Р Е
Ш Е Н И Е
№ 11.06.2019 г. гр. Айтос
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и седми май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 57 по описа за 2019 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е „Булпойнт 2015” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. ***, представлявано от Г.О.Г., със съдебен адрес ***,
чрез адв. К. К. от АК-Б. против Б.Д.Т. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. В. Х. ***.
Предявени
са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено дължимостта на
вземане, произтичащо от договор №861211459313012014-29774546 от 13.01.2014 г.,
сключен между ответника и БТК ЕАД, с който са предоставени мобилни услуги за
номер *** с абонаментен план „Vivacom. Hybrid“ със срок на действие от 24 месеца. Поддържа се в
исковата молба, че на 12.02.2014 г. е сключен договор №
851211458312022014-30010745, с който е променен абонаментния план за номер ***
на МаxiCall
M, със срок на действие от 24 месеца. Двата
договора са приложени към исковата молба. За ползваните услуги са издадени
фактури, описани още в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, както следва:
Фактура № **********/23.04.2014 година за отчетен
период от 23.03.2014 година до 21.04.2014 година – 62, 86 лева, по която е
извършено частично плащане, съответно се дължи сумата от 1, 14 лева;
Фактура № **********/23.05.2014 година за отчетен
период от 23.04.2014 година до 21.05.2014 година – 78, 66 лева, по която е
извършено частично плащане, съответно се дължи сумата от 15, 80 лева;
Фактура № **********/23.06.2014 година за отчетен
период от 23.05.2014 година до 21.06.2014 година – 67, 47 лева, по която е
извършено частично плащане, съответно се
дължи сумата от 0,53 лева;
Фактура № *********/22.07.2014 година за отчетен
период от 23.06.2014 година до 21.07.2014 година – 306, 73 лева, по която се
дължи доплащане от 239, 26 лева.
Поддържа се в исковата молба, вкл. в заявлението
по чл.410 от ГПК, че тази фактура включва и неустойка за абонаментен план МаxiCall M, която
абонатът се е съгласил, че дължи, ако преустанови плащанията.
Поддържа
се, че се дължи също и сумата от 84, 59 лева, представляваща сбора от
мораторните лихви върху сумите по фактурите, считано от датата на падежа на
всяка една от тях до 04.05.2017 г. По исковата молба подробно са описани
претендираните суми за мораторна лихва, съответно 0, 41 лева по първата фактура
№ **********/23.04.2014
г.; 5, 50 лева по втората фактура № **********/23.05.2014
г.; 0, 18 лева по третата фактура № **********/23.06.2014
г.; 78, 50 лева по четвъртата фактура № *********/22.07.2014 г.
Поддържа се, че са извършени две цесии от БТК ЕАД
на СГ Груп ООД с договор от 29.05.2015 г., за което е извършено уведомяване на
длъжника и от СГ Груп ООД на Булпойнт 2015 ЕООД на 12.05.2016 г., за което
уведомяването на длъжника било извършено с изпращането на заповедта по чл.410
от ГПК, като при това такава информация се съдържала в заявлението по чл.410 от ГПК.
С оглед подаденото възражение по ч.гр.д. №
413/2017 г. на РС-Айтос се предявява настоящия установителен иск по реда на
чл.422 от ГПК за установяване на вземането по издадената заповед.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответната
страна, като исковата претенция се оспорва като недопустима и неоснователна.
Поддържа се, че претенция за неустойка като част
от общата сума за плащане по четвъртата фактура от 239, 26 лева не е била
заявена в заповедното производство, поради което исковата претенция била
недопустима в тази част, вкл. за начислената мораторна лихва. Поддържа се, че
вземането в тази част не е индивидуализирано, което налагало оставяне на
исковата молба без движение.
Оспорват се представените с исковата молба
фактури, като се поддържа, че същите съставляват сметки, освен в частта, която
съдържат неизгодни за техния издател факти и ще се ползват от ответната страна.
Оспорват се представените с исковата молба договори за цесия, пълномощните към
тях и уведомленията за цесия, като се желае представянето им в оригинал.
Поддържа се, че в нито един момент длъжникът не е бил уведомяван за която й да
от цесиите и съответно те не са произвели действие за него.
Поддържа се също така, че преди подаване на
заявлението от настоящия ищец на 19.05.2017 г. с договор от 31.03.2017 г. е
извършено прехвърляне на вземането от „Булпойнт
2015” ЕООД в полза на Бул Инвест Груп I ЕООД с
ЕИК *********. Представят се доказателства в тази връзка, находящи се по
образуваното изпълнително дело.
Оспорва
се клаузата за неустойка като нищожна с оглед нейната неравноправност. При
условията на евентуалност се иска намаляване на сумата. Поддържа се също, че
длъжникът не е преустановил плащанията и в този смисъл дори клаузата да е
действителна, то не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
длъжника.
Въвежда
се възражение за погасяване на давност на претендираните вземания по издадената
заповед.
Въз основа на събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА СТРАНА съдът намира за установено следното:
Исковата претенция е по реда на
чл.422 от ГПК, като се явява допустима, тъй като исковата молба е предявена в
законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението по ч.гр.д. №
413/2017 г. на РС-Айтос за постъпилото възражение по чл.414 от ГПК.
По делото са приложени договори за цесия – договор за
цесия 29.05.2015 г. между „БТК” ЕАД и „СГ Груп” ООД и договор за цесия от 12.05.2016
г. между „СГ Груп” ООД и „Булпойнт 2015” ЕООД, ведно с приложение № 1 към него
от 12.05.2016. Приложени са също пълномощно от „БТК” ЕАД, с което упълномощава
„СГ Груп” ООД да уведоми длъжниците за извършената цесия, уведомление за
извършената цесия от „СГ Груп” ООД, адресирано до ответника, пълномощно от „СГ
Груп” ООД, с което упълномощава „Булпойнт 2015” ЕООД да уведоми длъжниците за
извършената цесия, уведомление за извършена цесия от „Булпойнт 2015” ЕООД,
адресирано до длъжника. От приложените документи са представени преписи,
заверени от а., които са оспорени от ответната страна с отговора по исковата
молба. Поискано е тяхното представяне в оригинал, съответно при непредставяне –
да бъдат изключени от доказателствата по делото на основание чл.183 от ГПК.
Документите се представят в оригинал. Разпоредбата на чл. 183 ГПК допуска
представяне на писмено доказателство в заверено от страната, която го представя
копие. Ако съдът или противната страна поискат оригинала, защото неговата
истинност се оспорва, той трябва да бъде представен в оригинал. Не се ли
оспорва истинността може да бъде представен официално заверен препис от
документа - копие заверено от органа, който го е издал. Ако оригинала или
официално заверения препис не се представят, документът се изключва от
доказателствените средства по делото, защото сам по себе си няма никаква
доказателствена стойност. Следователно изключването на писмени доказателства от
доказателствения материал по делото става при изрично искане на страна по
делото за представяне на оригинала на документа и непредставянето му в дадения
срок. В този смисъл решение по гр. дело № 536/2010 г. ВКС, второ г. о.,
поставено по реда на чл. 290 ГПК.
Завереният по реда на чл.32 от ЗА от а. пълномощник препис от документ не може
да замести оригинала и да предотврати изключването му на основание чл.183 ГПК.
С разпоредбата на чл.32 от ЗА за официално заверен препис от документ е признат
преписът заверен от адвоката в кръга на работата му по повод защита на правата
и интересите на негов клиент. Заместването на оригинала на документ с официално
заверен препис по чл.32 от ЗА в хипотезата на чл.183 ГПК е
възможно единствено, когато документа не е оспорен. В този смисъл решение по
гр. дело № 668/2011 г. ВКС, четвърто г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед изложеното по-горе съдът е
задължил ищцовото дуржество да представи оригиналите на посочените документи,
но такива не са представени въпреки дадената възможност за това в две поредни
съдебни заседания и на основание чл.183 от ГПК следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото. С оглед твърдението на ищеца, че оригиналите са
приложени по гр.д. № 45/2017 г. на РС-Троян, делото е изискано, но по него не
са налични оригинали на документите, представени с исковата молба, по която е образувано настоящото
производство. Следователно предявените искови претенции се явяват
неоснователни, тъй като ищецът не доказа материално правната си легитимация,
която се извежда именно от изключените от доказателствата на основание чл.183
от ГПК договори за цесия. Твърденията, че ищцовото дружество е кредитор на
ответника, са достатъчни да обосноват допустимост на иска, но тези твърдения следва
да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване, за да се обоснове
първата предпоставка за основателност на исковите претенции, а именно че ищцовото
дружество е кредитор на ответника.
Нещо повече, с отговора по исковата молба са
представени доказателства, че вземанията към ответника, които претендира
„Булпойнт 2015” ЕООД, са прехвърлени въз основа на договор за цесия от
31.03.2017 г. на трето по делото лице „Бул инвест груп I” ЕООД. Договорът за цесия е сключен на 31.03.2017 г.,
а заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 19.05.2017 г. Следователно към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ищцовото дружество няма как
да е било титуляр на претендираните от ответника вземания. Това е така, тъй
като няма спор в
правната доктрина и съдебна практика, че „придобиване на вземането“ от
цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение № 40/13.05.2010 г. на ВКС
по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение № 1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр.
д. № 29/1996 г., V г. о.), арг. и от чл.99, ал.2 от ЗЗД – цесионерът придобива
вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Съобщаването
на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията, а цели да го защити
срещу „ненадлежно изпълнение на неговото задължение“, т.е. срещу „изпълнение на
лице, което не е носител на вземането“, точно защото такъв носител е
цесионерът. При
несъществуването на вземането, разпореждане на цедента в полза на трети лица и
пр., на цесионера се дължи обезщетение от цедента. От сключването на договора
за цесия вземането, ако е изискуемо според сделката между цедента и длъжника, е
изискуемо и за цесионера. Друг е въпросът, че длъжникът, предвид неуведомяване,
може основателно да му откаже изпълнението. Касае се за ненастъпило само и
единствено за длъжника действие на цесията. Ето защо макар към момента на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК цесията, извършена с договора от 31.03.2017 г., да не е била съобщена на
ответника, то това не е основание да се счита, че титуляр на процесните
вземания е продължил да бъде ищцовото дружество. Като не съществуват в
патримониума на ищцовото дружество, исковите претенции следва да се считат за
неоснователни и на това основание.
С оглед
резултата по главния иск, то на отхвърляне подлежи исковата претенция по чл.86
от ЗЗД за мораторна лихва, както и искането за законна лихва.
На ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК иск от „Булпойнт 2015” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***, ул. ***, представлявано от Г.О.Г., със съдебен адрес ***,
чрез адв. К. К. от АК-Б., против Б.Д.Т. с ЕГН ********** ***, за признаване за
установено, че Б.Д.Т., с ЕГН **********, дължи на „Булпойнт 2015” ЕООД, с ЕИК ***,
сумата от 256, 73 лева по фактури, както следва: Фактура № **********/23.04.2014
година, Фактура № **********/23.05.2014 година, Фактура № **********/23.06.2014
година, Фактура № *********/22.07.2014 година., сумата от 84, 59 лева, представляваща сбора от мораторните лихви
върху дължимите главници по фактурите, считано от датата на падежа на всяка
една от тях до 04.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 19.05.2017 г. до окончателното плащане, за
което е издадена заповед № 227 от 22.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 413/2017 г. на РС-Айтос.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед № 227 от 22.05.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 413/2017 г. на
РС-Айтос.
ОСЪЖДА
„Булпойнт 2015” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ул. ***, представлявано от Г.О.Г., със съдебен адрес ***, чрез адв. К. К. от
АК-Б., да заплати на Б.Д.Т. с ЕГН ********** ***, съдебно деловодни разноски в
размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Б.кия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Районен съдия: