№ 367
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20233100500221 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по жалба вх. № 81518/24.11.2022г. на
ВРС, подадена от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" ЕАД, ЕИК
*********, чрез адв. Б. Д., срещу решение № 3397/09.11.2022г. по гр. дело №
7557/2022г. по описа на ВРС, с което "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП""
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София е осъдено да заплати на Б. Ж.
И., ЕГН **********, ********************* сумата от 2 691.10 лева (две
хиляди шестстотин деветдесет и един лева и десет стотинки), представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско
Стандарт”, обективирана в застрахователна полица №
47042118306000152/09.08.2021г., със срок на застрахователно покритие от
15.08.2021г. до 14.08.2022г., в резултат на реализирано на 11 – 12.04.2022г.
застрахователно събитие в *****************, изразяващо се в увреждане на
задна лява врата, заден ляв калник, стоп ляв външен, стоп ляв вътрешен, стоп
десен външен и стоп десен вътрешен по лек автомобил марка “*********”,
1
рег. № *****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 13.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.405, ал.1 КЗ.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, постановено в нарушение на материалноправните и процесуални
норми и необосновано. Твърди се, че ищецът не е доказал настъпването на
застрахователното събитие, но въпреки това ВРС е уважил претенцията му.
Излага, че от приетата по делото САТЕ е видно, че експертът е приел за
възможно настъпването на вредите в резултат на „умишлено увреждане на
превозното средство, докато е в паркирано състояние“, но това не дава
отговор на въпроса какъв е механизма на настъпването им. В експертното
заключение е посочено, че общата стойност на описаните увреди по пазарни
цени е 2208.74 лева, а ВРС е уважил иска за сумата от 2691.10 лева. Сочи, че
в решението си ВРС не е разгледал възраженията на застрахователя досежно
приложимостта на чл.7 от ОУ. ВРС необоснова е приел, че релевантната
стойност на увредата на застрахованата вещ е тази в ново състояние. Моли за
отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Б. Ж. И., чрез пълномощник
адв. Й. А., е подал отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че
постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в
унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно
приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество
счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което
отправя искане за потвърждаването му, ведно с присъждане на разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът се прдставлява от адв. Б. Д., която моли жалбата да бъде
уважена, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна се представлява от адв. А. Х., който моли решението на
ВРС да бъде потвърдено, ведно с присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
2
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
Б. Ж. И. против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" ЕАД, за
заплащане на сумата от 2691.10 лева (след допуснато увеличение на иска),
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка “Каско Стандарт”, със срок на застрахователно покритие от
15.08.2021г. до 14.08.2022г., в резултат на реализирано на 11 – 12.04.2022г.
застрахователно събитие в *****************, изразяващо се в увреждане на
задна лява врата, заден ляв калник, стоп ляв външен, стоп ляв вътрешен, стоп
десен външен и стоп десен вътрешен по лек автомобил марка “*********”,
рег. № *****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 13.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението. В
исковата молба се твърди, че на 11.04.2022г. автомобилът е бил паркиран в
*****************. На 12.04.2022г. ищецът установил, че са увредени задна
лява врата, заден ляв калник, стоп ляв външен, стоп ляв вътрешен, стоп десен
външен и стоп десен вътрешен на автомобила му марка “*********”, за което
веднага уведомил Трето РУ на ОД МВР-Варна. На същата дата уведомил и
застрахователя, който извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и опис на щетите. Застрахователят отказал да му заплати
обезщетение, поради което предявява претенцията си пред съда.
С писмен отговор ответникът оспорва иска. Оспорва пасивната и
активната процесуалната легитимация на ищеца, като излага, че не са налице
данни към датата на завеждане на исковата молба ищецът да е собственик на
автомобила. Излага, че механизмът на ПТП е неизяснен. Твърди, че
уврежданията на МПС не са причинени само и единствено при ПТП
настъпило в паркирано състояние на автомобила. Оспорва се и размера на
сумата необходима за ремонт на МПС.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
3
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът правилно е квалифициран.
Предявеният иск е с правно основание чл.405 от КЗ, съобразно която
разпоредба отговорността на застрахователя може да бъде ангажирана при
осъществяването следните предпоставки: наличие на валидно учредено
застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно
покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно
обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие;
изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован;
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване.
Между страните не е налице спор, че към дата 12.04.2022г. процесния
лек автомобил марка “*********”, рег. № ***** е бил застрахован в
ответното дружество по застраховка „Каско Стандарт” на МПС, че ищецът е
предявил претенцията си пред застрахователя, както и че последният е
отказал да му заплати застрахователно обезщетение. Не е налице спор и
относно собствеността на МПС към дата на уведомяване на застрахователя за
ПТП – 12.04.2022г. От представеното удостоверение е видно, че на
12.04.2022г. ищецът е подал сигнал в Трето РУ на ОД МВР-Варна, че на
собствения му лек автомобил марка “*********”, рег. № ***** са нанесени
щети.
Основният спор между страните е относно твърдения в исковата молба
механизъм на ПТП. За установяване механизма на настъпване на щетите и
причинно – следствената връзка между твърдените вреди и ПТП, както и
техния размер, първоинстанционният съд е назначил съдебно-автотехническа
експертиза. Според вещото лице по САТЕ реалният и възможен механизъм на
ПТП е следния: умишлено увреждане на автомобила докато е в паркирано
състояние. Според вещото лице по всички увреждания на автомобила не са
налице следи по дължина на автомобила, каквито биха били налични в
4
случай, че автомобилът е бил в движение. Според вещото лице общата
стойност по средни цени на труд и материали, необходими за възстановяване
на автомобила по цени на сервизи, притежаващи сертификат за качество и
такива, които не притежават такъв, е в размер на 2208.74 лева. Заключението
на вещото лице не е оспорено от страните. В съдебно заседание вещото лице е
заявило, че общата стойност на ремонта ако се извърши само с оригинални
части ще е в размер на 2691.10 лева.
Въззивният съд намира, че не са налице основания да не се даде вяра на
заключението на вещото лице по САТЕ. Същото е обективно и компетентно
дадено, като за изготвянето му вещото лице е използвало преписката по
процесната щета и снимковия материал към нея. Въз основа на неоспореното
заключение на вещото лице обосновано може да се приеме, че твърдения в
исковата молба механизъм на ПТП е доказан от ищеца.
Въззивният съд споделя наложилото се в практиката становище, че като
изходна величина за изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение
следва да се използва усреднената стойността за възстановяване на процесния
автомобил между сервиз притежаващ европейски сертификат за качество и
сервиз непритежаващ европейски сертификат за качество, определена от
вещото лице на 2208.74 лева. Поради това искът е основателен до размера от
2208.74 лева и следва да се отхвърли за горницата над 2208.74 лева до
2691.10 лева.
В заключение, въззивният съд прави извод за частична основателност
на въззивната жалба, като решението на ВРС следва да бъде отменено в
частта, в която искът е уважен за горницата над 2208.74 лева до 2691.10 лева,
а искът отхвърлен в тази част.
В съответствие с този резултат решението следва да бъде ревизирано и
по отношение на присъдените разноски. Дължимите в полза на ищеца
разноски възлизат на 706.86 лева, поради което решението следва да бъде
отменено в частта, в която на ищеца са присъдени разноски за горницата над
дължимите разноски 706.86 лева до присъдените 861.23 лева. В полза на
ответника следва да се присъди ю.к. възнаграждение за пъвоинстанционното
производство в размер на 35.85 лева, дължимо предвид обстоятелството, че
отговора на ИМ е подаден от юрисконсулт.
За въззивното производство ответникът – въззивник претендира
5
разноски в размер на сумата от 553.82 лева, като съразмерно с уважената част
от жалбата сумата подлежаща на присъждане за въззивна инстанция възлиза
на 99.27 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемия се следват
разноски за въззивна инстанция, съобразно представените доказателства,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата, възлизащи на сумата от 467.83
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3397/09.11.2022г. постановено по гр. дело №
7557/2022г. по описа на ВРС, в частта в която "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП"" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София е
осъдено да заплати на Б. Ж. И., ЕГН **********, *********************
застрахователно обезщетение за реализирано на 11 – 12.04.2022г.
застрахователно събитие в *****************, изразяващо се в увреждане на
задна лява врата, заден ляв калник, стоп ляв външен, стоп ляв вътрешен, стоп
десен външен и стоп десен вътрешен по лек автомобил марка “*********”,
рег. № *****, за горницата над дължимото обезщетение от 2208.74 лева до
присъденото в размер на 2 691.10 лева, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 13.06.2022г. до окончателното изплащане
на задължението, както и в частта в която са присъдени разноски за
горницата над дължимите разноски 706.86 лева до присъдените 861.23
лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Ж. И., ЕГН **********,
********************* против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП""
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за реализирано на 11-12.04.2022г.
застрахователно събитие в *****************, изразяващо се в увреждане на
задна лява врата, заден ляв калник, стоп ляв външен, стоп ляв вътрешен, стоп
десен външен и стоп десен вътрешен по лек автомобил марка “*********”,
рег. № *****, за горницата над дължимото обезщетение от 2208.74 лева (две
6
хиляди двеста и осем лева и 74 стотинки) до присъденото в размер на 2 691.10
лева (две хиляди шестстотин деветдесет и един лева и 10 стотинки), ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.06.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б. Ж. И., ЕГН **********, ********************* да
заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, сумата от 35.85 лева, представляваща
разноски (ю.к. възнаграждение) за първа инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3397/09.11.2022г. постановено по гр.
дело № 7557/2022г. по описа на ВРС в останалата част.
ОСЪЖДА Б. Ж. И., ЕГН **********, ********************* да
заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, сумата от 99.27 лева, представляваща
разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София да заплати на Б. Ж. И., ЕГН **********,
********************* сумата от 467.83 лева, представляваща разноски за
въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7