавал опасност за движението, не е имало указателна табела, че неправилно паркираните МПС ще бъдат преместени принудително. За репатрирането на процесното МПС не е бил издаден индивидуален административен акт и не става ясно кое е било лицето, наредило преместването и било ли е то овластено да издава такива разпореждания. Не е бил съставен акт или ПАМ в писмена форма на лицето, заплатило сумата за репатриране на автомобила. Жалбоподателят иска съдът да прогласи нищожността на действието на лицето, наредило извършване на принудителното преместване на процесното МПС, в условията на евентуалност да отмени наложената ПАМ и да присъди сторените в производството разноски по делото.
Ответникът полицай при Група Общинска полиция при ОД на МВР В. чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От представените в преписката и събраните в съдебното производство доказателства, съдът установи следното от фактическа страна.
На 15.03.2018 година служители на ОД на МВР В. и на Общинско предприятие „ОП и СЗ“ са установили, че лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № В хххх РН е паркиран върху тротоар и в зоната на пътен знак В-27 и указателна табела Т-17 в зона „център“ на ул. „Г. К.“ срещу църквата „Света П“.
Съставен е Констативен протокол от 15.03.2018 г. от старши полицай Общинска полиция, в който са описани горепосочените обстоятелства, установени около 14.20 часа на 15.03.2018 г., както и това, че автомобилът е репатриран на основание чл. 171, т. 5, б. “а“ и б. “б“ от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, в изпълнение на задължението си по чл. 168 от АПК за проверка на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи.
Характерът на административния акт се определя с оглед неговото съдържание. Предвид правните последици за жалбоподателя от прилагането на ПАМ, съдът прави извод, че действията, обективирани в протокола, имат всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК – представляват волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на адресата – разпорежда се преместване на автомобила на жалбоподателя без негово знание и съгласие.
Принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган. Длъжностните лица, компетентни да налагат посочените в чл. 171 принудителни административни мерки, се определят по реда на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП от министъра на вътрешните работи или от собственика или администрацията, управляваща пътя. Мястото, на което е бил паркиран принудително преместеният лек автомобил, е улица в чертите на град В., публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, вр. пар. 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. В случая, длъжностното лице, издало разпореждането за преместване на паркирания от жалбоподателя автомобил, е оправомощено за налагане на тази мярка на административна принуда с акт на ръководителя на администрацията, управляваща пътя – Заповед № 0122/20.01.2017 година (лист 18) на Кмета на Община В., с която е възложено на служителите от звено/група/ „Общинска полиция“ да прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а“ и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая са налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП. За ПАМ по чл. 171, т.5, б. „б“ не изрично посочено, че следва да се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, т.е. законодателят е изключил задължителната писмена форма за този вид ПАМ. Освен това фактическите обстоятелства и правната квалификация са отразени в съставения протокол, поради което устното разпореждане за налагане на оспорената ПАМ не нарушава императивни правила относно формата на мярката.
Съгласно чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
От приложените по делото снимки (лист 13-17) се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил паркиран върху част от тротоара и в зона на пътен знак В-27 и указателна табела Т-17 на ул.“Г. К.“ срещу църквата „Света П“, извън означените и очертани места за паркиране. Няма данни, а и не се твърди от жалбоподателя, че това място е било специално определено и обозначено от собствениците на пътя или администрацията като разрешено за паркиране.
Твърденията на жалбоподателя, че автомобилът е бил паркиран на място, където липсва знак, който да забранява паркирането, са неоснователни. Наличието на знак, забраняващ паркирането и престоя, действащ от кръстовището на ул. „Б.М.“ и бул. „Г. К.“, както и знак, указващ принудителното преместване на паркирани в този участък автомобили, безспорно се установява от представената от Община В. схема. Към датата на последната заповед за одобряване на схемата от 17.04.2018 г., тези знаци са били съществуващи, независимо от обстоятелството, че от страна на администрацията, стопанисваща пътя, не беше представена заповед за одобряване на схемата, съгласно която те са били първоначално поставени. Наличието на знаците се потвърждава и от представените с преписката снимки.
Обстоятелството, че автомобилът на жалбоподателя е бил един от редицата автомобили, паркирани по идентичен начин, не може да обоснове незаконосъобразност на ПАМ на това основание.
От приложените снимки се установява безспорно, че автомобилът е бил паркиран в нарушение на правилата за движение, в обхвата на действие на знак за забрана на паркирането и престоя и указателна табела, че неправилно паркираните автомобили се преместват от техническо средство. Освен това ответникът посочва, че начинът на паркиране на жалбоподателя е такъв, че майка с количка не може да премине между автомобила и стената. По този начин, освен в нарушение на правилата за движение, жалбоподателят е паркирал на място, където е създал пречка за преминаването на пешеходци, което е още едно от основанията за налагане на оспорената ПАМ.
Наложената ПАМ не противоречи на материалноправни разпоредби. Компетентният орган е разпоредил налагане на ПАМ, която е изрично предвидена за установеното нарушение на правилата за движение по ЗДвП. Не се установява противоречие с целта на закона или засягане на адресата в по-голяма степен от необходимото за постигане на търсената цел.
С оглед на изложеното, съдът намира, че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган и при спазване на предвидената форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което същата се явява законосъобразна и следва да бъде оставена в сила, а жалбата да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора на общината следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр.
второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Г., ЕГН **********, против принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „а“ и „б“ от ЗДвП, приложена от полицай в група „Общинска полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – В. на 15.03.2018 г. по отношение на л.а. ДК № В хххх РН.
ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – В. сумата 100 (Сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: