№ 2803
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20231110169593 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. Д. Ф., с която са предявени следните
искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2, пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 2 ЗЗП вр. чл.
143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 17 от Договор за потребителски
кредит № 904591 от 17.11.2022 г., сключен между страните, поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и поради неравноправност на
клаузата; иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 983,39 лева, представляваща неустойка за
непредоставяне на обезпечение, поради нищожност на клаузата на чл. 17 от Договор за
потребителски кредит № 904591 от 17.11.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 17.11.2022 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 904591 за сумата от 950,00 лв. при лихвен процент 30.6% и ГПР
35.28%, при срок на погасяване 12 месеца, със средна месечна погасителна вноска в размер
на 177,51 лв. Сочи, че съгласно чл. 17 от договора следва да осигури поръчител отговарящ
на изискванията посочени в ОУ и след одобрение от кредитора. В чл. 45 от ОУ твърди, че е
предвидено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение по чл. 17
се дължи неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден или месечно 81,95 лв.,
с което месечната погасителната вноска по кредита възлиза на 177,51 лв. Твърди, че е
усвоила сумата по кредита. Счита, че не дължи заплащане на неустойка, като в тази връзка
оспорва клаузата, която я урежда като нищожна. На първо място сочи, че е заобиколена
разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК. Аргументира, че на практика изискванията за
предоставяне на обезпечение са неизпълними. Сочи, че размерът на уговорената като
санкция за непредоставеното обезпечение неустойка накърнява добрите нрави, както и че
1
излиза извън присъщите й функции. Обръща внимание, че размерът на неустойката
надвишава размера на предоставения кредит. Сочи, че поставянето на изисквания за
осигуряване на лично, реално обезпечение противоречи на Директива 2008/48,
транспонирана в ЗПК, като в тази връзка излага, че при сключването на договор за кредит,
кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, а с
уговарянето на подобна неустойка счита, че се прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник, което води до допълнително увеличение на размера на
задължението. Оспорва клаузата и като неравноправна. Излага още, че в договора липсва
ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита.
Поддържа, че неустойката също трябва да бъде включена в размера на ГПР, като сочи, че
посочването на ГПР, който не е действително прилаганият, води до нищожност на целия
договор. Посочването на ГПР, който не е реално прилаганият излага още, че представлява
„заблуждаваща търговска практика“. Прави искане съдът да прогласи нищожността на чл. 17
от Договора, както и да признае за установено, че ищцата не дължи сумата от 989,39 лв.
Претендира разноски.
С уточняваща молба ищцата е посочила, че сумата от 989,39 лв. не е заплатена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е
сключен договор за кредит, както и че ищцата е усвоила по него сумата от 950,00 лв.
Подробно излага, че договорът е сключен от разстояние при спазване на нормативните
изисквания. Твърди, че неустойка не е начислявана и събирана, но въпреки това развива
подробни съображения в насока, че клаузата е валидна, че не излиза извън присъщите й
функции, както и че не накърнява добрите нрави. Излага, че ищецът не е бил задължен да
сключи веднага договора, както и че е разполагал с възможност първо да открие лице, което
да отговаря на изискванията и което е съгласно да отговаря солидарно наред с главния
длъжник. Моли съда да отхвърли предявените искове.
С протоколно определение от 11.02.2025г. е допуснато увеличение на размера на
предявения отрицателен установителен иск от 983,39 лева на 1190,29 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявения иск за прогласяване нищожността на чл. 17 от Договор за потребителски
кредит № 904591 от 17.11.2022 г., в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че част от съдържанието на договора е процесната клауза. В доказателствена тежест
на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на Закона за потребителския кредит
относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и
погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че
оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
2
По предявения иск за установяване недължимост на сумата от 983,39 лева, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, от които произтича
процесното вземане.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следното
обстоятелство: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 904591 от
17.11.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително и че част от
съдържанието на договора е клауза, предвиждаща неустойка при непредоставяне на
обезпечение. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява по
категоричен начин от представения от ответника препис от договора за кредит, ведно с общи
условия към него, погасителен план и стандартен европейски формуляр.
От представения Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 904591
от 17.11.2022г. се установява, че предоставеният кредит е в размер на 95 лева, лихвеният
процент по кредита е в размер на 36 %, ГПР- 42,58 %, срокът за погасяването му е 12
месеца, като общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит е 2378,36 лева.
В чл. 17, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписването на договора да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице
се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по
договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения,
такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по
договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в
срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от
страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата
гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.
17, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да
отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се
извършва единствено по преценка на кредитора. В чл. 27, ал. 1 от договора е посочено, че в
случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на
кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди в размера на
договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и
одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в
срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка
3
заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периода, през който
потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл ако потребителят
осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от
момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението,
неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва
неизпълнение по чл. 17, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който
действието на обезпечението е било прекратено.
От чл. 12 от приложимите Общи условия се установява, че преди сключване на договора
за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за
необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните
регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. Съгласно чл. 13 и чл. 14
от ОУ при оценка на кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от
потребителя обезпечение по кредита, като за да повиши кредитоспособността си и с това да
повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от
следните обезпечения- физическо лице –поръчител или банкова гаранция.
В раздел VIII от ОУ е посочено, че в договора за кредит се посочва наличието на
задължение за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя, което може да бъде
поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ поръчител може да е
дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с
постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и
здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на
заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен
договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното
правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно
възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за
кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител.
Кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт,
едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят
следва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи документи:
минимален осигурителен брутен доход 1500 лева; валидно трудово или служебно
правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; липса на записи в ЦКР
относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ
кредит, в която и да е банка или небанкова институция; да не е настоящ потребител на
кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад,
считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Одобрението на поръчителя се
извършва по преценка на кредитора съгласно чл. 20, ал. 3, изр. 2 от ОУ. Третото лице-
поръчител в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита следва да посети някой от
офисите на кредитора и да сключи договор за поръчителство по реда на чл. 138 ЗЗД. В чл.
4
46, ал. 1 от ОУ е регламентирано, че в случай че потребителят не изпълни задължението си
за предоставяне на договорено обезпечение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9
% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение.
В погасителния план към договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита
/главница + лихва + неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител е 2378,36 лева, от
която неустойката е в размер на 1190,30 лева и същата се начислява и се дължи от заемателя
в случай че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не се предостави
гаранция/поръчител съгласно ОУ и договора за кредит и същата се начислява ежедневно и
пропорционално към всяка вноска по кредита. Уточнено е, че ако бъде предоставена
гаранция/поръчител след срока, упоменат в договора и ОУ, тази сума ще бъде преизчислена
само за дните, в които не е била предоставена гаранция.
Като съобрази съдържанието на цитираните клаузи, съдът намира, в случая че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор
неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/,
което към 10.08.2021г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят
50 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по
кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство съдържа множество ограничения и
конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително краткия
срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително
трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък
и това създава значително затруднение за потребителя-заемател, както за предоставяне на
обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието
изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални
документи, така и относно останалите предвидени обезпечения като ипотека, особен залог,
5
банкова гаранция или издаване на ценна книга.
Същевременно показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка
санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя
по договора /да върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща
дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер /видно от
погасителния план/ надхвърля 125 % от размера на заетата сума. Следователно при
включване на размера на неустойката в годишния процент на разходите, размерът на
последния би надхвърлил 100% вместо обявените в договора 42,58%. Единствено
формалното уреждане на вземането като неустойка прави възможно неговото начисляване,
без това да влече след себе си нищожност на уговорката.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане на
въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски.
Следователно процесната неустойка има характера на "общ разход по кредита за
потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в
годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката
представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към
датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите
без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение
относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 42,58 % годишно, а не
над 100 %. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да
изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и
приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за
кредит е изцяло недействителен.
С оглед недействителността на целия договор, предявеният иск за нищожност конкретно
на установената в чл. 17 от него клауза е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, в този случай потребителят връща само чистата стойност на
6
кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Следователно предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 1190,29 лева, представляваща
неустойка за непредоставяне на обезпечение, е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Доводите на ответника, че не бил начислил и претендирал неустойката, са неоснователни,
тъй като същата е изрично уредена в договора за кредит и е включена в погасителния план и
общата сума по кредита.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да му бъдат присъдени. В
производството ищецът е бил представляван безплатно от адв. П. И. П., видно от
представения договор за правна защита и съдействие, като с оглед материалния интерес по
делото и извършените процесуални действия, в полза на адв. П. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 419,03 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Д. Д. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.З., кв. „Ж“,
ул. „И.К.В.“, бл. 5, вх.В, ет. 8, ап. 75, срещу „С-К“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, пл. „О“ № 13Б, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
нищожността на чл. 17 от сключения между страните Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 904591 от 17.11.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Д. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.З., кв.
„Ж“, ул. „И.К.В.“, бл. 5, вх.В, ет. 8, ап. 75, не дължи на „С-К“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „О“ № 13Б, сумата от 1190,29 лева,
представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение по Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 904591 от 17.11.2022г.
ОСЪЖДА „С-К“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
пл. „О“ № 13Б, да заплати на Д. Д. Ф., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.З., кв. „Ж“, ул.
„И.К.В.“, бл. 5, вх.В, ет. 8, ап. 75, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „С-К“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
пл. „О“ № 13Б да заплати на адв. П. И. П., АК - Хасково, с адрес на упражняване на
дейността: гр. Хасково, ул. „М“, № 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 419,03 лева,
представляваща възнаграждение с ДДС за безплатно представителство по делото на Д. Д.
Ф..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8